Надя Брайд
Сабрина (7)

VII

Млечнобяла мъгла обгръщаше Сабрина. Тя усети ефирно полюшване. Като че ли я докосваха нежни пръсти. Сабрина тихо въздъхна. После всичко се изпари. Отначало се появиха неясни, призрачни очертания, които ставаха все по-релефни — фигура на мъж. Той хвана Сабрина здраво в обятията си и, колкото повече тя риташе с крака и се бранеше, толкова по-здрава ставаше прегръдката му. „Защо?“ — викаше отчаяно Сабрина. — „Защо? Защо?“ Тя се гмурна надолу, по-дълбоко и по-навътре в мастиленочерната тъмнина.

Изведнъж в далечината изплува светлина. Някаква тайнствена сила спря падането й, силни ръце я обхванаха и задържаха. Лъхна я топъл дъх в лицето и познат мъжки парфюм. Усети нежни целувки по устните си. Тя плуваше, плуваше в морето… Вълните я носеха. Беше й топло, устните й горяха, тялото й пламтеше.

Сабрина изстена в съня си. Плътен мъжки глас й шепнеше тихи, нежни думи.

„Сабрина! Ох, Сабрина…“

Тя се стресна. Сънят й отлетя. Една тъмнокоса глава лежеше в скута й, топли ръце галеха бедрата й.

— Ще остана! Дори ако ме изхвърлиш, ще остана при теб. Не мога да живея без теб… — Гласът замря.

— Джефри?! Ти? Как така?! Как дойде тук?! Какво правиш?

— Псст, скъпа, не говори. — Джефри се надигна и я целуна. — Да знаеш само колко ми липсваше. — Той плътно прилепи голото си тяло към нея.

— Но… Къде беше, Джефри? Защо…

— Моля те, замълчи, Сабрина. Не ми задавай въпроси. Аз толкова много говорих вече. Чух и прекалено много думи. Полудях от хорски приказки. Наситих им се, толкова съм преситен.

Една сълза се търкулна по бузата на Сабрина. Тя усети някаква особена горчиво-сладка болка. Тя го обичаше. Джефри беше тук, беше близо до нея. Само това беше от значение.

— Не плачи. — Той изтри сълзите й.

— Прегърни ме, Джефри. Силно ме прегърни.

— Не ми стига само да те прегръщам — горещо прошепна Джефри. — Аз искам повече, много повече. — Ръцете му се плъзнаха по таза й. Сабрина се стресна. Тя беше гола. Докато беше спала и сънувала, Джефри неусетно я беше съблякъл. Затвори очи и му се отдаде. Светът изчезна около нея. Зад клепачите й затанцуваха пъстри кръгове, хиляди звезди блестяха и гаснеха. Дишането на Сабрина ставаше все по-бързо и по-бързо. Чуваше въздишките и стенанията на Джефри. И тя извика. Тялото й плътно се прилепи към неговото. Ярки светкавици се появяваха и изчезваха.

— Джефри! — шепнеше му останала без дъх. — О, Джефри!…

Когато екстазът й отшумя, срещна две сериозни, сиви очи, които я наблюдаваха. Сабрина щастливо се усмихна и обгърна с ръце шията на Джефри.

— Какво има за гледане, мистър Харпър? — попита тя.

Джефри се усмихна.

— Тебе — отговори той. — Когато те наблюдавам внезапно разбирам нещо, за което до сега съм чел само в книгите. То е като чудо.

— Какво? — Сабрина питащо повдигна веждите си.

Джефри целуна бръчката на челото й.

— Нещо съвсем необикновено, което неотдавна почувствувах за първи път.

— Необикновено?!

— Необикновено и прекрасно. Когато те видях, имах чувството, че гледам в огледало.

Сабрина плътно се сгуши в него и тихо се засмя.

— Но ти не би могъл да твърдиш, че си приличаме външно? Когато сравнявам моето с твоето тяло, от пръв поглед откривам доста очебийни различия. И слава богу!

Джефри се присъедини към смеха й.

— Така погледнато, разбира се, че имаш право. Но да оставим шегите настрана. Много гениални поети са възпявали в стиховете си това неразгадаемо преживяване.

Сабрина се усмихна замислено.

— Страхувам се, че за моите чувства няма да прочетеш в книгите си.

— Кой знае. Но може би ги има в твоите. Виждам, че си започнала да четеш любовен роман! — Той шеговито й намигна.

— О, господинът е сноб по отношение на книгите? — Тя леко го перна по върха на носа. — Не трябва напълно да отричаш тези романи. Ако прочетеш няколко, ще се увериш, че те са необходима литература.

— Литература? — Смехът на Джефри разтърси леглото.

Колкото да се опитваше, Сабрина не можа дълго да остане сериозна.

— На моя герой и на моята героиня все пак, въпреки всички препятствия, им се удава да намерят общ път. — Още един път Сабрина направи слаб опит да защити тезата си.

— И ако все още не са умрели, те живеят и до днес щастливи и доволни заедно. — С кръгови движения Джефри масажираше гърдите й. — И как постъпват твоят герой и твоята героиня в ситуация като нашата?

Сабрина преглътна.

— Моята героиня… няма да се отдаде на своя любим, докато най-сетне не научи защо, той не се появи през целия уикенд? — Тя гледаше очакващо Джефри с известна доза страх.

— Ако това е всичко, което желае сърцето й… — Усмивката му с един замах унищожи нейните страхове. — Ела. — Той се облегна на таблата на леглото и я придърпа в скута си. — Ти нямаш представа, колко често беше в мислите ми — в тъмния гардероб. — Той се наведе и започна да гали с езика си розовите зърна на гърдите на Сабрина. Тя въздъхна и затвори очи. — Сънувах нас двамата — прекрасни, възбуждащи сънища, в които се любихме във водата.

— В басейна?

— В морето — полюшвани от вълните, осветени от сребристата луна и пазени от Нептун.

Сабрина се изкиска.

— Много приличаш на авторите на моите любовни романи.

— Права си! Защо да не изживеем и ние свой любовен роман — ти и аз.

Тя кимна почти незабележимо.

— Може би — прошепна.

— Най-добре веднага да започваме.

— Почакай. Моята героиня няма да се остави толкова лесно да бъде обладана. Първо иска да бъде даден отговор на въпроса й.

Джефри се засмя сърдечно.

— Тя говори прекалено много. Като теб, скъпа моя. Не можем ли да я убедим…

— И дума да не става! — Сабрина разтърси енергично глава. — За нищо на света няма да се съгласи. Въпросът си остава: Тя настоява да знае, къде беше през цялото време.

— В къщи и то през целия уикенд, мис Кулен. И бях сам. — Той се подвоуми. — И много се надявах, че ще ми позвъниш…

— Аз на теб?! — Сабрина го погледна без въодушевление. — Ти си чакал да ти се обадя? Но нали ти си този, който не спази нашата уговорка!

— Не можех. Аз… бях бесен.

— Заради мен? Какво всъщност съм ти направила?

— О, Сабрина, разбери ме. Отношенията ми с Кевин! Не биваше да се разкривам пред него, не трябваше да говоря. Чувствам се виновен.

— И?! — Нейният глас прозвуча грубо.

— Аз разговарях с Кевин… — Джефри срещна питащия й поглед.

— За мен?

— Да. Ние се карахме. Дълго и грубо. Той е убеден, че ти ни заблуждаваш и двамата, че само играеш роля на порядъчна жена. Кевин се опита всячески да ме настрои против тебе.

— И очевидно това му се е удало. — С голямо усилие Сабрина скри от Джефри разочарованието си.

— Той спомена за някои неприятни подробности, за които не знаех досега.

— И ти му повярва?

Джефри кимна.

— Аз дълго се противопоставях. Противоречах му. Просто не исках да му повярвам. Но след като ми разказа за телефонния ти разговор с Джуди… Защо скри това от мен?

— Не исках допълнително да й създавам неприятности, тя беше толкова тъжна и отчаяна.

— Да беше ми споменала само! Колко мъчителни съмнения и лоши мисли бихме могли да си спестим. — Той повдигна глава към Сабрина и погледите им се срещнаха.

— А аз никому не бих повярвала слепешката, ако разпространява подлости за тебе — дори и да представя убедителни аргументи. Винаги бих ти дала възможност да се защитиш. — Сабрина говореше без упрек.

Джефри галеше с върха на пръстите си голия й гръб. Тя потръпна.

— Срамувам се пред теб — призна той тихо. — Извини ме, моля те! Вината е в мен, че отново и отново Кевин успява да ме подвежда.

— Но защо Кевин се мъчи непременно да ми напакости? Не мога да го проумея! Та аз не съм го нито излъгала, нито измамила. Мислех, че всичко между нас е свършило. Отминало. Една чиста, ясна раздяла. Какво ти разказа той за мен?

— Че ме мамиш. Че познаваш Келвин Лорд… че много добре го познаваш.

— Но… аз наистина не зная как изглежда мистър Лорд. Повярвай ми, бих могла да се сблъскам с него на улицата и да не го позная. Никога не съм се срещала, нито съм говорила с него, а още по-малко да имам нещо общо. Срещнах се само с неговия сътрудник — един съвсем приятен, общителен млад мъж. Но никога лично с шефа му. Заклевам се…

Джефри сложи ръка на устата й.

— Разбира се, че ти вярвам, Сабрина. Не е необходимо да се заклеваш. Чувството ми подсказва, че не ме лъжеш. — Той видя сълзи в тъмните й очи. — Защо плачеш? — попита я тихо. — Не знаеш ли, че те обичам? Не го ли усещаш? Мислиш, че търся само насладата? За твоя сметка? — Той я придърпа към себе си. — Бъди търпелива с мен. Дай ми малко време, за да се отуча най-сетне да бързам да се притичвам на помощ на Кевин при всеки случай. Да го предпазвам от всяка драскотина и всеки белег, които може да си навлече с твърде рискованото си поведение.

Сабрина не можеше да проговори. Противоречиви чувствата се бореха в нея. Джефри я обичаше! Трябваше ли да плаче… или да се смее от щастие?! Не знаеше. Беше като замаяна. Нейният принц от приказките, в чието появяване отдавна не се надяваше, прие образ. Един съвсем мъжки образ от плът и кръв. Бе достатъчно само да протегне ръка към него…

— Джефри, аз… — прошепна тя с треперещ глас и пръстите й нервно шареха в скута й. — Наведе глава. — До днес не знаех какво е любов.

Джефри хвана с два пръста брадичката й, повдигна я и принуди Сабрина да го погледне в очите.

— За това ти не би трябвало да се срамуваш — каза той меко и нежно я целуна.

Тя се сгуши в него и тихичко изхълца.

— Джефри, о, Джефри, обичам те… — промълви на пресекулки. Всичките й въпроси и съмнения отлетяха. Джефри беше до нея, те се обичаха. И нищо, наистина нищичко не трябваше да ги раздели — най-малко пък коварните лъжи и клевети на Кевин. Сабрина се усмихна щастливо.

* * *

Надвечер двамата се разходиха по плажа. Плътно прегърнати, навлязоха в хладната вода и се оставиха на течението на вълните.

— Луната се отразява в очите ти — шепнеше Джефри. — Голото ти тяло блести като сребърно. Знаеш ли, че русалките, влюбени в простосмъртните, безвъзвратно попадат в тяхна власт? Без любов те не намират никакво спасение.

Сабрина кимна.

— Без любовта им те са загубени. Ще се лутат безспирно. Денем и нощем не ще намират покой.

Джефри плътно я притисна към себе си.

— Това е минало. Ние се намерихме — ти и аз. И никой няма да разруши щастието ни. Никой!

— Бил ли си вече женен? — попита тя плахо и го погледна в упор.

— Не. Но мисля, че все още имам време. Не намираш ли?

Сабрина смутено се усмихна.

— Ти също не си се омъжвала. Виждаш ли, аз знам почти всичко за теб. Някои неща ми наприказва Кевин. През изминалите седмици, докато те наблюдавах, понаучих доста.

— Всъщност, как ти се удаде през цялото това време да ме наблюдаваш, без да те забележа?

Джефри се засмя.

— Съвсем просто: ходех пеш.

Сабрина го погледна невярващо.

— През цялото лято…

Той я прегърна.

— Не, аз не бях постоянно тук. Понякога излизах по-надалеч и там отгоре те наблюдавах от скривалището си между дюните. Правех си обиколката като междувременно си отварях очите. Общо взето, виждал съм те най-много двадесет пъти. Но всеки път сърцето ми забиваше все по-бързо и по-бързо и ми прималяваше в корема…

— Тук? — Сабрина сложи ръка на плоския му корем и бавно я плъзна надолу.

— Сабрина! — предупреди я Джефри. — Ако не престанеш моментално, не гарантирам, че…

— Така ли? — Тя уверено следваше целта си.

— Наистина — изпъшка той.

Сабрина предпазливо отдръпна ръката си.

— И защо изобщо прахосваше времето си за ненужни неща. Представям си, колко е било ужасно скучно да наблюдаваш някого, който лентяйства — върна го тя към предишната тема.

— Мисля, че ме разбираш погрешно. Кевин не ме е наемал за частен детектив. Бях поканен при приятели, които имат вила тук и тогава обещах на Кевин да хвърлям по един поглед. Накратко казано, минавайки наблизо, да те наглеждам.

— А, така ли?

Джефри се засмя.

— Да не би да си мислиш, че съм разпъвал палатка между дюните. — Той нежно я притегли към себе си. — Още щом те видях за първи път — сама в морето — ти ме завладя. Беше като вътрешен порив. Аз просто идвах, за да те виждам.

— Аха, започвам по малко да схващам. Първо си ме шпионирал заради Кевин, а след това за свое удоволствие.

— Точно така. Всъщност, аз дълго време се убеждавах, че върша само услуга на брат си, но настъпи просветлението и разбрах, че съм се влюбил. На ум ми идваха възможно най-налудничави идеи. Исках да ти пратя цветя, билет за театър, да те поканя на вечеря, да отидем с теб на кино, да скоча в морето при тебе, да ти поръчам няколко шишета портокалов сок, да ти позвъня и да се самопоканя на закуска.

Сабрина се засмя и нежно отстрани от челото на Джефри полепналите влажни кичури коса.

— С това обаче нямаше да постигнеш никакъв успех.

— Защо? Защото съм брат на Кевин?

— Не. — Тя полагаше усилия, за да стане сериозна. — Защото ние не обичаме купешки портокалов сок. Ние пием само домашно направен — прихна тя.

— Ах ти! — Той я сграбчи и я потопи под водата.

Пръхтейки Сабрина отново изплува и палаво напръска лицето му със солена вода.

Те се смяха и се плискаха един друг като две оставени на произвола деца.

— Ще те науча аз тебе, дето си правиш шегички с най-съкровените ми чувства. Знаеш ли какво съм преживял, какви мъчения и страхове съм преодолявал, как ме е притискала несигурността! Изглеждах като глупав ученик. Аз! Джефри Харпър! Сред компютърджиите известен като плейбой.

— Охо, ти работиш, значи, в компютърния бранш? — Сабрина се усмихна. — Още една частица от трудната загадка, която представляваш.

Джефри я наблюдаваше смутено. Внезапно избухна в заразителен смях.

— Не може да бъде! Ти знаеш за най-съкровените ми чувства и желания, а досега не ти е известно, с какво се занимавам и как си изкарвам хляба! Нали?

Сабрина се засмя заедно с него.

— Звучи смешно, но е вярно — уведоми го тя. — Тъкмо ми хрумна още нещо. — Тя ловко се изскубна от ръцете на Джефри.

— Играеш си с огъня, Сабрина! Предупреждавам те. Настигна ли те, мисли му! — Той се опита да я хване, но Сабрина се потопи във водата.

— Един последен въпрос. — Сабрина доплува наблизо, прегърна го отзад и го ухапа нежно по ухото. — Как така един толкова сериозен софтуер продуцент разхожда наоколо спортната си фигура, от която ти секва дъхът? Още повече на неговата възраст. — Тя гледаше нежно мускулестия му гръб и обхвана широките му рамене.

— Че каква ми е възрастта? — Той заплаши Сабрина с показалец. — Ах, ти малка немирнице. — Джефри се гмурна и само с един-единствен замах се отдалечи от нея недостижимо. — Опитай се да ме догониш. — Разстоянието между него и нея значително нарасна. — Още от шестнадесетгодишен се записах в клуба по плуване и от тогава редовно тренирам поне веднъж седмично. — Той намигна на Сабрина и изчезна под гребена на една вълна.

Сабрина се отказа от безуспешния си опит да се състезава с Джефри. Внимателно тя оглеждаше движещата се водна повърхност, но никъде не откриваше и следа от него. Разочарована, тя се обърна и заплува по посока на плажа. Изведнъж почувства, че се издига нагоре. Едни меки устни се залепиха на корема й и продължиха нагоре до малките твърди зърна на гърдите й.

— Значи си тук — въздъхна тя с облекчение. — Помислих, че вече си се удавил. — Смеейки се тя обви крака около хълбоците му.

Джефри я притисна страстно към себе си.

— Какво ще прави сега твоята героиня от романа? — пожела да узнае той.

— Хм… тя… ще… се опита първо да достигне до плиткото, докато буйните морски вълни не са я завлекли на дъното, заедно с нейния герой.

— И след това? — Държейки Сабрина плътно до себе си, Джефри я понесе през вълните към брега.

— След това? — Тя промъкна ръката си между гладките им мокри тела и проправи път на Джефри между бедрата си. — След това тя… ще се люби с него…