Надя Брайд
Сабрина (12)

XII

— Защо не идва още? — почти разплакана, Сабрина неспокойно се въртеше на стола си между Шейла и Джак.

Вече почти час напразно чакаха Джефри в бара.

— Навярно празнува някъде с приятели — изрази мнение собственикът на заведението. — Сигурно е сменил марката уиски. — Още звучеше в ушите й натрапчивият му смях.

Стана късно. Сабрина стоеше до прозореца в стаята си и гледаше надолу към тъмното море, в което се отразяваха звездите. Яхтата на Келвин беше изчезнала от мястото, където той обикновено я закотвяше. На Сабрина й се стори, че на нейното място зее дупка. Въздъхна. Неговото спокойно, непринудено присъствие й липсваше много. Сабрина се обърна и се съблече. Тялото й гореше като от температура.

— Джефри, о, Джефри — изстена тя. Сълзите неудържимо рукнаха по бузите й.

Като в някакъв транс Сабрина обу слипчето на банския костюм, облече се и затича навън към нощния плаж. Още докато бягаше, тя свали хавлията и сляпо се хвърли във вълните. Заплува навътре в непрогледната нощ. Студът пощипваше кожата й и у Сабрина се събуди желанието за живот. Когато по-късно достигна отново брега, се чувстваше едновременно освежена и изтощена.

От отворените врати на вилата се дочу весел смях.

— Хайде да играем на криеница — извика някой високо. Малко след това се чу как Шейла брои.

Сабрина бавно се заизкачва по стълбите. Очаквайки я в засада, приятелите й лудо се спуснаха към нея. По средата на стълбите тя се спря. Беше като зашеметена. Почувства, че студ пронизваше крайниците й.

Без да се замисля, какво върши, Сабрина се спусна в спалнята на Келвин, взе една хавлия от банята, отвори бързо вратата към гардероба и се шмугна в непрогледната му тъмнина.

Разтърка кожата си, докато пламна. Усети, как кръвта запулсира във вените и я заля приятна топлина. Сабрина дълбоко вдиша аромата на кедрово дърво. Връхлетяха я спомени. Тя се бореше със сълзите си. Имаше ли на света мъж, способен да оцени истински сълзите?! Тези самоуверени егоисти, тези Кевиновци, Джефровци и прочее подобни!…

Сабрина ожесточено подсушаваше дългата си коса. Любов! Знаеше ли Джефри изобщо, какво е любов. Спря и се ослуша. Какъв беше този шум?!

— Скривалището е заето! — каза тя високо.

— Зная. Но може би се страхуваш толкова самотна в тъмнината.

— Джефри! — Сърцето й спря да бие. — Не се страхувам… — промълви тя.

— Сабрина, моля те, прости ми. — Той беше толкова близко до нея, че усещаше дъха му.

— Да ти простя ли? За каква ме смяташ? Изведнъж се появяваш и молиш за прошка? Още преди часове Кевин ти е казал истината…

— Каква истина? — Джефри я хвана за ръката. — Не съм говорил с Кевин.

— Но… — Сабрина млъкна. — Но защо тогава дойде тук?

Той тихо се засмя.

— Не можеш ли да се сетиш? — Постави ръка на кръста й и я привлече към себе си. — Сабрина, забрави за Келвин Лорд! Дай шанс на нашата любов.

— Келвин? Защо трябва да го забравя?

— Сабрина! — Джефри дишаше тежко. — Защо си толкова безсърдечна, така жестока?! — Притисна устните си към нейните. — Какво искаш още? — пъшкаше той. — Оглупях от любов! А ти, ти ме отблъскваш.

— Джефри! — Сабрина се опита да се освободи от силната му прегръдка, но той още повече я притисна към себе си.

— Стой мирна! — заповяда й. С един замах свали сутиена на банския й костюм. След това изхлузи кожите от закачалките, хвърли ги на земята и сложи по гръб Сабрина върху меката постеля.

— Моля те, не, Джефри! — Тя беше почти готова да се разплаче. — Не по този начин.

— Защо не? Да не би внезапно да са те връхлетели някакви скрупули? Да не би съвестта ти да се обажда? Не ти ли омръзна да си играеш с чувствата на един мъж?…

Сабрина го прекъсна:

— Аз не разбирам…

Повече не успя нищо да каже. Джефри легна върху нея и затвори устата й с отчаяна, страстна целувка.

Паника обзе Сабрина. Тя се отбраняваше с всички сили, но скоро трябваше да осъзнае, че с Джефри нямаше никакъв шанс.

— Моля те, Джефри, престани! Пусни ме! — плачейки му се молеше Сабрина.

Той рязко я пусна.

— Знаеш ли какъв страх, каква безпомощност и разочарование, колко гняв и отчаяние, изпитах?! Можеш ли да си представиш мъките, страданията и болките ми?!…

Сабрина изхълца.

— Ох, Джефри… — Гласът й изневери.

— Аз съм лош любовник, Сабрина, зная. Но… — Джефри млъкна. Явно, да продължи да говори му се отдаваше трудно. — Аз те обичам. Аз те обичам толкова много… — Той въздъхна. — Искам да ти докажа своята безпределна любов и да те спечеля отново… Исках тази вечер да те помоля за прошка. Но надеждата ми се оказа напразна. Келвин Лорд е по-силен, той е победителят.

— Чакай! — прекъсна го Сабрина. — Наистина ли Кевин не дойде повече при тебе?

— Кевин? Не. Той си замина веднага след като беше при вас на трибуната.

Сабрина започна да се смее.

— Значи ти мислиш, че аз обичам Келвин Лорд?

— Какво смешно има в това?

— Типично за Кевин. Той офейква, щом играта загрубява.

— Не разбирам нито дума. Ще ми обясниш ли, моля те.

— По-късно. — Сабрина затвори устата на Джефри с нежна целувка. — За обяснение имаме толкова много време, един цял чудесен съвместен живот.

Тихи стъпки се чуха пред вратата.

— Изчезвайте, немирници такива! — извика Сабрина добродушно. — Ние сме много заети. — Тя се закиска.

— Това е кулминационната точка — чу се гласът на Шейла. — Успех! — Вратата на стаята тихо се затвори.

— Сигурно съм се побъркала? Обичам те, Джефри Харпър. Само теб и никой друг на света. Това достатъчно ли е?

— А Келвин Лорд?

— Поканила съм го на нашата сватба… ако нямаш нищо против.

— Ти си… ето, че вече нищо не разбирам.

Сабрина се засмя.

— В момента това изобщо не е нужно. — Тя отпусна глава на гърдите му. — Важното е само, че ти ме обичаш и държиш на мене… — Сабрина се притисна към него.

Джефри изстена възбудено.

— Сабрина. Скъпа, Сабрина. — Той смъкна бикините от хълбоците й, като същевременно събу и своя слип.

— Нищо и никой не трябва да застава между нас — прошепна Сабрина.

— Нищо и никой — потвърди Джефри.