Карло Колоди
Приключенията на Пинокио (13)

Глава XIII

Странноприемницата „Червен рак“

Вървяха, вървяха, вървяха и най-сетне привечер стигнаха смъртно уморени в странноприемницата „Червен рак“.

— Да се поспрем тук — каза лисицата, — за да си похапнем и поотпочинем някой и друг час. После към полунощ ще продължим пътя, за да бъдем утре призори на Нивата на чудесата.

Като влязоха в странноприемницата, седнаха тримата на една маса, но никой от тях нямаше апетит.

Тъй като чувстваше тежко неразположение, клетият котак можа да изяде само тридесет и пет барбуна с доматена салца и четири порции шкембе със стърган кашкавал и тъй като шкембето не му се стори достатъчно подправено, поиска на три пъти краве масло и стърган кашкавал.

Лисицата също тъй с удоволствие би хапнала нещичко, но тъй като лекарят й беше предписал строга диета, трябваше да се задоволи с един обикновен вкусно подправен заек със съвсем лека гарнитура от тлъсти ярки и млади петлета. След заека тя поръча да й донесат за апетит фрикасе от яребици, от жаби, от питомни зайци, от гущери и от райско грозде. И после не поиска друго. Имала такова отвращение към храната, казваше тя, че не можела нищо да доближи до устата си.

Най-малко яде Пинокио. Той си поръча малко орехи и един крайшник хляб и остави всичко в чинията си. Клетото момче, погълнато от мисълта за Нивата на чудесата, не усещаше никакъв глад.

Когато се навечеряха, лисицата каза на стопанина:

— Дайте ни две хубави стаи, една за господин Пинокио и друга за мен и за другаря ми. Преди да тръгнем, ще си подремнем. Но не забравяйте, че в полунощ искаме да бъдем будни, за да продължим пътя си.

— Да, господа — отвърна стопанинът на гостилницата и смигна на лисицата и на котака, сякаш да им каже: „Разбрахме се!“…

Щом се пъхна в леглото, Пинокио заспа веднага и започна да сънува. Видя се в една нива и тая нива беше пълна с дръвчета, отрупани с чепки, а чепките бяха отрупани с жълтици, които, полюлявайки се от вятъра, издаваха звука зън, зън, зън, сякаш искаха да кажат: „Който ни иска, да дойде да ни вземе.“ Но в най-хубавия миг, когато Пинокио протегна ръка да прибере с шепи всичките жълтици, изведнъж се събуди от три много силни удара по вратата на стаята.

Беше стопанинът на странноприемницата, който бе дошъл да му каже, че вече е ударило полунощ.

— А моите другари готови ли са? — попита Пинокио.

— Още откога! Те заминаха преди два часа.

— Е, защо бързат толкова?

— Защото котакът получи известие, че животът на най-голямото му коте, страдащо от подути крака от премръзване, бил в опасност.

— Ами платиха ли вечерята?

— Как допускате такова нещо? Те са много възпитани и не могат да причинят подобна обида на ваша милост.

— Жалко! Тая обида би ми направила толкова голямо удоволствие! — каза Пинокио, като си почесваше главата.

После запита:

— И къде казаха, че ще ме чакат тия добри приятели?

— На Нивата на чудесата, утре призори.

Пинокио заплати една жълтица за вечерята си и за вечерята на другарите си и след това пое пътя.

Но може да се каже, че вървеше пипнешком, защото извън кръчмата беше тъй тъмно, че не се виждаше нищо на една крачка разстояние. В полето наоколо не се чуваше шумоленето нито на един лист. Само някои нощни птици, като прекосяваха разстоянието от единия жив плет до другия, приплясваха крилата си над носа на Пинокио, който отскачаше назад от страх и извикваше:

— Кой е? — и ехото на околните хълмове повтаряше надалеч: — Кой е? Кой е? Кой е?

Като вървеше, Пинокио забеляза на стъблото на едно дърво малко животинче, което блещукаше с бледа и матова светлина като кандилце, поставено във фенер от прозрачен порцелан.

— Кой си ти? — запита го Пинокио.

— Аз съм сянката на Говорещия щурец — отвърна животинчето със слаб гласец, който сякаш идваше от оня свят.

— Какво искаш от мен? — запита човечето.

— Искам да ти дам един съвет. Върни се веднага и занеси четирите жълтици, които са ти останали, на клетия си баща, който плаче и страда безутешно, задето не те е видял толкова време.

— Утре баща ми ще бъде богаташ, защото тия четири жълтици ще станат две хиляди.

— Не се доверявай, момчето ми, на ония, които обещават да те направят богат за един ден. Те са или безумни, или мошеници. Послушай ме, върни се назад.

— Аз пък искам да вървя напред.

— Късно е!…

— Искам да вървя напред.

— Нощта е тъмна…

— Искам да вървя напред.

— Пътят е опасен…

— Искам да вървя напред.

— Не забравяй, че децата, които искат да вършат, каквото им хрумне и както си знаят, рано или късно ще се разкайват за това.

— Все същите истории. Лека нощ, щурецо!

— Лека нощ, Пинокио, и дано небето те пази от влагата и от убийците!

Щом изрече последните си думи, Говорещият щурец угасна изведнъж, както изгасва лампа, когато духнем отгоре й, и пътят стана по-тъмен отпреди.