Алфред ван Вогт
Светът на не-А (28)

XXVII

Съюзният посланик се приземи върху метална скала на планетата на зверовете. Отиде бавно до парапета край това огромно здание и се взря неспокойно в джунглата на четири мили под него.

„Предполагам — помисли той, — че от мен ще се очаква да хукна на лов с… — потърси правилната дума и после продължи мрачно: — екстроверти, които изграждат толкова грамадни хижи.“

— Оттук, Ваше превъзходителство — измърмори някакъв глас отзад. — Ловната група ще тръгне скоро, а Енро Червения ще разговаря с вас по пътя.

— Уведомете министъра на външните работи на Най-великата Империя — поде твърдо посланикът, — че аз току-що пристигнах и че…

Той млъкна, без да довърши отказа. Никой, поне сред агентите на Съюза, не отхвърляше поканите на господстващия повелител на тази структура от шейсет хиляди звездни системи, особено когато целта изискваше голяма тактичност от пратеника.

— … ще бъда готов навреме — приключи спокойно гостът.

Историята бе жестока. Имаше оръжия за всички видове фауна, носени от безшумни машини, по една за всеки участник. Роботите бяха винаги подръка и подаваха точно необходимото, макар никога да не се пречкаха. Най-опасните твари се държаха на разстояние от енергийни екрани, докато ловците маневрираха за стрелкова позиция…

Ето че мощно копитно животно — дълго, лъскаво и сиво на цвят — изведнъж установи, че е в клопка. То седна на задните си крака и почна да плаче. Самият Енро Червения пусна куршум през по-близкото до него око. Дивечът се прекатури и в продължение на минута-две остана да лежи, хълцайки и гърчейки се. Накрая притихна. После, на връщане към тая грамадна комбинация от ловна хижа и алтернативно външно министерство, аленокосият гигант се добра до посланика.

— Велик спорт, а? — изръмжа той. — Макар да забелязах, че вие не стреляхте много.

— За първи път ми е — извини се другият.

Това бе достатъчно вярно, ако човек размисли над темата по определен начин. Беше смаян, ужасен, поразен, отвратен. Видя, че огромният мъж го наблюдава саркастично.

— Всъщност хората ви там са все еднакви. Банда страхл… — Енро се прекъсна. Изглежда, промени решението си за грубо обвинение. — Миролюбци! — завърши той.

— Трябва да помните — каза хладно пратеникът, — че Галактическият съюз бе организиран от деветнайсетте империи по време, когато те се унищожаваха помежду си в безполезни войни. Мир е нашата цел и като всички подобни институции ние постепенно създаваме личности, които наистина мислят за него.

— Понякога предпочитам войната, колкото и да е безпощадна — заяви гордо великанът с огнени коси.

Гостът не отвърна. След малко Енро престана да хапе долната си устна и попита:

— Е, какво желаете вие?

— Неотдавна разбрахме — започна дипломатично посланикът, — че вашето Министерство на транспорта е било прекалено усърдно.

— В какъв смисъл?

— Случаят се отнася за Слънчевата система, както я наричат по-голямата част от нейните обитатели.

— Името не ми подсказва нищо — бе леденият отговор.

Пратеникът отстъпи ловко.

— Този инцидент несъмнено се помни във вашия отдел, а пък проблемът е много прост — рече той. — Преди около петстотин години вие сте изградили там транзитна база без разрешението на Съюза. Слънчевата система е сред ония, открити след подписването на споразуменията за изследване и експлоатация на новозавладените звезди.

— Хм-м! — Погледът на червенокосия стана още по-саркастичен и посланикът предположи, че Енро знае за случая. — Добре, ще ни позволите ли поне да запазим базата си?

— Тя трябва да бъде демонтирана и махната — натърти сурово другият. — Така повеляват клаузите на Съюзната харта.

— Тая задача ми се струва твърде дребна — подхвърли замислен гигантът. — Оставете меморандум на моя съответен секретар и аз ще го проуча внимателно.

— Но базата ще бъде вдигната, нали?

— Не е необходимо — отвърна с хладен глас Енро. — В края на краищата тя е била там дълго време и премахването й може да причини значително разстройване в работата на транспортния отдел. Ако съществува такава опасност, ние ще разгледаме този въпрос с Галактическия съюз и ще потърсим потвърждение на нашето присъствие. Инциденти от подобен род непременно се случват в огромните космически организации. Да-а — проточи той. — Те трябва да бъдат уреждани по прогресивен и гъвкав начин.

Сега по-дребният мъж стана саркастичен.

— Аз съм сигурен, че Ваше превъзходителство първи ще протестира, щом друга империя прибави ей тъй някоя звездна система към своите владения. Становището ни е много ясно. Онзи, който е допуснал грешката, следва да я поправи.

— Ще дискутираме на идната обща сесия — каза Червения, мръщейки се.

— О, до нея има цяла година!

Енро, изглежда, не чуваше.

— Сякаш вече си спомням нещо за тая Слънчева система. Ако не ме лъже паметта, обитателите й са доста жестоки. Точно в момента там царят безредици или се води някакъв вид война. — Той мрачно се усмихна. — Ние ще помолим за разрешение да възстановим реда. Убеден съм, че делегатите на Съюза няма да възразят.