Алфред ван Вогт
Светът на не-А (10)

IX

Госейн наблюдаваше как тъмният терен под него губи формата си. Гигантските дървета и планинската местност се сляха бързо с мрака. Еднообразна чернота обгърна летящата с голяма скорост машина. Щом изминаха някъде между три и пет минути, самолетът бавно зае хоризонтално положение. Лампите светнаха и гласът на робоплана каза:

— През следващия четвърт час можете да задавате всякакви въпроси, каквито пожелаете. Подир това ще трябва да ви дам наставления за след приземяването ви.

Отне му едва минутка, за да се настрои на новото предложение. Хм, всякакви въпроси. Човекът се окопити. Най-напред му беше съвсем лесно:

— Кой си ти?

— Агент на Игралната Машина.

Джилбърт Госейн въздъхна облекчено. После:

— Машината ли говори с мен чрез тебе?

— Да, индиректно. Тя може да получава съобщения от Венера, но сама не умее да предава на междупланетни дължини на вълната.

— По собствена инициатива ли ме търсиш?

— Разполагам със свои инструкции.

— Кой съм аз? — попита мъжът, след като си пое дълбоко въздух.

Изчака, напрегнал всеки мускул, и сетне, когато робопланът му отвърна, се отпусна назад в седалката.

— Съжалявам, вие просто губите време. Нямам никаква информация относно вашето минало, а само за сегашното ви положение.

— Машината има ли? — запъна се той.

— Ако има, не я е споделила с мен.

Госейн се почувства отчаян.

— Какво мислиш за моето усещане, че съм бил убит?

— Вашето тяло — отговори робопланът със спокоен тон — беше зле повредено и обгорено, когато загинахте. Аз обаче не знам как все още сте жив. — Апаратът направи малка пауза. — Господин Госейн, силно настоявам да задавате въпроси относно ситуацията на Венера. Или може би ще пожелаете да ви разкажа накратко за условията на живот тук в навечерието на нашествието?

— Ох, дявол да го вземе… — измърмори яростно мъжът и се спря, осъзнавайки, че отново прахосва време. — Да — кимна уморено той. — Да, това звучи като добра идея.

— За да проумеете политическия пейзаж на планетата — започна гласът, — вие трябва да достигнете с разсъдъка си най-отдалечените граници на своите представи за максимална демокрация. На Венера няма никакъв президент, никакъв съвет и никаква управляваща групировка. Всичко е доброволно. Човек живее сам за себе си и все пак се свързва с другите — така разбира, че нужната работа е свършена. Но хората могат необезпокоявани да избират с какво да се занимават. Вие навярно ще кажете: да допуснем, че всички решат да се заловят с една и съща професия. Това не става. Населението е съставено от граждани с чувство за отговорност, те проучват внимателно цялата система, преди да поемат известен път. Например щом някой детектив умре, пенсионира се или смени службата си, той известява за промяната или — в случай на смърт — за освободения пост се дава обява. Ако пък е още дееспособен, хората, които биха искали да бъдат детективи, отиват да дискутират своите квалификации с него и помежду си. Независимо дали специалистът е жив или мъртъв, неговият последовател се отсява накрая чрез гласуване на кандидатите.

Въпреки желанието си Госейн имаше собствено мнение по въпроса. То нямаше нищо общо с картината, която му бе обрисувана за живота на Венера — с надеждната очарователна картина на тази свръхцивилизация. Той конкретно усещаше, че робопланът му поднася най-обективното описание, каквото някога е чувал.

Машината продължи:

— Сега вие трябва да си представите състояние, при което повече от половината кандидати за всички детективски и юридически постове са агенти на бандата. Чрез акуратна система от убийства те са успели да отстранят по-опасните обикновени членове и днес упражняват фактическа власт над ключовите места в тия браншове, както и количествен контрол над две организации. Всичко това бе сторено по указания на Прескот, поради което е заподозрян и…

— Минутка — пресече го тук Госейн. — Една минутка, моля. — Той се надигна, чувствайки само смътно, че го прави. — Опитваш се да ми втълпиш…

— Аз твърдя — уточни робопланът, — че вие не можете да избегнете залавянето. Сега разбирате защо трябваше да се намеся и да ви попреча с видеофона на Прескот. От пристигането на Джим Торсън тези фалшиви детективи използват своята мрежа, за да прекъсват връзките на всяка опасна личност. Колкото се отнася до Торсън, това включва неговите собствени подчинени, така че не очаквайте никаква помощ от Кранг. Той гледа да демонстрира суровост, енергия и безмилостност, иначе ще бъде махнат от командния си пост… Е, нека бъда по-кратък. Вашето съществуване и тайната на вашия умствен потенциал са накарали една огромна военна машина да изчаква. В същото време лидерите й трескаво се мъчат да открият кой стои зад вас. Следователно (казвам го с цялата си сериозност) не мислете, че с лекота ви моля да направите онова, което предлагам като единствено логично действие. Трябва да се оставите да попаднете в техни ръце. Да го сторите с надеждата, че те са тъй живо заинтересовани от специфичния строеж на Джилбърт Госейн, че ще ви позволят да живеете поне още няколко дни, докато изследват подробно нервната ви система — и то по-грижливо, отколкото миналия път… А ето и най-важните инструкции за вас. Скоро ще бъдете приземен до горския дом на Елдред Кранг. Идете там и му разкажете своята история относно заплахата за не-А, сякаш не знаете нищо за него. Преструвайте се до последния възможен момент, но постоянно бъдете нащрек.

Машината се наклони надолу.

— По-добре побързайте — изсвистя робопланът — и формулирайте други въпроси.

Съзнанието на Госейн рязко се задейства, после се отдръпна пред големината на угрозата. Той твърдо се притисна отново към седалката. Сега не беше моментът за празно любопитство. Бе дошло времето да изясни конкретни неща.

— Аз няма да напусна този самолет и да постъпя толкова самоубийствено — обяви мъжът. — Никъде в цялата работа не виждам и следа от предпазни мерки за моята безопасност. Това е вярно, нали?

— Да, такива мерки не са взети — призна робопланът. — От приземяването нататък вашата съдба е в собствените ви ръце. — После ловко добави: — Не подценявайте възможностите на един човек, който е бил убит, но все още е жив.

— По дяволите! — изруга грубо Госейн. — Отказвам да го направя и решението ми е окончателно.

— Нямате никакъв избор — предупреди спокойно апаратът. — Ако не напуснете машината доброволно, ще изхвърля специален неприятен газ и ще ви принудя да изскочите вън. Нека напомня, че инструкциите, които ви дадох, са замислени така, че да спасят живота ви. Можете да ги пренебрегнете на свой риск. Запомнете: мнението на Игралната Машина е, че вие или ще се предадете на бандата, или ще бъдете пленен от нея. Моля, поразсъждавайте върху това, господин Госейн, а пък ако имате някакви допълнителни въпроси…

— С каква цел трябва да се оставя да попадна в техни ръце? — попита унило Джилбърт.

— Важно е — беше отговорът — те да изследват отблизо човека, за когото знаят, че е мъртъв.

Последва тъп удар и сетне движение с подскоци, приключили със спирането на самолета.

— Навън — каза гласът. — Излезте навън! Не мога да се задържа тук дори минута. Хайде. Бързо!

Тонът подтикна Госейн. Изобщо нямаше намерение да бъде обгазен. При изхода направи пауза и се полуобърна.

— По-чевръсто — рече робопланът. — От жизненоважно значение е никой да не заподозре как сте били пренесен насам. Всяка секунда е скъпоценна. Насочете се в права посока от вратата.

Неохотно, но послушно мъжът слезе на земята. Миг по-късно беше вече сам в необятната тъмнина на тази чужда планета.