Нейъми Хортън
Сделка с любовта (8)

Седма глава

Гарет не можеше да заспи.

Обърна се в леглото, седна и се загледа в килима на пода. Изморено разтърка очи с ръка. Искаше му се никога да не беше чувал чудатото предложение на Бърти и никога да не бе напускал Маями. Искаше… По дяволите, дори не знаеше какво иска. Помисли си, че желае единствено Си Джей. Ако се беше подчинил на инстинктите си, сега щеше да я държи в прегръдките си, а не да дреме тук в тъмното ядосан, притеснен и готов да прати всичко по дяволите.

Жените, които познаваше, бяха хитри, проницателни и напълно наясно какво желаят и как да го получат. Те знаеха правилата на играта, както и той. И както и той, я играеха без илюзии, без да прекрачват границите — искаха името му, властта му, парите му, влиянието му. Искаха всичко това, без него самия. Което обаче му харесваше.

Сега беше различно. Си Джей беше различна. Правилата на играта бяха променени, а Гарет дори не знаеше как. Не знаеше и какво ще се случи. Можеше да я люби тази нощ, каза си мрачно. Тя го желаеше, дори го очакваше от него. Той също я желаеше, няма какво да се заблуждава. Дори все още изпитваше болезнен копнеж по аромата на кожата й, вкуса на устните й. Без особени усилия си я представи гола в голямото легло — с разпръсната по възглавницата тъмна коса, нежното й тяло проблясващо на лунната светлина и тръпнещо от желание…

Гарет скочи на крака. Не си спомняше кога за последен път така жадно и неистово бе желал физически някоя жена. Не беше само сексът. Имаше и много други неща. Той се наслаждаваше на присъствието й, смееше се с нея, говореше, шегуваше се по оня естествен и необясним начин, по който го правят добрите приятели или любовниците. Та те вече имаха общи спомени, дявол го взел! Всичко това го плашеше. Да се ожени за нея беше едно. И без това вече бе дал дума. Щеше да го направи. Но нямаше да позволи за нищо на света да се влюби в нея!

Гарет взе това решение със стиснати зъби и отново си легна.

 

 

На следващата сутрин всички бяха на закуска. Дори сърдитата готвачка беше тук и сновеше между кухнята и бюфета с табли и чинии в ръце.

Имаха гости — доктор Уилърсън и един висок мъж с конско лице и с вид на адвокат, който не можеше да бъде сбъркан. Бърти изглеждаше точно като стопанката на голямата къща, щастливо заела централното място на масата, заобиколена от малките си шумни кученца. Беше облечена в червено и златно. Косата й бе скрита от тюрбан, с който приличаше на персийска принцеса, и разнищваше последния банков скандал, докато Уинтръп витаеше безшумно отзад.

Си Джей седеше в другия край на огромната маса. Когато Гарет влезе, тя вдигна очи, погледите им се срещнаха за част от секундата и той със задоволство забеляза как по шията й плъзна червенина. Взе си една затоплена чиния, сипа си яйца, кренвирши и плодове и седна до нея, като благодари на готвачката за кафето, което сложи пред него.

— Добро утро, госпожице Карадърс. Как сте?

— Чудесно, а ти?

— Не съм се чувствал по-добре. Би ли ми подала сметаната? Изглеждаш чудесно днес. Това розово много ти отива.

— Къде виждаш розово по мен… Ох! — Розовото по бузите й потъмня и тя отмести поглед встрани. — Смутих се. От теб… — Каза го тихо, въпреки че Бърти и гостите й бяха достатъчно увлечени в разговора си, за да я чуят.

— Какво толкова се е случило — само няколко целувки…

— Щастлива съм… Искам да ти благодаря, че не позволи на нещата да се развият… Мисля, че беше прав… За това, как щях да се чувствам днес.

— Щастлива или облекчена?

— Каква е разликата? — погледна го Си Джей нерешително.

— Облекчена означава, че само сме го отложили. Щастлива значи, че никога няма да се случи.

— О, господи! Предполагам, че облекчена е точната дума.

— Благодаря на Бога за това — бях се притеснил. Имаш ли някаква възможност да избягаме днес? — Тя го погледна с толкова очевиден ужас, че Гарет се разсмя. — За разходка, само за разходка, Си Джей! Отпусни се. Нямам намерение да се нахвърлям върху теб. Ще вървим толкова бавно, колкото искаш, обещавам.

Това би трябвало да я успокои, помисли си смутена, но като го видя днес, като чу смеха му и си спомни за снощи, за прегръдките му… Трябваше да го направя, каза си ядосано Си Джей. Да го направя веднъж завинаги!

— Днес следобед ли? Може… — промърмори тихо тя.

— Ще гледам да се освободя към два.

— Хей вие двамата, какво си шушукате там? — Черните очи на Бърти блеснаха дяволито. — Джеймисън, да не се опитваш да прелъстиш племенницата ми под собствения ми нос?

— С всички възможни средства — отвърна Гарет.

— Добре. Тя има нужда от малко цвят на бузките, от някое и друго изкушение…

— Бърти! — подскочи ядосано Си Джей. — Ще те отведа в кабинета ти, където заедно с доктор Уилърсън и господин Ричардсън можете да заговорничите колкото си щете! Всъщност за какво е това събрание днес? Да не пишеш ново завещание?

— Не е твоя работа — отвърна Бърти. — И престани да скромничиш. Господи, като си помисля, че във вените ти тече Парсънсова кръв — направо да се чуди човек! Умът ми не го побира!

— Това просто не е възможно — забеляза сухо Си Джей. — А порочното ти съзнание е една от семейните черти, за която съм особено щастлива, че не съм я наследила!

— Дрън-дрън! Ще си говорим пак някой ден, момичето ми. Ние, жените от рода Парсънс, се пробуждаме бавно, но след като разцъфнем, думата страстна жена придобива съвсем друго значение… — Бърти взе една цигара от златната си табакера и погледна Гарет под око. — Едно време работех в публичен дом. Разказвала ли съм ти?

— Изобщо не си! — прекъсна я Си Джей бързо и дръпна табакерата от ръцете й. — Ако настояваш да разправяш опашати лъжи, Бърти, поне го направи прилично, а?

— Започваш да ми досаждаш, детето ми — беше отговорът. Ръката й издърпа цигарата от пръстите на Си Джей и изчезна в джоба й. — Сега върви. Искам да приключа с адвоката и доктора без външна намеса. След това ще поработя. Мисля да завърша десета глава преди чая. Стигнала съм до мястото, където Джейми спасява Чейстити от лапите на самураите и я връща на лорд Куанг, за да бъде сбарана от…

— Сбарана? — запита Си Джей учудено. — Сега пък стила си ли променяш?

— Отвлечена, пипната. Господи, как ме измъчваш понякога! Пленена, добре ли е?

— Много по-добре.

— Значи пленена от турски пирати. Които я запознават с всички турски наслади…

— Турски наслади!?

— Вън! — извика Бърти и удари с бастуна си така силно, че едно от кученцата побягна от стаята, последвано от ужасяващия хор на останалите. — Господи, не съм срещала повече филистимляни, откакто Аларик опустоши Рим!

— Аларик беше варварин, Бърти, а не филистимлянин — забеляза успокоително Си Джей. — Моля те, поне историята остави истинска. Извинявай, че те ядосах. Искаш ли да те заведа в кабинета или ще можеш и сама да се справиш?

— Лорънс ще ме закара — отсече Бърти. — И бъди благодарна, че наистина не пишех ново завещание, защото направо щях да те махна от него. Щях да те лиша от наследство.

— Добре, Бърти — промърмори Си Джей и целуна ухаещата на люляк буза на леля си. — Ако се измориш, само ми позвъни…

— Ще престанеш ли да се занимаваш с мен! Може да съм стара, обаче още не съм изкуфяла, така че стига си дрънкала! — Тя плесна Си Джей по ръката сякаш да й каже, че всичко е наред. — Сега върви, детето ми. Има цяла къща с хора да ме наглеждат, включително и Уинтръп, който напоследък все се навърта наоколо. Върви, върви!

И Си Джей си тръгна, като се мъчеше да си внуши, че всичко с Бърти е наред. Така, както искаше самата Бърти. През остатъка от сутринта се опита да работи, за да не мисли и да не се тревожи, но без успех. Накрая остави договора на бюрото и излезе да се разходи по брега.

Беше един от онези чудесни дни във Флорида, когато въздухът е свеж, топлината — приятна, небето — ярко, а водата блести. Духаше топъл бриз, който огъваше палмите и те шумоляха тайнствено с листата си. А някъде далече на хоризонта се събираха тъмни облаци. Раждаше се буря.

В „Рая“ не се предвиждаха бури, помисли си Си Джей. „Раят“ трябваше да бъде… така де, рай. Едно вълшебно, щастливо и спокойно място, където нещата не се променят, а хората не се разболяват и натъжават. И никога… не умират. Тя преглътна мъчително, като се бореше с буцата в гърлото си. Дявол те взел, Бърти, колко дълго си мислиш, че ще запазиш всичко в тайна? Защо просто не ми кажеш! Си Джей мушна ръце в джобовете и продължи да върви. Очите й бяха замъглени от сълзи. Трябва да има изход, повтаряше си тя. Трябва…

Гарет я откри на четири километра от къщата — там, където широкият плаж свършваше с обширно блато. Тук брегът се стесняваше и само ивица пясък отделяше водата от сочната зелена стена, която изглеждаше пълна с жаби, насекоми и нестихващ шум от листа. Си Джей седеше на шарена сянка под едно огромно дърво, обвила с ръце коленете си и загледана в залива. Тя не го забеляза и той спря за миг. Чудеше се защо при вида й стомахът му се сви като от лошо предчувствие. Приближи се до нея и когато сянката му падна на пясъка, Си Джей вдигна очи. Тогава видя сълзите й.

— Си Джей?

— А, здравей… Мен ли търсиш?

— Имахме среща.

— Какво? — Гласът й беше накъсан, сякаш плачеше.

— Среща — повтори той. — Щяхме да се разхождаме. Днес следобед.

— А, да… — Тя извърна лице и забърса бузите си с ръце. — Влезе ми пясък в окото — прошепна. — Забравих за разходката, извинявай…

— Какво има? — запита ласкаво той. — Защо плачеш?

— Не плача! — отвърна рязко Си Джей. Прозвуча като ридание.

Гарет дори не разбра как я прегърна, ала след като тя вече беше в ръцете му, осъзна, че точно това е трябвало да направи. Си Джей се сгуши в прегръдките му и мушна глава под брадичката му.

— Страх ме е за Бърти. Сърцето й…

— Зле ли е?

— Така мисля. Едва успях да накарам онзи мизерник Уилърсън да си признае, че я лекува почти от година, и че състоянието й се влошава…

Той се облегна на дървото и я придърпа към себе си.

— Изненадан съм, че ти е казал.

— Не искаше. Но аз го заплаших, че няма да види нито цент, докато не мине на моя страна.

— Започвам да откривам у теб повече черти от характера на Бърти, отколкото другите предполагат — засмя се Гарет.

— Надявам се да е така. Струва ми се, че ще ми потрябват…

Той не й отговори. Беше прекарал половината ден на телефона с вуйчо й, синовете му и техните синове. Не му трябваше много време да разбере, че те смятат Бърти повече за досадна стара леля, отколкото за истинска делова жена, а Си Джей изобщо не я слагаха в сметките. Направо се слисаха, когато им напомни, че тъкмо тя ще наследи един ден спорните петдесет и един процента. А като им предложи Си Джей да присъства на следващия директорски съвет, настъпи ледено мълчание, след което единият от синовете се изсмя и изказа съмнение, че „малката“ ще прояви интерес. Гарет се подсмихна злобничко. Целият директорски съвет на „Парсънс Индастриъл“ щеше да бъде неприятно изненадан само след няколко месеца.

— Нали затова те повика в ПИ?

— Може би…

— А аз?

— Какво ти?

Тя седна бавно и се усмихна.

— Чудя се къде в картинката съм аз…

Внимателно, каза си той. Бъди много внимателен.

— Аз също се чудя — продума, — защото трябва да призная, че ПИ не е единственото богатство на семейство Парсънс, което намирам за интересно…

Усмивката й се разшири.

— Много си добър в тези работи, нали?

— В кои?

— В тези… — Си Джей се обърна и целуна ръката му, като задържа топлите си устни върху дланта му. — Да ме накараш да се почувствам… специална.

— Ти наистина си специална — отвърна съвсем искрено Гарет.

Нещо тъжно и тревожно замъгли очите й. После без предупреждение тя се облегна на него и го целуна. Той я хвана за раменете и я притисна плътно до себе си, ала тя го отблъсна и поклати глава.

— Все още не, Гарет. Необходимо ми е малко време, за да свикна с мисълта… Нали разбираш?

Той отново я придърпа към себе си.

— Знам, че имам ужасна репутация на донжуан, но ти не си просто поредното ми завоевание, Си Джей. Не искам да мислиш… Дявол го взел, не знам как да го кажа! Че си поредната резка на колана ми… Това имах предвид миналата нощ, като ти споменах, че не е в моя стил… Това имах предвид и тази сутрин, когато ти казах, че разполагаш с толкова време, колкото искаш.

За негова изненада и ужас очите й се напълниха със сълзи.

— Благодаря ти — прошепна тя и докосна бузата му с пръсти. — Не съм предполагала, че си толкова… добър. — Си Джей се измъкна от ръцете му и извърна лице настрани. Той също стана, ала тя го спря с ръка. — Не. Моля те, нека да се върна сама. Трябва ми време да размисля…

Гарет се прокле за стотен път, че позволи на Бърти да го забърка в тази каша. И, което бе още по-лошо, че се съгласи. В началото му се стори съвсем нормално. Ала тогава Си Джей беше просто едно име, част от сделката, а не жив човек. А сега… Боже мой, сега тя беше истинска и значима по особен начин, който той едва-едва започваше да разбира. А също уязвима и беззащитна, помисли си мрачно, като тръгна обратно по брега. Толкова беззащитна…

 

 

Тази нощ Си Джей сънува Гарет. Странен, еротичен сън, след който се чувстваше тръпнеща от желание. Тя не очакваше подобно нещо — обичта, ласките, нежността… Нищо, което бе чула или чела за Гарет Джеймисън, не можеше да й го подскаже. И макар да беше очарована, малко се страхуваше. Защото бе на път да се влюби до уши. Което изобщо не беше предвидено в плана й за действие.

 

 

Си Джей се огледа в голямото огледало в банята. Е, не бе Чейстити О’Рурк. Природата бе надарила Чейстити повече. Дори много повече, намръщи се тя и придърпа деколтето на светлосинята си нощница от бляскава коприна с дантели като морска пяна. Когато вървеше, все едно бе обвита в лека мъгла от воден прах. Коприната шумолеше около глезените й така, сякаш стъпваше в морето, и това дори в неопитните й очи беше греховно съблазнително.

Тя сложи малко парфюм на раменете си, между гърдите, прекара за последен път четката през косите си и… беше готова.

 

 

Не трябва да стигам докрай, каза си гласно Гарет и сякаш му олекна. Горещата струя на душа барабанеше безмилостно по раменете му. С Бърти можеха да сключат някакво споразумение за работата му в ПИ. Но — дотук! Си Джей трябваше да излезе от играта. Той нямаше да стигне до края.

През по-голямата част от изминалата седмица Гарет безуспешно се бе мъчил да се убеди в противното. Опитваше се да си докаже, че тя ще бъде щастлива с него, че ще й бъде добър съпруг. Че най-умното нещо на света щеше да бъде да се омъжи за него. Ала Бърти беше права: той бе мъж на честта. А мъжете на честта не подмамваха невинни девойки да се женят за тях със задни мисли и нечисти цели. Си Джей щеше да си намери някой друг, който да я обича така, както заслужаваше, а той… По дяволите, все ще се оправи някак. Винаги бе успявал да се справи…

Може би трябваше да си избере някоя от онези хладни, костюмирани, поддържани с аеробика и загорели чрез кварц жени, които непрекъснато дефилираха в кабинета му с куфарчета в ръце и мозъци, щракащи като калкулатори. Просто да си избере и да се ожени. Щяха да подготвят брачния договор предварително, като определят точно кой какви задължения и права ще има. Щяха да получат онова, което и двамата искаха, без всякакъв риск. Тя — името Джеймисън и всичко, което то осигуряваше, той — облекчението да не играе повече ролята на вечния ерген. И никой нямаше да претендира за любов. Защото не бяха глупаци.

Гарет остана под душа по-дълго от обикновено. Изтри се енергично с голямата хавлия и я върза около кръста си, преди да излезе от банята. Влезе в спалнята, обвит в пара. Стаята тънеше в сенки и миришеше на море. След миг осъзна, че не е сам. Отначало си помисли, че завесата на прозореца се бе разлюляла от вятъра. Но след това изумен видя как Си Джей пристъпи от тъмнината.

Беше като мечтание. Тайното мечтание на всеки мъж, облечено в нещо лъскаво и прозрачно. Светлината очертаваше бедра, гърди и рамене, а косата й блестеше около главата като шлем.

— Света… Дево — прошепна той със страхопочитание. — Какво си намислила… — Ама че глупав въпрос, каза си ядосано. То беше ясно какво е намислила. — Боже мой, Си Джей…

За негова изненада, тя само се усмихна с една прелестна усмивка, която не приличаше на нито една от досегашните й усмивки. Гарет я гледаше застинал как пристъпва бавно към него. Знаеше, че ако не спре всичко това ВЕДНАГА, ще направи нещо, за което ще съжалява, докато е жив. Си Джей беше толкова близо, че усещаше аромата й, онзи неповторим мирис на скъпи лосиони, масла, кремове и сладка гореща плът. Беше готов да се закълне, че тялото й излъчва топлина като от огън. Знаеше, че ако погали рамото й, ще бъде като докосване до коприна…

А когато погледна в невероятните й огромни очи, разбра, че всичко вече е свършено. Разбра, че всичките му решения отпреди десет минути под душа да си отиде на другата сутрин… бяха само голи обещания пред себе си. Това тук беше единствената действителност. Тази жена с виолетови очи, с усмивка, древна като света, с пръсти като пърхане на пеперуда… Гарет знаеше, че е загубен. Тя го желаеше и той я желаеше.

— Сега — прошепна Си Джей в обятията му. — Искам сега…

Беше коприна и грях, кадифе и изкушение. Устните й тежаха, медени от желание, а когато я вдигна и положи в огромното си легло, дочу въздишката й и се усмихна.

Тя знаеше. С древната мъдрост на всички жени преди нея, Си Джей знаеше неща, които той само смътно бе предчувствал. Докато мъжкият му ум бе зает от кроежи за игри, гонитби и завоевания, докато се бе ровил в прахта и проглушавал света със своите успехи и постижения, тя просто бе чакала тихо и кротко, уверена, че той е неин. Уверена… по дяволите! Уверена в неща, които той никога нямаше да научи, дори да живееше хиляда години.

Гарет съблече нощницата й и бавно започна да изследва всеки милиметър от тялото й. В един миг Си Джей бе срамежлива, в друг — дръзка. Разтваряше се като цвете и с всяка следваща стъпка му даваше нещо ново от себе си. Ставаше все по-смела, докато ласките му я докараха до болезнено желание и нетърпение. Най-накрая я покри с тялото си и почувства топлината между бедрата й, а тя въздъхна нечуто, когато разделящото ги разстояние изчезна…

Очите й се разшириха, щом осъзна какво става. После Си Джей се усмихна и в усмивката й имаше всичко — и задоволство, и окуражаване, и позволение… И Гарет продължи. Почувства я изпъната под себе си от някакво огромно удивление, което се разля по тялото й толкова стремително и бурно, че тя се изви под него, извика и се хвана за раменете му. Той продължи удоволствието, позволи му да идва и да се връща като прилив и отлив, докато достигнаха един общ пулс и хармония.

После в леглото настана пълна бъркотия. И двамата бяха толкова изчерпани, че дори не можеха да говорят. Телата им бяха едно, завивките изобщо ги нямаше, а възглавниците лежаха разхвърляни на четири страни. И както лежеше така с нея в прегръдките си като в люлка, Гарет откри неочаквано за самия себе си, че може би нямаше да е толкова лошо, ако позволи на тази жена да влезе в живота му. Бе поемал и по-големи рискове. Той се обърна и допря лице до нейното.

— Ожени се за мен — прошепна тихо Гарет в ухото й.

— Мммм… — размърда се тя сънливо. — Какво?

— Ще ти дам аз едно „какво“! Току-що ти предложих да станеш порядъчна жена, а ти не ми обърна никакво внимание, нали?

— Хмм… Нали?

— Ожени се за мен, Си Джей Карадърс! Стани ми жена, роди ми деца, пери ми чорапите…

— Пери си ги сам! — дойде неочаквано весел отговор изпод ухото му. — Освен това мисля, че не си ме помолил…

— Това да не е „да“ на езика на Карадърс?

— Ъ-хъ…

— Си Джей? Играеш си с огъня, скъпа… О, по дяволите! — изръмжа Гарет и я обърна по гръб. — Ще се ожениш ли за мен?

— Ще трябва ли да правя това нещо, ако кажа „да“?

— Задължително — отвърна той строго. — По един-два пъти на ден, може и по-често.

— В такъв случай, не виждам как мога да откажа…

Много по-късно Си Джей осъзна, че си повтаря тази сцена отново и отново. Гарет го направи толкова… лесно. Толкова естествено. Тя го чу да пита онова, което трябваше, и чу себе си да отговаря. Все едно, че бе гледала някаква пиеса и думите бяха произнесени от някой друг. Накрая, когато всичко свърши, тя се почувства удивително спокойна. Ласките му се бяха оказали най-невероятното нещо, което си бе представяла. А сега лежеше в гнездото на тялото му и слушаше бавните силни удари на сърцето му. Всичко ще бъде наред. Тя го обичаше, това бе ясно. Пък и кой знае, може би с времето той също щеше да се научи да обича… Да я обича поне малко. Но никога нямаше да го разбере.

Гарет се обърна към нея през нощта и те отново се любиха в нереалната светлина на луната. Този път беше невероятно, дори повече от невероятно. Той я галеше и целуваше, сякаш бе най-скъпото нещо в живота му, и някак си през тази дълга и пълна с любов нощ последните й съмнения се изпариха.

— Обичам те — прошепна Си Джей, потънала в кехлибарените му очи. Знаеше с някаква трескава, болезнена радост, че това бе най-голямата истина, която бе изричала досега.

А той се наведе усмихнат и я целуна.

 

На сутринта всичко беше все още истинско. Не беше сън.

Когато се събуди в празното легло, Гарет имаше странното и неприятно чувство, че е сънувал. Един изключително жив сън, ала все пак сън. След това дочу звука на душа, изтегна се в леглото, запазило уханието на жена, и се усмихна доволно. Не беше светец. Не му бе за пръв път. И друг път се бе събуждал по този начин. Ала никога не бе се чувствал така прекрасно. Щеше му се всяка сутрин в живота си да се събужда така. Изморен от любов и с подути от недоспиване очи. С нейния вкус в устата. Със спомена за пръстите й по тялото си.

За последен път се любиха преди не повече от час. Небето вече светлееше. Този път той я вдигна върху себе си и остана премалял и със затворени очи. Тялото й изглеждаше по-зряло, гърдите по-тежки, бедрата по-сочни. Хлапачката с разчорлени коси бе изчезнала и на нейно място се беше появило едно чувствено и съблазнително създание, чието тяло се извиваше с еротичния опит на хиляди поколения жени. Тя го наблюдаваше с натежали от страст очи и със загадъчна усмивчица на устните. Накрая се изправи със стон и стисна силно с бедра тялото му. Тръпките минаваха през нея като вълна и когато се отпусна в ръцете му, цялата трепереше като тетива на арбалет.

Само мисълта за всичко това сега го възбуди. Гарет почувства познатото свиване в слабините, стана от леглото и се запъти към банята. Си Джей си тананикаше нещо и се стресна, когато той отвори стъклената врата на кабинката.

— Добро утро!

— Наистина е добро… — Гарет влезе при нея и затвори вратата. — Мисля да дам своя принос в икономисването на водата във Флорида… — Взе сапуна от ръцете й и го прокара бавно по гърдите си. Топлата вода се стичаше по загорялото й тяло и той отмести поглед към извивката на тънката й талия, меките заоблени бедра, малките, добре оформени гърди, гладкия, плосък корем, сенчестия триъгълник между бедрата… Харесваше му всеки сантиметър от нея. Все още усмихнат, Гарет протегна сапунисаната си ръка и започна да трие раменете й. А тя се приближи към него и докосна гърдите му.

— Запазване на водните ни ресурси, значи? Нямаш нищо друго на ум, нали?

Гърдите й бяха тежки като плод в ръката му и той ги сапуниса бавно, докато зърната се втвърдиха.

— Мисля, че можем да свършим още едно-две неща…

— Мисля — прекъсна го тя, — че вече сме ги започнали…

Гарет спря да диша, когато Си Джей го докосна свенливо, а той се притисна към ръката й.

— Да се върнем ли в леглото… или да импровизирам?

— Обичам импровизациите! — погледна го тя така, че стомахът му се сви. — Но няма за какво да се притесняваме, нали? Освен ако не си променил решението си да се ожениш за мен…

— Не съм… — Гарет едва преглътна и се зачуди как можеше да му се върже така езикът от един-единствен поглед, от една усмивка, от едно нейно докосване. — Ала децата са важна стъпка, Си Джей. Може и да не стане сега, обаче…

— О, тогава не се тревожи! — Тя се повдигна на пръсти и го целуна. — Искам те! Искам да те чувствам. Гали ме, Гарет…

Без да каже нищо, той клекна пред нея и погали стомаха й, после бедрата й. Си Джей се облегна със стон на стената и се изви към него, когато обхвана гърдите й. После Гарет плъзна ръце по вътрешната страна на бедрата й, като я докосваше нежно с пръсти, а тя го хвана за раменете, прошепна името му и разроши с ръце мократа му коса. Но не го отблъсна, а след миг той я чу да стене, като се отдръпна леко при първото нежно докосване на езика му. След това нямаше никакви звуци. Само шума на падащата върху им вода, собственото му ускорено сърцебиене и нейното накъсано дишане. Пръстите й се свиха конвулсивно и Гарет усети, че краката й треперят. В същия миг той се изправи, вдигна я и проникна бавно и дълбоко в топлата й ласкава същност.

Не можеха да продължат така, затова я положи на земята. Водата плющеше върху него и му вливаше примитивната мъжка сила да я люби с нетърпение и страст, които я караха да стене. Тялото й му отговаряше в удивителен синхрон, докато накрая Гарет завърши с един върховен тласък и извика името й на глас. След доста време усети, че водата, която се лееше отгоре им, бе направо студена. Скочи на крака, помогна й да стане и я зави в една огромна хавлия.

— Стига толкова икономии! — изсмя се той, все още зъзнейки. — Беше безразсъдно, Си Джей, но иначе беше фантастично…

— Това не е нормално — усмихна му се тя от хавлията. — Четох в някаква статия, че според статистиките хората го правели веднъж седмично… А ние през последните шест часа си наваксахме за цял месец напред.

— В статистиките сигурно не са участвали жени като теб — отвърна той и я целуна. — Само ми дай половин час да си взема дъх и ще изпълним нормата за още една седмица напред.

— Ала ще закъснеем за закуска — напомни му Си Джей.

— Значи спокойно можем да си останем в леглото до обяд! — Той се загледа в очите й, а сърцето му подскочи неравномерно. Толкова беше хубава… — Искам да те направя щастлива, Си Джей — промълви тихо и осъзна, че наистина го искаше. — По дяволите, аз…

„Те обичам“ ли искаше да каже? Не беше възможно, но думите почти се изплъзнаха от устоите му. Без лъжи, каза си твърдо Гарет и скри остатъка от изречението в целувка. Това не биваше да го прави — никога не биваше да я лъже.

— Аз съм щастлива — прошепна тя и отново целуна дланта му. — Най-добре да се облечем, Гарет. Ще бъде чудесно да останем в леглото цял ден, ала имам ужасно много неща за вършене.

Си Джей се освободи от ръцете му и се избърса сама. Видя му се замислена и някак си разсеяна. Той се намръщи, защото усети, че бе пропуснал нещо важно.