Нейъми Хортън
Сделка с любовта (11)

Десета глава

— Дрън-дрън! — Очите на Бърти святкаха. — И защо, по дяволите, трябва да се оженя за Уинтръп? Аз имам проблеми със сърцето, а не с ума!

— Бърти, време е да уредиш този въпрос — отвърна спокойно Си Джей. — Разиграваш го вече двадесет години. Не е справедливо.

Бърти изсумтя и придърпа копринената си пижама.

— Много съм стара, за да се женя!

— Уинтръп също е стар. Прекалено стар, за да се промъква в спалнята ти като хлапак. Под достойнството му е. И освен това е опасно постоянно да се клатушка нагоре-надолу по стълбите в тъмното.

— Той не се клатушка.

— Нали го обичаш?

— В онова безбожно скъпо училище, където те изпратих, не ви ли учиха, че е неучтиво да се задават въпроси от толкова личен характер? — изпъчи се надменно Бърти.

— Хайде, Бърти, престани. Обичаш ли го?

Последва ново изсумтяване и накрая една невинна, очарователна усмивка като на ученичка.

— Ами… харесвам го. Добре, де. Падам си по него. Сигурно ме мислиш за противна — жена на моите години да обича… Така е. Би трябвало да съм научила повече от живота.

— Мисля, че си чудесна! — засмя се Си Джей. — Той те обожава и ти го знаеш. Само не знам защо не сте го направили досега.

— Мислехме, че е краткотрайно увлечение — отвърна Бърти. — Годините минаваха, а ние смятахме, че все някой ден всичко ще свърши. Той беше и е иконом, все пак. Никой не се жени за иконома си без сериозни съображения.

— Е, двайсет и три години стигат, нали? Той ще дойде след малко. Искам да му кажеш, че ще се ожениш за него.

— Ще си помисля.

Си Джей кимна, като се чудеше как да съобщи на леля си, че тя и Гарет вече са свършили тази работа. Да я накара да си помисли, че идеята е била изцяло негова и да се опита да изиграе, че това е било най-хубавото нещо в живота й. Всъщност искаше да се разплаче и да се хвърли в прегръдките й, които я бяха приютявали толкова много пъти. Всичко безнадеждно се беше объркало. Преди поне се навиваше, че не го обича, че изпитва само обикновено физическо привличане. Но от снощи… Всеки миг, в който я погледнеше, забиваше ножа още по-дълбоко. Да си женена за мъж, когото не обичаш, бе лошо. Обаче да си женена за мъж, когото обичаш, ала той — не те обича, бе кошмар.

— Бърти — промълви накрая тя, — трябва да ти кажа нещо.

— И аз имам нещо за казване, Си Джей — намръщи си леля й.

— Важно е. Става дума за…

— По-късно, Си Джей. Това, което имам да ти казвам, не може да чака. През последните четири дни лежах тук и мислих. Чувствах се все по-виновна и реших, че трябва да ти го кажа, в случай че… тези шарлатани ме уморят.

— Кога ще престанеш да говориш така?

— Извинявай, скъпа! Знам, че те изплаших до смърт оня ден, като се гътнах така неочаквано. Трябваше да те предупредя, че сърцето ми играе номера. Уилърсън ме бе посъветвал да говоря с теб, обаче както обикновено си мислех, че аз съм по-умната. — Тя се усмихна тъжно. — Там е бедата. Винаги съм мислела, че знам повече от другите. Извинявай, бях ужасна заместничка на майка ти през тези години.

— Ужасна? Луда ли си? Ти беше най-чудесната майка!

— Много си мила, но си отвратителна лъжкиня, детето ми. Правех най-доброто, което можех, и в повечето случаи не беше чак толкова лошо. Все пак имаше покрив над главата си. Ала често си мислех, че нямаше щастливо детство, затворена на остров с едни смахнати старци.

— Бърти, за мен това бе раят! Наистина, научих се да играя покер на девет години, да псувам като моряк на десет, да пия и да пуша пури на дванайсет. Но също така слушах теб и приятелите ти да говорите за политика, литература, изкуство и философия и… Боже мой! Получих най-доброто образование, за което хората могат само да мечтаят!

— По-добре ме изслушай, преди да пееш дитирамби — усмихна се сухо Бърти. — Искам да ти призная нещо.

— О! — Си Джей почувства, че отмалява.

— Сключих сделка с Гарет Джеймисън, че ако се ожени за теб, ще му дам контролния пакет акции от ПИ — изрече на един дъх Бърти, като вдигна ръка, за да спре Си Джей. — Знам, че беше неправилно, ала бях много уплашена. Мислех, че няма да успееш да се справиш сама. А се притеснявах и за ПИ. Никога не ми е минавало през ума, че ти може да се интересуваш от бизнес. И не съзнавах допреди няколко дни колко си способна. Като те чух как си се справила с всичко… Трябваше теб да сложа на мястото на Емет Ройс. Ти си пораснала, Си Джей, и си станала чудесна делова жена, а аз дори не го забелязах. Боже, само се надявам да ми простиш!

— Бърти…

— Минута, скъпа. Трябва да ти кажа всичко веднъж завинаги, че да ми олекне на съвестта. Да уредя да се ожениш за мъж, който не те обича, бе най-жестокото нещо, което можах да измисля. Щях да проваля живота ти, Си Джей. Моля те, не ме прекъсвай. Знам, че си очарована от него. Ала всичко беше сделка, детето ми. Наех го да ти замае главата, разбираш ли? Не мога да отида в гроба с мисълта, че съм ти натрапила един брак без любов.

Си Джей почувства как стаята се завъртя пред очите и.

— Какво?

— Знам, знам — аз съм една смахната старица. Ала повярвай ми — последното нещо, което искам, е да се ожениш за Гарет Джеймисън. Няма да си го простя. Ти ще си намериш някой хубав мъж, който да те обича и ще бъдеш щастлива… Но разбери защо трябваше да ти кажа всичко толкова бързо. Боях се, че докато съм тук, той ще се възползва и ще се ожени за теб, а аз няма да мога да го спра.

— Господи! — Си Джей си пое дълбоко дъх. Сякаш таванът се срути отгоре й.

— Бледа си като призрак, Си Джей. Моля те, прости ми! Не исках да те нараня, исках само…

— Стига, моля те! Не вярвам. Просто не вярвам…

— Знам, че си много ядосана. Ще кажа на Гарет, че развалям сделката. Колкото е възможно по-скоро.

— Разбира се — отвърна като ехо Си Джей. Имаше чувството, че бе паднала от висока скала в пропаст и все още не можеше да стигне дъното. Мислите й вихрено се блъскаха. Господи, как ще каже на Гарет? Всичко започваше да прилича на ужасен фарс! Всъщност той по начало не искаше да се женят. Значи просто щяха да се разведат и никой нямаше да научи нищо.

— Сега, скъпа, кажи каквото имаше да казваш.

— О, нищо важно, Бърти. Забравих вече. Знаеш ли, сетих се, че имам една работа. Защо не подремнеш, а след час ще се върна и ще си поговорим…

 

 

Гарет се мотаеше в кухнята и не можеше да реши какво му се яде, когато чу, че Си Джей се връща. Отвори хладилника.

— Какво ще кажеш за нещо китайско? — попита я през рамо той. — Тази вечер можем да си останем вкъщи и…

— Трябва да говоря с теб.

Нещо в гласа й го накара да се обърне бързо. Когато видя лицето й, затвори бавно хладилника, а сърцето му се сви.

— Какво има? Бърти ли?

— Ще трябва да се обадиш на съдията. На оня, който ни ожени. Трябва да анулираме брака си, Гарет. Колкото може по-скоро. Преди Бърти да разбере какво сме направили. — Той се втренчи безмълвно в нея. Не беше сигурен дали е чул правилно. — Трябва да бъде анулиране, а не развод. Защото ние всъщност не сме се женили, така че просто трябва да се анулира…

— Полудя ли? — изсмя се Гарет. — Ние сме женени. Вярно, че не се венчахме в църква, но сме женени напълно законно! И бракът ни, ако си спомняш, бе най-пълноценно консумиран.

— Не! — извика тя. — Искам да кажа да, знам. Ала тя не иска да се женим. Каза ми, че е направила грешка. Не иска да се оженя за теб. Тъй че трябва да го анулираме, не разбираш ли?

Той почувства как по гърба му тръгва студена тръпка.

— Не — отвърна бавно. — Не разбирам.

— Не е толкова трудно, Гарет. Просто се обаждаш на твоя приятел и той ни разженва.

— Разженва значи? — Щеше да бъде смешно, ако не беше толкова сериозна. — Това да не е някаква нова игра? Първо се женя за теб, а три дни по-късно се развеждам. Хич и не мисля!

— Гарет, моля те! Знам, че е лудост, ала не е по-голяма лудост от сделката ти с Бърти. Господи, не знам какво да мисля… Дори тя осъзна колко непочтено е всичко. — Си Джей говореше повече на себе си, отколкото на него. Когато той я погледна, усети как нещо в погледа му угасна. Да, май беше права. Беше лудост, обаче те все пак го направиха, а сега тя искаше… — Никой не бива да знае. Единствените посветени са Уинтръп и съдията. Те няма да кажат на Бърти.

— Ние знаем. По дяволите, Си Джей! Ти и аз знаем.

Гарет си помисли за миналата нощ, когато тя бе част от него, а той част от нея. Си Джей го погледна изненадана.

— Но нали никой не го искаше!

— И затова можем да се правим, че нищо не е станало, тъй ли?

Тя отново беше права — и двамата не искаха този брак. Защо тогава мисълта, че ще се освободи от нея, го изпълни с гняв?

— Сбъркахме, Гарет. Сега имаме възможност да поправим грешката. Все едно, че нищо не се е случило.

— Може и да сме сбъркали — процеди той, — обаче дори и да се разделим, това, което се случи, няма да се промени, Си Джей!

Което се случи между нас, искаше да каже Гарет, но млъкна навреме. Всъщност между тях ли или само той така го чувстваше? Тя го гледаше особено.

— Не разбирам защо си ядосан. Нали за теб беше само сделка?! Мислех, че ще си доволен.

— Доволен! Да ме разиграваш като марионетка!

— Да, знам, че може би изглежда така. Ала честно казано, Гарет, опитвам се бъде добре и за двама ни. Ти не ме обичаш — каза ми го в очите. А аз се омъжих за теб само защото мислех, че такова е желанието на Бърти. Не защото много съм искала. Ако останем женени, сигурно ще бъдем нещастни.

Той я загледа гневно. От една страна, му идеше да изкрещи, че си остават женени и толкова! Че му е омръзнало да го мести като пионка. Но от друга, хладнокръвно си каза, че тя е права. В началото му се бе сторило, че предложението на Бърти за този брак си заслужава. Обаче вече знаеше, че е сгрешил.

— Ако това те направи щастлива — каза накрая спокойно. Дълбоко в очите й нещо трепна, а за миг лицето й придоби безутешен израз. Ала тя се обърна бързо, без да каже нито дума. Помежду им настана тишина — бездънна, тъмна, безкрайна. Неочаквано го заболя глава. — Ще се обадя на Картрайт утре сутрин — продължи твърдо Гарет. — А тази нощ ще отида на хотел.

— Няма нужда! — обърна се към него Си Джей. Очите й блестяха, сякаш от бликнали сълзи. — Аз ще отида до Форт Майърс. Бърти иска да й взема някои неща от „Рая“…

— Кога ще се върнеш?

— Утре следобед. Ще ти се обадя…

— Добре! — Нямаше какво друго да си кажат. Той стоеше и я гледаше, като се чудеше защо има чувството, че е загубил всичко. Всичко, което бе желал да има. И как бе могъл да се заблуждава, че никой няма да пострада! — Картрайт ще подготви необходимите документи и щом станат готови, ще ти се обадя. Сигурно не трябва много, за да се разведем… — Той се усмихна горчиво. — За женитба е необходимо повече.

— Да-а — премига бързо тя. — Това е всичко.

Всичко, помисли си Гарет отчаяно. Обърна живота ми с главата надолу, а сега си отиваш и казваш, че това е всичко!

— Да, така е. До скоро, Си Джей…

Той се обърна и тръгна към дневната.

Наля си голяма доза уиски, застана до прозореца и се загледа в безкрая на океана. Беше изпълнен с гняв, яд и възмущение. А също и с една неподозирана болка… Зад гърба си чуваше почукването на токчетата й. Изкуши се да я последва, но остана на мястото си, а след няколко минути чу звука от ключа в ключалката, една дълга пауза, сякаш тя стоеше до вратата и го гледаше, в очакване да каже нещо. После вратата бавно се затвори.

Гарет изпи уискито си на един дъх. Глътката го изгори, а тишината, която настана в стаята, му се стори невероятна. За малко любовта беше тук… Бе изпълнила живота му със смях и жизненост. Беше се вписала в неговия свят съвсем естествено. Неочаквано той се извъртя, запрати с всичка сила чашата в стената и тя се разби на хиляди парченца. А Гарет стоеше, обзет от ярост и от едно смразяващо чувство за самота. Улови се, че очаква всеки миг Си Джей да влети със смях и да се хвърли в прегръдките му. Ала тя си беше отишла. Наистина.

 

 

Джейми Килдонан, лордът пират, я гледаше от платното с укор. Веждите му бяха събрани, устата му — гневна. А изглеждаше хубав, намусен и неукротим, както винаги.

Какво, за бога, бе видяла Чейстити в него? Той беше самонадеян, дързък и ужасно агресивен. Липсваше му финес, деликатност, нежност. Искаше всичко по свой начин. Вземаше я в леглото си без обещания, без уговорки, като не искаше да губи независимостта и свободата си. А когато му омръзнеше, си отиваше, без да я погледне дори. До следващия път. Не й носеше нищо. Само сърдечни терзания и мъка. И все пак тя го обичаше. Без съмнения, без задръжки, с всяка своя клетка…

Мъже!

Със стиснати от гняв устни Си Джей свали картината от статива и я занесе в килера. Не искаше да го гледа. Беше изморена от погледа му, който я следеше замислено, обвиняващо и малко заплашително. Постави картината с лице към стената и затръшна вратата.

Трясъкът бе последван от гръмотевица. Тя трепна и погледна големия френски прозорец. Не се виждаше нищо друго, освен плътната пелена на дъжда и стрелите на мълниите. Водата се лееше по стъклото, сякаш някой го поливаше с маркуч. Бурята дойде с тътен откъм залива рано сутринта. Не беше със силата на ураган, че да заслужи и име, но бе достатъчно сериозна, за да спре движението в залива и по крайбрежието. Вълните се разбиваха със страшна мощ, огромни и мръсно жълти, с разбеснели се гребени. По брега палмите се огъваха като парцалени. Разкъсани листа летяха вихрено във въздуха. Хубав ден да си седиш вкъщи и да си рисуваш.

Първата част беше я изпълнила — стоеше си вкъщи. Останалото обаче беше загубена работа. Може би щеше да й олекне, ако можеше спокойно да се наплаче. Ала откакто бе стъпила на „Райския остров“, сълзите й почти не спираха. Господи, как я болеше! Бе направила най-глупавото нещо в живота си — беше се влюбила в него! И сега си плащаше с лихвите. Сърцето й сякаш бе премачкано от багер. Само като си помисли за него и очите й отново се напълниха със сълзи. Как бе могла да се заблуждава, че след време ще го накара да я обича? Трябваше да си знае предварително — че обикновеното приятелство и любовта не бива за нищо на света да бъдат смесвани…

Избърса с ръкав очите си и тръгна към тоалетната. Вече от два часа чистеше къщата. Изми пода, мина с прахосмукачка килимите, излъска кухненските шкафове. Вчера подреди книгите си, както и компактдисковете и плочите си. А утре… Утре, ако времето се оправи, ще отиде до Форт Майърс и ще обядва в хубав ресторант, ще си купи нещо глупаво, ей така, за утеха, и ще се върне вкъщи. Ще се потопи с криминале и чаша вино в горещата вана и ще се отпусне напълно.

Вятърът блъскаше вратата. Си Джей долови смътно раздвижване сред дъждовните завеси зад прозореца и се загледа стреснато. Без съмнение някой стоеше отвън с ръка над очите като козирка, втренчен в нея. Гарет Джеймисън! В същия миг забеляза, че устните му се движат, сякаш се опитва да надвие воя на бурята, а с другата ръка сочи към вратата. Явно искаше да му отвори. Сърцето й се качи в гърлото. Тя тръсна глава и му махна да си върви, като се молеше да не види следите от сълзи по лицето й. Какво, по дяволите, правеше тук? Последва лудо блъскане по вратата.

— Върви си! Заета съм!

— Си Джей, за… — Краят на изречението не се чу, заглушен от вятъра. — … да говоря с теб. Отвори, за бога, ще се удавя тук. Отвори вратата!

Страхотно! Тя направо се беше разкиснала, изглеждаше като корабокрушенец, косата й бе разбъркана, очите — подути от плач, лицето — подпухнало, а той бе избрал точно този миг, за да се върне обратно! От пръв поглед щеше да разбере всичко. Нали й каза да не се влюбва в него? Така че, сама си е виновна. Е, добре! Проклета да е, ако му достави удоволствието да й напомни, че е била предупредена!

— Казах, заета съм! — извика Си Джей. — Иди в къщата, ще дойда по-късно.

Тогава, когато успее да се постегне и да се вземе в ръце. В отговор дойде ропот, който прозвуча повече като ругатня, отколкото като съгласие. Сетне настъпи тишина. Тя се ослушва няколко минути и въздъхна с облекчение. Не беше дошъл да я види. Без съмнение искаше да изясни други неща. Бърти се бе прибрала вчера и сигурно искаше да говори с нея, особено сега, когато сделката им се провали. Надяваше се, че ще успее да го убеди да остане и да й помогне с ПИ, но Си Джей се съмняваше, че това ще стане. Участието в съвета на директорите на още една корпорация не беше в стила на Гарет Джеймисън. Той се беше съгласил само заради… нея.

Тя преглътна мъчително още един прилив на сълзи, като се чудеше колко време ще й трябва, за да осъзнае, че бе извадила голям късмет да се измъкне от всичко това невредима. Ако беше останала женена за него, животът й би се превърнал в ад. Да се преструва през цялото време, че няма никакви чувства към него и да спят в едно легло, да се любят, да имат деца…

Нещо блъсна вратата и стъклата се разтресоха. Си Джей подскочи и се уплаши. Искаше да погледне навън, ала втори удар я спря и след миг вратата се отвори след мощен порив на дъжда и вятъра. Висока широкоплещеста фигура с жълта мушама влезе, затвори вратата и я подпря с рамо. Гарет се обърна и свали качулката си. Водата течеше на вади от него. После съблече мушамата и я хвърли на земята.

— Искам да говоря с теб!

Си Джей отстъпи инстинктивно. Мина й през ум, че изглежда голям и страшен, точно като Джейми в „Сладки тайни“, когато преследва Чейстити в стария град и я спипва в разрушеното абатство. И той бе счупил вратата също като Гарет, висок и силен и с пламтящи очи…

— Какво искаш? — Тя си напомни, че това не е Джейми Килдонан, а Гарет Джеймисън. — Само недей да чупиш вратата…

— Искам теб!

— Аз… Моля?

— Казах, че искам теб! Нали ме пита какво искам. Ти си моя, по дяволите! Законно си моя. И няма да те дам. Не без бой! — Той стигна до нея с две големи крачки, сграбчи я за раменете и я привлече към себе си. А сетне устата му намери нейната, студена и сладка от дъжда, и бурно я зацелува. След един дълъг миг я пусна. Си Джей отстъпи назад. — Зная, че не ме обичаш, обаче аз не ти дадох възможност! Ние и двамата не си дадохме никакъв шанс… — Светлината хвърляше отблясъци върху мокрото му лице. — Дявол да го вземе, дори Чейстити дава шанс на Джейми! Само това искам… Ще анулирам брака, ала нека първо да опитаме. Поне се опитай да ме обичаш…

— Но аз те обичам — продума тихо Си Джей. Ако наоколо не се чуваше воят на вятъра, щеше да се закълне, че спи и сънува.

— Знам, че е лудост… — Гарет изведнъж млъкна, осъзнал смисъла на думите й. — Ти, какво?

— Обичам те…

— Това… никога не си ми го казвала!

— Нали ме накара да обещая…

— О, по дяволите, откога обръщаш внимание на всичко, което казвам?

— Ти толкова настояваше… Нареди ми най-ясно и категорично никога да не се влюбвам в теб.

— Явно не съм знаел какво говоря!

— Това означава ли, че мога да не вярвам на думите ти?

— Не! — Усмивката му бе широка, а очите му — пълни със спомени. — Сега ще ти кажа няколко неща, на които можеш да вярваш. Че когато съм с теб, се чувствам като хлапе. Че когато съм без теб, съм нещастен. Че не съм свършил за пет пари работа, откакто ти си отиде, защото не мога да си събера ума и мисля само как да те върна. Че не мога да затворя очи, без да те видя. Или да си легна, без да помечтая за теб. Че единственото нещо, което искам на този свят, е всяка сутрин да се събуждам до теб. Че искам да те любя и да създам деца, и да живея с теб. Това са няколкото неща, на които можеш да вярваш.

— О! Май стигат…

— Не съвсем. Искам да ти кажа още, че когато си с мен, сякаш откривам другата си загубена половина, за която не знаех, че я има. Не мога да дишам и всичко става неясно и объркано… — Гарет я погледна внимателно. — Ти прогони страха от мен, Си Джей. Винаги съм мислел, че подобни чувства към жена носят единствено и само неприятности. Когато се съгласих с предложението на Бърти, си въобразявах, че съм в безопасност. Че никога няма да… обичам. А през последния месец си втълпявах, че трябва да съм по-умен и да те оставя да си идеш. Ала не можах. Много е сериозно. Не искам да те загубя. Това е, Си Джей.

— Ох! — Беше глупаво, но не можеше да каже нищо повече. — Да не би да искаш да кажеш, че държиш да си останем женени?

— Завинаги! — продума той и взе лицето й в шепи. — Искам да бъда твой съпруг. Не защото трябва да направя Бърти щастлива, а защото… — Гарет се опита да каже онези две думи, които му бяха толкова чужди, че засядаха в гърлото му. — Имам нужда от теб — прошепна едва-едва. — Не ме пъди…

— Обичам те — отвърна тя и посегна да избърше лицето му.

— Не може да е вярно! Надявах се, че би могла да ме обикнеш. Евентуално. Някой ден. Обаче си мислех, че просто си играеш ролята. Нали спомена, че ще го направиш по-лесно за мен…

— Не чак толкова лесно — засмя се Си Джей. — И единственият път, когато те излъгах, бе когато ти казах, че не те обичам.

— Как мислиш, дали Бърти е знаела, че ще стане така?

— Не се съмнявам.

— Тя беше права за баща ми и Кристъл. И ти също. Кристъл наистина го обича. Дори мисля, че този път е завинаги.

— Говори ли с баща си?

— Те са в Лодърдейл при приятели и вчера ходих при тях. Баща ми беше хладен, докато не му обясних защо съм отишъл. Накрая Кристъл оправи нещата. Истинска дама. Татко е щастлив, че я е намерил. Като ги гледах заедно осъзнах, че ако не дойда при теб, ще изтърва единствения шанс в живота си да бъда щастлив. Не ми стига да съм единствено в обятията ти. Сигурно си го разбрала. Макар че губя ума и дума при това.

— Значи ли, че си готов да ме вземеш, господин Джеймисън?

— С две ръце! — Той я прегърна плътно.

— Това създава някои възможности… — Ръцете й докоснаха горното копче на ризата му. — Едно от задълженията на съпругата е да се грижи за удобствата на мъжа си. А ти не се чувстваш много добре в тези подгизнали дрехи.

Очите му се присвиха от желание, което събуди тръпка по гръбнака й.

— Ако ще обсъждаме задълженията на съпругата, сещам се за едно, което ще ми дойде много добре в този момент.

— Наистина ли? И какво е то?

— Ела да ти го кажа… — Гарет се наведе над ухото й.

— О! — Си Джей се хвана за ризата му. — Сега?

— А защо не? — Той плъзна ръце по блузата й. — Няма да ни отнеме повече от няколко часа.

И много по-късно, когато удоволствието я изпълни цялата, тя заплака, а Гарет само повтаряше: „Си Джей… Си Джей…“.

Тя искаше да каже нещо, но бе бездиханна от разливащия се в нея огън. Измина цяла вечност, докато той осъзна, че все още я държи в прегръдките си. Повдигна се на лакти и се усмихна.

— Мога ли да остана така, докато си взема дъх?

Си Джей се засмя с доволната усмивка на котка, която току-що е намерила скритата сметана.

— Можеш да останеш така до сутринта.

— Ако продължаваш да ме галиш, не гарантирам, че ще стоя мирен дотогава.

— Обичам те, Гарет! — Тя целуна гърдите му. — Позволено ли е да го кажа?

— Повтори го. И аз…

— Знам.

— Не предполагах, че е толкова трудно за изговаряне.

— Това е най-трудната дума, когато наистина означава нещо!

Гарет се усмихна и въздъхна.

— Си Джей, обичам те… — Не беше чак толкова страшно, помисли си той и опита пак. — Обичам те! Обичам те! По дяволите! Лесно е! Обичам те! — повтаряше Гарет.

И всеки път думите излизаха по-леко от устните му. Харесаше му как звучат. Харесваше му блясъка, който възбуждаха в очите й. Той се притисна до нея… и пак се сляха в едно цяло, в едно дихание, в една прегръдка…

Времето спря. Нищо на света нямаше значение, освен тази топла, жива, любеща жена в ръцете му. Гарет си помисли за миг, преди да потъне отново в морето от удоволствие, че любовта е най-истинското чудо на света…