Нейъми Хортън
Сделка с любовта (4)

Трета глава

— Какво… — Си Джей едва си пое дъх. — Благодаря, Гарет.

Той се засмя отново. Погледна я оценяващо и малко… по-интимно. Тя осъзна, че се е приближил към нея неусетно и сега е затворена в капана между бюрото и библиотеката. Нямаше начин да се измъкне, без да проличи, че се опитва да избяга от него. А по неизвестна причина не искаше да го прави. Чувстваше се несигурна, но не искаше да му доставя удоволствието да разбере, че за това е виновен той. А защо беше толкова нервна?

В края на краищата един мъж, който се среща с най-красивите жени в страната, а вероятно и в целия свят, няма да посегне към някоя като нея. Известно й беше, че е привлекателна, особено за онези, които обичат плоски брюнетки с лунички. А от всичко, което бе чела за Гарет Джеймисън, знаеше, че той предпочита високи, загорели, знойни блондинки с крака до сливиците и гриви от копринени златни коси. Жени като Чейстити О’Рурк, която би го намерила много, много съблазнителен…

Си Джей се опита да изгони от въображението си мисълта колко много прилича той на любимия на Чейстити лорд Джейми Килдонан. Същият прав аристократичен нос, същата гъста тъмна коса, същата твърда чувствена уста. Представи си го облечен в атлазени бричове и свободна копринена бяла риза, с препасана през кръста сабя, качен на добър кон, и се получи Джейми Килдонан — от плът и кръв, съвсем жив, сякаш слязъл от корицата на някоя от книгите на Бърти. Тя осъзна, че Гарет я гледа въпросително, сякаш чакаше отговор.

— Моля?

Погледът му бе изпълнен с учудване и бавно се плъзгаше по лицето й, докато най-после стигна до шията и раменете.

— Казах, че си много различна тази вечер.

— Различна ли? — едва си пое дъх Си Джей.

Той стоеше толкова близо до нея… Стаята сякаш се бе смалила. Топлият тежък въздух беше пълен със странен мирис на кожа, опушен дъб и уиски, с нещо екзотично, което я караше да си мисли за лунни нощи в Занзибар или Танжер. И за далечни страни, където можеше да срещне мъж като този…

— Роклята… Косата ти, парфюмът… — усмихна се Гарет. — Просто си различна.

— Аз… Ами най-добре да вървим… — Думите й прозвучаха глупаво. — На вечерята, искам да кажа. Ще се чудят какво става с нас…

Сбърка, че го погледна, защото откри, че е пленена от две очи като на котка. Усмивка играеше на устните му. Не точно подигравателна и дори не закачлива. Изведнъж той се отдръпна и Си Джей почувства, че коленете й треперят.

— Мисля, че трябва да те предупредя, че… ох, боже господи, Бърти крои нещо.

— Така ли, това звучи страшно заинтригуващо!

— Тя… — Си Джей притисна ръка към лицето си. — Толкова е сложно.

— Защо не го кажеш?

— Защото… вероятно ти е наговорила разни неща за мен. Кой знае какво, но… може да създаде грешно впечатление. За мен и моите способности.

— Искаш да кажеш, че не си способна на нищо?

— Не това. Тя има навика да кани тук мъже, за да… ги запознава с мен.

За нейно облекчение, Гарет само се усмихна.

— Имах чувството, че ме е поканила не само за да видя очите ти. Когато ми каза, че има племенница, аз си помислих… — Усмивката му се разшири и никак не беше неприятна. — Изглежда, като че ли те сватосва, така ли?

— Непоправима е — кимна нещастно Си Джей. — Убедена е, че никога няма да срещна човек, в когото да се влюбя. Подозирам, че славата ти на най-известния ерген в света й е дала идеята да ни запознае. Вероятно ще бъде по-лесно да й играем по свирката. Не се притеснявай, ако… Ако нещата вземат друг обрат.

— С други думи, аз съм в безопасност? — кимна той.

— Точно така.

— Много жалко!

— Какво каза? — премига Си Джей.

— А ако не искам да бъда в безопасност? — Гарет я изгледа с главозамайваща усмивка.

— Аз… — премига пак тя. Изведнъж осъзна, че той просто флиртува с нея. Сигурно за мъж като него това беше втора природа. — Хайде да се връщаме. После ще потърся бастуна й…

— Ти ме заинтригува, Си Джей Карадърс! — разсмя се Гарет. — Мисля си за купища неща, които бих могъл да свърша с теб тази вечер, вместо да вечерям. Но вечерята си е вечеря. А бастунът на леля ти е точно до ръката ти.

— А, да… — огледа се Си Джей и го видя.

— Хайде! Гладен съм като вълк. Да вървим! — Той сложи ръка на гърба й, а тя беше готова да се закълне, че я приплъзна така, сякаш искаше да докосне кожата под роклята й. — Не бива да се тревожиш за сватовничеството на леля си — продума Гарет. — Някои неща, които съм намислил, са си изцяло мои.

Не точно това й се искаше да чуе. Опита се да се отдръпне от него, ала той също ускори крачка и натискът на ръката му като че ли се увеличи, докато Си Джей си помисли, че ще носи отпечатъка на пръстите му цял живот.

 

 

Три дни по-късно Гарет не бе постигнал никакъв напредък.

Той се облегна на широката каменна стена, която се издигаше на метър около имението, и се загледа в ленивите безкрайни вълни. Те се блъскаха в горещия бряг с грохот и се връщаха разпенени назад. Гледката бе успокояваща, хипнотична, но ни най-малко не отслабваше безпокойството му. Беше дошъл тук с мисълта, че Си Джей ще бъде по-лесната част от сделката, а „Парсънс Индастриъл“ — по-тежката. Оказа се обратното. Да се оправи с ПИ беше просто. Докато Си Джей му причиняваше главоболие. Защото беше много трудно да ухажва жена, без да се опитва да я спечели. Беше като да дебнеш рядка екзотична птица. Той влизаше в стаята и усещаше във въздуха парфюма й или чуваше леките й стъпки в коридора, или до ушите му стигаше нежният й смях. А когато се обърнеше, нея вече я нямаше. Дух, който оставяше съвсем осезаеми следи.

Може би не бе достатъчно настоятелен. Гарет отхвърли тази мисъл. Лежеше нощем буден, наистина разтревожен. Въпреки насърченията на Бърти, от цялата работа в устата му оставаше горчив вкус. Макар че изобщо нямаше и понятие защо. Бърти обичаше своята племенница. Дори и сляп би го забелязал. Просто бе искрено загрижена за бъдещето й. И въпреки че решението й беше далеч от идеалното, беше все пак доста добър компромис между романтичността и здравия разум.

Тогава защо се чувстваше толкова виновен?

Не беше ли от мисълта, че ще се възползва от Си Джей? Не, та той дори не се опитваше да я съблазни. Да я примами в леглото си за свое собствено удоволствие и хич да не му пука за нея. Това нямаше да стане. Гарет щеше да спази думата си… да бъде най-добрият съпруг на света и тя никога нямаше да научи за сделката му с Бърти. А пък от друга страна… По дяволите, Бърти беше права. Беше му време да се задоми.

Годините минават. Настъпва един миг в живота на мъжа, когато той пристъпва от безгрижното съществуване към нещо по-прилично. Гарет беше много близо до това. Образът на вечния плейбой дори можеше да навреди на положението му в деловите среди. Всеобщо мнение беше, че ако човек няма семейство и свързаната с него стабилност, как можеше да му се вярва, когато става дума за милиони?

Той си помисли разсеяно за баща си, като бързо потисна лекия гняв, който го обзе. След като майка му почина, баща му се превърна в стар глупак, който се мяташе от едни женски прегръдки в други като молец около пламъка на свещ. Може би едната причина беше скръбта. Гарет го разбираше. Ала то не оправдаваше всичко. Не и безкрайния парад от млади красавици, които гастролираха в живота му, докато станеше ясно, че искаха само името, парите и властта на Джеймисън. Връзките на баща му бяха широко коментирани. Пресата обичаше да раздува историите на петдесет и две годишния милионер, който губеше ума си по всяка позасукана хитруша, мярнала се пред очите му. Две или три от тях дори успяха да го оплетат и да го оженят за себе си.

Гарет усети, че стиска пръсти и ги отпусна с тъжна усмивка. Благодарение на него щетите бяха минимални, с изключение на бащината му гордост. И сърце. Добре обмислени брачни договори защитаваха парите и собствеността на баща му и когато кратките набези в брачното блаженство се проваляха, Гарет винаги се намесваше, за да се погрижи новата бивша съпруга да си иде без допълнителни усложнения.

Той вдъхна дълбоко с вперен в хоризонта поглед. Не можеше да определи кое го възмущава повече — отговорностите, които трябваше да поеме на плещите си едва двадесет и две годишен, или болката да наблюдава човека, когото обича, да се самоунищожава пред очите му. В търсене на любовта, помисли си тъжно Гарет. Добре, че Господ го бе предпазил от нея! Защото любовта превърна баща му от силен, способен и твърд мъж в уязвим пред всяка използвачка глупак.

Включително и онази, последната, сети се Гарет с неочаквано раздразнение, ядосан дори само от факта, че мисли за нея. Кристъл Пиласки. Или, ако някой бе имал щастието да види нейното шоу в Лас Вегас — Кристъл Харт, танцьорка на екзотични танци.

Той се отдръпна от стената и погледна към полянката, където под сянката на големите дървета се криеше кокетното бунгало на Си Джей. Приеми я, каза си Гарет. Хвана се с тази налудничава работа, защото се страхуваше да не станеш като него, като баща си. Боеше се един ден да не откриеш, че си се превърнал в самотен възрастен мъж, прогонващ самотата си чрез празни, нищо незначещи, любовни връзки с жени, които търсят само престижа на името ти и парите ти. Той потръпна леко. Но не съвсем като баща си, напомни си уморено. Поне беше достатъчно умен да не бърка всичко това с любовта.

И като се усмихна кисело, Гарет тръгна да търси бъдещата си съпруга.

 

 

Лорд Джейми Килдонан — бандит, авантюрист и любовник, беше изключително труден за рисуване по няколко причини. Хубавото му намръщено лице я гледаше сърдито и неодобрително от платното. Големите му тъмни очи не откъсваха поглед от нейните. Си Джей въздъхна и отстъпи от статива с картината, над която работеше вече цял следобед.

Работеше беше точната дума, помисли си тя с досада. Обикновено рисуването беше за нея удоволствие, няколко откраднати минути, когато можеше да се потопи в богатия свят на собственото си въображение. Обаче не и днес. Не можеше да намери точния цвят на облаците. Изглеждаха твърде застрашителни и пълни с поличби, а надвесеният от скалата Джейми я гледаше с нетърпението на актьор, който очаква сценичните работници да си свършат декора.

— Добре, де — промърмори Си Джей. — Ще опитам утре пак.

Макар че с това темпо едва ли щеше да бъде готова за рождения ден на Бърти. А може би не искаше да се разделя с картината, мина й през ума, докато бършеше четките. Беше глупаво, ала колкото повече напредваше с портрета на Джейми, толкова по-важен ставаше той за нея. Понякога се отдаваше на фантазията си по цели часове, полусънуваща, полумечтаеща, полукопнееща… За какво? Че все още стават чудеса? Че може да се намери някой като него?

Си Джей се усмихна и остави четките. Кой знае… Беше срещнала няколко мъже, които можеха да превърнат приказката в действителност. Но не бяха и наполовина толкова хубави, решителни и опасни. Никой от тях нямаше смелостта да дойде през нощта и да я отвлече, както Джейми отвлича Чейстити… Тя продължи да гледа картината. Не само небето не й се удаваше. Нещо с устните на Джейми не беше наред…

Странно, как досега не бе забелязала, че ги рисува неправилно. Бяха прекалено тънки и здраво стиснати, трябваше да бъдат по-меки… по-чувствени. И очите му… Не трябваше ли да бъдат по-светли, почти кехлибарени? Стига! Си Джей върна развихреното си въображение в действителността и остави четката ядосана. Напоследък май загуби доста време в размисли за цвета на очите на Джейми Килдонан, за формата на устата му и за цвета на косата му. А може би нямаше никакъв смисъл да се занимава с него, помисли си тя развълнувано. Може би трябваше да мисли за един друг мъж. Много по-близо до нея и много по-реален — Гарет Джеймисън… Само името му ускори пулса й. Какво, по дяволите, ставаше с нея?

Едно почукване на вратата я стресна и Си Джей подскочи. Можеше да бъде всеки — Уинтръп, готвачката с вечните й оставки, някоя от камериерките, счетоводителят на Бърти, дори самата Бърти. Но докато отиваше към вратата, тя съвсем ясно осъзна, че само един човек можеше да почука точно в този момент. И не беше особено изненадана, когато отвори. Наистина беше той. Гарет обаче изглеждаше изненадан.

— Ако търсиш Бърти — промърмори Си Джей, — не е тук.

— Теб търся — отвърна бързо той, като я гледаше с нескрито удоволствие. — Не очаквах да ми отвориш.

— Защо не? Това е моята врата.

— Защото ме избягваш… — Това беше самата истина. Си Джей сви рамене и остави вратата отворена. — Може ли да вляза?

— Както желаеш… — Тя дори не го погледна. Трудно й беше да го гледа и да диша едновременно.

Не беше най-учтивата покана, реши Гарет и я последва. Но беше най-голямото му постижение, откакто бе дошъл на „Райския остров“. Може би нещата щяха да се оправят… С ръце в джобовете той се разходи из необятната слънчева стая. Докато неговото зелено бунгало бе обзаведено с тъмно дърво, старинни английски мебели и имаше малки прозорчета, жилището на Си Джей беше обширно и представляваше една огромна стая. Беше пълно с плетена мебел, леки килимчета и големи саксии с много цветя и зеленина. Беше невероятно просторно и светло — човек можеше да си помисли, че е навън.

Всичко беше бяло и бледожълто, с дискретни акценти от розово и нежнозелено. В далечния ъгъл, отделено с две стъпала на по-високо ниво, се виждаше масивно месингово легло, покрито с бяла покривка и купчина небрежно разхвърляни възглавници. Над него висяха три разноцветни хвърчила. Опашките им се поклащаха от вятъра, който подухваше през големия френски прозорец, сякаш носени във въздуха от някаква магия, нежни и ефирни като дъгата.

— Хубаво е тук… По-приятно, отколкото в голямата къща.

— Да, така е. И на мен ми харесва — хвърли му неразгадаем поглед тя.

Гарет се разходи до старинното италианско писалище и погледна компютъра и лазерния принтер отгоре му.

— Мислех, че работиш в кабинета на Бърти.

— Обикновено да. Но реших, че ти и тя се нуждаете от известно усамотение, за да обсъдите подробно работата на Емет Ройс. Не те ли извика… да заместиш Емет?

— Повече или по-малко. Какво ти е казала Бърти?

— Съвсем нищо! — отвърна Си Джей с нотка на раздразнение в гласа и взе да нарежда тубите с бои в дървената кутия. — Бърти си мисли, че не разбирам нищо от големия бизнес.

— А ти разбираш ли?

— Достатъчно, за да знам, че братовчедите ми са превърнали ПИ в могъща компания и че се интересуват само от пари и от нищо друго. Достатъчно, за да разбера защо Бърти е избрала теб да защитаваш интересите й.

— О?

Тя се усмихна широко, пъхна ръце в джобовете на шортите си и приседна в края на бюрото.

— Вуйчо ми и неговите синове смятат, че щом Емет си е отишъл, могат да си разиграват коня както си искат. Никога не са възприемали Бърти сериозно. За тях тя е лудата леля, която от време на време се появява в Ню Йорк и им чете лекции за чест, морал и благородство. Мислят си, че Бърти просто ще замести Емет и ще могат да си правят каквото си знаят. Обаче се съмнявам, че ще успеят.

Имаше нещо заговорническо в погледа й, което го накара да се запита дали не знае повече от това, което казва. Ала не беше възможно. Само двама души в света знаеха всичко за сделката му с Бърти. Сигурен беше, че Бърти не е казала нищо.

Той отиде до мраморната камина и я огледа с възхищение. След това се полюбува на колекцията от средновековни оръжия, които висяха на стената над нея — пики, няколко английски лъка, стрели с различни размери и арбалети. Обърна се към нея и я видя в средата на стаята, вперила в него очи със замислено и като че ли преценяващо изражение. Това го накара да забрави всичко. Помисли си объркан, че всеки път, когато я погледнеше, тя бе все по-хубава и по-хубава.

— Какво има?

— Какво да има?

— Гледаш ме.

— Така ли? — премига Си Джей. — Просто си мислех… за нещо.

— За мен сигурно! — Не беше много умно, но тя не забеляза.

— Всъщност, си мислех за Бърти… — Си Джей прекоси стаята и застана до него, загледана в оръжията. — За това, колко много й дължа. За всичко, което направи за мен.

Каза го сякаш на себе си, а Гарет се загледа в огряната й от слънцето коса и си помисли какво ли ще почувства, ако зарови пръсти в нея. Обзе го тъга и примирение. Тя беше толкова хубава… Прекалено хубава, за да бъде затворена в оковите на един брак без любов заради сделката им с Бърти…

— Забележителна жена, наистина!

— Да-а, въпреки че доста изпати и се състари напоследък. Падна миналата есен и си счупи бедрото. Прекара почти месец на легло. Ала не загуби енергията и жизнеността си.

— Едва успявам да вървя в крак с нея. Пердаши с този стол из цялото имение като състезател от Формула едно.

Си Джей се разсмя, а очите й бяха пълни с топлина.

— Столът е специална поръчка. Извика едно момче от Форт Майърс, което направи разни подобрения. Не съм сигурна какво точно, но се превърна в истинска заплаха за всички.

— Като каза заплаха… — Той се усмихна и кимна към колекцията от оръжия. — Щастлив съм, че оня ден беше излязла на лов за мен само с арбалета…

— Още ли не съм ти се извинила? — погледна го тя през клепки с боязлива усмивка. — Извинявай…

Може би най-лесното нещо на света в този миг щеше да бъде да я докосне. Нежна милувка, за да отмести косата от лицето й, ръка върху рамото й или случаен допир на бедрата. Само колкото да прескочи бариерата. След това щеше да бъде естествено, дори очаквано. А после… Гарет се намръщи, пъхна ръце в джобовете си и отново загледа оръжията.

— Колекционер ли си?

— Не по призвание. Много са подходящи за рекламните кампании на Бърти, за корици на книгите й и за маскени балове. Арбалетът, който носех оня ден, бе останал от един костюмиран бал на местни писатели.

— Страхотен стрелец си!

— Него ден рисувах и той лежеше на бюрото ми. Когато те видях да минаваш край прозореца, го грабнах, без да мисля. След като стрелях и ти изчезна, осъзнах, че може да е станала голяма беля… Направо си изкарах акъла. Когато ме хвана, всъщност си мислех как да се добера дотук и да се обадя в полицията, че току-що съм убила човек…

— Ти ме уплаши много повече! — разсмя се Гарет.

— Искаш ли да ти го дам за спомен?

— За арбалета не знам, но ако сложа небрежно някоя от тези саби на масата за преговори, сигурно ще има голям ефект!

— Не ми приличаш на човек, който лесно се плаши…

— Само от хубави жени, въоръжени с арбалет!