Нейъми Хортън
Сделка с любовта (3)

Втора глава

На прага го посрещна цяла банда мънички кученца, които префучаха по стълбището като къдрава топка, която дращеше, трополеше и лаеше истерично. Някаква попрегърбена фигура се появи в рамката на вратата.

— Стига! Тихо, безделници такива… — Краят на изречението бе заглушен от скимтене и вой. Кученцата се засуетиха, падаха едно връз друго, блъскаха се и бързаха да се върнат обратно. — Хайде, хайде! — Лаят им заглъхна в дълбочината на големия стар дом, а Уинтръп покани учтиво Гарет да го последва. — Не знам защо ги държи. Котките поне заслужават грижите. Обичам котки. Но тези ужасни, безполезни кучета…

— Чух! — разнесе се глас, който Гарет позна. Беше Бърти. — Ако наоколо има нещо безполезно, това си ти. Къде е питието ми, по дяволите? Помолих за него преди час.

— Точно преди три минути, ваше благородие — отвърна спокойно Уинтръп, като въведе Гарет в просторната всекидневна. — Лимонада ли беше или минерална вода?

— Уиски! Не ме баламосвай с лимонада!

— Никакво уиски! — Усмивката на Уинтръп беше леко злобничка. — Докторът така нареди. Ще кажа на готвача да ви направи ментов чай.

— Чай! Дрън-дрън! Гарет Джеймисън, радвам се да ви видя! — Дребната фигура в инвалидния стол му се усмихна сладко и вдигна обсипаната си с пръстени тънка ръка. — Щастлива съм, че ни посетихте.

— Не бих го пропуснал за нищо на света, лейди Д’Алърд. Знаете как да възбудите мъжкото любопитство и интерес.

— Имаше времена, млади момко — изсмя се тя кратко, — когато възбуждах мъжкия интерес по друг начин. Без ласкателства и подкупи.

— Не съм се съмнявал никога.

— И моля, нека приключим с това „лейди“. Аз съм просто Бърти. Съпругът ми е мъртъв от много години, така че отдавна не съм „лейди“.

— Самата истина — промърмори Уинтръп. — Господинът какво ще пие? Уиски?

— Уволнен си, Уинтръп! — сряза го Бърти.

— Да, ваше благородие — отвърна Уинтръп, без да мигне. — Имаме твърде добър скоч — продължи той, напълно пренебрегнал факта, че вече е без работа. — Сигурен съм, че ще ви хареса. — После се обърна към Бърти и се усмихна. — А на нейно благородие ще донеса чая.

— Не се хили! — закани се Бърти. — Ще те махна от завещанието си. Правиш си сметка да живееш добре с парите ми, след като си отида — не ме прекъсвай! — но няма да получиш нито грош! — Тя злобно се усмихна. — Или пък да ти дам кучетата, а, Уинтръп? Какво ще кажеш? Ще направя допълнение, че ще получаваш пенсия, докато се грижиш за тях!

— Да, ваше благородие. Ваша воля… — Уинтръп се усмихна на Гарет. — Такава е от време на време. — Той посочи с пръст главата си и тъжно продължи. — Разумът, нали разбирате. Първо си отива разумът.

— Но не преди да те уволня, старче! — язвително отвърна Бърти. — А сега престани да философстваш и ми донеси уискито! И никакви разредители, соди и боклуци, чисто! По-бързо!

Уинтръп се обърна, завъртя драматично очи към тавана, а Гарет едва скри усмивката си.

— Седнете — посочи Бърти големия стол срещу себе си. — Изпратих Си Джей с няколко поръчки, така че можем спокойно да поговорим. Не сте я срещнали все още, нали?

— Ами, всъщност… не — поколеба се той.

— Добре. Искам да се убедя, че не сте се отказали, преди да седнем на масата. Защото иначе няма смисъл да продължаваме.

— Не се церемоните много-много — усмихна се Гарет.

— Или приемате моето предложение, или не. И така? — Той погледна жената срещу себе си с присвити очи. Имаше малко личице и изглеждаше крехка като кристал. Въпреки това от нея се излъчваше сила, интелигентност и проницателност, както и пълно познание на света и неговите закони. — Мислите си, че съм смахната бабичка, нали?

— Мисля си, че сте всичко друго, но не и смахната бабичка — отвърна Гарет през смях. — И точно това ме плаши.

Тя също се засмя и светлокафявите й очи заблестяха като мъниста.

— Баща ми започна от нищо в началото на века, а днес имаме предприятия в повече от двадесет страни. Ала вие го знаете. Нямаше да сте тук, ако не го знаехте.

— Ами… Порових се тук-там, след като говорихме.

— Ако не бяхте — усмихна се Бърти, — щях да разваля цялата работа. Не искам племенницата ми да се ожени за глупак. Нито за безразсъден тип.

— Това според вас не е ли безразсъдство?

— Според мен то е едно благоразумно решение, господин Джеймисън. И за двама ни.

Той поклати глава, като я гледаше твърдо.

— Което ще ни докара до набелязаната от вас цел. Но няма да ни донесе душевно спокойствие. А то е по-важното.

Доволна усмивка пробяга по устните й и Гарет остана с чувството, че току-що е минал през някакъв изпит.

— Когато баща ми се разболя толкова, че повече не можеше да движи нещата, той прехвърли управлението на фирмата на трите си деца. Брат ми Джеймс получи четиридесет и девет процента, а аз и сестра ми — останалите петдесет и един. Съвсем справедливо, защото нито Клара, нито аз обръщахме някакво внимание на бизнеса. Подписвахме всичко, което Джеймс поставяше пред нас, и фирмата процъфтяваше. Аз офейках и се омъжих за скъпия ми французин. Клара се омъжи за Джон Карадърс и имаше двама сина, единият от които е бащата на Си Джей. Слушате ли ме?

— Да.

— Клара почина, като ми остави нейната част от петдесетте и един процента, ала аз продължавах да подписвам онова, което Джеймс искаше от мен. Дори го упълномощих да гласува вместо мен. Когато съпругът ми умря, се върнах у дома. Родителите на Си Джей бяха загинали в катастрофа и аз открих две неща. Първо, че подмятат Си Джей от ръка на ръка като бездомно котенце, което никой не иска, и второ, че ми е приятно да играя ролята на магнат. — Тя се намръщи. — За ужас на всички свиках съвета на директорите. Джеймс, синът му и внуците му бяха движили повече или по-малко нещата до този момент. И изведнъж се появявам аз, в най-елегантните си парижки тоалети, шапки и бижута, само за да им създам неприятности. Задавах въпроси. Пъхах си носа където не ми е работа. Разрових навсякъде. И в повечето случаи това, което открих, никак не ми хареса. — Тя се начумери и стисна дръжката на елегантния си бастун. — Парите ни бяха в химически компании, които тровеха реките, в дървообработващи компании, които сечаха горите, и във военни заводи, които правеха оръжия, за да убиват деца. Печелехме от смъртта, господин Джеймисън. Правехме бомби. Работехме за правителства, които колеха собствените си народи. Правехме пари, да, големи пари. Ала на много висока морална цена.

— И затова се намесихте?

— Джеймс и момчетата му никак не го харесаха отначало. Обаче какво можеха да сторят? Аз държах, и все още държа, контролния пакет акции в проклетата фирма. Трябваше да правят това, което казва леля Бърти, или да си ходят. — Тя се усмихна лукаво. — Всички се страхуваха от мен там, в Ню Йорк. Не защото им се бърках лично в работата. Бях прекалено заета с романите си. Но моят адвокат, Емет Ройс вършеше това вместо мен. — Усмивката й повехна. — Само че Емет също като мен остаря, оттегли се и ми остави всичко. А откровено казано, имам да върша по-важни неща, отколкото да тероризирам децата на брат ми.

— И те видяха в това чудесна възможност да направят сполучлив удар и да си възвърнат управлението на компанията?

— На тях направо им потекоха лигите — отвърна Бърти с ехидна усмивка. — Мислят си, че съм изкуфяла бабичка. А пък фактът, че пиша романи, влошава още повече положението ми. Не само съм изкуфяла, ами и с много лош вкус, отгоре на всичко! — Тя се подсмихна с великодушна усмивка, от което кожата на Гарет настръхна. — Пораснаха тъпи и нахални. Ласкаеха леля Бърти, защото е богата, а няма да живее вечно. Когато Емет си отиде, решиха, че всичко вече е тяхно. Ала аз имам намерение да ги изпързалям! — изкикоти се Бърти. — Може и да не живея вечно, обаче ще живея достатъчно дълго, за да видя ПИ в добри ръце. Имам предвид вашите ръце, господин Джеймисън. Си Джей е моята единствена наследница. Оженете се за нея и тези петдесет и един процента са ваши.

Той подпря брадичката си с палец.

— Защо не й прехвърлите всичко още сега?

— Те ще я разкъсат. Не съм сантиментална, но не искам ПИ да се превърне в нещо, от което баща ми би се срамувал. Мислите си, че е глупаво?

— Мисля си, че е благоразумно делово решение.

Тя се разсмя гласно и прикова в него леден поглед.

— Е, господин Джеймисън, вашият отговор? Да или не?

Гарет присви очи, като се чудеше докога ще може да блъфира. Реши, че шансовете му са нула. Освен това защо пък не, запита се той брутално? Всичко, което тя каза, беше вярно. Беше се изморил да бъде един от най-известните ергени в страната. А досега любовта не бе го споходила.

— Сигурно има някои документи, които трябва да подпиша — отговори кратко Гарет.

— Да, има. Мога да ви вярвам за племенницата или за семейния бизнес, но и за двете заедно — не мога. Ако се разведете със Си Джей или по някакъв начин я нараните, губите всичко. И не си мислете нито за секунда, че можете да ме измамите. Брачният договор е непробиваем. Няма слаби места.

— Добре. Съгласен съм — отвърна дрезгаво той и кой знае защо се почувства изтощен.

 

 

— Тази жена ще ме подлуди — мърмореше си Си Джей, като слизаше по витата стълба в елегантния хол, крепейки цяла камара папки. — За какъв дявол са й притрябвали тези неща точно сега. Уинтръп! Слава богу, има живи хора тук! Започвам да си мисля, че е уволнила всички, без да ме предупреди!

— Засега само готвача — въздъхна Уинтръп.

— Пак ли? И защо този път?

— Нейно благородие явно знае по-добре от него как се приготвя бифтек Уелингтън.

— Надявам се, че си успял да се справиш с положението?

Уинтръп пое папките от ръцете й.

— Засега да, но нещата не вървят на добре. И тъй като обсъждаме домашни проблеми, госпожице Си Джей, трябва да пуснем отново обява за прислужница. Шантал напусна преди час. Беше нещо свързано с подреждането на масата за вечеря.

— Тя колко се задържа — две седмици има ли?

— Почти — усмихна й се той зад папките: — Леля ви ме изпрати да ви питам идвате ли. Папките изглежда не й трябват вече.

— Не знам какво ще й направя някой ден. И дори няма да ида в затвора. Ще получа похвала или нещо подобно.

— Хайде, хайде — каза примирително Уинтръп. — Тя остаря. Всички имаме право да сме по-особени, когато остареем.

— Някои може да са особени, ала тя е невъзможна. Доктор Уилърсън не е идвал отдавна. Има ли нещо, свързано със здравето на Бърти, което да не знам?

— Нищо — замислено сви устни той. — Докторът беше тук на вечеря миналата седмица, но… — Уинтръп повдигна рамене. — Вече вечеря у нас всяка седмица. Мисля, че ни бърка с ресторант.

Си Джей трябваше да преглътне смеха си.

— Просто е мил с нея, Уинтръп, нали знаеш…

— Надява се на нещо в завещанието.

— Нека да си живее с тази надежда. Лично аз го намирам чудесно — колкото повече време прекарва с Бърти, толкова по-отблизо ще наблюдава здравето й.

Това предизвика сумтене от страна на Уинтръп.

— Прекалено отблизо, ако питате мен…

— Значи всички допълнителни визити на Уилърсън не са били професионални. Тя е добре и…

— Какви допълнителни визити?

— Той беше тук в понеделник, след това пак в сряда.

Последва кратка пауза. Никой не би я забелязал. Никой, който не познаваше Уинтръп така добре като нея.

— Мисля, че грешите, госпожице. Сигурен съм, че, ако доктор Уилърсън е бил в имението, щях да зная… — Той кимна към папките в ръцете си. — Ще се погрижа за това. А вие най-добре вървете. Знаете каква става, когато я карат да чака.

— Зная — намръщи се Си Джей. — И… Благодаря, Уинтръп. — Тя го проследи, докато се скри в кабинета на леля й. Беше изплашена до смърт. Той лъжеше. За пръв път през двадесет и трите години, през които живееше тук, Уинтръп я лъжеше. — Господи, Бърти, какво ти е? — прошепна Си Джей. — Какво става? Защо не ми казваш?

 

 

По неизвестна причина Гарет наблюдаваше вратата. Хвана се, че мисли раздвоено — от една страна за бартерната сделка, която току-що сключи с Бърти, и от друга, че оглежда стаята за евентуален нападател.

Не допускаше Си Джей да влезе със стрелба или нещо подобно. Съмняваше се, че ще дойде на вечеря въоръжена. Но все пак всичко беше възможно. И въпреки че я очакваше, беше изненадан, когато тя най-накрая влезе. Бърти тъкмо бе подкарала стола си към масичката с напитките и затова Си Джей видя първо нея. Той стоеше незабелязан в сянката до камината и я гледаше как отива към леля си с широка усмивка. Трябваха му няколко минути, за да осъзнае, че всъщност това бе тя. Си Джей, която го нападна в блатото преди час. Си Джей, която за малко не го прикова към палмата с проклетия си арбалет.

Онази Си Джей не беше по-голяма от момиченце, с къса черна коса, разрошена, свадлива и готова за бой като амазонка, с мръсно от прах и пот лице. А тази Си Джей… Гарет едва не подсвирна тихо през зъби. Тази Си Джей, реши той с неочакван интерес, беше — ехе! Изглеждаше по-висока. Причината сигурно бяха скъпите бронзово-златни сандали и главозамайващите крака над тях. Роклята й беше семпла, черна, до средата на бедрата и обвиваше тънкото й тяло по начин, който можеше да се нарече възхитителен. Носеше две големи медни обици, които се поклащаха, щом обърнеше глава, и свободен колан от малки кехлибарени и бронзови топчета, които проблясваха и подчертаваха по удивителен начин походката и тялото й.

Бърти каза нещо и тя се разсмя. А Гарет откри, че не може да откъсне поглед от нея. И че му харесва. Тогава си спомни с неприятно свиване в гърдите, че това не бе просто още една хубава жена, която можеше да стане част от живота му за няколко седмици или дори месеци, а щеше да му стане съпруга. Завинаги.

Почувства напрежение в стомаха, ала преди да успее да определи дали от очакване, или чувство за вина, тя вдигна невероятните си сини очи и ги впери право в него. Той имаше предимството да знае коя е. Си Джей от своя страна го гледаше с недоумение и на челото й се появиха малки бръчици. Явно осъзна, че го е виждала преди, че го познава отнякъде, но търсеше в паметта си къде и кога… И тогава очите й се разшириха. Гарет видя как лицето й пребледня.

— Какво, по дяволите, прави той тук?

— Кой? — попита виновно Бърти.

— Попитах те какво… — Си Джей погледна леля си, после чашата уиски в ръката й и моментално забрави непознатия. — А ти какво мислиш, че правиш?

— Уилърсън каза, че е полезно за мен. Само като лекарство…

— Не е казвал подобно нещо!

— Каза! Можеш да го попиташ, щом…

— Ти имаш най-избирателния слух и най-развихреното въображение за преиначаване на чутото! — Си Джей взе чашата от ръката на леля си, без да обръща внимание на буреносното й намръщване. — Той спомена, че понякога малко алкохол няма да ти навреди. И забележи — думата беше „малко“! — Тя повдигна водната чаша, наполовина пълна с уиски. — А това тук ще стигне на целия Атлантически флот за през зимните маневри!

— Господи, колко си досадна! — сви рамене Бърти, при което копринената й наметка се свлече.

— Трябва да се грижиш повече за себе си, Бърти. Знам, че ти доставя удоволствие да надхитряш и Уинтръп, и Уилърсън, и мен, но ти си моята единствена леля и аз те обичам.

— И ти наричаш отношението си към мен обич? Господ да ми е на помощ, ако започнеш да не ме харесваш дори малко!

— Не бъди неучтива. Имаме гости, забрави ли? — Чак тогава Си Джей погледна високия мургав непознат с кехлибарени очи. И се зачуди какво накара сърцето й да затупа по-бързо — безразсъдството на Бърти или фактът, че мъжът, когото едва не уби днес следобед, бе бъдещият нов партньор на леля й. Той гледаше към нея предизвикателно и Си Джей задържа поглед. Знаеше, че лицето й пламти в неприятна издайническа червенина. — А вие сте Гарет Джеймисън, предполагам?

— За бога, Си Джей, можеше поне да изчакаш да те представя, както си му е редът! Какво ти става? — Бърти намести стола си между двамата, като срита Си Джей в глезена. — Гарет, тази изтънчена млада дама е племенницата ми Си Джей Карадърс. Обикновено е по-любезна, ала тази вечер нещо й е станало. Си Джей, бъди добра и кажи здравей…

Си Джей погледна Джеймисън и го възнагради с толкова неискрена ледена усмивка, че я заболя устата. Той го направи нарочно, разбира се — застана твърде близо и тя трябваше да се отдръпне, за да срещне очите му. Явно беше от мъжете, които определено използваха височината си, както и широчината на плещите си, за да сплашат, когото трябва.

— Предполагам, че вече сте разказали на леля ми за нашето следобедно приключение…

— За какво говорите? — учуди се Бърти.

— Всъщност не съм — усмихна се Джеймисън.

Бърти бе готова с куп въпроси, но Си Джей скръцна със зъби.

— Ние…

— Разглеждах острова днес следобед, когато племенницата ви ме срещна — бързо каза Джеймисън. — Тя ме взе за нарушител и… ме изгони.

— Какво направи? — Бърти изгледа възмутено Си Джей. — Този мъж ли си взела за агент по недвижими имоти?

— Ако си беше направила труда да ме предупредиш, че си поканила Джеймисън като гост, това нямаше да се случи. Когато го видях да се навърта наоколо…

— А ако ти престанеш да ме пазиш, млада госпожице, нямаше да водим сега този разговор. Ако той беше наистина нарушител, можеше да пострадаш. Даваш ми акъл как да се пазя, а ти се подвизаваш наоколо като зелена барета!

— Ако това може да ви успокои — вметна Гарет, — трябва да ви уверя, че тя знае да излиза от затруднени положения.

Бърти погледна Си Джей ледено.

— Е, не искам повече да чувам, че си попаднала в „затруднени положения“! Ти си най-близката ми родственица, с изключение на Бъртрам и неговата шайка. Употребих много време и енергия, за да те отгледам. Не искам да те видя в ръцете на някой негодник. От утре ще поставим постоянна охрана тук. Те ще охраняват брега, а ти, мила моя, ще можеш да се грижиш само за мен.

— Какво ще кажеш да е обратното? — Си Джей се усмихна на Бърти, като се мъчеше да я развесели. — Въоръжените бандити не са и наполовина по-страшни от теб.

— Не си мисли, че ласкателствата ще те спасят. Аз наистина съм разтревожена. Много. Дай ми я… — Тя се пресегна към чашата с уиски. — Чувствам се направо изтощена.

Си Джей отстъпи и остави чашата върху камината.

— Никога не си била изтощена, Бърти. Нито за миг в живота си. И освен това мислех, че господин Джеймисън е тук по работа. Още една-две глътки уиски и той ще ти измъкне компанията изпод носа.

— Не й обръщай внимание, Гарет. Всяка седмица предприема по един кръстоносен поход срещу мен. Миналата седмица бяха цигарите. Следващата сигурно ще бъде секса.

— Бърт! — Си Джей се разгневи повече от факта, че лицето й отново пламна. — На твоята възраст!

— Че какво ми е на възрастта! Може да съм малко по-бавна, отколкото бях преди петдесет години, но със същото удоволствие се наслаждавам на едно хубаво, здраво…

— Бърт!

— Виждам, че си ме послушала какво да облечеш тази вечер.

— Исках да ти докажа — подзе сприхаво Си Джей. Чувстваше се обезпокоена. Не заради леля си, тя не беше по-различна от друг път, а от погледа на Джеймисън. Прикрит, ленив и някак си пронизващ. — Че приличам на…

— … на нормална и привлекателна млада жена. Наистина невероятна метаморфоза след онези идиотски дрипи, с които се обличаш. — Бърти я огледа. — Знаеш ли, ако имах крака като твоите, щях да подгъна тази рокля с още десетина сантиметра.

— Тогава, освен крака на показ, щеше да излезе още нещо от имотите на Карадърс…

Нямаше защо да се ядосва на Бърти. Беше облякла роклята, защото реши да й позволи да спечели тази битка. Ала съжали в мига, в който спря очи на Джеймисън. По-точно в мига, в който той впи своите в нея.

— Не бъди цинична, скъпа — забеляза превзето Бърти.

— Мадам — прекъсна ги звучен глас. — Вечерята ще бъде сервирана след пет минути.

— И нито секунда по-късно! Човек може да умре от глад, докато чака да се сервира храна в тази къща. А къде е Уилърсън? Трябваше да е тук преди час! — Бърти затъркаля стола си със сила, неприсъща на полумъртъв от глад човек.

— Уинтръп!

— Ваше благородие!

— Обади се на шарлатанина и му кажи, че поканата отпада! Ако не може…

— Доктор Уилърсън току-що пристигна, ваше благородие — отговори учтиво Уинтръп. — Ще бъде тук всеки миг.

— Си Джей, скъпа — неочаквано подхвърли Бърти, — ще изтичаш ли да ми донесеш бастуна от кабинета? Вземи и Гарет с теб. Можеш да му покажеш къде стои цялата документация на ПИ.

— Бърт, сега не е време… — Си Джей млъкна, като видя острия поглед на леля си. — Ако разбирам добре, искаш да се отървеш от мен, за да говориш с доктор Уилърсън насаме, което ме кара да подозирам, че криеш нещо…

— Ако имам проблеми със здравето, този шарлатанин Уилърсън е последният човек, към когото ще се обърна. Искам само да покажеш на Гарет кабинета. Много ли е?

— Не… — Си Джей потуши страха, който запълзя в гърлото й и си помисли колко слаба и крехка изглежда леля й напоследък. Със сигурност не беше толкова бледа вчера. А и ръцете й не трепереха така силно…

— Е? — Гласът на Бърти я извади от размисъл. — Тръгвай, момичето ми!

Нямаше какво да се прави. Затова, макар и ядосана, Си Джей излезе от стаята, като дори не погледна по посока на Джеймисън. Ако той искаше да тръгне с нея, добре. Ако ли пък не, негова си работа. Беше време да разбере, че е опасно да предизвиква лъвицата в собственото й леговище. За свое учудване след миг тя дочу стъпките му зад себе си.

— Леля ви си я бива!

— Не е много добре. Не бих искала да я разстройвате.

— Изглежда ми съвсем здрава.

— Да, ама не е! — Си Джей му хвърли враждебен поглед. — Не знам защо се залови с „Парсънс Индастриъл“. Големият бизнес я изморява, винаги го е казвала.

— Това е семейният й бизнес. Тя е основният собственик.

— Бърти е писателка. Пише исторически романи, а не седи в задимените кабинети и не си играе на директор. Никога не се е интересувала от компанията. От години не е стъпвала на директорски съвет, винаги е упълномощавала Емет Ройс да я представлява. Той и вуйчо движат работите на ПИ. — Си Джей бе ядосана и раздразнена, а дори не знаеше защо. — Всъщност, вие защо сте тук? Не мога да си представя какво може да представлява интерес за вас. Мислех, че се интересувате само от компании, които фалират и вие ги разпродавате късче по късче. — Си Джей млъкна. — Да не би ПИ да има финансови затруднения? Затова ли сте тук — за да убедите Бърти да продаде своя дял от корпорацията, така че вие…

— Успокойте се — усмихна се Гарет. — Според леля ви ПИ има нужда от малко свежа кръв. Не й харесват някои от решенията, взети от нейно име, но, както сама отбелязахте, не иска и да се занимава. Затова ме помоли аз да се заема с това. — Усмивката му се разшири. — Обичам предизвикателствата. Ето защо приех.

Не, това не беше всичко, помисли си Си Джей, потънала в слънчевите му очи. Дори не беше половината. Бърти нямаше изведнъж да потърси помощ отвън, ако нещата не бяха много по-зле. А Гарет Джеймисън — мъжът, когото „Тайм“ наричаше „акулата от Маями“, нямаше да си губи времето и да бие път до „Рая“, ако обещанията не бяха наистина големи. Каквото и да ставаше между Бърти и него, то беше много повече.

Ала въпросът бе къде в цялата тази бъркотия беше нейното място!

— Вие не сте женен, нали, господин Джеймисън?

Сякаш нещо трепна в очите му. Нещо като бдителност.

— Ще ми се да ми казвате Гарет. Да, не съм женен. Защо?

— Най-търсеният ерген в страната, както ви нарича „Нюзуик“! — усмихна се Си Джей.

— Надявам се, че не вярвате на всичко, което четете — намръщи се той.

— Вярно ли е, че сте имали най-красивите жени на Америка?

— Четох тази статия. Не избирам приятелките си по гръдната им обиколка.

— Разбира се!

— Трудно може да ви преметне човек — намръщи се Гарет още по-театрално.

— Зависи какво се опитва да ми пробута…

— Само природния си чар, госпожице Карадърс! Само него…

— В такъв случай — отвърна тя със суха усмивка, — наистина трудно ще ме преметнете.

Очите му задържаха нейните, развеселени и топли. Той изглеждаше някак си по-висок, по-голям и по-близо до нея. Устата му все още се смееше.

— Нали ви казах… Обичам предизвикателствата.

Не думите му накараха сърцето й да подскочи, а изражението на лицето му. В него имаше нещо обречено и в същото време… хищно. Си Джей потръпна и бързо бутна вратата на кабинета.

— Защо не ми казахте кой сте днес следобед?

— Вие не ми дадохте възможност…

— А вие дори не се опитахте! — Тя запали лампата на бюрото и се огледа за бастуна на Бърти.

— Изненадахте ме. От думите на Бърти очаквах нещо по…

— По какво? — изгледа го подозрително Си Джей.

— Стеснително. Изтънчено…

— Мога да бъда изтънчена, когато трябва, господин Джеймисън — усмихна се студено тя. — Но рядко ми се налага.

— Много сте загрижена за нея, нали?

— Само когато не изпитвам желание да я удуша със собствените си ръце — отново се усмихна Си Джей. След това пак стана сериозна. — Наистина много се тревожа за нея. И ако разбера, че е забъркала нещо, което ще й причини болка…

— Вашата леля и аз преговаряме само за бизнес, Си Джей. Ако това ви успокоява, асото е в нея.

— Обикновено е у нея. Радвайте се, ако излезете от тази работа поне с риза на гърба си!

— О, надявам се да изляза с доста повече — промърмори той, без да сваля очи от нея. — Всъщност, започвам да си мисля, че това ще бъде една от най-успешните сделки в живота ми…

— Наистина ли? — Не й харесваше погледа му. Изнервяше я. Караше я да се чувства несигурна и несръчна. — Проклетият бастун трябва да е някъде тук! — Гарет само се усмихна и тя отново пламна цялата. — Високо оценявам това, че не сте й казали за случката следобед. Щеше да я изтълкува погрешно…

— Кое да изтълкува погрешно? Фактът, че се опитахте да ме убиете ли?

— Не се опитах да ви убия!

— Поне така изглеждаше на пръв поглед…

— Само ми обещайте, че няма да й кажете!

— Каква е цената?

— По дяволите, Джеймисън, аз…

— Гарет. Спри да ме наричаш Джеймисън и няма да кажа никому нито дума!

Тя го изгледа подозрително.

— Обещаваш ли?

— Да пукна! — Той тържествено се прекръсти. — Какво ще кажеш, ако запечатаме сделката си с целувка?