Нейъми Хортън
Сделка с любовта (5)

Четвърта глава

Това я накара да се изчерви, а Гарет се почувства засрамен от себе си. Бризът, който нахлуваше през прозорците, галеше копринената й коса и носеше към него влудяващ тънък мирис на жасмин. И най-неочаквано той осъзна, че мисли колко нежна е кожата й, как ли изглежда гола на лунна светлина и какво ли ще чувства в прегръдките му… След което си напомни много внимателно, че не беше дошъл тук за това.

Отдалечи се от нея и се загледа в плакатите на стената, които преливаха от цветове и действие. Изправени на задните си крака коне, въоръжени мъже и замъци в пламъци. А на преден план бе все една и съща красива жена. Разбърканата й червена коса падаше по раменете и ръцете, гърдите й бяха полуголи, очите — знойни и опасни. И мъжът до нея бе един и същ — вълнуващо хубав, с разтворена до кръста бяла риза, с добре оформени мускули и изгарящ поглед, който обещаваше невъобразими неща…

— Коя е тази красавица с невероятните… сини очи? Чейстити?

— Да. Това са увеличени копия на някои от кориците на Бърти.

— Интересно…

— Кое по-точно… сините очи или кориците?

— И двете — усмихна се той. След това видя маслената картина на статива до прозореца и тръгна към нея.

Мъжът, който го гледаше с тъмни замислени очи, беше същият от плакатите. Стъпил с един крак на скалата, с преметната през рамо пелерина и сложил десница върху дръжката на сабя, която висеше на кръста му. Дългата му коса бе развята от вятъра и леки бръчици набраздяваха челото му.

— Ти ли си го рисувала? — запита изненадано Гарет.

— Това е подарък на Бърти за рождения й ден. Винаги казва, че художниците пропускат нещо. Затова реших…

— Много си добра.

— Ти не разбираш нищо от изкуство, нали?

— Само като инвестиции! — разсмя се той. — Подробностите оставям на търговските си агенти.

— Гарантирам ти, че никога няма да си купиш Си Джей Карадърс. Аз съм любител. Достатъчно добра за свое удоволствие и недостатъчно, за да стана достояние на света. Което е чудесно. Рисувам, за да си почивам, а ако бях по-добра, щях да го приема на сериозно и то повече нямаше да ми доставя удоволствие.

— А какво правиш за удоволствие? — запита Гарет безгрижно и я погледна право в очите с добре пресметната усмивка — остроумна, топла и пълна с подтекст.

За негова изненада не постигна ефекта, който очакваше. Мислеше, че тя ще пламне и ще отвърне поглед, като загуби самообладание и му даде преднина. От всичко, което знаеше за нея, Си Джей Карадърс би трябвало да бъде лесна плячка. Но сините й очи бяха нащрек и той отново си помисли за секунда какво ли ще бъде, ако са заедно в леглото… Тя наведе очи и се засмя, а когато ги вдигна, погледът й беше закачлив.

— Плувам, разхождам се по брега, работя в градината, когато градинарят го няма, за да не ми се кара… — Усмихна се още по-широко и пленително. — Какво още… Колекционирам хвърчила и понякога ги пускам на плажа. Слушам музика. Ходя до Форт Майърс, пазарувам, срещам се с приятели. Изследвам острова… Чета. Все нормални всекидневни неща.

— Възможно ли е да направиш някое от тези всекидневни неща с мен, докато съм тук? — каза най-естествено Гарет. Не искаше още от самото начало да я плаши.

— Съмнявам се, че имаш много свободно време. Бърти доста те е натоварила с проблемите на ПИ.

— Не чак толкова, че да не мога да открадна час-два.

— А какво ще кажеш за цял следобед?

Той се направи, че мисли, за да не проличи веднага, че само това чака.

— Мога да опитам.

— Утре ще ходя във Форт Майърс по работа. Ако искаш, можем да обядваме някъде заедно.

Кой знае защо това го раздразни. Почти се надяваше, че Си Джей ще се дърпа и ще усложнява нещата. Че ще го накара да използва целия си чар и изобретателност, за да я спечели. Вместо това тя започваше да се очертава като доста лесна плячка. А може би проклетият план го дразнеше, защото… Гарет се принуди да си напомни защо правеше всичко това. Защото бе във всеобщ интерес, включително и на самата Си Джей, да се влюби в него.

— Става… Не ме разбирай погрешно — храната тук е чудесна, но ми омръзнаха тези морски деликатеси.

— Само за три дни? — разсмя се тя. — Не се притеснявай. Готвачката просто иска да се докаже. Тя и Бърти имаха малък спор, ала след ден-два всичко ще свърши и ще се храним като крале няколко седмици. След това Бърти пак ще подметне нещо, готвачката ще побеснее и ние ще преминем през всичките мъки отначало. Но това е част от живота на обитателите на „Рая“.

— А какво трябва да направи човек, за да стане постоянен обитател на това странно и прекрасно място?

— Предполагам да се ожени за някой от семейството — сви рамене Си Джей.

Той почувства, че сърцето му се сви виновно, когато видя широката й усмивка и немирните пламъчета в очите й.

— Аз съм единствената подходяща за тази цел Парсънсова потомка, както ти е известно. Другото са арбалети и тем подобни.

— Много мрачна перспектива!

— Ъ-хъ — потвърди безгрижно тя.

— Човек трябва да е твърдо решен на всичко, за да приеме подобно предизвикателство.

— Или да е малко луд…

— Казват, че съм и двете.

— И аз така съм чувала… — изгледа го предизвикателно. — Обаче си мисля, че Бърти го знаеше, преди да те покани тук.

— Какво имаш предвид? — застина от изненада Гарет. Нима беше подушила нещо?

— Работата ти в ПИ, какво друго? — отвърна невинно Си Джей. Погледна го за секунда и най-неочаквано смехът изчезна от очите й. Той почувства, че току-що пропусна нещо много важно. Тя се приближи до писалището. — Боя се, че ще трябва да ме извиниш. Имам купища работа. Увлякох се в рисуването и времето отлетя… — Си Джей посочи кутията, пълна със стотици пликове. — Последната партида писма от почитатели. Издателят на Бърти ни ги препрати вчера.

— И вие двете успявате да се справите с всичко това? — Гарет подсвирна.

— Имам помощник, който идва в петък, за да отговаря на писмата, но аз предпочитам да преминат първо през моите ръце. Винаги има по няколко от постоянните й почитатели, а на тях тя отговаря лично.

— Сигурно ти отнема много време…

— Това е най-лесното! Аз съм и мениджър, лична секретарка, машинописка, редакторка и какво ли не още… Освен че пиша на машина всеки ден, уреждам срещи, договори за книги, телефонни разговори, поддържам връзка с агента и издателя, отговарям за кореспонденцията, за уреждането на представяния, автографи, интервюта… Звучи така, сякаш се отегчавам, ала аз обичам да го правя! — засмя се Си Джей.

— Бих казал, че работата ти за Бърти може да се мери с ръководството на ПИ!

— Но е много по-приятна!

— Всичко е въпрос на гледна точка.

— Както и повечето неща, господин Джеймисън! — кимна тя.

— Гарет. Нали се споразумяхме?

— О, да! — Си Джей го стрелна отново през бюрото и той бе готов да се закълне, че съзря нещо като предизвикателство в очите й. За миг. — Обаче споразуменията обикновено се преразглеждат, Гарет…

След това му се усмихна сладко и посегна към купчината хартия до компютъра.

 

 

Остатъкът от деня мина мудно. Гарет го прекара в кабинета на Бърти в компанията на компютърни разпечатки и стратегически планове, финансови доклади и досиета. Чете, преглежда и прави справки, докато очите му взеха да се затварят.

Накрая с огромна неохота извади от куфарчето си очилата за четене, с които се бе сдобил преди три седмици. Очила за четене, боже мой! Направо да се разплачеш! Сложи ги и си помисли ядосано, че следващото нещо, с което ще се раздели, вероятно ще бъде косата му. След това какво… Може би талията? После коленете. Въпреки тениса, бягането и заниманията в гимнастическия салон. По дяволите! Остаряваше…

Веднъж в миг на откровение баща му бе признал, че единственото нещо, от което се страхува, е да посрещне старостта сам. Всички радости от миналото — женитбите и любовта, трепетът да държи в ръце новородения си син, да чува смеха на децата си — нищо не можело да изтрие страха от самотата през последните години от живота.

Тогава Гарет се ядоса повече, отколкото трябваше, и каза на баща си, че да остане сам е къде-къде за предпочитане пред глутницата от жени-стръвници, които невинаги имат искреното намерение да направят живота му по-малко самотен. Веднага се засрами от думите си, защото видя как лицето на баща му почервеня. Кой знае защо често си спомняше този разговор. Смяташе, че ще прекара остатъка от живота си в огромния апартамент в Маями сам. Преди тази перспектива му доставяше удоволствие. Но все по-често и по-често тя го смразяваше. Особено след като по-малкият му брат и жена му се сдобиха с третото си дете…

— Стига! — Той отблъсна стола и стана. Погледна часовника. Беше почти полунощ. Не беше необичаен час за него да работи, особено като се имаха предвид мащабите на ПИ. Ала през последните часове главно се бе въртял неспокойно на стола и бе мечтал, тъй че най-добре беше да остави работата за утре.

Къщата беше тиха. Гарет загаси лампите, затвори вратата на кабинета и осъзна, че всички отдавна спят. Когато отиде в кухнята, чу много тих звук от радио или телевизор откъм стаите на персонала. Някой все още беше буден. Вероятно готвачката замисляше поредното си отмъщение за вечеря.

Усмихнат, той посегна да отключи вратата, водеща от кухнята към задната градина, когато някакво движение в коридора привлече вниманието му. В следващия миг видя тъмна сянка на мъж да се промъква по витото стълбище към покоите на Бърти. Пристъпи към телефона, но се сети, че най-близкият полицейски участък бе във Форт Майърс и най-бързият катер щеше да стигне дотук за около двадесет минути. Нямаше на разположение двадесет минути. Изруга тихо и посегна към кутията с остри ножове до печката — гордостта на готвачката. Гарет взе един от тях с мисълта, че това е една от сабите на Джейми Килдонан, и се насочи към вратата. Ала както се промъкваше по коридора, изведнъж спря. Насред стълбището видя съвсем ясно нападателя. Уинтръп!

Гарет се приведе, за да се убеди. Уинтръп беше по пижама, халат и чехли. И без съмнение се промъкваше към стаите на Бърти. „Може би умирам…“ По гърба на Гарет преминаха тръпки, като си спомни думите й. Той пристъпи напред, за да попита Уинтръп дали се нуждае от помощ, ако на Бърти й е прилошало… В този миг Уинтръп си подсвирна. Да, подсвирна!

— О, по дяволите! — Гарет се върна в сянката. Не искаше старият човек да помисли, че го шпионира.

Уинтръп не изчака отговор и влезе, а Гарет намръщен се върна в кухнята. Ах ти, потаен стар дяволе, помисли си той с възхищение, като остави ножа в кутията и се потопи в горещата мека тъмнина на нощта. И така, в този „Рай“ нищо не беше такова, каквото изглеждаше!

Той прекоси широката каменна тераса и мина под арката от рози, която я отделяше от плувния басейн с олимпийски размери, обграден със статуи и колони. Басейнът и площадката бяха от красиви керамични плочки, напомнящи нещо ориенталско, може би бяха марокански, с много червено, синьо и златно. Но най-силно впечатление правеше рисунката на дъното на басейна. Това бяха русалки в естествена големина, които си играеха с три делфина. Златните им коси се разливаха по плочките, очите им святкаха в лазурносиньо, а голите им тела бяха тънки и леки. Беше направо произведение на изкуството, сътворено с въображение и възхитителен усет.

— Прапрадядо ми докарал двама майстори от Малта, за да го направят — чу се зад гърба му тих глас и в същия миг Си Джей се появи безшумно като котка. Беше с цял бански костюм с цвета на очите й, дълбоко изрязан на бедрата и на гърба. Беше много хубава и Гарет си помисли объркано, че от години не бе виждал по-вълнуваща гледка — тези загладени женски форми, копринената загоряла кожа, невероятните бедра, които сякаш не свършваха. Или може би… — Навремето станал голям скандал — жени с голи гърди да се излагат на показ! — Гарет я загледа виновно, докато не осъзна, че говори за мозайката на дъното на басейна, а не за смущаващите образи, които изпълваха въображението му. Без да смее да я погледне, той само кимна. — Делегация от дами дори се опитала да го убеди да накара художниците да ги облекат. Според мълвата отговорът на прадядо ми ги принудил да хукнат презглава навън и никога повече да не обелят дума за това. — Гарет се разсмя. — А казват, че онова стъкълце на пъпа на едната русалка носело късмет, ако се натисне както трябва.

— Цялото имение е като сън, една част в старинен английски стил, друга в италиански барок, трета… дявол знае, източен или индийски.

— Опитваш се да ми кажеш, че е разностилно, претенциозно и парвенюшко… И си прав. Целият остров е доказателство, че добрият вкус не може да се купи с пари. Макар че, слава богу, нещата са се променили откакто в градините са се разхождали тигри и мечки, а цели стада елени и диви патици са били докарвани тук за ловните фиести на прапрадядо ми.

— Сигурно му е струвало цяло състояние!

— Да, така е, дори за милионер като него — усмихна се тя и погледна към огромния дом. — А вече остарява. Скоро ще трябва или да правим основен ремонт, или да се преместим.

— Не мога да си представя Бърти щастлива някъде другаде.

— Нищо не е вечно — въздъхна мрачно Си Джей. — Дори „Раят“.

Нещо в тона й му напомни за баща му. „Не можеш да спреш времето“ — беше му казал той скоро след смъртта на майка му. „Не можеш да промениш съдбата“. Гарет прогони тези мисли от главата си, озадачен, че се бяха промъкнали неканени.

— Не е ли късничко за плуване?

— Помага ми да заспя.

Тя отиде до края на басейна, преметнала синьо-бяла хавлия през рамо, и той почувства, че устата му пресъхва. Лунната светлина къпеше раменете й, съблазнителната извивка на гърба й, заоблените й бедра… И за негова изненада, така както я гледаше, Гарет изпита първите признаци на възбуда — онова особено свиване в слабините, спонтанното желание на мъжкото животно… С повече късмет и това би станало. Нещата щяха да бъдат по-лесни и за двамата, ако не трябваше да се преструва поне за тази страна от тяхната връзка…

Напълно си откачила, ако мислиш, че ще свалиш мъж като Гарет Джеймисън, каза си Си Джей. Всичко, което знаеше за изкуството на флирта, бе научила от Чейстити О’Рурк, а то не беше я подготвило за подобен случай. Чейстити не правеше почти нищо, мъжете сами падаха в краката й. Няколко премрежени погледа през рамо, леко навлажняване на устните с език, сочни гърди, повдигащи се развълнувано над дантелите на корсажа… По дяволите, ядоса се тя. На Чейстити й стигаше само да е жива, за да бъде изкусителка! Си Джей хвърли бегъл поглед на тялото си. Гърдите й никога не са се повдигали развълнувано. Така че как си представяше дори за миг, че ще може да съблазни изпечения женкар Гарет Джеймисън, като се разхожда на лунна светлина с този смешен бански костюм? Вместо да изтъква прелестите й, той само подчертаваше още веднъж тяхната липса.

— Можеш и ти да дойдеш, ако искаш — стрелна го тя през рамо с поглед, за който мислеше, че е окуражителен.

Но когато очите му срещнаха нейните, сърцето й просто спря да бие. Гледаше я така, че Си Джей се почувства като парче месо, хвърлено в клетката на тигър. Очите му бяха присвити и замислени, а изражението на хубавото му лице беше същото, което Чейстити сигурно често бе виждала на лицето на Джейми. Това я уплаши до смърт. За миг тя почти примря. Беше започнала една игра с огъня, за която само беше чела. А играта с такива неща може да стане опасна…

И неочаквано Си Джей изпадна в паника. Ала само за миг. Преди да направи нещо глупаво, като например да побегне и да се скрие, тя откъсна поглед от Гарет и стъпи на ръба на басейна. Няма да мисли повече за тези кехлибарени очи, впити в гърба й. Скочи в сребърната вода с дълъг плонж, който я отведе почти на една трета от дължината на басейна.