Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Елвира и Уили (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
All Through The Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. През цялата нощ

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Лилия Анастасова

Коректор: Линче Шопова

История

  1. — Добавяне

21.

Предлагаха му нещо голямо — по-голямо дори от работата, която вършеше за онази фалшива компютърна фирма. Лени реши да поеме риска — един голям удар и щеше да се уреди за години наред. Освен това смяташе, че е време да замине за Мексико, особено след като майката на Стар се намираше в Ню Йорк и я търсеше.

Статията в „Ню Йорк Глоуб“ го беше уплашила. В нея подробно се описваше историята на момиченцето. Ами ако някой от любопитните съседи в блока им се замислеше и си спомнеше, че Лени се е появил с бебето си точно преди седем години? Тази мисъл сериозно го безпокоеше. А кой знае? Някой дори можеше да си спомни старата синя количка с петно от едната страна.

За случая постоянно се говореше дори по местните радиостанции. Дон Аймъс се занимаваше само с него. Беше повикал в студиото началника на полицията и той каза, че ако някой е взел бебето, могат да го обвинят в отвличане.

— Когато намерите ценен предмет и не знаете кой е собственикът, би трябвало да го предадете — заяви началникът. — Такъв е законът. А какво би могло да е по-ценно от новородено човешко същество?

После двамата с Аймъс разговаряха за писмото, което се цитираше дословно в статията.

— Фактът, че майката е искала детето й да попадне при добро семейство, не означава просто каквото и да е семейство — отбеляза началникът на полицията. — Когато тя се е отказала от бебето, то е попаднало под опеката на властите и сега от името на тези власти ние го искаме обратно. Надявам се, че ако някой дори само подозира кой може да е взел детето, незабавно ще ни съобщи. Гарантирам, че анонимността му ще бъда запазена и ще получи наградата, без това да се разгласява.

В онзи вторник сутрин, докато разбъркваше захарта и млякото в чашата за Лили, Лени осъзна още нещо. Здравето на леля му се влошаваше и през последните няколко дни тя почти не ставаше от леглото. Той разбираше, че ако се наложи да я приемат в болница и тя спомене пред някого за Стар, социалните работници навярно ще дойдат в апартамента да я потърсят.

Когато влезе в спалнята на леля си, тя веднага отвори очи.

— Не се чувствам добре, Лени — каза старицата, — но зная, че ако отида на лекар, ще ме накара да остана в болницата. Искам да видя как Стелина играе Благословената майка на тържеството, затова ще изчакам. Но когато все пак постъпя в болница, трябва да й позволиш да отиде при госпожа Нунес, докато се върна. Обещаваш ли ми?

Тържеството щеше да се състои на двайсет и първи декември — деня, за който беше определен големият му удар. Лени знаеше, че Лили едва ли ще е в състояние да отиде на представлението. Но ако издържеше дотогава, за него щеше да е чудесно. Щом свършеше работата, щеше да я накара да постъпи в болница и когато се избавеше от нея, двамата със Стар щяха да заминат, навярно в полунощ. „Тя е моята щастлива звезда — помисли си — и не трябва да я загубя.“

Той внимателно постави чашата на нощното шкафче до леглото.

— Аз ще се грижа за теб, лельо Лили — обеща. — Стелина няма да го понесе, ако не си там, поне за да я видиш в онази прекрасна рокля, която й уши. И съм съгласен, че когато постъпиш в болница, ще е най-добре да отиде при госпожа Нунес, докато се върнеш. Аз трябва да ходя на работа и не искам да седи сама вкъщи.

— Grazie, Лени, grazie — промълви леля му и го потупа по ръката.

Бялата туника и синият воал висяха на закачалка до шкафа. Когато Лени погледна към тях, от открехнатия прозорец нахлу лек ветрец и разлюля воала, който докосна поставения върху шкафа потир.

„Още едно предупреждение“ — помисли си. — В статията в „Глоуб“ специално се подчертаваше фактът, че преди седем години полицията е била при „Сейнт Клемънт“ заради кражбата. На друга страница на вестника се разказваше историята на потира и дори имаше негова снимка.

Лени с радост би се избавил от проклетата чаша, но знаеше, че не може да рискува. Ако изчезнеше, леля му щеше да се разтревожи и Стар щеше да разкаже на всичките си приятели.

Не, потирът също трябваше да почака. А когато двамата със Стар най-после заминеха, Лени щеше да го хвърли в Рио Гранде.