Рейчъл Форд
Любовно пробуждане (8)

Осма глава

— Заминаваме сами? — единствено успя да повтори смутено думите на Алекс, отново обхваната от луда паника. — Аз… Не искам никъде да заминаваме.

Но понеже той още държеше ръката си протегната към нея, тя сърдито стисна устни, отстъпи няколко крачки и скри ръка зад гърба си. Откакто се бе върнал, Алекс изглеждаше различен. Не точно безопасен… Мъж като Алекс никога не може да е безопасен, помисли си мрачно тя. Дори още по-раздразнителен и нетърпелив, но по някакъв странен неопределим начин бе станал по-малко заплашителен. Сега обаче заплахата от това, което би се случило, щом щяха да бъдат съвсем сами, се надигна от дълбините на съзнанието й като митично морско чудовище.

— Няма да дойда! — повтори тя предизвикателно, но после, уплашена от гнева, който пламна в очите му, се обърна и побягна.

Алекс я настигна на два скока и я извърна така рязко, че Селина се блъсна в гърдите му, а свободната й ръка така се удари в твърдите му мускули, че едва не я изкълчи.

— Идваш, Селина! — каза сурово той. — Ако не за друго, то поне защото няма да ти позволя да ме правиш на глупак.

Той я извъртя към себе си и като я побутна, успя да я вкара в лодката. Тя се строполи на тясната пейка, а Алекс развърза въжето, скочи до нея и в следващия момент мощният двигател забуботи. Той изви лодката така бързо, че едва не закачи подпорите на кея и включвайки на най-голяма скорост, се насочи към открито море.

 

 

Островът действително беше мъничък. Бяха стигнали до него, почти преди тя да го забележи, и сега отблизо, всичко изглеждаше миниатюрно: малко заливче, очертано от два ниски скалисти носа и полукръг от светъл пясък, в дъното, на който се издигаха стръмно склонове, стигащи до едничък връх, обрасъл с борове.

Алекс изключи двигателя и остави лодката да доплава до дебелите талпи с куки, които служеха за кей. През цялото пътуване той изобщо не бе я погледнал, насочил цялото си внимание в морето пред тях. Нещо в гневно превитите му рамене и решителната извивка на силната му челюст породи тръпки на мрачни предчувствия у нея. Но този път, закле се тя яростно, щеше твърдо да крие страха си.

Той внезапно се обърна, долавяйки гневния поглед, който тя бе забила в гърба му и черните му вежди се свиха сърдито в отговор. Слезе от лодката и се наведе над нея с такъв поглед, сякаш тя бе някакво слузесто същество, току-що изпълзяло от свърталището си в тинята около талпите на кея.

— Как става така — проговори най-после той, — че ти винаги изваждаш на повърхността най-лошото от мен, дори когато полагам огромни усилия да се овладея?

— О, така ли? Не бях забелязала. — Тя трепна вътрешно от изражението му, но спомнила си новото си желязно решение да не му се поддава за нищо на света, добави нахално: — Може би това е, защото в теб има толкова много от най-лошото?

Тя забеляза как ръцете му, точно на нивото на очите й, се свиват в юмруци, после той ги пъха в джобовете на панталоните си.

— Внимавай, Селина! Аз вече съм получил от теб много повече, отколкото от когото и да било другиго, прекосил пътя ми. Ти си едно крайно предизвикателно дете и пръстите ми изтръпват от желание да те сложа на коленете си и да те напляскам както заслужаваш. — Той дълбоко си пое дъх. — Обаче няма повече да ти позволя да ме провокираш — поне този път. А сега идвай!

 

 

Сред боровете се гушеше малка бяла къща със спретната градинка. Те минаха по тясна пътека между лехи с домати от едната страна и високи слънчогледи от другата. Алекс остави куфарите между саксиите с мушкато на чардака и на отворената врата се появи пълна възрастна жена в черни дрехи.

Като ги видя, тя сключи ръце и изписка от радост като птица и докато Селина се оглеждаше в безмълвно недоумение, тя сграбчи Алекс, притисна високата му фигура до пищната си гръд и изреди приветствията си в такова стакато на гръцки, че Селина се отказа от усилията да ги разбере още след първите няколко думи.

Най-сетне той се отдръпна от обятията й, целуна я по двете страни и тогава обгърна собственически с ръка талията на Селина, преди тя да е успяла да се отдръпне, и твърдо я насочи напред.

— Селина, това е Лефкия. Тя ми беше гувернантка. Не… — Той сви вежди, търсейки точната дума на английски. — … Моята бавачка, когато бях малък.

В следващия момент жената взе Селина в обятията си и също силно я притисна до себе си. Селина настръхна и понечи леко да се отдръпне — в края на краищата, тя беше възпитавана да не показва никога силни чувства и особено привързаност. Но, обвита в тези любящи ръце, изпита чувството, че измръзнала и уморена се е гмурнала в топла отпускаща вана и сама обгърна с ръце пълната й талия и отвърна на прегръдката й.

Най-сетне Лефкия отстъпи назад и огледа изучаващо лицето й, после, сякаш останала доволна от видяното, кимна и каза нещо неразбираемо на Алекс. Той бегло се усмихна и се обърна към Селина.

— Лефкия ме осведоми, че кирия Петридис е много красива млада дама.

Селина се усмихна колебливо на жената, а тя, все още държейки я за ръка, огледа смущаващо тялото й, после потупа извивката на ханша и равния стомах с явно одобрение, засмя се и каза още нещо на Алекс.

Той отново се усмихна, но Селина, която следеше всяка негова реакция, забеляза, че усмивката изобщо не стига до очите му, а и този път той не й преведе.

Лефкия им посочи двата стари стола и изчезна вътре в къщата. Те седнаха — Селина в стеснително мълчание, а Алекс втренчен меланхолично в най-близкия слънчоглед, докато Лефкия не дойде с един поднос и се засуети с двете чашки кафе, две чаши вода и чинийка с розови турски сладкиши. Селина мразеше тези лепкави десерти и понечи да й откаже учтиво, но Алекс предупредително я побутна с крак, така че тя й благодари с усмивка и някак си успя да преглътне едно парченце, докато той омете останалите с огромно наслаждение.

Последваха още прегръдки и целувки, после той взе куфарите и двамата поеха по тясната калдъръмена пътека, която минаваше между боровете.

— Трябваше да те доведа първо тук — обясни Алекс. — Лефкия никога нямаше да ми прости, ако не й бях представил веднага младата си невяста.

Тя го погледна остро, стиснала устни при ироничното изражение на лицето му. Той небрежно добави:

— Надявам се, че нямаше нищо против?

А тя троснато му отвърна:

— И да имах нещо против, какво от това?

— Нищо, наистина. Докато си с мен, ще показваш добри обноски, особено към хората с по-ниско положение от теб самата. — После продължи с по-мек тон, сякаш решил поне засега да не подновява стълкновенията помежду им. — Винаги съм бил много привързан към нея. Когато Янис, мъжът й, пострада при злополука и остана без работа, аз им предложих къщата тук и да се грижат за острова.

Селина обходи с поглед хълма, склоновете обрасли с евкалипти, пропълзялата навсякъде дива мащерка, изпълваща въздуха с тънкия си аромат, под тях, отвъд боровете, плясъка на тъмносиньото море, а далеч в маранята — безплътния силует на Тинос.

— Сигурно доста хора се опитват да стъпят тук?

Той кратко се усмихна:

— Всъщност не толкова много. Сигурно това има нещо общо с пушката на Янис, с която той никога не се разделя, и с двата свирепи мастифа.

Тя преглътна казаното без коментар, после каза:

— Не знаех, че си имал бавачка.

— О, да. Майка ми никога нямаше време за нас, когато бяхме малки. Може би само за Соня — в края на краищата, тя беше момиче и с нея можеше да си играе — да я облича като кукличка. Но Ник и аз… — Тя улови изражение, като че ли беше докоснала стара рана. — … Бяхме доста като баща ни.

— О, извинявай, Алекс.

Затрогната от горчивината в тона му, тя инстинктивно протегна ръка към него, но усетила неговата да се отдръпва, бързо я отпусна покрай себе си.

Наближиха до къщата, която се оказа доста семпла — дълга и ниска, стените с потъмняла гипсова мазилка, засенчени от високи кипариси. Нямаше истинска градина, просто естествена поляна, обградена от бадемови и няколко портокалови дървета с плодове, вече почти узрели сред тъмнозелените листа, и черница с широко разпрострени клони.

Но подчертано простите линии на къщата и околностите й, забеляза тя, като застана на дървената веранда, бяха най-съвършеният фон за гледката, която се простираше зад върховете на боровете. Като че ли цялото Средиземно море се простираше пред тях чак до една сребриста безкрайност. Стоеше неподвижна, дъхът й просто спря от безметежната красота на това девствено място…

Внезапно усетила погледа на Алекс, тя бързо скри захласа от лицето си.

— Искаш ли да хапнеш нещо?

— О, не, благодаря. Но дали няма нещо студено за пиене?

— Разбира се, всички съвременни удобства, включително хладилник с ток от електрически генератор. Почакай. — Той я покани с жест да седне на дървения стол-люлка и влезе в къщата. — Леден лимонов сок, добре ли е?

— Ммм, прекрасно!

Алекс остави каната със запотени стени, наля две чаши и й подаде едната.

— Но се страхувам, че няма турски лакомства.

Той неочаквано й се усмихна и преди да се усети, тя му се засмя в отговор, но после бързо отклони поглед и отпи дълга глътка от сока. Като оставяше чашата, внезапно си спомни нещо.

— Какво ти каза… Лефкия, точно преди да си тръгне?

За частица от секундата той се поколеба, после, без да я погледне, отговори:

— Професионално, тя те прецени и ме осведоми, че с този ханш ще ми дариш множество прекрасни здрави деца.

— О! — Лимоновият сок се разля по ръката й. Тя извади носна кърпичка от джоба си и го избърса, а в това време страните й пламнаха.

— Трябва да я извиниш. — Гласът му беше безизразен. — Понеже цял живот се е грижила за бебета, представям си как и сега… — Той замълча и тя усети погледа му върху себе си. — Но при всяко положение, кукла му, няма от какво да се страхуваш. Този проблем няма да възникне.

— З-защо няма?

— Защото те освобождавам.

— Освобождаваш ме? — Тя го погледна с разширени очи, но той се бе загледал към морето в малката рибарска лодка далеч на хоризонта.

— Да, пускам те да си отидеш. Да се върнеш в Англия, където можеш да започнеш делото за развода.

— О! — Тя беше абсолютно неспособна да каже нещо повече в отговор.

— Нали това искаше, Селина?

— Ами, да, разбира се — запъна се тя, едва успявайки да проговори.

— В края на краищата, нищо не се е променило в твоята позиция. — За миг през спокойния му глас премина истинско огорчение, което я накара да трепне. — Основанията ти за анулиране на брака остават непроменени. Докато бях в Атина се консултирах със семейния ни адвокат.

Тя го погледна — значи нещата вече са били задвижени. Толкова бързо! Алекс изглежда изтълкува погрешно изражението й, защото бързо добави:

— Няма за какво да се тревожиш. Теодор е много дискретен. Е, все нещо от историята ще излезе наяве — това е неизбежно — но ще направим всичко възможно да те предпазим от публични коментари.

— Но… не разбирам… — Мозъкът й почти бе престанал да съобразява.

— Много е просто, Селина. — Той печално се усмихна. — Ако искаш ме смятай за арогантен грък, но аз наистина вярвах, че трябва само да те върна тук и ти ще паднеш в обятията ми с викове на благодарност. Но после, когато дойде отново, много скоро ми доказа, че съм грешал и трябваше да призная, че си права и наистина всичко е една ужасна грешка. — Той замълча и обърна глава да я погледне: — Е, опитай се да изглеждаш малко по-доволна. В края на краищата, ти давам това, което искаше, не е ли така?

— Какво? — попита тя разсеяно, после добави припряно: — О, да, разбира се. — И все пак, защо не изпита по-голямо облекчение от неговото решение? Тя не беше… ни най-малко облекчена. Но се отърси от тези смущаващи мисли.

— Затова ходих до Атина. Имах нужда да обмисля нещата, далеч от семейството ми… и от теб. Вече бях осъзнал, че повече няма да се повтори онази сутрин, на скалите, когато едва не те насилих. — Гласът му беше дрезгав от самопрезрение. — Бях те чакал три години, но се заклех, че никога повече няма да се опитвам да те завладея, освен ако ти не дойдеш при мен по своя воля. Бих могъл дори и сега да имам тялото ти, но по този начин няма никога да имам твоя дух, съзнанието ти, душата ти. Така че, Селина — каза той със странната си усмивка, — връщам ти свободата.

Връща й свободата? Наистина ли беше готов да го стори заради самата нея? Тя го погледна, чудейки се дали е така, но после от мъглата, забулила мозъка й, изскочи една мисъл.

— А зестрата? — промълви тя. — Какво ще стане с нея?

— Вече ти казах, че зестрата няма значение. Ужасно съжалявам, че изобщо ти казах — просто се опитах да окажа по-силен натиск над теб. Но изхвърли завинаги тази мисъл от главата си. Повече не говори на тази тема.

— Добре, няма. — Но все едно дали той щеше да се съгласи, или не, тя все някак щеше да му я възстанови. После внезапно я връхлетя друга мисъл: — Щом ме пускаш да си отида, защо ме доведе тук?

Той изразително разтвори ръце:

— Ние, гърците, сме известни с нашето гостоприемство към… чужденците.

Дали включваше и нея сред „чужденците“? Лекото подчертаване на тази дума я караше да мисли, че е така и в нея пропълзя едно особено чувство — не на тъга, а по-скоро на съжаление. Той й затваряше вратата и я оставяше извън Гърция, извън семейството, извън себе си.

— Ти дойде тук през ваканцията. Много добре, уверявам те, че ще имаш своята ваканция. Но беше нужно да те отделя от останалите. Колкото и да ги обичам — направи той гримаса, — те просто вечно са наоколо. Знаят цялата ни история и затова, въпреки заповедите ми, продължават да оказват натиск над теб. Така че, Селина — стана той и я подкрепи да се изправи, — няма защо да се страхуваш. За няколко дни аз ще бъда отново твоят втори братовчед, за когото, струва ми се, ти все още тъгуваш. И нищо повече.