Той се обърна с обвинително изражение към Алекс, който през това време се бе облегнал на стената, по устните му играеше подигравателна усмивка. Но когато отговори, тонът му бе хладен:

— Бракът беше напълно законен, ако намеквате за нещо друго. Не беше… Как се казва? Отвличане от люлката.

— Но… — Ян разтърси глава, сякаш за да прогони смайването си. — Но ти през цялото това време живееше в Англия — в пансиона, после в Оксфорд с професор Кеъри. Баща ти… Той знае ли, или това е някакъв таен брак?

— О, знае — намеси се мрачно Алекс.

Тя улови косия му поглед и бързо сведе очи към дланите в скута си, толкова силно стиснати, че кокалчетата им бяха побелели.

— Разбирам — рече бавно Ян. — Е, щом е така, тогава…

Той се поколеба за миг, после се обърна към вратата, а Селина в това време несръчно отмести стола си назад.

— Къде отиваш?

— Да хвана ферибота, не помниш ли?

В гласа му се долови неовладян гняв, от който тя потрепери. О, Господи, каква глупачка е била, каква сляпа глупачка.

— Моля те, опитай се да разбереш, Ян…

— Какво да се опитам да разбера? Как през цялото това време си ме заблуждавала, че не си омъжена?

— Да съм те заблуждавала? Това не е вярно, Ян, знаеш, че не е така. — Тя изпита отчаяно чувство на вина, но трябваше да се защити пред този чужд човек със суров поглед, в който се бе превърнал внезапно, а и осъзна с ужас какво би могъл да направи Алекс, който в момента мълчаливо поглъщаше всяка дума от унизителния им диалог. — Знаеш, че не е вярно — повтори тя тихо.

Обаче той я погледна презрително, после се обърна пак към Алекс:

— Ако тя е ваша, по-добре се погрижете за в бъдеще да й личи.

Той хвана дръжката на вратата, а Селина скочи права, умоляващо протегнала ръка към него:

— Ян!

Не биваше да го остави да си отиде просто така, без никакво обяснение. Но какво можеше да каже? Как изобщо можеше да обясни всичко, да се върне двадесет години назад, когато са били посети семената на катастрофата — почти като в древногръцка трагедия, в която ръката на миналото протяга безпощадните си пръсти, за да сграбчи настоящето.

Баща й, обеднял университетски преподавател по класическа литература, вече на възраст, отдаден маниакално на мъртвите езици — единствената любов в живота му… Майка й, София Петридис, от заможно гръцко семейство, красива, галено дете, на което е била задоволявана всяка прищявка… С изключение само на едно нещо, което обаче бе желала повече от всичко. Когато била на шестнадесет години, братовчедът й, когото обожавала (бащата на Алекс) се оженил в предварително уговорен брак за друга — дъщеря на корабостроителен магнат от Атина.

Години наред тя упорито отказвала да се омъжи, за когото и да било от гърците, които й били представяни, докато накрая, по време на екскурзия до Тинос, срещнала един твърде неподходящ англичанин и се омъжила за него. Едва ли не като че ли е искала да отмъсти на цялата фамилия, помисли си неволно Селина, защото трудно можело човек да си представи мъж, по-далече стоящ от мъжете във фамилията Петридис.

Обаче тази искра на предизвикателство, пламнала между тях, от една страна, и — какво ли всъщност може да е било — търсене на неизпитана младежка страст? — от друга страна, се оказва продължила едва колкото да бъде заченато единственото им дете. След три години в отшелническата, отегчителна, напълно чужда й атмосфера в Оксфордския колеж, София един ден просто изчезнала от живота на дъщеря си.

Баща й никога повече не бе споменавал името й, не позволяваше това и на Селина, а когато пристигаха колетчетата с екзотични марки, съдържащи страхотно скъпи подаръци за Коледа и за рождения й ден, той убиваше вълнението й с такъв поглед, изпълнен със студено неодобрение, че тя изпитваше чувство на вина, просто защото й се е искало да ги отвори. И когато получи писмо от Кирия Петридис, баба си, с което официално канеше дванадесетгодишната Селина да прекара лятната ваканция в семейната вила на Тинос, първата реакция и на двамата беше направо да откажат.

Но за нейна изненада тъкмо леля й Грейс успя да се наложи. Селина бе дочула откъслечно един техен разговор: „Но ти трябва да я пуснеш, Едуин. В края на краищата, дали ти харесва, или не, но те са нейни роднини и това, че София се е държала толкова безчестно, не променя факта, че й е майка.“ Селина не успя да чуе тихия отговор на баща си, но после леля й се разсмя и каза: „Няма за какво да се безпокоиш… Твърде чувствителна е за това…“

И така, поверена на грижите на стюардесата на Олимпик Еъруейз, Селина бе отлетяла към Егейско море, към екзотичните живи багри, горещина и шум и бе се срещнала с „другото“ си семейство — тъмнооката жена, която почти не си спомняше като своя майка и всичките си темпераментни, шумни братовчеди. И Алекс…

Тихото, сдържано, пълничко английско момиче беше напълно неподготвено за абсолютно смайващите последици от всичко това и лятото се бе оказало катастрофа, и все пак не чак такава катастрофа, като второто й посещение, четири години по-късно…

— Е? — Ян я гледаше студено.

Но тя уморено сви рамене, отпуснала безжизнено ръце покрай тялото си.

— О, всичко е толкова сложно…

Той кимна, после без повече да я погледне, отвори вратата:

— Довиждане, Селина.

Тя неволно понечи да го последва, но Алекс, бърз като пантера, и препречи пътя, плъзна ръка на кръста й и я задържа на място.

В момента, когато вратата се затвори обаче, тя се освободи от хватката му и се обърна да погледне през мръсния прозорец. След малко видя долу Ян, забързан към чакащия автобус. Двама младежи от тяхната компания висяха на стъпалата и с внезапно опразнено от всякакви емоции съзнание, тя видя, че той им каза нещо. Единият изглежда възрази, посочвайки с жест сградата на летището, но после и тримата се качиха и автобусът потегли.

Тя го гледаше, докато изчезна от полезрението й, после си помисли равнодушно: „Аз не съм истински тук. Всичко това е лош сън и трябва само силно да стисна очи, ей така, и да си пожелая всичко да изчезне.“

— Готова ли си вече, Селина?

— Но… къде отиваме?

— У дома, естествено.

— У дома? — тихо повтори тя.

— На Тинос.

Тинос. Вече три години бяха изминали, но само споменаването на това име извика образи от миналото… Вилата „Ариадна“ — голяма розова къща във венециански стил, заобиколена от кипариси и хълмистите сиво-зелени маслинени горички, всичко това изпълнено със смеха и жизнеността на това завладяващо, шумно гръцко семейство.

Тя нервно навлажни устни.

— Те… нали няма да са всички там?

— Как така? — Алекс разтвори ръце извинително, но тя не пропусна блясъка на хладно недоумение в очите му. — Къде другаде да бъдат по това време на годината? Баба ти държи да бъдем всички заедно. — Той замълча, после добави сухо: — Какво има, Селина? Много си пребледняла?

Съвсем същите думи, които Ян беше казал в самолета, макар че тя почти не можа да усети иронията. Баба й… Всички останали… Как ли щяха да я приемат след всичко, което тя бе сторила?

— А-аз няма да дойда с теб — каза тя с тънък писклив гласец. Той я наблюдаваше през писалището, тъмните му очи леко се присвиха.

— Нямаш никакъв избор. — Тя долови стоманена нишка в гласа му. — Този път ще ми се подчиняваш — във всичко! И ако ме принудиш да те изнеса оттук, много ще съжаляваш… после.

В нея като лумващ огън се надигна страх, който не можа да преодолее, но трябваше да прикрие някак. Събирайки кураж, какъвто не бе подозирала, че притежава, тя вдигна предизвикателно брадичка.

— Това е смешно, Алекс, и ти го знаеш! Ако реша да си взема нещата и да си тръгна оттук още в този момент, нищо не можеш да направиш нито ти, нито който и да било от твоите чиновници — троснато каза тя.

— О, но съм сигурен, че не би била толкова… глупава да опиташ.

Тя смутено го погледна, после решително взе куфара си.

Той мигновено хвана ръката й и я изви, за да го пусне и тя, извиквайки от болка, рязко я дръпна. Преценила разстоянието до вратата, реши, че е нужна друга тактика.

— Ти все пак не смяташ да ме отведеш на Тинос против волята ми — да ме похитиш? — Смехът й обаче прозвуча пресилено дори за нейния слух и тя го погледна умолително в отчаян опит да пробуди онази обич, която някога много отдавна, той бе изпитвал към нея.

Но после, тъй като не отвърна, тя каза рязко:

— И колко време възнамеряваш да ме държиш там?

— О, докато… — Той я погледна с тънка усмивка. — … Докато реша да те пусна.

— Това няма как да го постигнеш, Алекс. Никога. Баща ми ще…

— Баща ти! — прекъсна я грубо той. — Баща ти, агапи му, вече изобщо не е в състояние да се меси в моите работи. Да не би случайно да си забравила, че той в момента е в Калифорния? — Значи наистина ги бе следил отблизо. Тя пребледня още повече, но преди да успее да проговори, той продължи: — Ти май още не си схванала положението. Аз можех да те върна тук по всяко време през тези три години, ако бях решил, а баща ти — каквото и да ти е казвал — едва ли щеше да е в състояние да ме спре. А сега, когато ти прояви… безразсъдството да се върнеш, той е още по-безсилен. — Гъркът замълча за миг. — Аз съм твоят съпруг и ти си длъжна да се подчиняваш на моите желания.

Въпреки объркването си, тя се насили да посрещне погледа му предизвикателно:

— Твоите желания ли? О, не, моля те, аз…

— И какво искаше да каже този очарователен младеж с това, че си го заблудила?

— Аз… — започна тя, но млъкна. Една част от нея й казваше, че изобщо не е нужно да се оправдава за постъпките си — колкото и невинни да бяха — пред тези човек. Но друга, по-предпазлива част, я подтикваше да изясни този въпрос. — Не, Алекс, каквото и да е казал Ян, кълна се, че не съм го насърчавала да… — Гласът й за миг заглъхна, като си спомни ядосаното изражение на Ян. — Заклевам се, никога не съм забравяла, че съм твоя с-съпруга.

— О, моля те, кукла му, ти положително се опитваше да забравиш този дребен въпрос още откакто мина сватбеното тържество. Забрави ли?

Тя прехапа устни.

— Не, не съм. Но можеш ли наистина да ме обвиняваш затова как съм се държала? Всички ме бяхте притиснали, баща ми беше заминал за летните курсове в Канада. Бях само на шестнадесет години, ако си спомняш — продължи тя ядосано. — Или си забравил?

— Не — отвърна той, като я гледаше мрачно. — Не съм забравил.

— Баба ми, майка ми, практически на смъртно легло, ти… Всички вие толкова ме молихте да…

— О, не, Селина — прекъсна я студено той. — Трябва да знаеш, че не е в природата ми да моля… И аз не съм, те молил, всъщност да станеш моя съпруга.

— Но можеше да ги спреш. Ти не беше дете. На двадесет и шест години беше — глава на семейството. — Той равнодушно сви рамене, но тя продължи: — И стана именно — заради твоето прекрасно семейство, защото майка ми и баба ми го искаха.

В смръщения му поглед тя долови искрицата дързост на мъжете от рода Петридис.

— Никога не съм правил нищо — а най-малко от всичко да се оженя — просто за да доставя удоволствие на другите.

— Но… защо аз?

Тя го погледна безпомощно, припомняйки си всички онези бляскави светски млади жени, които бе виждала през онова съдбовно лято — едни изтънчени, други нагли, но всички домогващи се до Алекс. Караха я да се чувства като недодялана хлапачка.

Той не отвърна, но се усмихна странно, после взе ръката й, обърна я и леко докосна дланта й с най-нежна целувка. Това пеперудено докосване сякаш изгори кожата й и когато тя се опита да измъкне ръка, той я стисна по-здраво.

Загледан в тънките й пръсти, Алекс каза замислено:

— Да, струва ми се, че онзи младеж поне в едно беше прав — отсега нататък ще трябва да оставя своя знак на теб.

С чувство за безсилие пред съдбата, достойно за самата пророчица Касандра, тя видя как той изважда малка кутийка от джоба на сакото си. Натисна я с палец и тя с щракване се отвори — вътре беше нейната брачна халка. Докато гледаше като заек, хипнотизиран от змия, той я извади.

— Подай си ръката. — Гласът му беше лишен от всякакви емоции, но когато тя инстинктивно скри ръце зад гърба си, той ядосано отсече: — Не си играй, Селина!

Без дума да каже, протегна ръка, но когато той понечи да сложи халката на пръста й, тя изпадна в паника и се дръпна. Едва сдържал се да не изругае, Алекс стисна китката й и със сила сложи халката на пръста й. Този път влезе много по-лесно, неволно си помисли тя, защото тогава ръцете й още бяха по детински пухкави.

Тя погледна надолу и в един миг видя не много широката халка от тежко старо злато — изработена, както всички брачни халки на фамилията Петридис, от големия къс самородно злато, който Христос Петридис намерил в Клондайк през 1849 и донесъл на Тинос, като се върнал да си търси годеница и който сега се съхраняваше в трезор на банката на площад Синтагма в Атина. Видя онзи ден, когато Алекс с не съвсем уверена ръка бе сложил халката на пръста й. Ден, който бе останал в съзнанието й като толкова странен, сюрреалистичен момент от живота й…

Семейството — баба й, с нейната усмивка на безмълвен триумф; майка й, вече белязана от смъртта, в твърде тежко състояние, за да участва в церемонията, но с блеснали очи на посивялото си лице; малкият белосан параклис в имението, възвишената прекрасна литургия, която накрая стихваше напълно някъде отвъд кръга от малки златни пламъчета на свещите; ароматът на цветя; блестящите одежди на свещеника; позлатените икони, загледани в нея с мекия блясък на очите си… Накрая и това се стопи и останаха само двамата: тя, подобно на покорна кукла и тъкмо такава всъщност беше тогава в прословутата копринена сватбена рокля на баба си с корсаж, обшит с бисери — и Алекс…

Алекс! Тя рязко вдигна глава, но той се бе загледал смръщено в халката. Отново лице в лице с него, тя за милионен път бе принудена да се запита боязливо как бе успял той да понесе удара. Мъж с толкова силна гордост, а и нали гърците държаха за образа си пред обществото? Въпреки че семейството сигурно мигновено бе се сплотило около несполуките с брака и нейното заминаване явно бе държано в тайна — той неминуемо й е бил много, много ядосан — а и досега изпитваше гняв, който го глождеше от три години насам…

Тя конвулсивно преглътна и той вдигна поглед. Лицата им бяха толкова близо, че усещаше топлия му дъх.

Селина го погледна неуверено и той най-после я пусна, но когато тя отстъпи крачка назад, вдигна ръка и плъзгайки пръст към възела на шала й, сръчно го развърза и цялата й грижливо прибрана коса се разпусна по раменете в светъл бляскав водопад.

Тя чу как дъхът му изсвистя и после, тъй като се бе насилила да стои покорно, той пое няколко кичура, вдигна ги нагоре и ги пусна да изтекат между пръстите му като пясък.

— Забравил бях — каза тихо той, сякаш на себе си, — какъв… особен нюанс има косата ти. — Той премести поглед от косата й и за миг очите им се срещнаха, после тя отклони своите. — На какво ти бях казал веднъж, че прилича?

— На сладолед с карамел — каза тя едва доловимо и го чу да се засмива леко.

— Мислех, че е било нещо много по-романтично, но да, ти си права — сега си спомням. — Той се обърна рязко и взе багажа й от писалището. — Хайде.

Тя се поколеба за последен път, после взе пътната си чанта и го последва през вратата, вдигнала високо глава, но с усещането, че стомахът й трепери и чак коленете й се подкосяват.

Вместо да се върнат обратно към салона за пристигащи обаче, той я поведе през страничния изход и излязоха в изгарящата жега, където точно отпред ги чакаше черен мерцедес, с вече отворен багажник, а на волана седеше млад мъж. Той излезе, пое куфара и го хвърли в багажника, а в това време Алекс я подтикна — и тя усети пръстите му да стискат като менгеме лакътя й — към задната седалка, после се вмъкна до нея.

През целия път към пристанището двамата мъже разговаряха оживено, но Селина, като не можеше да проследи нито дума, а и усещаше, че е под непрестанно наблюдение в огледалото на колата, се бе свила в ъгъла по-далеч от Алекс и гледаше през прозореца с каменно лице.

Автомобилът спря на кея. Младият мъж разтовари багажа й, стисна ръка на Алекс, каза нещо, от което й двамата се разсмяха и което тя беше сигурна, че е свързано с нея, кимна с едно учтиво „Херете“ към нея и потегли с автомобила.

На кея беше изтеглена мощна на вид моторница. Алекс взе куфарите й, спусна ги на палубата, после леко скочи на борда. В този момент силно изсвистяване от комина на параход я накара да се обърне и тя видя един голям бял съд да се отделя от кея. Сред многото пътници, облегнати на перилата, стреснато зърна една руса коса и червена фланелка. Ян! Това трябваше да е фериботът за Хераклион. В един безумен миг тя помисли да се затича по кея и да се хвърли през бавно растящото разстояние от кея, но беше късно, а и Алекс нямаше да й позволи да избяга за втори път.

Той вдигна очи към нея, задържа за миг погледа й, сякаш прочел мислите й, после й подаде ръка, но тя не я пое, а скочи сама на борда. Още преди да е седнала на тясната пейка, той вече беше запалил мотора и започна да маневрира през пристанището, пълно със скъпи яхти от всякакви размери и модели, отправяйки се към открито море.

Селина се стовари на пейката, облегна лакът на перилото и се загледа към градчето Миконос, напълно равнодушна към красотата на грейналите му бели къщи, обсипали хълма сякаш като от панелчета на огромен детски строител. Постепенно водната диря зад моторницата стана по-широка и по-дълбока, обсипа се като с бели дантели и, вгледана надолу като хипнотизирана, Селина отново си представи своето предишно пътуване през същото това място…

В малкото дни между нейния годеж — след като най-сетне бе отстъпила на все по-настойчивите молби на майка си — и брачната церемония, Алекс се бе държал много коректно към нея. Беше я целунал само веднъж — учтива целувка на братовчед, като хладните му устни едва бяха докоснали страната й.

С изключение на онзи случай… Дишането й се учести при спомена. През целия ден тя беше нервна и едва се владееше, накрая се оказа, че е слязла твърде рано за вечеря, затова излезе в безлюдната градина. В сумрака видя Алекс да се задава към нея и преди да успее да се измъкне, той вече я бе уловил за ръка и я поведе по алеята между кипарисите зад вилата.

Зад учтивия разговор, тя бе доловила едно вътрешно напрежение, което се предаде от неговата ръка на нейната и оттам по цялото й тяло, докато накрая тя просто имаше чувството, че трепти от напрежение, подобно на котка преди буря. Алеята се стесни и тя не можеше да се отдалечи от него, затова продължи да върви напред, докато удари гонгът за вечеря. С въздишка на облекчение тя се обърна… и силно се блъсна в него. В следващия миг ръцете му я обгърнаха и той я притегли към себе.

— Селина! — Гласът му беше дрезгав и тя се почувства като в капан, притисната до това силно тяло. Той наведе глава към нейната.

— Не! — Задъхана и с тръпка на отвращение тя се освободи от прегръдката му, втурна се назад, като се блъсна в него и забърза към сигурността на светлините и хората на терасата.

Когато Алекс се появи, доста пребледнял и стиснал устни, вечерята беше наполовина минала. След този случай тя го бе виждала съвсем рядко и почти се бе убедила, че той я избягва.

Но после, на сватбеното тържество, седнала до него на огромната трапеза на терасата, засенчена от лоза, тя забелязваше — както в параклиса — единствено него. Всичко друго — смехът, оживените разговори, звънът на чашите, слугите, които минаваха да сервират още блюда — всичко това се бе стопило в мъгла. После, в един миг той се бе навел да каже нещо на някого от другата й страна и ръката му неочаквано докосна нейната, а бедрото му, силно и мускулесто, допря крака й.

Двамата едновременно се обърнаха един към друг и тя забеляза в тези прекрасни тъмносини очи същата мигновено пламнала искра. Той веднага отклони поглед и придоби предишното хладно безлично изражение, а тя остана неподвижна, сплела ръце в скута си под бялата покривка, пръстите й се впиваха във влажните длани, докато се бореше да се овладее. Имаше чувство, че всички бяха обърнали със смях лицата си към нея, занасяйки я, а познатото мрачно лице внезапно се бе превърнало в заплашителното лице на сатир.

Тогава тя стана, измърморвайки някакво несвързано извинение и бързо влезе в къщата. Дори когато отваряше вратата на спалнята си, още нямаше представа какво смята да прави, затова влезе в банята да наплиска лицето си със студена вода, като внимателно избягваше този чужд образ с широко отворени очи в огледалото.

Върна се в стаята и за няколко минути застина неподвижно. После, най-неочаквано започна да разкопчава припряно копринената рокля и я захвърли на пода в бързането си. Навлече една пола и блуза, измъкна от гардероба куфара си и започна да дърпа дрехите си от закачалките и да ги хвърля в куфара както падне. Докато се ровеше в пътната си чанта да провери дали портмонето, паспортът и билетът за връщане — билет, който само преди няколко минути бе смятала, че никога няма да използва — са на мястото си, откъм терасата долу избухна смях и тя се вкамени. Но в самата къща беше тихо.

Тъкмо открехваше вратата, когато зърна брачната си халка. Загледа я, усетила странни чувства да се борят в нея, после със сила я извади от пръста си и я постави с абсолютна точност в самия център на тоалетната масичка.

Притиснала куфара до себе си, бе се спуснала по задното стълбище, очаквайки всеки момент да усети как някаква ръка грубо я хваща за рамото. Тя се бе принудила да мине на пръсти, със затаен дъх, покрай шумната кухня, от която долиташе дрънчене на тенджери, после като стрела премина през маслиновата горичка и излезе на шосето за град Тинос. Дори когато стигна там, тя не беше в състояние да престане да тича и когато един туристически микробус, пълен с млади германци, спря край нея, тя едва не изкрещя от ужас.

Бяха я оставили на пристанището, обаче фериботът за Миконос току-що беше потеглил. Стоеше, втренчена в него, и нещо от безумната й тревога трябва да беше достигнало до една английска двойка на средна възраст на яхтата пред нея, защото те й извикаха, че тъкмо заминават за Миконос и ако желае, може да се качи при тях…

Внезапен полъх от солена пяна я ослепи за миг. Тя отдръпна брадичка от перилата и се огледа за Алекс. Той бе свалил сакото си и тя видя мускулите на силните му ръце и рамене, напрегнати от въртенето на руля, който ги насочваше към бързо наближаващата суша. Черната му коса, малко по-дълга от нормалното, точно както тя си я спомняше, стигаше на вълни до яката на бялата му памучна риза.

Алекс… Защо тогава не беше тръгнал да я преследва? Тя си бе задавала този въпрос толкова пъти, но дори тук не беше се доближила до отговора. Той можеше да я хване толкова лесно — или по време на онова убийствено бавно плаване към Миконос, или на летището. И ако не там, защо не беше я последвал в Англия? Тя постоянно бе очаквала да го стори, живяла бе в страха от неминуемия бурен скандал между него и баща й.

Но страхът постепенно бе стихнал. Баща й естествено в началото се вбеси — колкото от нея, толкова и от „онзи клан Петридис“ — и гневно говореше за незабавно анулиране на брака. Но после се обади вродената му предпазливост, неизменната му вяра, че ако достатъчно дълго не се обръща внимание на даден проблем, той сам ще отпадне. Той не стори нищо, а само й каза, че ще има достатъчно време в бъдеще, за да се оправят нещата.

Така че всичко остана в тайна, споделена единствено с леля Грейс, а тя самата се върна на училище, все така под името Селина Кеъри. В еднообразието на училищния живот целият този епизод се превърна почти в изплъзващ се ефирен сън, едва ли нещо повече от версия на преувеличените истории, които разказваха приятелките й за романсите си през ваканцията.

Неотменимата действителност заговори за себе си само веднъж, няколко седмици след началото на срока, когато кратко писмо до баща й съобщаваше, че София Кеъри, по баща Петридис, е починала. След принудителната сватба на Селина и бягството й естествено не можеше и дума да става тя — или баща й — да отидат на погребението, но въпреки това седмици наред тя плачеше вечер в леглото си, нещастна от загубената връзка с майка си — контакт, който можеше да се получи, но вече никога нямаше да има тази възможност…

Тя усети, че моторът е спрял и, вдигайки поглед от фигурките на лакираните дъски, които бе гледала невиждащо поне десет минути, видя, че са пристигнали. Пред тях се простираше малкото, обрасло в борове, скалисто заливче, което си спомняше толкова добре. Само тясна ивица светъл златист пясък разделяше водата от зелената сянка на дърветата, а през гъсто обраслия хълм нагоре се съзираше розов силует сред дългите пръсти на кипарисите.

Алекс остави моторницата на дрейф, докато се докосна меко до дървения кей, а Селина стоеше неподвижно, само пръстите й неспирно мачкаха дръжката на чантата.

— Да вървим.

Той се бе надвесил над нея и тя без дума да каже, стана непохватно, но й се зави свят, олюля се и попадна в обятията му. Той хвана ръката й, изви лицето й към себе си и стисна устни, забелязал, че е пребледняла.

— Недей да изглеждаш така, кукла му.

— К-как?

Той сухо се усмихна.

— Като че ли ще те дават за храна на лъвовете.

— Да влезеш в зъбите на лъва… — От неуловимото ехо на собствените й недоизречени думи тялото й потрепери, а той седна на пейката и я притегли към себе си.

— Селина. — Тъмните му очи бяха сериозни. — Престани, изглеждаш като безпомощно ранено животно. Никой няма и дума да ти каже за… това, което се случи, обещавам ти. Всичко е забравено.

— Естествено, че не е — избухна тя. — Как може да се забрави?

Тя се опита да освободи ръката си, но той здраво я държеше.

— Добре… Може би не е забравено, но никой нищо няма да ти каже. — За миг тя долови онази деспотична увереност на глава на фамилията Петридис. — Но ако ти — рече той, присвил очи — продължиш да се държиш така мелодраматично, ще започна да си мисля, че изпитваш чувство на вина от всичко това.

— Наистина е така — отвърна тя рязко, с опънати до скъсване нерви. — Чувствам се виновна, дори защото допуснах да ме оплетат в тази глупава шарада. — Тя потрепна от изражението му, но продължи: — И за твое сведение, н-ненавиждам се оттогава насам, че бях толкова слаба. Затова, ако смяташ, че аз…

— Замълчи!

Той го каза много тихо, но тя веднага се смути, после каза:

— Не, няма. Искам да те попитам нещо. Веднъж вече те напуснах. Защо си толкова сигурен, че няма да сторя абсолютна същото — да изчезна, искам да кажа — в момента, в който ми се удаде случай?

Той грубо стисна с пръсти ръката й, като че ли искаше да я разтърси, но каза единствено:

— Знаеш, мила моя, че като дванадесетгодишна си била вбесяваща, а ми се струва, че сега си дори още по-опасна. — Той я погледна замислено. — Ще трябва просто да взема мерки, за да не ти се удаде случай да… изчезнеш отново. — Въпреки жегата, тя внезапно се вледени от тънката заплашителна нотка в гласа му. — Да вървим сега. — И той я изправи на крака.

Към следващата част или към съдържанието

Рейчъл Форд Любовно пробуждане (2)

Метаданни

Данни

Любовно пробуждане

Информация

История

Сваляне / Връзки

Втора глава

Рейчъл Форд
Любовно пробуждане (2)