Мирон Иванов
Ония сънни, радостни години (25)

24

След първите главозамайващи успехи кооперативният строй и у нас бе спрял малко нещо да си почине, да се поогледа и да види накъде ще продължава нататък. За обобществяване — всичко бе обобществено, за изкореняване — всичко бе изкоренено, даже и ореховите дървета, премахнати бяха синорите и, грубо казано, направеното дотук приличаше на героичния и дефинитивен акт вдигане на един влак във въздуха. Сега следваше този влак отново да бъде поставен на релсите и да тръгне.

А точно тук е и слабото място на влаковете. След вдигане във въздуха обикновено те се съвземат трудно, исторически трудно.

Капитан старши лейтенант Младенов Дичо бе един от ония, които вдигнаха във въздуха безкрайния влак на установеното от векове — бе плакал от гняв и яд много пъти, когато си помислеше, че другите народи вървят напред, животът пулсира, израстват завод след завод, а тук у нас народът живее както в дълбоката бронзова ера, точно така се бе изразил поетът и това стихотворение бе станало верую на младия ремсист. Плачеше наистина, нещо ставаше вътре в душата му, нещо се къртеше и променяше; в такива моменти този буен момък с трескав поглед и смолисти къдри се питаше дали не е по-добре да бъдат избити веднъж завинаги всички стари хора и хора с реакционни възгледи, за да може най-после да настане времето на всеобщо щастие, свят без войни и класи, без експлоатация и неравенство.

Достойно е да се съжалява, че така леко и повърхностно се отнасяме към мислите на този момък — в една далечна проекция, в едно по-завършено развитие това бе пак идеята на Мао за Жертвеното поколение, така цялостно реализирана както от никой друг до него от Йосифа Висарионовича.

Като застреля кравата и като видя, че от мечтите не е останало почти нищо, капитан Младенов за първи път допусна в главата си мисълта, че може би нещата не стоят точно така, както си го бе мислил в казармата. Странен е този свят, никога единен, винаги страшно зависещ от точката, от която го наблюдаваш. Ето, само допреди седмица бе мислил, че основното е да не се допусне по никой начин вражи крак да стъпи на нашата родна земя.

Бяхме млади, бяхме наистина много, много млади. Само така може да се обясни, че след като решихме да премахнем частната собственост, ние не улучихме границата и премахнахме дори частната собственост на човека върху самия себе си. Сега всичко това ни се удържа от заплатите.