Марк Твен
Животът по Мисисипи (62)

Приложение Б

Състоянието на богатата долина в долното течение на Мисисипи в следвоенните години си остава една от най-катастрофалните и печални последици от войната. Наред със справедливото премахване на мнимото богатство от роби, голяма част от работата, извършвана с робски труд, е изоставена или силно занемарена, най-вече поддържането и строежът на дигите.

Някои некомпетентни по въпроса лица може да сметнат, че положително такива важни начинания веднага ще бъдат поети от отделните щатски власти. Но какво може да направи един щат, когато населението му пъшка под тежкото бреме на лихви от 18 до 30 процента и нуждата кара хората да продават реколтата си още преди да са я засели срещу правото да купуват онова, което им е необходимо, при сто на сто печалба за търговеца?

Не е нужна особена прозорливост, за да се разбере, че контролът над Мисисипи, ако изобщо някой се наеме с такава задача, трябва да бъде грижа на федералното правителство, а не да се прехвърля на отделните щати. На реката трябва да се гледа като на цяло и не може контролът над нея да се разпръсва между различни административни системи.

А и самите щати не са в състояние да предприемат съвместни мерки. Тази работа трябва да се започне от най-горното течение, поне от Кайро, ако не и от по-горе, и да върви по съгласуван общ план по цялото ѝ протежение.

Не са необходими технически и научни познания, за да се разбере това. И когато се свиква комисия за река Мисисипи, съставена както е сега от компетентни лица, не е ли редно нейните заключения да се смятат за окончателни, доколкото може да бъде окончателна която и да е теория за строеж и контрол?

Не бива да се забравя, че в комисията влизат генералите Гилмор и Комсток, генерал Сутър от инженерните войски, професор Хенри Мичъл (най-големият авторитет в областта на хидрографията) от службата за брегова топография, Б. Б. Харод, главен инженер на щата Луизиана, Джаспър Б. Идс, чийто успех с построяването на дигите при Нови Орлеан е достатъчно доказателство за опит, и съдията Тейлър от щата Индиана.

Би било самонадеяност от страна на когото и да е, колкото и компетентен да е той, да оспорва преценката на такава комисия.

Планът, който комисията предлага, е в съгласие както със строителния опит, така и с някои заключения, подсказани от природата. Известно е, че когато паднат, дърветата, израсли по подмити склонове, укрепват бреговете, като на някои места осигуряват достатъчна дълбочина за фарватера и известна устойчивост. По същия начин и инженерите използуват дървени подпори, храстови и горски насаждения, за да укрепят брега. Там, където реката е прекалено широка, се предлага да бъде стеснена с насипи от пръст и вършини, отпърво ниски, а след това все по-високи и по-високи — в зависимост от утаяването на тинята под прикритието им, като ъгълът спрямо брега се изчисли така, че бързо да израсне върбалак. Има още много подробности, свързани с насипите — как най-добре да бъдат разположени, че да се утаява повече, и така нататък, — но тяхното описание само ще затрудни осмислянето на въпроса. В най-широките части на реката няма нужда от задържащи съоръжения, но почти всички брегове в дъговидната част на завоите трябва да се укрепят, за да не ги подмива течението, а повечето от срещуположните брегове да бъдат защитени в критичните точки. Запазването на бреговете от подмиване изисква построяване предимно на облицовъчни съоръжения, щитове от гъсто сплетени вършини или мрежи. Подобни съоръжения бяха изградени по Мисури, като в някои случаи са така плътно покрити с утайка и обрасли с върби, че могат вече да се смятат за постоянна преграда. За укрепването на тези защитни възглавници е необходим и чакъл, а понякога склоновете трябва да се павират между линиите на най-високото и най-ниското равнище на реката.

Всеки, който е бил край Рейн, навярно е виждал подобни укрепления. Изобщо повечето европейски реки, които текат сред собствените си алувиални наноси, са били подложени на такава мелиорация, в интерес на корабоплаването и земеделието.

Дигата е венецът на укрепителните съоръжения, макар че не е задължителна навсякъде. Тя може да се изгради на известно разстояние от съответния бряг, но си остава основна преграда. Реката при прииждане и при ниска вода не може да бъде регулирана и принуждавана да тече по определено корито, без да са взети предвид всички възможни равнища. Трябва да сме защитени срещу ненормалното покачване, защото то ще застраши дигата — премине ли реката баражите и преградите, лесно ще помете и дигата.

Въз основа на общия принцип, че местният склон на една река е резултат и критерий за устойчивостта на коритото, става ясно, че тесният и дълбок поток ще образува по-полегат бряг, защото повърхността на триене е по-малка спрямо вместимостта, тоест пропорционалното съотношение между периметъра и площта на напречното сечение е минимално. Крайният резултат от действието на дигите и защитните съоръжения, които ограничават разлива и регулират реката във всички степени на нейното равнище, е, че фарватерът става по-дълбок, а склоновете по-полегати. Основната задача на дигата е да повдига водата, но това, при увеличената скорост на течението, неизбежно води до разширяване на коритото и ако не се допусне разширението да стане за сметка на бреговете, дъното непременно ще поддаде и коритото ще стане много по-удобно, пътят на течението ще се освободи при по-слабо повишаване на равнището. Опитът с дигите по Мисисипи — при това без да са укрепявани бреговете — досега, не ще и съмнение, е успешен, още повече че в докладите на комисията се посочва, че ако при строежа на първите диги е било осъществено и обличане на бреговете и ако тези диги бяха завършени, сега реката щеше да е плавателна дори при ниско равнище, а околните местности нямаше да страдат от наводнения.

Естествено нелогично ще е да се заключи, че стеснената Мисисипи лека-полека ще снижи нивото си и дигите ще се окажат излишни, но се смята, че поради това странично ограничаване реката, също като водопровод, така ще подобри формата си, че дори и редките прииждания — резултат от едновременното покачване на водата в много притоци — ще се оттичат, без да разрушават дигите с нормална височина. Често е доказвано, че действителната вместимост на коритото при наносни брегове зависи от това колко може то да побере при наводнение, но този показател всъщност се отнася единствено за обичайния дебит, не за изключенията.

Едва ли е необходимо да се спираме на проектите за ограничаване на разлива чрез създаване на нови отводи за водата, защото тези сензационни предложения биха могли да допаднат единствено на хора, които не разсъждават достатъчно трезво — те нямат подкрепата на инженерите. Да беше дъното на реката от чугун, тогава може би щеше да е необходим отвод за излишната вода, но тъй като речното дъно поддава, а най-добрият отвод за водата си остава потокът в дълбочина, с други думи — най-малкото съотношение между периметъра и площта на напречното сечение, — не би могло да се измисли по необоснован начин за ограничаване на разливите от увеличаването на отводните пътища.

Гореизложеното е само опит да се представи в сбита форма, доколкото важността на темата позволява, основното в проблема и в предлагания метод за мелиорации, приет от комисията за река Мисисипи.

Авторът съзнава, че от негова страна е малко самонадеяно да се опитва да излага фактите, свързани с начинание, което изисква най-висока научна компетентност, но въпросът вълнува всеки гражданин на Съединените щати и е действен начин за преустройство, който би трябвало да получи одобрение. Това е бойна задача, която цели не лична изгода и облагодетелствуване, а само отстраняване на една пагубна последица от войната, за което би могло да помогне населението на цялата страна.