Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Дон Цезар, Дуенята.
ДУЕНЯТА (от прага на вратата)
Дон Цезар де Басан?
Дон Цезар, потънал в мислите си, вдига глава.
ДОН ЦЕЗАР
Да, аз съм.
(Настрана.)
Женска фуста.
Докато Дуенята прави дълбок реверанс в дъното, той, смаян, излиза на авансцената.
Нов трик на дявола или на дон Салуста!
Басирам се, че той ще се яви и сам.
(Високо.)
Да, Цезар де Басан. Що носи ви насам?
(Настрана.)
Нерядко бабичка донася вест от млада.
ДУЕНЯТА (покланя се и се прекръства)
Сеньор, дано Христос божествена награда
ви щедро низпосли през тия постни дни!
ДОН ЦЕЗАР (настрана)
Началото, уви, към черквата клони.
(Високо.)
Амин!
ДУЕНЯТА
И нека бог с добро да ви отплаща!
(Тайнствено.)
Кажете: вие ли на тази, що ме праща,
любовна среща тук таз нощ сте назначил?
ДОН ЦЕЗАР
Възможно е. Защо?
ДУЕНЯТА (изважда от чантата си сгънато писмо и му го подава, но не му позволява да го вземе)
О, хубавецо мил,
от вашата ръка ли е това послание
към влюбено във вас божествено създание,
добре известно вам?
ДОН ЦЕЗАР
Да, сигурно съм аз.
ДУЕНЯТА
Омъжена за стар ревнивец беловлас,
навярно се бои, че може да изпати,
затуй да проверя при вас ме тук изпрати
прислужницата на въпросната жена,
обаче името й тя не спомена.
ДОН ЦЕЗАР
Но мойто каза?
ДУЕНЯТА
Да, разбира се. Жената
на среща вика те във къща непозната,
без тя да знае кой и що я чака там.
Да бъдеш предпазлив, не е ни грях, ни срам.
Затуй ме праща тук от вас да чуя лично
дали сте вий…
ДОН ЦЕЗАР
Това е много драматично!
Любовно писъмце със толкоз страхотии!
Да, казах, че съм аз.
ДУЕНЯТА (слага на масата сгънатото писмо, което дон Цезар разглежда с любопитство)
Щом авторът сте вий,
пишете тук: „Ела!“ — ей тук, като заверка,
но лично не, а друг! Една предпазна мерка.
ДОН ЦЕЗАР
Да, да, разбирам…
(Настрана.)
Как!? Не с моята ръка?
Посяга да вземе писмото, но то е повторно запечатано и Дуенята не му позволява да го докосне.
ДУЕНЯТА
Не пипайте. Нали познавате плика?
ДОН ЦЕЗАР
Е, да.
(Настрана.)
Изгарям цял от любопитство вече!
Звъни със звънчето. Влиза един от негрите.
Грамотен си, нали?
Негърът прави утвърдителен знак с глава, което учудва Дон Цезар.
Ти ням ли си, човече?
Негърът отново прави утвърдителен знак с глава.
(Ново слисване на Дон Цезар. Настрана.)
Сега пък ням слуга! Ще карам както знам.
Показва писмото на немия, което Дуенята държи притиснато до масата.
Пиши ей тук: „Ела!“
Немият пише. Дон Цезар прави знак на Дуенята да вземе писмото, а на немия да си върви. Слугата излиза.
(Настрана.)
Покорен, ала ням!
ДУЕНЯТА
Ще дойде тази нощ. Навярно е красива?
ДОН ЦЕЗАР
О, да!
ДУЕНЯТА
Слугинята — и нея си я бива.
Всред храма тайнствено ме поотдалечи.
Красива, ангел същ, но с дяволски очи.
И веща в любовта, макар и толкоз млада.
ДОН ЦЕЗАР
Ний съдим по това, че хубав господар
не ще държи слуга и некрасив, и стар.
ДУЕНЯТА
Затуй и вашата ще е красива…
ДОН ЦЕЗАР
Много!
ДУЕНЯТА (прави дълбок реверанс, преди да си тръгне)
Целувам ви ръка…
ДОН ЦЕЗАР (дава й една шепа монети)
Вземи това за сбогом,
любезна бабо.
ДУЕНЯТА (слага парите в джоба си)
Ах, каква е младежта!
Потрябва ли ви пак посредник в любовта,
запитайте за мен, за госпожа Олива. —
храм „Сан Исидро“…
Излиза. Малко след това вратата отново се отваря и главата на Дуенята се показва.
Там всеки ден отивам…
Дон Цезар се обръща с досада. Вратата отново се затваря, после пак се отваря и старата пак се показва.
Ще дойде тя нощес! Спомнете си за мен
в молитвите си.
ДОН ЦЕЗАР (изгонва я гневно)
Ах!…
Дуенята изчезва. Вратата отново се затваря.
ДОН ЦЕЗАР (сам)
Смутен, зашеметен,
объркан съм така, на месеца съм сякаш…
Наситих си глада, сега любов ме чака:
съдбата тъй добра към мен не е била.
Дотук е всичко в ред, но краят е в мъгла.
Вратата в дъното отново се отваря. Показва се Дон Гуритан с две дълги саби под мишница.