Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена първа
Кралицата, Херцогиня Албукеркска, Дон Гуритан, Касилда, дуени.
КРАЛИЦАТА
Заминал значи днес?! Но вместо да отдъхна,
отново дон Салуст със ужас ме облъхна.
Ах, как ме мрази той!
КАСИЛДА
Обаче този път
изгонен е, нали?
КРАЛИЦАТА
Той мрази ме до смърт!
КАСИЛДА
Но, господарке…
КРАЛИЦАТА
Не, Касилда, без съмнение,
маркизът ми е враг, за мен той зъл е гений.
Преди да си върви — по дворцовия ред, —
той трябваше от мен да бъде тук приет.
Пристъпваха поред сеньори върволица,
протягах им ръка аз, тяхната кралица,
и тъжно взирах се във срещната стена,
в рисувания бой, потънал в мрачина,
когато изведнъж на фона му неясен
видях, че иде той — човек и враг опасен —
и миг подир това изправи се пред мен,
придържайки с ръка кинжала позлатен,
от който святкаше студената стомана.
И погледът му зъл ме цялата обхвана.
Наведе се, пълзящ, докосна ме така,
че сетих змийски студ на своята ръка.
КАСИЛДА
Изпълнил си дългът човекът, според мене…
КРАЛИЦАТА
Целувка беше уж, пък устните — студени…
след туй не го видях, заминал тази нощ,
но сещам и до днес зловещата му мощ;
той има не душа, а пъкъл и тъмница,
пред него съм жена, без сила на кралица.
Усещам тази власт и в своя сън дори:
ах, този демон зъл и нощем ме мори;
омраза, злоба, гняв в зениците му бляска,
с отрова змийска той нечакано ме стряска,
целувката му — лед по пръстите пълзи,
нахлува в мойта кръв, за да я замрази.
Какво ще кажеш, а?
КАСИЛДА
Видения, госпожо.
КРАЛИЦАТА
Но други грижи днес ме истински тревожат.
(Настрана.)
Това, що ме гнети, ах, крия го от тях!…
(На Касилда.)
Бедняци виждам вън. Изглежда, ги е страх
да приближат.
КАСИЛДА (отива до прозореца)
Все там стоят, не си отиват.
КРАЛИЦАТА
Хвърли им тез пари.
КАСИЛДА (взема кесията и я хвърля през прозореца)
Вий тъй сте милостива,
сърдечна и добра, и щедра сте по нрав!
Посочва й Дон Гуритан, който, прав и мълчалив, в дъното на салона, е спрял върху Кралицата поглед, пълен с нямо обожание.
А нещо за Онят? За тоя беден граф?
Поне един привет. О, той е тъй достоен…
Разнежено сърце под бронята на воин.
КРАЛИЦАТА
Досаден ми е той.
КАСИЛДА
Но е така злочест!
КРАЛИЦАТА (като се обръща към Дон Гуритан)
Здравейте, графе!
Дон Гуритан се приближава с три поклона и въздишайки, целува ръката на Кралицата, която приема това с разсеян и безразличен вид. След тази церемония той се връща на мястото си до креслото на Херцогинята.
ДОН ГУРИТАН
Тя е тъй красива днес!
КАСИЛДА (гледа след него как се отдалечава)
О, бедничкият щърк! Край вадата застава
и цял ден чака лов. Най-сетне получава
по милост „добър ден“ — във сух речитатив,
и с плячка в своя клюн, отива си щастлив!
КРАЛИЦАТА (с тъжна усмивка)
Мълчи!
КАСИЛДА
Щастлив е той, щом само миг ви зърне,
не ви ли види днес, готов е да посърне!
(Възхищава се от ковчежето, сложено върху масата.)
Каква прекрасна вещ!
КРАЛИЦАТА
Прекрасна е, личи…
КАСИЛДА
Чудесен материал!
КРАЛИЦАТА (подава й едно ключе)
Вземи и отключи.
Ще сложа там цветя или реликва свята,
на моя скъп баща във Нойбург ще я пратя.
Доволен ще е той!
(Замечтава се за миг, след това рязко се изтръгва от замечтаността си. Настрана.)
Да мисля ли? Не ща!
Изчезва споменът, изчезва мисълта.
(На Касилда.)
Ах, книга някаква донес от мойта стая.
Но как да я чета? Испански аз не зная.
А кралят е на лов. Защо от мен страни?
Отсъства с месеци, а с мен е два-три дни.
КАСИЛДА
Да си жена на крал и да живееш в скука!
(Кралицата отново потъва в мечтите си, след това се съвзема, като прави усилие над себе си.)
КРАЛИЦАТА
Ще се разходя…
При тези думи, казани с неудържим порив, Херцогиня Албукеркска, която до този момент седи неподвижна в креслото си, вдига глава, става и прави дълбок реверанс пред Кралицата.
ХЕРЦОГИНЯТА (с рязък и суров тон)
Но кралицата оттука,
излиза при ескорт на кралски адютант
и само през врата, отключвана от гранд.
Обаче в тоя час в двореца никой няма.
КРАЛИЦАТА
Затворница ли съм? Ах, искат тук смъртта ми!
Дукесо, моля ви!…
ХЕРЦОГИНЯТА (с нов дълбок поклон)
Щом минеш тоя праг,
законът е такъв.
(Сяда на мястото си.)
КРАЛИЦАТА (улавя отчаяно главата си с две ръце, настрана)
Ще помечтая пак.
Не!
(Високо.)
Ланскенет нали да се играе може?
Елате тук при мен!
ХЕРЦОГИНЯТА (на придворните дами)
Не мърдайте, госпожи!
(Става и дълбоко се покланя пред Кралицата.)
У нас кралицата играе ланскенет
със краля или с друг роднина — братовчед.
КРАЛИЦАТА (гневно)
Повикайте един…
КАСИЛДА (настрана, като поглежда Херцогинята)
Дуенята е строга…
ХЕРЦОГИНЯТА (като се кръсти)
Роднини няма тук… По волята на бога
и майка му умря, та той сега е сам…
КРАЛИЦАТА
Тогава да ядем!
КАСИЛДА
Готова съм да ям…
КРАЛИЦАТА
Касилда, хайде с мен.
КАСИЛДА (настрана, като поглежда Херцогинята)
Тя пак се нещо муси!
ХЕРЦОГИНЯТА (с дълбок поклон)
Щом кралят не е тук, самичка ще закуси.
КРАЛИЦАТА (вън от себе си)
Ни крачка вън оттук! Не бива и да ям?!
С какво да се теша, и аз сама не знам.
Умирам всеки ден, откакто съм кралица…
КАСИЛДА (гледа я съчувствено, настрана)
Злочесто същество, затворено в тъмница!
А този стар дворец напомня ми — тъга,
заспало блато и застанал на брега —
за нейното сърце единствена победа
(поглежда Дон Гуритан, неподвижно изправен в дъното на залата)
мечтае стар глупак и влюбено я гледа!
КРАЛИЦАТА (на Касилда)
Но някоя игра забавна измисли!
КАСИЛДА
Щом кралят не е тук, вий кралят сте, нали?
Да свикаме тогаз съвета министерски…
КРАЛИЦАТА
Какво? Да гледаме муцуни осем зверски
с брътвеж за Франция, на краля в скръб обзет
за Рим, за някакъв на архидук портрет —
разнасяли го в Бургос, сред пищни кавалкади,
под златен балдахин от някакви алкади?!
Не, друго измисли!
КАСИЛДА
На старата напук,
придружник някой млад ще ви поканя тук…
КРАЛИЦАТА (с укор)
Касилда!
КАСИЛДА
Този ваш дворец и мен потиска,
да видя хубав мъж, ужасно ми се иска…
Аз мисля, старостта по-лесно идва в нас,
щом само старци тук се мяркат всеки час…
КРАЛИЦАТА
Ти смееш се. Но в скръб сърцето остарява,
загубваш радостта, сънят не се вестява…
(Замислена.)
Аз най-щастлива съм във парка. Само там
свободна съм.
КАСИЛДА
Защо щастлива сте, не знам:
зад всеки мрамор бди по някоя засада,
засенчва ви света високата ограда.
КРАЛИЦАТА
Как бих излязла вън!
КАСИЛДА
Добре ли ви разбрах?
Госпожо, чуйте ме, по-тихо… Не е грях,
че в този глух затвор, тъй мрачен и ужасен,
жадувате простор — свободен и прекрасен.
Ний имаме и ключ от пътната врата.
У мен е този ключ и даже през нощта
ний можем с вас да се измъкнеме чудесно
и хукнем из града.
КРАЛИЦАТА
Мълчи!
КАСИЛДА
Съвсем е лесно!
КРАЛИЦАТА
Мълчи!
(Отдалечава се за малко от Касилда и отново изпада в своята замечтаност.)
Защо не съм не в тази самота,
а там — в Германия, при майка и баща.
Там с моята сестра играехме в тревата,
селяци срещахме на работа в полята,
говорехме със тях. Чудесно бе. Уви,
един ужасен мъж във черно се яви.
Уплаших се. При мен бе моята сестрица.
Той каза: „Утре вий испанска сте кралица.“
За татко туй бе чест. За майка ми — тъга.
Аз знам, и той, и тя оплакват ме сега…
На моя мил баща ще пратя туй сандъче.
Ще е доволен той… А мен тук скръб ме мъчи…
В кафеза птичките измряха до една…
Касилда прави движение с ръце, като че извива шия и поглежда изпод вежди Херцогинята.
Аз нямам и цветя от родната страна,
не ме посрещат тук с гальовна дума родна.
Кралица съм била! Бях някога свободна.
А паркът тъй е пуст, тъй глух е през нощта,
високи зидове засенчват ми света…
Отвън долитат звуци на далечна песен.
Какъв е този шум?
КАСИЛДА
Перачките при кеят
завръщат се дома, по улиците пеят.
Песента се приближава. Различават се вече думите, Кралицата жадно слуша.
ГЛАСОВЕ ОТВЪН
Защо да надничам
за птички в леса?
Ти имаш, момиче,
на птичка гласа.
В небето се мяркат
звезди и лъчи,
звездата най-ярка
е в твоите очи.
Април иде цветен
и с ведро лице,
най-милото цвете
е в твойто сърце!
И песен, и птички,
и пролетен зов —
в сърцата на всички
се казва — любов!
Гласовете заглъхват и се отдалечават.
КРАЛИЦАТА
Любов! Да, тез жени щастливи са сега,
в мен буди песента им радост и тъга.
ХЕРЦОГИНЯТА (към придворните)
Ония, дето тъй кралицата вълнуват,
да се разгонят…
КРАЛИЦАТА (живо)
Не! Та те едва се чуват!
Не ги пропъждайте, за туй ви моля аз…
(На Касилда, посочва й прозореца в дъното.)
Там до прозореца ще се изправим с вас
и тъй, загледани във гледката красива,
ще ги послушаме…
ХЕРЦОГИНЯТА
Кралицата не бива
да гледа тъй. Това е неприличен жест.
КРАЛИЦАТА
Да, залезът лъчист над долини и лес
и златният прашец, над пътя който плува,
дори и песните, които всеки чува —
са тъй далеч от мен. Простих се със света.
Отнеха ми дори природата, света.
Свободните навън да видя аз не мога…
ХЕРЦОГИНЯТА (дава знак на присъстващите да излязат)
Излезте… Тоя ден е посветен на бога.
Касилда прави няколко крачки към вратата.
КРАЛИЦАТА
Къде?
КАСИЛДА (посочва Херцогинята)
Тя пъди ни. И прави ви напук.
ХЕРЦОГИНЯТА (покланя се ниско на Кралицата)
Кралицата реши да се помоли тук.
Всички излизат, покланят се дълбоко.