Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена втора
ДОН ЦЕЗАР (изплашен, задъхан, замаян, с едновременно весело и неспокойно изражение)
Да, аз съм, господа!
(Изправя се, като си търка крака, върху който е паднал, и пристъпва в стаята с множество поклони и с шапка в ръка.)
Аз вмъкнах се така, за кратко посещение
във вашто общество и прося извинение,
че тъй се появих като задгробен дух.
(Спира се насред стаята и едва тогава забелязва, че е сам.)
Но никой няма тук! Обаче ясно чух
човешки гласове от стръмната стреха…
(Сяда в едно кресло.)
Добре… Да се свестя най-първо от страха.
Събития безброй… Така съм поразен!
Като че ли ведро изляха върху мен.
Чрез полицаите ме дон Салуст изпрати
на кораб, по море, в ръцете на пирати.
А после — в град голям, където ядох бой.
След туй една жена смути покоя мой.
От жълта раса бе. Избягах след страдания
и от каторгата, след дълъг път — в Испания.
След туй — като в роман: във родния ми край
внезапно срещам пак онези полицаи,
които търсят мен. Те хукват да ме гонят,
аз бягам. И пред мен — стена. Прескачам. Клони.
И — къщица всред тях. На покрив се качих
там някакъв. И тъй ги заблудих.
След туй през тоз комин пропаднах в тази стая
и своя нов костюм изцапах. Без да зная
къде съм, у кого. Наистина не знам.
Обаче дон Салуст разбойник е голям.
(Оглежда се в малкото венецианско огледало, сложено върху скрина с чекмеджетата, по които има резба.)
А моя скъп елек ме следва с помощта си…
(Сваля си наметалото и оглежда елека си в огледалото. Той е от розов атлаз, но е изтъркан, скъсан и кърпен. След това се хваща за крака и гледа към камината.)
Но лошо скочил съм, навехнал съм крака си.
(Отваря едно след друго чекмеджетата на скрина. В едно от тях намира наметка от светлозелено кадифе, същата, която Дон Салуст е дал на Руи Блас. Разглежда я и я сравнява със своята.)
Да, таз е по-добра. На, имал съм късмет…
(Мята на гърба си светлозелената наметка, а своята пъха в чекмеджето, като предварително грижливо я сгъва. Слага там и шапката си и я натъпква под наметката с юмрук. След това затваря чекмеджето и почва да се разхожда гордо, загърнат в хубавата бродирана със злато наметка.)
И тъй, завърнах се. И всичко е наред.
Та, братовчеде скъп, във Африка ме значи
изпрати на курорт, при тигри и палачи?!
Но ще си отмъстя. Затуй съм клетва дал.
След като някой ден добре съм се наял,
ще се явя пред теб със елегантна свита,
на най-големите разбойници елита,
на моите безброй кредитори — и сам
във техните ръце аз жив ще те предам…
(В един ъгъл на стаята забелязва чифт великолепни обуща с дантелени украшения, бързо събува своите стари обуща и безцеремонно обува новите.)
Но най-напред сега да разбера къде съм.
Мистериозен дом. Досущ като в пиеса.
Заключени врати. Решетки на затвор.
И се пристига тук отгоре, през отвор,
тъй както виното в шишето се налива.
Но няма вино… Ех…
(Забелязва малката врата вдясно, отваря я и влиза бързо в стаята, след това се връща и прави движения, които изразяват недоумение.)
Оттук не се отива
наникъде. Килер. И непрогледен мрак!
(Запътва се към вратата в дъното, открехва я, поглежда, след това я затваря и отново се връща на авансцената.)
И — никой. Где ли съм? Нали успях все пак
от алгуасилите да се измъкна ловко?
Защо ще се боя от тази обстановка?
За странните неща да мисли някой друг.
(Сяда в креслото, прозява се, но веднага отново става.)
И въпреки това е страшно скучно тук.
(Вижда един малък шкаф в стената вляво.)
По външен вид това е май библиотека?!
(Отива при шкафа и го отваря. Оказва се, че е шкаф за провизии.)
Да, сирене, пастет — една закуска лека.
И диня за десерт. Бутилки вино — шест!
Това се казва дом с достойнство и чест.
(Разглежда бутилките една след друга.)
Личи си, че подбор е правен с тънко чувство…
(Отива в ъгъла, гдето е кръглата масичка, взема я и я изнася напред, след това весело подрежда на нея онова, което намира в шкафа — бутилки, провизии. Прибавя също и чаша, чиния, вилица и прочие. След това взема в ръка една бутилка и я разглежда.)
Какво ли пише тук?
(Налива в чашата вино и го изпива на един дъх.)
Класическо изкуство
на славния поет, що Слънце се зове.
Най-нежния поет през всички векове!
(Налива си втора чаша и я изпива.)
Кой поетичен вид — сонет или балада —
е равен на това?
(Пак си налива и пие.)
Божествена наслада!
Да хапна…
(Почва да яде.)
Кучета-стражари! Будали!
Изгубиха ми пак следата…
(Продължава да яде.)
Но дали
стопанинът е тук?
(Отива до бюфета и донася оттам една чаша и един прибор, които слага на масата.)
Какво? Ще го поканя!
Ще ме изгони ли? По-бързо да се храня…
(Яде лакомо, на големи залъци.)
След като се наям, ще тръгна мълчешком,
за да узная кой живее в този дом.
Не ще е лош човек. Навярно чака гости.
Женичка може би. Но аз, след толкоз пости,
ще му се извиня по гръцки навик стар,
прегръщайки ей тъй
(коленичи наполовина и обгръща масата с две ръце)
античния олтар.
(Пие.)
По виното личи какъв е господаря.
Но ако дойде той и почне да се кара,
ще кажа кой съм аз и от какъв съм род,
че нито съм бандит, ни скитник цял живот,
ни даже Сафари, а — граф и половина:
дон Цезар де Басан, на дон Салуст роднина…
Ще бъде цял сюрприз нечаканата вест.
„Кога си е дошел? Как? Завчера? Нощес?“
Смущение навред. И бомбата се пръсва:
един човек умрял, а ето го — възкръсва…
Дон Цезар де Басан?! Да, моля ви се. Да!
Забравен беше той, госпожи, господа…
„Та той не бил умрял — на дон Приего внукът?“
Мъжете ще ръмжат, жените ще шушукат
и всякакъв мълвеж ще придружи комай
до мойто жилище кредиторския лай…
Чудесно ще е, да! Но липсват ми парички…
(Шум при вратата.)
Ха, някой иде! Пак самичък срещу всички!
Дон Цезар, дръж се, брат! Наполовина, знам,
не вършиш нищо ти.
Загръща се в наметката, скривайки лицето си до очите. Вратата в дъното се отваря. Влиза Лакей в ливрея и носи на гръб голяма чанта.