Виктор Юго
Руи Блас ^[0] (13)

Сцена четвърта

 

ДОН ГУРИТАН (като връща сабята си в ножницата)

Не, две ще донеса с еднаква дължина.

 

РУИ БЛАС

Що значи туй, сеньор?

 

ДОН ГУРИТАН (важно)

                                        В шестстотин петдесета

се влюбих до уши. Обаче във предмета

на моята любов, на моя чист копнеж,

се влюби дон Васкес, нахален луд младеж,

и моята мома започна да задиря:

ни в черква, ни дома не даваше й мира.

Сеньор, но, казват, бил незаконороден.

Убих го.

 

                След това един прекрасен ден

Хил д’Искола решил нахално да повика

на среща моята метреса Анхелика

с любовно писъмце, изпратено по роб.

Веднага този роб намери своя гроб,

а малко след това убих и господаря.

 

РУИ БЛАС

Но моля ви…

 

ГУРИТАН (продължава)

                        Момент! Случи се да заваря

след четвърт век една любима в Ескуриал

с един красавец млад, на име Гамонал.

Прекрасен мъж, висок, с лице като зората,

последна мода шик — и в плаща, и в перата.

Ковеше коня си с подкови от злато.

Убих и Гамонал.

 

РУИ БЛАС

                                Кажете ми, защо

разправяте това?

 

ДОН ГУРИТАН

                                Защо ли? Да напомня!

Че пие се вода, но не от чужда стомна,

че утре изгревът е в четири часът,

че има хубав кът на две-три левги път,

удобен за дуел, зад черквицата вляво,

че вас ви казват… да… дон Цезар бяхте, право,

аз — дон Гаспар Тасис Гевара Гуритан

и граф д’Онят.

 

РУИ БЛАС (студено)

                                Добре. Ще бъда утре там.

 

КАСИЛДА (настрана)

Дуел! Да предупредя кралицата!

 

ДОН ГУРИТАН

                                                        Тук всички

познават моя нрав и моите привички.

А колкото за вас, ще кажа: от сърце

презирам аз мъже със женствено лице,

контета глупави, засукали мустачки,

красиви франтове, що дебнат с тихи крачки

наивните жени; в тях доблест не личи,

в салоните ей тъй примигват със очи,

изтягат се в кресла или под балдахина,

а губят дъх и свяст при първа драскотина.

 

РУИ БЛАС

Не ви разбирам, аз…

 

ДОН ГУРИТАН

                                        Почакайте, поред:

увлечени сме с вас в един и същ предмет.

Ала един от нас е в повече и пречи.

Аз майордом съм тук, вий — галено човече.

С еднакви сме права. Но аз съм ощетен:

подялба има уж, но във ущърб за мен.

Аз толкоз стар не съм, но много млад сте вие,

затуй изпитвам страх от вас — защо да крия?

Там, дето тримиря, вий сядате честит

със светнали очи и страшен апетит.

Това вбесява ме: да се преборим двама

и любовния терен, за мене смисъл няма.

Във тази област аз посредствен съм и вял.

Дотолкова не съм обаче изкуфял,

че да се меря с вас пред тази Пенелопа,

където хубавец така нахално тропа.

Затуй, макар че вий за мен сте момък жив,

с изящна грация и нежен, и красив,

ще ви убия.

 

РУИ БЛАС

                        Да? Да почваме веднага.

 

ДОН ГУРИТАН

Не. Утре аз и вий, в ръце с кинжал и шпага,

в посочения кът да бъдем призори,

там, без свидетели и без слуги дори,

да се сразим със вас, тъй както подобава

на благородници в испанската държава.

 

РУИ БЛАС

Туй само между нас? До утре. И така…

 

ДОН ГУРИТАН (сам)

Без трепет и без страх подаде ми ръка!

Да те очаква смърт и да си тъй спокоен,

то значи — да си мъж!

 

А?! Интересно, кой е?