Айнхард
Животът на Карл Велики (4)

3.

Пипин пък посредством влиянието на римския папа бил издигнат от майордом в крал, след като сам властвал над франките в продължение на 15 и повече години, завършил и Аквитанската война, която започнал срещу херцога на Аквитания и водил непрекъснато в продължение на 9 години. Накрая умрял край Париж от подкожна воднянка. Оставил двама сина — Карл и Карлман, върху които по Божие благоволение преминала в наследство властта. Тъй като франките на тържественото общо събрание утвърдили и двамата за свои крале, било оповестено и условието, че кралството ще бъде разделено по равно, като Карл щял да получи властта над онази част, която била във владение на баща му Пипин, а Карлман — частта на чичо си Карлман. Условията били приети от двете страни и всеки поел управлението на частта от разделеното кралство, отредена му съгласно решението. Макар и много трудно, съгласието между двамата се запазило, при все че мнозина от хората на Карлман се опитвали да нарушат споразумението и дори да тласнат двамата към война помежду им. А че в това имало повече опасение, отколкото опасност, потвърдил самият изход от събитията. Защото, след като Карлман умрял, вдовицата и синовете, заедно с някои от най-видните му привърженици, предприели бягство в Италия и там тя без някакви видими основания, отказвайки доверие на брата на съпруга си, потърсила за себе си и децата покровителството от Дезидерий, краля на лангобардите. А Карлман си отишъл вследствие на болестта след двегодишно съвместно управление и след смъртта му Карл с единодушно решение бил избран за крал на всички франки.