Айнхард
Животът на Карл Велики (28)

32.

Имаше много предзнаменования за наближаването на смъртта му, като не само останалите около него, но и той самият усещаше заплахата. В течение на последните три години от живота му последователно имаше чести слънчеви и лунни затъмнения и някакво тъмно петно върху слънцето, наблюдавано на небето в продължение на седем дни. Колонадата между църквата и двореца, построена от него с много усилия, по Възнесение Господне внезапно рухна и се срути до основи. А дървеният мост над Рейн при Майнц, строен в продължение на десет години с усилен труд и възхитително умение и който изглеждаше, сякаш ще съществува вечно, само за три часа изгоря от случаен пожар така, че освен това, което остана под водата, от него не остана дори и треска. А сам Карл, когато при последния поход в Саксония срещу датския крал Готфрид един ден напусна лагера и започна марша, неочаквано видя от небето да пада ослепителен огнен лъч, пресичащ ясното небе отдясно наляво. Докато всички се чудеха какво означава това знамение, конят, на който яздеше, внезапно се прекатури през глава и го хвърли толкова лошо на земята, че фибулата на наметалото му се счупи, коланът с меча се скъса и се наложи притичалите слуги, които бяха наблизо, да му снемат екипировката и да го повдигнат без наметало. Копието, което случайно държеше в ръка, беше излетяло и паднало на повече от двадесет крачки. Към това се добавяше и честото разтърсване на двореца в Аахен, и непрекъснатото скърцане на таваните в сградите, в които пребиваваше. А църквата, в която впоследствие беше погребан, беше ударена от мълния и златният купол, който украсяваше върха на покрива, беше избит и отхвърлен върху съседната къща на епископа. В същата църква, по ръба на венеца, който опасва вътрешността на храма между горните и долните сводове, имаше надпис с червени букви кой е построил храма, чийто последен ред беше КАРЛ ПРИНЦЕПС. Някои отбелязваха, че в годината на смъртта му, няколко месеца преди да умре, буквите от ПРИНЦЕПС бяха толкова повредени, че изобщо не се различаваха. Но Карл нехаеше или пренебрегваше изброените неща, сякаш нито едно от тях не го засягаше.