Айнхард
Животът на Карл Велики (29)

33.

Реши да направи завещания, с които да остави някаква част от наследството на дъщерите си и децата на наложниците, но започна късно и не можа да ги завърши. Все пак последните три години, преди да умре, раздели съкровищата, парите, дрехите и другия движим инвентар в присъствието на приятелите и служителите си, заклевайки ги като свидетели, че след смъртта му завещаното от него разделяне под техен надзор ще се извърши точно. В кратко изложение обобщи това, което искаше да бъде разделено. Съдържанието и текстът бяха следните:

„В името на всемогъщия Господ Бог, Отца и Сина, и Светаго Духа, това са описът и разделението, направени от най-славния и най-благочестивия господар император август Карл в 811-ата година след приемането на човешки образ на нашия господар Исус Христос, в 43-ата година от управлението му във Франция и 36-ата в Италия, 11-ата на императорския трон и четвъртия индикт, които реши да направи по отношение на съкровищата и парите си, след благочестиво и мъдро размишление и по Божия воля определи според наличието в съкровищницата си в същия ден. С това той поиска преди всичко не само да подсигури по отношение на собственото си наследство обичайното християнско даване на подаяние от имуществата да бъде извършено правилно, но и наследниците му да знаят ясно и без всякакво съмнение какво ще им принадлежи, за да могат без спорове и борби да получат полагащото им се чрез справедлива подялба.“

Прочее с това намерение той раздели на три цялото си имущество и всички вещи от злато, сребро, скъпоценни камъни и кралската украса, намиращи се в наличност в същия ден, както е упоменато, в съкровищницата. По-нататък раздели двете третини на 21 части, а останалата една трета запази цяла. Разделянето на двете третини на 21 се основава на факта, че, както е известно, кралството му има 21 главни града. И всяка една от тези части чрез ръцете на неговите наследници и приятели трябва да отиде в един от тези градове като подаяние. Архиепископът, който ще оглавява църквата по това време, трябва да вземе частта, определена за неговата епархия, и да я раздели с енориашите по такъв начин, че една трета да остане за църквата, а двете трети да бъдат разпределени между енориашите. От тези 21 части от наследството, които се получават от първите две трети, всяка е точно определена и лежи настрани от другите в отделен сандък, върху който е написано името на града. Имената на градовете, които трябваше да получат такова подаяние или дарение, са следните: Рим, Равена, Милано, Сивитаде дел Фриули, Градо, Кьолн, Майнц, Залцбург, Трир, Сенс, Безансон, Лион, Руен, Реймс, Арл, Виена, Мутие ан Тарантез, Ембрюн, Бордо, Тур и Бурже.

Предназначението на едната част, която поиска да се запази неделима, докато останалите две са разделени по описания по-горе начин, е следното: третата част е за ежедневни разходи като състояние, за което е установено, че не може да бъде отнето от владение от собственика по силата на задължение, произтичащо от обет, и това трябваше да продължи дотогава, докато той е жив или докато преценява, че му е нужно. След неговата смърт или доброволно оттегляне от светския живот тази част трябваше да бъде разделена на четири дяла и една от тях да бъде прибавена към гореспоменатите двадесет и една части; втората, полагаща се на синовете и дъщерите му и техните синове и дъщери, да се подели между тях справедливо и по равно; третата според християнския обичай трябваше да бъде употребена в полза на бедните, а четвъртата по подобен начин да се раздаде като подаяние за нуждите на прислугата в двореца, като принос към издръжката им. Към същата тази трета част от цялата сума, която подобно на другите се състои от злато и сребро, по негова воля да бъдат прибавени всички съдове от мед, желязо и други метали, оръжията, дрехите и останалата част от домакинския инвентар — евтин или скъп — с различно предназначение като: завеси, завивки, килими, платове, кожи, седла и всичко, което в настоящия ден се намираше в неговата съкровищница и дрешник, и по този начин се увеличат дяловете на тази част, чрез което даването на подаяние ще може да достигне до повече хора.

Разпореди също параклисът, който сам основа, съответно църковното имущество, което събра за тази цел, както и това, което дойде по линия на бащиното му наследство, да остане цяло и да не бъде раздробявано на части. Но ако там се намереха съдове, книги или други предмети, за които се знае сигурно, че не са подарени от него, те можеха да бъдат продадени на костуема цена на всеки, който иска да ги купи и притежава. Същото важеше и за книгите, голям брой от които бе събрал в библиотеката си — те можеха да бъдат продадени според цената си на купувачи и печалбата да бъде раздадена на бедните.

Както е известно, между останалите съкровища и пари има три сребърни и една особено голяма и тежка златна маса. Относно тях той предписа и разпореди следното: едната, която е четириъгълна и с изображение на Константинопол, да бъде изпратена заедно с останалите определени за това подаръци в Рим, в църквата на свети апостол Петър, а другата маса с кръгла форма и с изображение на Рим — на епископалната църква в Равена. Третата, далеч по-добре изработена, по-тежка от останалите две и изкована от три кръга, представляващи детайлно и умалено изображение на целия свят, разпореди заедно със споменатата четвърта златна маса да бъде прибавена към онази третина, която е предвидена за наследниците и за подаяние.

Това разпределяне и разпореждане направи и постанови в присъствието на епископите, абатите и графовете, които имаха възможност да присъстват по това време. Имената им са включени в този документ: „епископи — Хилдебалд, Рихолф, Арно, Волрер, Бернвин, Лайдрад, Йоханес, Теодолф, Йесе, Хайто и Валтгауд; абати — Фридугис, Аделунг, Ангилберт и Ирмино; графове — Валах, Майнхер, Отолф, Щефан, Унрух, Бурхард, Майнхард, Хато, Рихвин, Едо, Ерхангер, Геролд, Беро, Хилдегер и Рохолф.“

Синът му Лудвиг, който го наследи по Божия воля, се погрижи след смъртта му изпълнението на всички тези разпореждания да стане по възможно най-бързия начин, с най-голяма отговорност и съобразно цитирания по-горе документ.