Айнхард
Животът на Карл Велики (22)

25.

Беше изключително красноречив и можеше съвсем ясно да изрази онова, което искаше. Не се задоволяваше само с владеенето на родния си език, а полагаше усилие да учи и чужди езици. От езиците научи толкова добре латински, че можеше да го говори като роден, а гръцкия повече разбираше, отколкото да говореше. Беше толкова надарен с красноречие, че понякога изглеждаше почти разточителен. Занимаваше се усърдно с изучаването на седемте свободни изкуства, уважаваше много тези, които ги преподаваха, и ги обсипваше с почести. Дякон Петер от Пиза му преподаваше граматика, в другите дисциплини наставник му беше Албин, наречен Алкуин, също дякон, британец от саксонско потекло и човек всестранно образован. Кралят отдели много време и положи много труд да изучи при него риториката, диалектиката и най-вече астрономията. Обучаваше се на изкуството да изчислява и с остроумие и интерес най-любознателно изследваше движенията на звездите. Правеше опити и да пише и за тази цел под възглавницата му обикновено имаше плочки и листи, за да свиква ръката да пише, когато не спи, но тъй като беше започнал твърде късно, не напредна особено.