Джанет Дейли, Соня Маси
Укротяването на Катерина (8)

Осма глава

Едва като излезе от музикалната стая, Кейт забеляза колко малко хора бяха останали, за да станат свидетели на сдобряването с баща й. По някое време, докато траеше разговорът, те бяха изчезнали от погледа й, все едно, че се бяха слели с дърворезбата. Очевидно прекратяването на огъня не им се струваше толкова интересно като открития бой. Тя си припомни, че за съжаление повечето хора предпочитаха да мислят за другите най-лошото. А през годините Кейт им бе дала предостатъчно причини, за да мислят най-лошото за нея.

Но край на това.

Както бе набрала инерция, тя реши да намери сестра си и да изглади и отношенията си с нея, ако това изобщо беше възможно. Предвид обстоятелствата, положението едва ли можеше да се влоши.

— Извинявай. Виждала ли си Натали? — обърна се Кейт към Гъртруд, която стоеше с Арно в подножието на стълбите. Наместо да й отговорят, господин и госпожа Спрат се спогледаха многозначително и тя усети как коремът й се свива.

Като че ли положението наистина можеше да се влоши.

В същия миг Кейт чу пискливите ридания, идващи някъде отгоре. Високият регистър и треперещия глас й бяха твърде познати. Лейди Бианка бе изпаднала в поредния от прословутите си пристъпи.

О, радост и светлина, помисли си Кейт, докато се качваше по стълбите. Ето че отново се започва.

 

 

— Отвори ми, Натали. Моля те, трябва да поговоря с теб. — Кейт стоеше пред вратата на банята, чукаше и се стараеше гласът й да не издава нетърпение. Задачата не беше никак лесна, като се вземеше предвид силата на крясъците от другата страна на вратата.

Тя реши да смени тактиката — дали да не вложи малко хумор?

— На-та-ли, На-та-ли, пусни ме ти — запя тя — или аз ще духам и ще пуфтя… — Вратата си оставаше затворена. Кейт снижи гласа си до дрезгав зловещ шепот. — Докато отнеса нещастната врата. Ако имам късмет, ти ще се окажеш точно зад нея.

Тя безмълвно се укори за временната загуба на доброжелателност. Отново и отново си повтори, че нейната мисия е да прости, че търси хармония и душевно спокойствие. О, да му се не види, просто търсеше начин да се сдобри с глупавата си сестра. Макар че докато слушаше вресливите звуци отвътре, се затрудняваше да си спомни защо го прави.

Прехвърли през главата си дузина сценарии и начини да убеди сестра си да отвори вратата. Изреди си цял списък с любимите неща на Натали — мъже, храна, Бахамските острови, бижута, дрехи…

Аха!

— Нат, не ставай глупава — каза тя през зъби. — Отвори вратата. Карълайн Уотърстрийт е застанала тук до мен и иска да ти види роклята, понеже разбрала, че е като моята, ала много по-хубава.

Кейт зачака, като броеше тихичко:

— Десет, девет, осем, седем… — Да. Суетата вършеше работа всеки път.

Вратата леко се открехна. Тя пъхна крака си в процепа и натисна с тяло. Секунда по-късно вече беше в банята при възмутената Натали.

— Лъжкиня такава! Лъжкиня! — пищеше сестра й, тропайки с малкото си краче.

— Да, да. Голяма работа. Дай ме под съд. — Кейт приближи до тоалетната чиния, свали капака и седна с уморена въздишка. — Натали, престани да пищиш и ме чуй. Не съм дошла, за да се карам с теб.

Наблюдавайки сестра си отблизо, тя би могла да се закълне, че Натали наистина бе загубила част от самоувереността си. Може би Макс е бил прав. Може би Натали наистина е имала причини да поддържа войната. Е, за това бяха необходими двама, а Кейт беше заровила томахавката. Това означаваше, че на войната бе сложен край:

— Дойдох, за да се извиня, понеже…

— Ами крайно време беше. Ти…

— Та както ти казвах… — Кейт се опита да сниши тона и да контролира гласа си. Оказа се по-лесно, отколкото предполагаше. Дори малкото упражнения се оказваха от полза. — Искам да ти се извиня, задето ти ударих плесница. Това беше безотговорно, незряло и глупаво действие и те моля да ми простиш.

Да, помисли си Кейт, докато наблюдаваше различните чувства, които се изписваха на лицето на Натали, наистина е загубила самоувереността си. Приличаше на автомобилна гума, която се е пръснала от надуване, и сега джантата е опряла в паважа.

— Ами не знам. — Натали притисна окото си е ръка. — Ти така ме насини…

— Не възнамерявам да се включа в тази игра, Натали. Само те плеснах по бузата и сега те моля за извинение. Ще ми простиш ли?

— Не смятам, че бих могла. Ти постъпи толкова грозно.

— Добре, разбирам чувствата ти за случилото се и ги приемам. Ако стигнеш някога до мисълта, че би могла да ми простиш, просто ме извести. Ще го направиш ли?

— Да, добре. — Натали отиде до огледалото, отвори украсената си с мъниста чантичка и започна да оправя грима си.

— Искам също да ти се извиня за всички лоши неща, които съм ти казвала, както и за онези, които съм ти причинила през всички тези години. В бъдеще ще се отнасям по-цивилизовано с теб, дори това да означава да прекарваме заедно по-малко време.

— По-малко време? Какво означава това? — Натали застина с червилото в ръка, макар че само горната й устна беше начервена.

— Искам да кажа, че ако не започнеш да проявяваш към мен повече уважение и учтивост — така както смятам да постъпя аз, няма да бъда до теб толкова често, колкото досега.

— Значи се отричаш от мен?

— Не се отричам от теб. Ти си и винаги ще си останеш моя сестра. Но не възнамерявам да посветя времето си, любовта и енергията си на хора, които не се отнасят към мен с обич и уважение. Ти се отнасяше зле с мен, Натали, и аз ти го позволявах. Не смятам повече да допускам подобно нещо. Това е лошо за теб, за мен и за взаимоотношенията ни.

— Точно това правиш! Отричаш се от мен. Собствената ми сестра ме захвърля като торба с боклук. — Зелените й очи се напълниха със сълзи, които се затъркаляха по току-що напудрените й бузи, оставяйки бели следи.

Кейт въздъхна, чувстваше се по-уморена и изпразнена от когато и да било през живота си. Усещаше обаче душевното спокойствие, което започваше да я изпълва и което осмисляше всички усилия. Изправи се и отново се обърна към сестра си.

— Ако така желаеш да възприемаш нещата, Натали, няма да споря с теб. Както вече ти казах, приключила съм с досегашното си поведение. То изразходваше твърде много от енергията ми, а сега имам важна работа.

— О, да. Госпожица Модерни гащи има важна работа. — Натали последва Кейт до вратата с изражение, което напомняше отблъскваща карикатура на досадно дете. Още по-отблъскващо изглеждаше подобно изражение на лицето на жена. — И каква точно ти е важната работа? — дочу Кейт виковете й, докато се отдалечаваше по коридора.

— Работата да живея — тихо промълви тя, така че Натали да не я чуе, — просто да съществувам. Дейност, която силно се подценява.

Кейт обаче знаеше, че собственото й сърце я бе чуло — а засега това беше единственото, което имаше значение.

 

 

Кейт отново застана на верандата в очакване на търпеливия прислужник, който да докара колата й — за втори път.

— Този път наистина се прибирам вкъщи — беше му заявила тя.

— Да, мадам — отвърна той. Подозрителното проблясване в очите му я накара да си помисли, че не й вярва съвсем.

Точно когато той спря с нейното волво до вратата, Кейт усети как нечия топла ръка я хваща за лакътя.

— Дали бих могъл да ти предложа да те откарам до вкъщи, Кейт?

Извърна се и зърна Макс, който се усмихваше, но изглеждаше почти толкова уморен, колкото се чувстваше и тя. И двамата бяха прекарали тежка вечер, ала Кейт не съжаляваше за нито един миг от нея.

— Колата ми е тук — отвърна тя. — Но ти благодаря все пак.

— Прислужникът ще се погрижи за нея. Нека те откарам. За мен ще бъде удоволствие.

Кейт хвана ръката му и приятелски го целуна по бузата.

— Ценя високо това, което каза в моя защита. Разбирам какво се опитваше да постигнеш. Между другото, справи се великолепно.

— Благодаря. Не са необходими аплодисменти. Просто хвърляйте монети.

— Имам още по-добра идея. Ще напъхам в бандажа ти цяла сто доларова банкнота, и то със зъби. Ала не тази вечер, скъпи. Боли ме главата.

— Вярвам ти напълно, затова ми позволи да те откарам, Кейт. Приеми го като дребен израз на привързаност от един приятел, чието главоболие може би е по-слабо от твоето.

Той се наведе и нежно я целуна по устните.

— Нека най-после някой друг се погрижи за теб. Този друг наистина изгаря от желание да го направи.

— Добре, добре. Но ти ще обясниш всичко на прислужника.

— И тъй, лейди Катерина, какво следва?

Макс изгаси мотора на пежото и се облегна на кожената седалка. Обърна се към Кейт, плъзна ръка под косата й и започна нежно да масажира врата й.

— Искаш ли да те отнеса вътре и да те сложа да си легнеш?

Предложението му звучеше примамливо, ала както седеше в колата и се взираше в старата стена на Сейнт Мишел Корт, тя си даде сметка, че вечерта не е подходяща да я слагат в леглото.

Дъждът тихо потропваше по покрива на колата, а отвътре по стъклата влагата се кондензираше в капки, които се стичаха, оставяйки сребристи пътечки. Бледата сива светлина на зората показваше, че нощните събития вече приключват. Идваше нов ден. Ден за промени, които отдавна бяха назрели.

— Това не е моята къща — каза Кейт, сложи ръка на коляното на Макс и го стисна приятелски. — Това е къщата на Хари. Натали и аз сме прекарали тук целия си живот. Аз останах, защото… Ами казвах си, че трябва да наглеждам баща си. Хари обаче ще направи каквото си е наумил, независимо дали аз съм тук, или не.

— Така и трябва. Всеки човек има неотменимото право да се превърне в глупак, щом желае.

— И аз не бих могла да му отнема даденото му от Бога право.

— Е, хайде, хайде.

— От друга страна обаче, не съм длъжна да живея с него и лично да следя как той упражнява правата си. Имам нужда от свой собствен дом. — Обърна се към него и зърна в очите му дълбокото интимно привличане, за което винаги бе копняла. — Имам нужда от къща, в която да ме слагаш да си легна.

Той се усмихна широко.

— Още днес ще ти помогна да си намериш някое местенце. Ще ти помогна и с багажа. Може дори да ти помогна с преместването, стига да ми осигуриш достатъчно бира и пица.

Тя се засмя, сетне се обърна назад към къщата.

— Налага ми се, Макс. Нямам търпение, нито сили да се занимавам повече с Хари и Натали.

Ръцете му масажираха тила й приятно и успокояващо.

— Смятам, че търпението и силата ти са изумителни, Кейт. Но според мен е време да посветиш цялата тази сила на самата себе си, на собствения си живот.

— Точно това възнамерявам. Има и още нещо, което ще направя днес. Веднага щом Хари се наспи, смятам да изясня с него всичко, което се отнася до компанията. Ако той възнамерява да се оттегли, то аз ще поема кормилото. И то без никакви уговорки.

— Ами ако се възпротиви?

— Няма да го направи. Хари може и да действа глупаво понякога, обаче не е лишен от мозък. Той обича този бизнес и дълбоко в себе си знае, че аз съм единствената, която ще ръководи нещата както той желае. В началото ще протестира, ала в крайна сметка ще се примири. Освен това ще постегна юздите на Натали. Край на нейните появявания в къси панталони и предизвикване на скандали. Или ще работи, или ще напусне. Тя няма да се затрудни да вземе решение. Повече няма да я видя в офиса.

Макс кимна замислено.

— Все хубави промени. Гордея се с теб!

— Благодаря ти, но беше крайно време. От години ние от семейство Бърнел работим заедно, живеем заедно, трудим се заедно. Била съм свидетел на повече семейна задружност, отколкото мога да понеса. За всички нас е настъпил моментът да пораснем.

Мъжът се наведе напред и я целуна по връхчето на носа.

— Стига да не надраснеш мен.

— Няма такава вероятност. Боя се, че ти си един детски навик, с който не възнамерявам да се разделя, както с въртележките и захарния памук.

— Чувствам такова облекчение.

Личеше си, че е искрен по начина, по който устните му поеха нейните — жадно и с благодарност. Кейт отговори по същия начин.

— Спря да вали — подхвърли той, когато най-сетне откъснаха устни един от друг. — По-добре да се прибираш вътре, да се изсушиш и да поспиш, ако имаш намерение да промениш целия си живот през следващите двайсет и четири часа.

Тя кимна и посегна към дръжката на вратата, ала Макс улови ръката й.

— Няма да позволя. Поне още няколко минути ти си лейди Катерина. И си в моята каляска. Какъв смисъл има да съм облечен като джентълмен от Верона, ако не ми позволяваш да се държа както подобава?

— О, извинявай, Петручио! — Кейт се засмя и завъртя очи. — Как можах да си го помисля?

Секунди по-късно, той отвори вратата й с галантността на кочияш от Ренесанса. Предложи й ръката си, помогна й да слезе заедно с всичките си поли и фустанели. Но докато излизаше, дясното й токче се закачи в дантелата на роклята. Обувката й падна на тротоара.

— Ама че съм непохватна — рече тя й посегна да я вдигне.

— Няма такова нещо, милейди. Позволете на мен.

Макс коленичи с единия крак, вдигна обувката и я поднесе към крака й. Кейт седна отново в колата, повдигна грациозно краищата на полата си и протегна босия си крак.

— Много добре го правиш — забеляза той и плъзна показалец по свода на стъпалото й. — Може би догодина трябва да отидеш на бала на Мили като Пепеляшка.

— О, моля те. Що за представление? — Тя опита да измъкне крака си, ала той го бе хванал здраво. Вместо да постави обувката й на място, мъжът започна бавно да целува глезена й. — Макс! Какво пра…

— Петручио — поправи я той и продължи нагоре към коляното.

— Добре, Петручио. Стига толкова. Какво правиш наистина?

Макс избута полата й нагоре и обсипа с целувки коляното й.

— Престани! — Кейт зарови пръсти в косата му и се опита да го отдалечи от себе си. — Намираме се посред двора на баща ми. Съседите може би ни гледат.

— Добре, ще престана… засега. — Макс спусна полата й и внимателно й сложи обувката. — Но както се казва, отлагаме го за някой друг дъждовен ден.

И двамата вдигнаха погледи към облачното небе и избухнаха в смях.

— Догодина по същото време? — запита той.

— Разбира се. Аз ще бъда Пепеляшка, ще дадем на Натали да бъде Дризела, а ти… ти можеш да бъдеш моят очарователен принц.

— И като си помисля, че в началото на вечерта не влизах в класацията дори като добро момче. — Макс се наведе, прихвана я през кръста и я вдигна ръце. — Хайде, лейди Катерина, дайте ми една хубава целувка за лека нощ.

Тя изпълни молбата, целуна го така, сякаш й бе за първи път, ала преизпълнена с щастие, че няма да е за последен.

Най-сетне той я освободи от прегръдките си и въздъхна доволно.

— Ти самата си ненадмината в целувките, жено. Или казано с по-милите думи на самия бард: „Устните ти са посветени в магьосническите тайни, Кейт. В сладкото им докосване има повече изразителност, отколкото в думите на френския посланик“.

Кейт се засмя.

— Какви надути приказки само! И то единствено с цел да се пъхнеш под фустанелите ми.

— И там съм бил, и това съм свършил. — Макс снижи гласа си и се озърна. — Не че не бих приветствал някой нов случай колкото може по-скоро.

— Мисля, че може да се уреди.

Усмивката му изчезна за момент и зад смелото изражение тя долови сянка на уязвимост. Нейният Петручио имаше нужда от увереност не по-малко от самата нея. Колко много си приличаха само!

— Ще ти се обадя веднага щом се събудя — рече Кейт. — А дотогава нека имаме „толкова сбогувания, колкото са звездите в небето“.

Очите му засияха с благодарност.

— И още един поздрав.

— Да, любов моя. И още един поздрав.