Джанет Дейли, Соня Маси
Укротяването на Катерина (7)

Седма глава

— Кейт, не можеш да стоиш тук на дъжда! Гърми и се святка. Ела веднага вътре!

Кейт се опита да не обръща внимание на Макс, но никак не беше лесно, защото той я бе хванал за ръката и я теглеше през моравата към предните стълби на Сан Суси. Всяка стъпки бе мъчителна битка. Тя не искаше да помръдне.

— За бога, съвсем мокра си — дръпна я отново мъжът. Кейт заби токчета в моравата и отказа да се помести. — Ако останеш навън, ще хванеш пневмония и ще умреш.

Тя приближи лице към неговото — дъждовна вода се стичаше от носовете им — и изкрещя, за да надвика грохота на бурята:

— Е, и какво от това? Какво те засяга теб?

— Случайно имам много чувствителна съвест — извика в отговор мъжът. — И нямам намерение да прекарам всеки бал преди Марди Гра, припомняйки си как съм те оставил да умреш.

— Господи, наистина си много чувствителен!

— Права си. Ще вървиш ли, или аз да те придвижа?

— Само се опитай и ще свършиш с тестиси наместо сливици.

— Кейт, започвам да губя търпение. Влизай вътре и ще обсъдим всичко като зрели хора.

— Чакам прислужника да докара колата ми. Ще се прибера вкъщи и ще си легна. Някой от вас двамата с малката ми сестричка може да откара милия татко вкъщи — на калника на колата си, ако искате, не ме е грижа. Точно в момента най-малко ми се иска да разговарям с вас, тъй наречените зрели хора. Вие сте откачени, всички до един.

— Кейт, нямах никаква представа за решението на баща ти. Наистина. И само за твое сведение, смятам, че е неразумно да се поставя друг човек, освен теб, начело на компанията. Смятам да кажа това на Хари.

Светкавица проблесна точно над главите им, освети моравите и портите от ковано желязо, на които бяха изписани инициалите на имението. Кейт усети, че се разколебава и това нямаше нищо общо с факта, че тежкият й костюм бе подгизнал и студът проникваше до костите й.

— Кога? — извика тя.

— Кога какво?

— Кога ще му кажеш?

— Веднага. Идваш ли с мен вътре?

Кейт се замисли над предложението. Повече от всичко на света й се искаше да чуе как Макс поставя Хари на място. Ала перспективата да се върне обратно в къщата с вида на удавен в канализацията плъх не й се струваше никак примамлива.

— Не, ти върви. Аз просто искам да се прибера вкъщи, да се изсуша и стопля.

— Поне ела на верандата, докато чакаш за колата си. — Той пусна ръката й и подканящо протегна длан. — Моля те. Аз самият съм мокър до кости и ми се струва, че този кожен бандаж започва да се свива.

Тя не можа да се сдържи, сведе поглед и се засмя.

— Добре, добре. Ще изчакам на верандата, докато ти влезеш вътре. Не искаме да рискуваме да ти се сбръчка нещо.

— Бандажа.

— Каквото и да е.

 

 

Макс бе сигурен, че тя няма да устои, или поне смяташе, че не би могла. Докато прекосяваше задната галерия и влизаше в препълнената музикална стая, силно се надяваше, че младата жена то следва, но не смееше да се обърне назад и да провери. Чуваше отекващия из цялата стая басов глас на Хари Бърнел. Явно тази вечер старецът беше в добра форма.

Не беше трудно да се досети човек откъде Кейт бе наследила огъня и енергията си. Ала както при всички отличителни черти на човешкия характер жизнерадостта също имаше положителна и отрицателна страна. Макс отдавна си бе дал сметка, че силните чувства, които я правеха толкова привлекателна жена, бяха причина за непрекъснатите й неприятности и страдания.

Ако някога някоя дама бе имала нужда от защитник, то Катерина Бърнел се нуждаеше от такъв точно сега. Но ако наистина искаше да й помогне, трябваше да изиграе ролята на негодник, а не на бляскав рицар. Хубавата, ала избухлива Катерина нямаше нужда от мъж, който да провежда нейните битки. Повечето от враговете й бяха вътре в нея и тя сама трябваше да се пребори с тях.

Кейт имаше нужда от някой, който да й покаже огледален образ на собственото й държание. Това нямаше да й хареса. А когато всичко приключеше, сигурно вече нямаше да харесва и него самия. Какво остава да го обича, както се бе надявал да стане един ден. Но трябваше да поеме този риск. Тази вечер той бе нейният Петручио, независимо дали тя искаше това, или не. Тази вечер може би беше единственият му шанс да укроти опърничавата.

За свое огромно облекчение Макс забеляза Кейт с крайчеца на окото си. Тя се промъкна през задната врата след него. Изглеждаше толкова жалка, толкова уязвима в подгизналата си рокля, притиснала гръб към стената в стремежа си да се слее с останалите гости.

Макс се престори, че не я забелязва, приближи право към Хари и заяви с висок и ясен глас, така че да го чуят всички:

— Господин Бърнел, искам да поговоря с вас. Веднага.

Усмивката на Хари се стопи, заменена от гримаса. Колкото и да беше пиян, той долови безпогрешно войнствения тон, който не убягна и на останалите гости. Възрастният мъж освободи от прегръдките си двете млади жени, които бързо се отдалечиха.

Макс забеляза Натали, приседнала на близкия стол, по лицето й не се забелязваше и следа от неудобство. Ала беше без придружител. Очевидно Роджър бе приключил с речта си и бе избягал. Макс донякъде се зарадва, че малката сестра бе тук и щеше да бъде свидетел на разговора. Ако всичко минеше както се надяваше, може би тя също щеше да получи добър урок.

— Добре, синко — рече Хари. — Целият съм в слух… Както и всички останали. Давай.

— Първо, трябва да ви кажа, че няма да приема предложението ви за контролния пакет акции на вашата компания. Отхвърлям го, защото е против правилата.

— Правила? Какви правила?

— Правилото, че контролният пакет акции трябва да бъде прехвърлен на човека, инвестирал най-много през годините. И тъй като аз дойдох да работя за вас само преди няколко месеца, не би трябвало да се спирате на мен.

— Разбирам — кимна Хари. — Кейт се е заела с теб. Трябва да те е изплашила до смърт, за да отхвърлиш подобно предложение, синко. — Той сви рамене и се разсмя. — Честно казано, изненадан съм. Не смятах, че някоя жена може да те води за носа.

Тълпата избухна в кикот и Хари грейна, горд, че бе пуснал смешка.

— Да ме води за носа? Разбирам. — Макс скръсти ръце и си придаде замислено изражение. — Така ли наричаш всеки мъж, който не е женомразец като теб? Всеки мъж, който смята жените за равни на себе си, наместо да ги разглежда като дивеч, който преследва, използва и сетне захвърля?

— Внимавай какъв език ми държиш, момче. Аз не използвам жените. Аз обичам жените.

— Ти не познаваш жените. Как е възможно да ги обичаш? — Макс хвърли поглед към Кейт, за да провери как приема тя всичко това. Но лицето й изразяваше само шок. Налагаше се да продължи с риск напълно да я загуби.

— През всички тези години дъщеря ти е била до теб, работила е заедно с теб, търпяла те е — което не е било лесна задача, убеден съм — а ти се извръщаш и й забиваш нож в гърба. Така обичаш ти жените в живота си, Хари Бърнел. Така ли обичаше и съпругата си? Затова ли те е напуснала преди толкова години?

 

 

Кейт стоеше неподвижно, слушаше, наблюдаваше и умираше по малко с всяка следваща дума, която Макс изричаше. Всичко, което той казваше, беше истина. Тя го знаеше, а изражението на Хари бе достатъчно доказателство за останалите гости в стаята. Ала само защото нещо беше вярно, това не означаваше, че трябва да бъде изречено тук, сега, по този начин. Острието на истината притежаваше способността да реже точно и дълбоко. А Хари биваше изтърбушен пред почти всичките си познати.

Кейт го видя как се свива под яростното нападение на Макс, как загубва осанката си на бомбастичен гигант, какъвто винаги беше, как се опитваше да се затвори в себе си и да избяга. Видя тълпата, ужасена, но и запленена от сцената. Група жадни за кръв хищници, опиянени от неприятния момент.

Ала най-ясно от всичко Кейт видя множеството моменти през годините, когато тя бе постъпвала по същия начин с Хари, разкъсвайки го на парчета, без да я е грижа кой става свидетел на срама му. Пред най-близките му приятели, пред деловите му партньори, дори пред подчинените му тя бе изричала истината високо и ясно, както правеше Макс в момента. По този начин бе изпълнявала ролята на опърничавата и бе правила Хари на глупак.

Дотук с безценното качество честност. Странното беше, че през всички тези години, докато бе казвала цялата истина, Кейт всъщност не бе искрена относно собствените си чувства.

Нямаше по-подходящ момент от сегашния.

— Макс, моля те — рече тя, проправи си път през тълпата и застана до него. — Разбирам защо постъпваш така. Но това е нещо, което трябва да свърша сама.

— О, страхотно — завъртя очи Хари. — Сега ще се намесиш и ти, за да ме довършиш.

— Не, татко, няма. — Бяха минали години, откакто не бе използвала това обръщение. Промяната не убягна на нито един от двамата. На Кейт й се стори, че зърна сълзи в очите на Хари, ала не можеше да ги види ясно, заради влагата в нейните. — Макс се опитва да ти каже нещо, което аз искам да ти кажа от години.

— Че си ми ядосана? О, не. Чувал съм това много пъти, и то доста високо. Не е нужно да го чувам пак.

Тя събра целия си кураж. Кой би си помислил, че бе толкова трудно да застанеш уязвим пред някого, когото обичаш?

— Не, татко. Не е нужно да го чуваш пак. Чувал си го достатъчно често, но това е само половината от историята. И то дори по-маловажната половина. Истината е, че бях ядосана, ала най-вече… — Кейт замълча, задавена от собствените си думи. Усети на рамото си топлата, вдъхваща увереност ръка на Макс. — Най-вече се чувствах наранена, защото…

За нейна изненада Хари пристъпи напред, по лицето му се четеше смайване, което бързо бе заменено от загриженост.

— Наранена? Искаш да кажеш, че съм наранил чувствата ти?

— Да, татко. Аз наистина имам и други чувства, освен гняв.

— Сторил съм го неволно. Как съм наранил чувствата ти, Кейти?

Тя усети как огромна буца засяда на гърлото й и си помисли, че няма да успее да изрече думите. Не тук, не пред всички. Не сега, не пред сестра си, която седеше наблизо леко усмихната и явно се забавляваше. Но това бе идеалният момент и идеалното място. Ако можеше да го направи тук и сега, щеше да знае, че бе спечелила поне една битка в неимоверна дългата война със собствените си чувства.

Потърси подкрепа от Макс и я зърна в очите му. Зърна в тях и нещо друго — гордост. Той се гордееше с нея, задето бе предприела тази стъпка, и Кейт безмълвно го благослови.

— Как съм наранил чувствата ти? — повтори Хари. В тона му се долавяше искрена загриженост.

— Като обичаше повече Натали — отвърна тя и горещи солени сълзи се застинаха по бузите й.

Продължителна неловка тишина се настани помежду им. Никой в стаята не продумваше, нито помръдваше, докато Натали не скочи от стола си и забърза към тях.

— Защо да не ме обича повече? — рече, сложила ръце на хълбоците си, вирнала предизвикателно брадичка. — Аз винаги съм била добра към татко, докато ти беше такава…

— Млъкни, Натали! — прекъсна я Хари, без да откъсва очи от голямата си дъщеря.

— Но…

— Казах да млъкнеш и да седнеш. Това е нещо, което засяга само сестра ти и мен.

— Да, Нат — промърмори Макс. — Разкарай се.

Натали изхвръкна от стаята, полите и къдриците й гневно подскачаха.

— Извинявай, Кейти — рече Хари и хвана ръцете й.

Кейт бе забравила колко успокояващо бе докосването на баща й. Дланите й потънаха в неговите. Той беше толкова способен и силен… когато искаше. А сега, слава богу, очевидно желаеше да бъде силен заради дъщеря си. — Не съм обичал повече Натали — продължи възрастният мъж. — Просто я обичах по различен начин. Но ти… — Той отметна мокрите къдрици от бузите й и я целуна по челото. — Ти винаги си ми била много скъпа.

— Тогава защо не си ми го казвал?

— Не съм ли? — Хари изглеждаше объркан.

— Не, нито веднъж. Винаги си го казвал на Натали, ала на мен никога.

— Казвам го на Натали, защото тя непрекъснато пита. Досажда ми постоянно с въпросите си дали я обичам, дали ще й дам това, дали ще направя нещо за нея. Знаеш я каква е. Но ти… ти никога не си ме питала.

Кейт протегна ръце към баща си.

— Ако те питам повече, ще ми го казваш ли по-често?

Той я притисна в мечешката си прегръдка.

— Може би ще запомня да ти го казвам, без да се налага да питаш.

Тя зарови лице на гърдите на баща си и си позволи лукса да попие обичта, която й принадлежеше и която никой не бе в състояние да й отнеме.

— Ще бъде прекрасно — прошепна Кейт. — Ще бъде наистина чудесно.