Джанет Дейли, Соня Маси
Укротяването на Катерина (1)

Първа глава

— Добре си се справила, малката — прошепна си Катерина Бърнел, докато оглеждаше със задоволство разкошната бална зала, сияеща в наскоро възвърнатото си великолепие. Работата по реставрацията наистина бе свършена добре.

Специалист в изкуството по реставрация на имения отпреди Гражданската война и възстановяване на първоначалната им пищност, фирмата „Бърнел Кънстракшън“ отново бе доказала, че е ненадмината. Компанията беше най-добрата в бизнеса. Ако някой се съмняваше в това, трябваше само да разгледа тази къща, Сан Суси, едно от най-изисканите имения в Гардън Дистрикт на Ню Орлийнз.

От блестящите, наново полирани кипарисови подове до реставрираните гипсови херувимчета, рози и панделки, които опасваха таваните, преображението беше изумително. Високите портали от съвършено гладко орехово дърво бяха възстановени изпод дебелите слоеве боя, а френските прозорци се отваряха без скърцане към терасата и разкошния парк. Накъдето и да погледнеше, човек откриваше доказателства за престижа на фирмата.

А Катерина Бърнел беше „Бърнел Кънстракшън“. Независимо дали някой друг признаваше този факт, това бе самата истина. Застанала насред бляскавото си постижение, Кейт усети гордост да изпълва гърдите й и си помисли, че ще се пръсне и разкъса глупавия костюм, който я бяха накарали да облече за бала с маски. Бяха й казали, че това е рокля на благородничка от шестнайсети век.

— Добре, каквото и да е… — бе отвърнала тя, когато по-малката й сестра Натали бе настояла, че роклята е най-добрият избор за бала. Кейт й се бе доверила. Празненствата, роклите и всички подобни, неща бяха специалност на Натали, не нейна.

Макар да не искаше да си го признае, Кейт се чувстваше невероятно женствена тази вечер. Тъмносиньото кадифе на роклята подчертаваше кестенявата й коса и кобалтовосините й очи. Прилепналият дантелен корсаж очертаваше фигурата й по начин, който й се бе струвал невъзможен.

Пък и грижите за външния й вид поглъщаха твърде малка част от времето и енергията й. В списъка на подредените по важност задачи тази беше последна, ако изобщо присъстваше.

Тя се чувстваше най-щастлива, когато работеше и нямаше представа какво да прави, когато не е заета. А залата, в която се намираше, бе доказателство, че ценностната й система бе правилна. Само пълното себеотдаване правеше възможно осъществяването на подобно чудо.

Дочула зад себе си припрени стъпки, младата жена се обърна и зърна собственичката на Сан Суси, Милисънт Дъчейз, да бърза към нея. По правило, когато Мили се появеше някъде, около нея всичко грейваше заради сияйното й излъчване. Напоследък обаче съпътстващата я светлина бе помръкнала, макар Кейт да нямаше представа каква бе причината. От време на време се питаше дали всичко бе наред между домакинята и съпругът й, Чарлз Дъчейз.

Тази вечер русата дребничка Мили, която наближаваше четирийсетте, бе облечена като Жозефина, а малко по-рано Кейт бе зърнала Чарлз да се перчи като Наполеон.

— О, всичко е толкова красиво! — възкликна Мили, докато прекосяваше полирания под. Ударите на високите й токчета отекваха, червено-златистата й рокля се отразяваше в бляскавите дълбини на дървото. Тя плесна с ръце като възхитено малко момиченце. — Получило се е дори по-добре, отколкото очаквах. И точно навреме за нашия двайсет и пети маскен бал преди Марди Гра! Не мога да повярвам, че приключихте.

Кейт си припомни изминалите шест месеца — безсънните нощи, преодолените трудности, безчислените разрешени проблеми. Нито едно нещо не потръгна от самото начало. Всичко се объркваше. Дори тя самата не можеше да повярва, че успяха да спазят срока.

— Трябваше да свършим навреме — отвърна младата жена. — За нищо на света не бих прекъснала такава свещена традиция като маскения бал в Сан Суси.

Кейт изрече думите със сарказъм, но щом зърна грейналите от гордост очи на Мили, прииска й се да беше по-искрена. За другите хора балът бе вълнуващо събитие, макар че тя самата го смяташе за пълна глупост. Да посещава несекващия низ от партита, да носи модни рокли и семейни бижута, да забавлява и да бъде забавлявана, докато се изкачва по социалната стълбица — всички тези неща не означаваха нищо за Катерина Бърнел.

Макар да бяха дори по-богати от повечето видни фамилии в Ню Орлийнз, членовете на семейство Бърнел продължаваха да работят. Работеха, защото искаха, защото това им доставяше удоволствие и им носеше удовлетворение.

Или поне Кейт работеше.

Напоследък, тъй като баща й се вдетиняваше все повече с всяка изминала година, а сестра й, както можеше да се предвиди, бе твърде мързелива, голямата част от отговорността за компанията се стовари върху раменете на Кейт. Но раменете и духът й бяха силни, затова тя нямаше нищо против.

През повечето време.

Освен това се бе уверила, че обикновено е по-лесно сама да свърши работата, за да е сигурна, че всичко ще бъде както трябва.

— Наистина се надявам да хареса на всички — рече Мили. — Всички в града говореха за тази реставрация. Ще бъда съсипана, ако някой остане разочарован.

Кейт изгледа с любопитство домакинята, учудена, че тази темпераментна жена се чувства толкова несигурна. Къщата беше красива, а Мили и Чарлз изглеждаха доволни. Защо мнението на другите имаше такова голямо значение?

Може би защото Мили бе омъжена във висшето общество на Ню Орлийнз и истинските аристократи никога нямаше да й позволят да забрави това.

— Ако не им хареса, още по-добре! — отбеляза Кейт. — Кажете им да вървят по… — Тя зърна как Мили леко повдигна вежда и реши да не изрича онова, което й беше на езика. Мили Дъчейз беше дама, която, за разлика от Кейт, не работеше по цял ден със строители. — Да идат… Да си наемат друга фирма за реставрация.

Въпреки че Кейт бе сдържала грубия си коментар, Мили изглеждаше шокирана.

— Не, скъпа. Не бих могла да кажа такова нещо на гостите си. Ще бъде неучтиво — добави Мили с лек упрек, който подразни Кейт. Домакинята я предупреждаваше, и то твърде открито, да сдържа езика и темперамента си тази вечер. За бога, тя нямаше да играе ролята на съвършена дама.

Макар да се стараеше да не мисли за това, Кейт знаеше, че репутацията й бе всеизвестна. За никого не бе тайна, че твърде често изказваше мнението си, използваше думи, които не се приемат в доброто общество, и общо взето имаше нужда от няколко урока по южняшки етикет.

Добре… Всички я смятаха за кучка.

Това беше ясно. Слуховете бяха достигнали до Кейт. Клюките бяха направили пълен кръг и се бяха върнали при нея, както рано или късно ставаше с всички клюки. Някои хора всъщност се страхуваха от нея, а другите просто не я харесваха.

Мухльовци и глупаци!

Това беше обяснението на Кейт и тя се придържаше към него.

Защо една жена да не може открито и честно да изкаже мнението си? Ако мъж говореше по този начин, той се смяташе за силен и решителен. Защо тя трябваше да се проявява като слабоволева и неискрена? Само защото беше жена?

— Каква прекрасна рокля — отбеляза Мили, възхитена от тъмносиньото кадифе със сатенени панделки и дантела с цвят на слонова кост. — Коя си всъщност тази вечер?

— Не зная — сви рамене Кейт. — Някаква италианска благородничка, както ми каза Натали. Тя избра роклите ни. Нейната е същата, само че розова и с повече дантела… разбира се.

— Разбира се. Натали е толкова красива и женствена млада дама.

Кейт стисна зъби, като се опита да не обръща внимание на скрития в думите подтекст: Натали е почтена благородничка от Юга, защо ти не си?

Като си напомни, че Мили не би я обидила умишлено, Кейт се стегна да изслуша остатъка от речта на домакинята.

— Видях я само преди минутка… — посочи Мили към прозореца. — Отвън на терасата. Нейният костюм също е малко загадъчен. Попитах я коя е и тя ми отвърна, че е Бианка. Нямам и най-малка представа коя е тази жена.

Кейт усети как лицето й пламва, щом осъзна как бе постъпила с нея сестра й. Не, тя не би го направила. Не би могла.

Обаче го беше сторила.

Отначало Кейт не можеше да повярва. Ала всъщност защо не? Натали никога не пропускаше възможността да я нарани. Но обикновено го правеше изтънчено, като цялото й същество изразяваше: „О, не, не, аз никога не бих направила подобно нещо“.

Този път нямаше и помен от изтънченост. Това беше открито обявяване на война!

— Бианка! Толкова хубаво, нежно име — рече Мили. — Коя според теб е тя?

Кейт усети как гневът я залива като алена вълна, помитайки всякакви остатъци от здрав разум. Да вървят по дяволите южняшкото благородство и етикет.

— Зная коя е тя — отвърна младата жена. — Бианка е сладката красива по-малка сестра в шекспировата пиеса „Укротяване на опърничавата“. Така че познай коя съм аз тогава!

— О, господи — прошепна Мили, осъзнала ситуацията.

Кейт повдигна тежките поли на роклята си, прекоси кипарисовия под и се насочи към първата врата, която водеше към терасата.

— Катерина! — извика Мили и забърза след нея. — Моля те, нали няма да направиш скандал на моя бал?

— Скандал ли? — Кейт се засмя, ала в гласа й нямаше и следа от добро настроение. — По дяволите, да, ще направя скандал. А когато приключа с малката си сестра, тук ще има санитари, детективи от отдел „Убийства“ и жълта полицейска лента около мястото на „скандала“.

 

 

— Ти, подла малка… — прошепна Кейт и закрачи през идеално затревената, без нито едно глухарче, морава към беседката, където бе зърнала сестра си, потънала в сериозен разговор с най-новия си обожател. Безхарактерно конте, бе си помислила Кейт, когато го видя за първи път. По нищо не се отличаваше от предишните обожатели на Натали. И досега ухажорът на деня не бе дал на Кейт никакво основание да промени първоначалното си мнение за него.

Джими Джо — или както там му беше името, Кейт така и не успяваше да ги запомни — изглеждаше леко възмутен и малко отчаян, докато Натали продължаваше да бъбри, очевидно му се караше за нещо. Кейт никога не бе виждала младежа да изразява страст, която можеше да бъде описана с нещо повече от „леко“ и „малко“. Бе сигурна, че това е най-голямата му добродетел в очите на Натали — мъж, когото тя можеше да тормози, без да се налага дори да промени изражението си на скромна девица.

Само Натали би могла да прояви такава дързост и да отреди на друг ролята на опърничавата. Зад тази нежна захаросана външност се криеше наистина подла душа.

— Само да ми паднеш в ръцете, кълна се, ще…

В този момент Натали случайно погледна натам, откъдето идваше Кейт, и зърна по-голямата си сестра да си проправя път през тълпата от гости. Превзетата усмивка изчезна от лицето на Натали и тя бързо вдигна маската си, безуспешно опитвайки да се прикрие.

— Натали Бърнел, искам да поговоря с теб — извика Кейт, без да обръща внимание на веселите гости, които прекъснаха разговорите си и се втренчиха в нея.

Зад Кейт подтичваше разтревожената Мили.

— Катерина, моля те, недей… — изсъска тя шепнешком.

Кейт я чу, но не забави крачка, а пое по затревения наклон към беседката от ковано желязо.

Тя твърде добре познаваше израженията на Натали. Украсената с пера и изкуствени диаманти маска не можеше да й попречи. След като бе живяла повече от двайсет години с по-малката си сестра, Кейт съвсем точно разгадаваше всяко нейно изражение. И сега на лицето на момичето бе изписано: „Олеле… здра-а-аво загазих този път“.

И Натали беше абсолютно права. Това бе долен и мръсен номер дори за човек, като нея. А когато Кейт бъдеше наранена, тя си го връщаше.

Беседката имаше два входа и Натали щеше да избяга от отсрещния, ако тежките поли на роклята й не се бяха закачили на клонче орлови нокти. Момичето изрече няколко ругатни… шепнешком, разбира се, защото Натали винаги се държеше като дама. Поне на публични места.

— Хванах те — сграбчи я Кейт за ръката и я стисна твърде силно, тъй че жестът не можеше да се изтълкува като израз на обич. — Натали, ти си коварна жестока малка вещица. Не мога да повярвам, че си положила толкова усилия, за да ме унижиш.

Натали се озърна, ала дори Джими Джо и Мили бяха твърде далеч, за да чуят нещо. Момичето понижи глас и се усмихна ехидно:

— Не бяха нужни големи усилия. Всъщност образът на опърничавата изникна в съзнанието ми веднага щом се сетих за теб.

Кейт изпита желание да зашлеви сестра си и да изтрие от лицето й това гадно изражение, отнасяйки с плесницата и злобните думи. Но преди няколко години бе решила, че физическото насилие — колкото и изкушаващо да бе понякога — не бе подходящ начин за разрешаване на споровете помежду им, след като и двете бяха зрели хора, или поне така се предполагаше.

— Не разбирам защо си толкова възмутена — продължи Натали. — Всички знаят, че ролята ти пасва чудесно. Ако не се отнасяше толкова грубо с хората, нямаше да те наричат куч…

Плесницата, която Кейт залепи на лявата буза на сестра си, заглуши края на думата.

Миг по-късно Кейт не можеше да повярва, че това се бе случило. Ако не беше изтръпналата й длан и червеният отпечатък върху лицето на Натали, и през ум нямаше да й мине, че подобно нещо бе възможно. Дотук с достойните решения и поведението на зрял човек.

Връхлетяха я угризения, много по-силни от гнева, обладал я преди малко. Тя протегна ръка към сестра си.

— Нат… Извинявай, мила. Не исках…

— Не! Не ме удряй повече! — Изумрудените очи на Натали се разшириха от ужас и момичето вдигна треперещите си ръце, за да прикрие лицето си. — Моля те, не ме удряй повече!

— Какво?! Аз ти се извиних. Нямам намерение да…

Кейт се извърна и установи, че Натали играе пред многобройна публика. Около беседката се бяха струпали множество любопитни гости, лицата им под маските изразяваха шок и някаква извратена наслада.

За дълбоко унижение на Кейт сестра й избухна в истерични ридания, запрепъва се и едва не се прекатури в стремежа си да се отдалечи.

Явно се преживява като актриса в сълзлив сериал, която се бори за наградата „Ейми“, рече си Кейт, убедена, че няма никакви колебания къде би завряла статуетката, стига да й се удадеше възможност.

— О, господи, видяхте ли? — обърна са Натали към очарованата публика. — Тя ме удари! Собствената ми сестра ме удари… — Натали се измъкна заднишком от беседката, продължаваше да плаче и трескаво да кърши ръце.

Ако Натали я бива в нещо, напомни си Кейт, това е да изпада в истерия. Доста съм подценила таланта й, каза си иронично, щом забеляза съчувствието по лицата на зрителите, както и враждебните погледи, които хвърляха към нея.

— Натали — обърна се тя към сестра си с търпелива усмивка и стисна зъби. — Не съм те ударила. Просто те плеснах, за да те накарам да млъкнеш. Обикновена старомодна плесница и ти знаеш, че си я заслужаваше. Така че престани да хленчиш.

Във вихър от розово кадифе и дантели, с уплашен писък — или може би звучеше по-скоро като гневен вик? — Натали се завъртя и побягна през моравата към басейна, където изчезна зад разцъфналите камелии.

Кейт не можа да реши дали да я последва и да опита да разреши спора, или да се обърне и позорно да се оттегли през тълпата от зяпачи. И двете перспективи не й се нравеха.

В същия миг чу нов писък, който й се стори съвсем искрен и долетя откъм мястото, където Натали току-що бе изчезнала. Викът бе последван от смях — гърлен мъжки смях.

Този път Натали наистина бе пострадала и някой смяташе това за забавно. Гневът на Кейт незабавно се насочи към мъжа и тя хукна към мястото зад храстите, където се бе скрила сестра й. Семейството стоеше на първо място. И никой нямаше право да се надсмива над човек, когото тя обичаше и който в момента явно изпитваше болка.

Кървавочервените цветове на камелиите се посипаха върху идеално зелената морава, когато Кейт премина през храстите и зърна Натали. Надутата Бианка вече съвсем не беше арогантна. Бе се сгърчила сред купчина розово кадифе в подножието на мраморната статуя на Диана. Бе притиснала ръце към дясното си око, полюшваше се напред-назад и ридаеше.

— Нат! Какво има? — Кейт забърза към нея, готова за най-лошото, макар да нямаше представа какво би могло да бъде. Какво можеше да се случи толкова бързо?

— О-о-о-оу — изстена Натали и продължи да се полюшва.

Кейт се наведе към зестра си, отмести ръцете от лицето й и зърна тъмния оток, който започваше да се оформя под окото й.

— Ти наистина си пострадала — отбеляза тя. — Какво се случи?

Натали обаче само усили истеричните си крясъци и отблъсна Кейт.

Отхвърлена по този начин, Кейт се извърна от сестра си и насочи поглед към мъжа, който стоеше на няколко метра встрани.

Костюмът му беше от същата епоха като техните и той изглеждаше твърде привлекателен в прилепналите по тялото панталони, кадифената туника и широкополата шапка с пера. Черната маска скриваше самоличността му, ала Кейт и не се интересуваше кой е. Мъжът безуспешно опитваше да сдържи смеха си и това бе достатъчно да подхрани гнева й.

Тя приближи към непознатия.

— Не виждаш ли, че я боли?

— Но… но ти не я видя — поклати глава той.

Внезапно ужасна мисъл изплува в съзнанието й.

Кейт пристъпи още по-близо към мъжа.

— Ти ли го направи? Ти ли удари сестра ми?

— Не, разбира се. Тя се появи от храстите и налетя на статуята — обясни непознатият. — Мраморният юмрук попадна право в окото й.

Той отново избухна в смях, а Кейт се извърна към статуята. Диана стоеше в поза на стрелец, леко разкрачена, готова да пусне стрелата с лъка си. Както бе протегнала напред лявата си ръка и обтегнала лъка, свитият юмрук бе точно на нивото на очите.

На нивото на очите на Натали. Няколко от зяпачите при беседката бяха последвали Кейт. Веднага се събраха около Натали и се опитаха да я успокоят. Момичето изглежда се възстановяваше доста бързо, щом се намираше в центъра на вниманието.

— Не се тревожи — рече мъжът. — Не се удари чак толкова лошо. Огледах окото й. Само ще й стане синина, а ако питаш мен, тя си я заслужава.

Мъжът изведнъж се стори познат на Кейт. Дрезгавият глас. Решителните очертания на брадичката и трапчинката в средата. Дяволитата усмивка, която маската не можеше да скрие.

— Макс? — колебливо попита Кейт, когато парченцата от мозайката застанаха по местата си. Мъжът пред нея беше Макс Колбърт, архитектът на свободна практика, който баща й Хари бе наел за реставрацията на Сан Суси. Отначало Кейт бе вбесена, задето Хари бе наел някого, без дори да се посъветва с нея. Обаче накрая бе принудена да признае, че Макс имаше голям принос за осъществяването на проекта.

Ала той непрестанно флиртуваше с нея, поднасяше я, преследваше я и в основни линии беше ужасно досаден. Подобно поведение й беше до болка познато, защото откакто се помнеше, баща й преследваше жените по същия начин. Според слуховете именно затова майка й го бе изоставила преди толкова години.

Благодарение на флиртовете на Хари и заминаването на майка й, Кейт бе напълно убедена, че и двата пола са негодни за нищо. Можеш да си сигурен единствено, че ще те подведат. Това бе девизът на Кейт, който тя следваше неотклонно в живота си. Може да бе циничен, но й бе спестил доста мъка.

Вярно, Макс Колбърт не притежаваше единствено чар и понякога й се налагаше да си припомня какъв бе девизът й. Ако трябваше да бъде честна, тя нямаше нищо против флиртуването му с нея, ала все още му нямаше доверие. Бе невъзможно всички тези ласкателства да са искрени. Че откога мъжете й обръщаха внимание? Натали бе по тази част. Освен това той бе твърде нагъл и невъздържан за нейния вкус. И още по-лошо, напомняше й Хари. Само външен блясък, лишен от съдържание. Такива мъже бяха чаровни, но не можеше да се разчита на тях. А Бог да ти е на помощ, ако се влюбиш в такъв.

Когато се запозна с Макс, Кейт си внуши, че никога няма да го обикне. Ала не бе в състояние да устои на чара му. Дори сега.

Той отмести маската си и дяволито намигна. Срещнала тъмните му очи, тя усети, че сърцето й учестява ударите си, въпреки решимостта й да остане безразлична.

Когато нагласи отново маската си, свали шапка и се поклони галантно като мускетар, Макс й заприлича на герой от любовните романи, които често си купуваше, но не признаваше, че чете.

— На вашите услуги, милейди — рече мъжът. — Колкото и да е тъжно, боя се, че бях прилъган да играя ролята на твоя Петручио тази вечер. Повярвай ми, нямах никаква представа, иначе нямаше да се съглася. — Той махна с шапката си към Натали. — Както казах, лично аз смятам, че тя си заслужава насиненото око.

— Петручио, а? — Кейт се замисли над перспективата сексапилен мъж като Макс да играе ролята на нейния герой, единственият мъж, способен да укроти опърничавата Катерина. — Добро разпределение на ролите — промърмори тихо.

Обаче мъжът я чу.

— И аз така мисля — усмихна се той. Пристъпи към нея и обхвана талията й, преди младата жена да отгатне намеренията му. Притисна я силно към себе си и я целуна тъй дълго, грубо и страстно, че я остави без дъх заради стегнатия корсет.

Типично по мъжки, помисли си Кейт, докато опитваше да го отблъсне и да потисне желанието да отвърне на целувката. И по-точно, съвсем като Хари. Само излъчване и никакъв характер.

— Между другото — вметна Макс, щом я освободи от прегръдките си, — роклята ти е страхотна. — Тези… искам да кажа, изглеждаш фантастично така пристегната.

Тя възкликна възмутено, блъсна го силно назад, като едва не го събори и ядосано се отдалечи. Чу го да се смее и зърна няколко от зяпачите, които очевидно бяха станали свидетели на целувката им. Мили се бе втренчила в нея с вдигнати вежди и изражението й красноречиво говореше, че съжалява, задето я бе поканила.

Първо бе започнала кавга със сестра си. А сега само дето не бе започнала да се люби като безсрамна уличница пред всички. Подобно поведение може да беше обичайно по време на карнавала преди Марди Гра на Бърбън Стрийт, ала не и на бал на зелената морава на Сан Суси.

Твърде обезпокоителна беше мисълта колко лесно мъж като Макс Колбърт можеше да съсипе репутацията на една жена. И още по-лошо — той бе в състояние да я накара да изпита удоволствие от това.

Решена да възвърне доброто си име, Кейт приближи към Натали с намерението да изрази съчувствие за насиненото й око. Както винаги, Натали бе в центъра на вниманието. Около нея се бе събрала любопитна, изпълнена със състрадание тълпа. Джим или Джо — Кейт си спомни, че всъщност името му беше Роджър — предано бе донесъл от кухнята найлонов плик със замразен грах и го придържаше към окото й.

За беда другото й око все още бе съвсем в ред и щом зърна Кейт да се приближава през тълпата, Натали изпищя отново:

— О, не! Сестра ми идва пак… — обърна се тя към най-близкия зрител, проявяващ интерес. Изведнъж всички насочиха погледи към нея. — Сестра ми! Ще ме удари отново.

Кейт застина, пронизана от множество враждебни погледи.

— Какво?! Какви ги говориш?

— Виж какво направи! — Момичето дръпна найлоновата торба от ръката на Роджър, разкъса я и разсипа граховите зърна в скута си. — Всъщност ти ми насини окото! Би трябвало да повикам полиция и да ги накарам да те арестуват за домашно насилие. — Натали огледа състрадателната си публика, която бе очарована от изпълнението. — Това си е домашно насилие, нали? Искам да кажа, ние сме от едно семейство, така че трябва да е същото. Съвсем сигурна съм, че ченгетата са длъжни да арестуват за такова нещо, ако има нагледни доказателства и всичко останало.

Зяпачите закимаха енергично и още няколко души хвърлиха враждебни погледи към Кейт.

— Но аз само ти ударих плесница — изрече тя и изведнъж осъзна колко уличаващо прозвучаха думите й. — Зашлевих те по лявата буза. А е насинено дясното ти око.

Думите й бяха заглушени от новите писъци на Натали.

— Виждате ли, насилниците никога не поемат отговорността за това, което са извършили — разрида се момичето. — Смятат, че могат да тормозят хората, които обичат, и да се измъкнат безнаказано. Казвам ви, изтърпяла съм от сестра си толкова много, че не мога да издържам повече. В един момент тя…

Кейт усети, че гневът й заплашва да избухне отново и не посмя да остане повече близо до сестра си. Извърна се и слепешком се втурна в противоположната посока. Имаше нужда да се отдалечи колкото бе възможно повече.

Смътно осъзна, че се блъсна в Макс, озова се за миг в прегръдките му, сетне го отблъсна и продължи да тича обратно към къщата. Стори й се, че го чува да я вика по име, ала не спря.

Трябваше да избяга. От сестра си. От унижението всичките й познати да я смятат за опърничава. От мъката в семейството й, която сякаш се задълбочаваше с всяка изминала година.

Но Кейт бягаше най-вече от най-големия си враг — собствения си гняв.