Джанет Дейли, Соня Маси
Укротяването на Катерина (3)

Трета глава

На площадката на централното стълбище Кейт откри идеално скривалище — канапе за двама във викториански стил, заслонено от избуялите листа на палми в саксии. Зад пищната растителност едва ли някой можеше да я види, пък и се надяваше, че не биха могли да я разпознаят заради маската.

От тази уютна ниша тя можеше да наблюдава гостите, които слизаха и се качваха по витата стълба, да слуша оркестъра, който свиреше долу в балната зала, и да чака края на тази отвратителна вечер.

Планът беше добър, а също и скривалището. Докато петнайсет минути по-късно не я откри Макс.

— Каква прекрасна идея — рече той, промъкна се ловко зад палмите и седна до нея. Наведе се и отмести малко една от саксиите, като придаде на местенцето още по-голяма уединеност. — Ето. — Макс наклони глава да огледа резултата. — Вече имаме идеално място за натискане.

— Натискане? Какво искаш да…

Преди Кейт да си даде сметка какво прави мъжът, той обви с ръка раменете й, обхвана я с другата през кръста и я придърпа към средата на канапето. Притисна я към себе си и плъзна устни по шията й.

— За бога, престани. Все още съм ти ядосана заради нелепата сцена на балкона. — Тя опита да го отблъсне, но усилието бе толкова слабо, колкото и възмущението в гласа й.

Сладостни тръпки плъзнаха от мястото, където я докосваха устните му, и завладяха цялото й тяло като опиянението от силно уиски в гореща лятна нощ. За момент Кейт се остави да бъде увлечена от фантазията. Ето че се намираше тук, облечена като благородничка от отминало време, съблазняваше я мъж с черна сатенена маска и мускетарски дрехи. Щеше да бъде толкова лесно просто да се наслади на момента, да забрави студената безцветна реалност и да се потопи напълно в илюзията на едновремешната любовна история.

Ала все пак това наистина беше само илюзия, колкото и чаровен да беше илюзионистът. И колкото повече потъваше в този прекрасен сън, толкова по-силно щеше да бъде разочарованието й, когато се събудеше.

По-добре сега, отколкото по-късно, напомни си тя.

— Макс, говоря сериозно — промърмори вяло. Притисна длан към гърдите му, като се стараеше да не обръща внимание на стегнатите му мускули. Изобщо не искаше и да знае дали сърцето му бие ускорено като нейното. — Престани… веднага. Говоря сериозно.

— Дадено.

Той сложи край на съблазнителните милувки тъй бързо, както ги бе започнал. Кейт го изгледа смаяно, когато рязко я освободи от прегръдките си и скръсти ръце, ухилен дяволито.

— Ти… ти престана. — Тя долови разочарованието в гласа си и се наруга, задето не успя да се овладее.

— Разбира се. Аз съм джентълмен. Когато една дама ми каже да престана, преставам. Това е.

— О…

— О? Следа от разочарование ли долавям? Частичка съжаление? Мъничко…

— О, млъкни. Толкова си самоуверен. Смяташ се за…

— Добър в целувките? Така е. Ненадминат съм. — Макс се наведе към нея все още със скръстени ръце. — Искаш ли да се убедиш сама? Това леко млясване в градината днес следобед изобщо не бе достатъчно за правилна преценка.

— Ще ти се доверя.

— Може да лъжа.

— Няма да си първият.

— Огорчение ли долавям в думите ти? — Сложи ръка под брадичката й и я накара да го погледне. Тъй като Кейт не отговори, той добави: — Изглежда някои от моите предшественици не са били честни с теб.

Тя се поколеба. Историята на личните й преживявания не беше книга, която отваряше охотно пред всеки. Но нещо в тъмните му очи й подсказа, че интересът му не бе продиктуван от обикновено любопитство, а от искрена загриженост.

Кейт сви рамене.

— Няма кой знае какво за разказване. Господин Подходящ Номер Едно забрави да спомене, че съществува госпожа Подходяща и три малки Подходящи дечица.

— О, удар под пояса.

— Да, точно това получи от мен.

— Чудесно.

— После господин Подходящ Номер Две ме ухажва достатъчно дълго, за да си присвои незаконно шестцифрена сума от „Бърнел Кънстракшън“, след което ме заряза. Разбира се, преди да разбера за парите. Сега излежава десетгодишна присъда. Както казах, няма кой знае какво за разказване.

— На мен ми се струва достатъчно. Ако бях на твое място, щях да съм много ядосан на мъжете.

— Мъжете? Защо да подхождаме така избирателно? Ние, жените, сме достатъчно глупави, та да ви позволяваме да ни лъжете. Ние сме съучастници в измамата. — Тя замълча и пое дълбоко въздух, за да събере смелост. — Аз вярвам в еднаквите възможности, Макс. Ядосана съм на всички.

Мъжът я изгледа изпитателно, сякаш се опитваше да реши дали говори сериозно, или не. Очевидно си даде сметка, че е била напълно откровена.

— Трудно е, когато си ядосан на целия свят. Ще се съсипеш, Кейт.

Уморената й душа бе разтърсена от истината в думите. Затова ли се чувстваше толкова празна, толкова изцедена?

Ала тя веднага пропъди мисълта. Не, просто работеше прекалено много. Сигурно това беше причината.

— Ако съм уморена, то е защото върша работата на всички и в замяна не получавам почти нищо. Нито благодарност, нито признание.

Мъжът кимна замислено.

— Забелязах. Дори чух Натали да казва, че управлява сама „Бърнел Кънстракшън“. Но през няколкото месеца, през които работих за „Бърнел“, не съм я видял да си помръдне пръста, за да свърши нещо полезно.

— Няма и да я видиш. Натали е убедила Хари, че е парникова орхидея, която със сигурност ще увехне, ако бъде натоварена с някаква отговорност. Той подкрепя схващането за безпомощната жена, защото то съвпада със собствената му остаряла представа за жените — красиви, ала безполезни, освен ако не са в кухнята, детската стая или спалнята.

— Но аз останах с впечатлението, че на нея й се плаща.

— Така е. Тя получава колкото мен. Хари държи петдесет и два процента от компанията. Останалите четирийсет и осем процента са разделени поравно между Натали и мен. И двете получаваме заплати за работата, която вършим… или не вършим, какъвто е случаят със сестра ми.

— Не е чудно, че си ядосана. Как е възможно да се примиряваш с такова нещо?

Кейт замълча, за да се наслади на споделения миг на разбирателство. Никога не бе обсъждала с друг тези въпроси и никога не бе очаквала да получи разбиране и подкрепа, дори да се бе доверила на някого. Това бе такава приятна изненада.

— Примирявам се, защото трябва — отвърна тя. — Не мисли, че не съм споделила с Хари мнението си по този въпрос. Казах му, ала той просто не ме слуша. След като не мога нищо да направя, няма смисъл да продължавам да си удрям главата в каменна стена.

— Така е. Но все пак не е честно.

— Освен това… — Кейт не можа да сдържи усмивката си и се зарадва, че носи маска. Само ако можеше да я носи непрекъснато. — Аз и без това не работя заради парите. Работя, защото ми е приятно. Хари би ни оставил и двете да си седим вкъщи, ако искахме. Обаче тогава щях да пропусна възможност като тази. — Тя обхвана с жест голямата стара къща.

Макс хвана ръката й и сплете пръсти с нейните.

— И нямаше да срещнеш мен, да не дава Господ.

Кейт издърпа ръката си.

— О, да… Да не дава Господ.

— Признай, Кейт. Аз съм добро момче — рече мъжът. Хвана отново ръката й и притисна пръстите й един по един към устните си. — Аз съм добро момче.

— Добро и момче са взаимно изключващи се понятия.

— При мен не са… Макар да съм малко луд. По теб, разбира се.

Той целуна кутрето й, сетне го пое в устата си и леко го докосна с език. Еротични мисли затанцуваха в съзнанието й и руменина заля страните й.

— Как може да кажеш подобно нещо? — попита тя и се постара да не издава, че не й достига въздух. — Та ти почти не ме познаваш.

— Бих искал да те опозная по-добре. Много по-добре. Ти си тази, която ми пречи.

— Възбуждаш ме.

Езикът му се плъзна по дланта й, описвайки чувствени спирали, сетне продължи към китката й. Сякаш огнена лава заля цялото й тяло.

— Да — прошепна мъжът и продължи да гали с език нежната кожа на ръката й. — Също както ти ме възбуждаш, облечена в тази великолепна рокля. Искам да кажа… Представях си, че сигурно имаш хубава фигура, ала с този корсет, който притиска всичко нагоре и… навън… О, господи, едва се сдържам да не…

Той отново обсипа с целувки шията й и плъзна устни към гърдите й.

— Кейт, сладка моя Кейт — прошепна, без да откъсва устни. — Обещай ми нещо.

— Какво? — Тя бе обзета от подозрение и в същото време привлечена неудържимо от блясъка в тъмните му очи.

— Обещай ми първо и после ще ти кажа.

— За нищо на света. Първо ми кажи.

Макс се усмихна, сетне прокара пръст по върховете на гърдите й. Докосването бе толкова леко, че Кейт едва го усети, но бе достатъчно, за да накара сърцето й почти да спре.

— Обещай — дрезгаво прошепна той, — че ще носиш този корсет, когато за първи път се озовем в леглото. Ще направиш ли това за мен, сладка Кейт?

— К-к-какво?

— Чу ме. Ще бъда най-щастливият мъж на света, ако направиш това заради мен.

Преди тя да осъзнае какво става, мъжът притисна устни към дясната й гърда, точно над дантелата на корсажа, където я бе погалил. Докосването бе по-прекрасно от всичко, което бе изпитвала, ала думите на Макс я изплашиха до смърт.

— Не! — Кейт зарови пръсти в тъмната му къдрава коса и го отдалечи от себе си. — Няма! Няма да нося този корсет, нито каквото и да било друго в леглото с теб, Макс Колбърт.

За миг загубил дар слово, той се взря в нея, в сините й очи, докато и двамата опитваха да си поемат дъх и да възвърнат самообладанието си. Сетне отметна глава назад и избухна в сърдечен гърлен смях. Хвана я за раменете и рече:

— Съвсем нищо! О, Кейт, благодаря ти, благодаря ти, малка хитрушо! Ти ме направи най-щастливият мъж на света.

Над рамото му тя зърна две възрастни дами, облечени в костюми отпреди Гражданската война, да се взират през палмовите листа. Очите им бяха широко разтворени зад маските, челюстите им бяха увиснали, очевидно бяха дълбоко скандализирани!

— Нямах това предвид… — Кейт не успя да довърши, защото Макс отново я целуваше, дълго… силно… и страстно.

И се оказа абсолютно прав. Макс Колбърт беше ненадминат в целувките.