Веско Лазаров
Люти лакърдии за благи врачани (39) (сборник)

Вместо епилог

Драги читатели,

Надявам се, че си се смел заедно с мен. Ако не си, присмивай ми се колко ти душа сака! Не се смей, или присмивай пред мюзевири, защото веднага ще ти лепнат прякоро Лезията!

Приятели се печелят трудно, а врагове лесно и бързо. Тъкмо бях стигнал до най-ютите истории, когато получих призовка и долупосочената молба. Ще спра да пиша докато се реши моята съдба.

(факсимиле на молба) (Препис)

До

Районен съд

Молба

От К.К. Т. град Враца ул. … №…

и С.С. А. град Враца ул. … №…

Против

Веселин Николов Лазаров град Враца ул. „Войводин дол“ № 15 Господин Съдия,

И двамата потърпевши от години сме подложени на психологически тормоз от страна на г-н Лазаров. Последният не подбира време, място и присъствуващи граждани да ни нарича „Джуруляци“ и други на тях сродни думи. Господин съдия.

И двамата живеем от дълги години в този град и на тези улици. Това че сме родени в село и сме зетове на къща не дава право на г-н Лазаров да ни злепоставя и обижда, още повече, че и самият той е с потекло от село Веслец. Дължим да Ви уведомим, че ние и двамата сме нещо за този квартал. Хората ни обичат и ние обичаме тях, уважават ни, придобихме граждански навици и маниери и точно това господина не може да го примири и понесе.

Обидната дума „Джурковци“ се отрази на физическото ни здраве. Първият от нас г-н Т. му се увреди от ядове джигера — т.е. белия дроб. Сега се лекува, но дали ще го бъде Господ знае. Другият г-н А. получи дефект в походката си (влачи си краката). Господин Лазаров тероризира и други доведени зетове в квартала. Г-н П. получи цистит (често уриниране), често пъти и в гащите. Съпругата му твърди, че урината му мирише като урината на козите на комшийката му В. С. С по­лека степен на психическо разтройство е г-н Р. И. Тъща му ходи на гробища с колело, той не иска да отиде с нея за да върне колелото и тя да си остане там. Просто не осъзнава ползата от това.

Този човек г-н Съдия, няма никакъв срам. Агитира съпругите ни да ни напуснат и изгонят от квартала. Дори им предлага да поеме разноските по пренасяне на багажа ни до родните ни села. Възмутени сме от този човек до дъното на душата си.

Молим Ви господин Съдия, да образувате гражданско дело за обида на публично място и да бъде осъден да ни заплати морални щети на всеки от нас по 50000 лева, а на г-н П. и три пакета син памперс.

Свидетели: В.В. ул. … №…

Р.И. ул. … №…

С почит: (подписите не се четат)

„Кемер махала само българи и български старейшина и специален печат, като израз на признати от Султана държавни функции…“

Хаджи Калфа

Писмена защита

от Веско Николов Лазаров, жител и роден в гр. Враца, ул. „Войводин дол“ № 15

Господин Съдия,

По повод исковата молба на К.Т. и С. А. и заведеното от Р.С. Враца гр.дело 143 от……… година мога да кажа следното:

 

Както виждате от пътните бележки на Хаджи Калфа, още от турско робство Кемер махала се е ползвала с определен суверинитет и благоволението на Султана. Ние, останалите вече малцина потомци на тези буйни, непокорни и свободолюбиви хора сме длъжни пред светлата им памет да запазим махалата такава, каквато ни е завещана от тях.

Столетия по-късно врачанец ще възкликне „… Враца, Ерусалимът на българщината…“ Това е част от словото на поручик Ангел Янчев при връчване знамето на 3 5-ти пехотен полк, което той спасява от плен. Неговият внук, носещ неговото име, виден лекар е роден и живее на нашата улица.

Девети септември 1944 година свари махалата ни с 4 текстилни фабрики (С. Пърпова, Т. Руменска, Ц. Анджарска и Хаджи Мицеви), един долап за точене на коприна (М. Кръстева), мутафчийска фабрика (К. Николов), 14 воденици (една огняна на чеха Карло), 13 кръчми, 1 черква, 2 джамии, 1 хавра и други. В Махалата ни, освен няколко турски семейства, нямаше други. С турците си живеехме добре и си гледахме рахатлъка. Е, случи се така, че по погрешка ходжата направи сюнет (обрязване) на цялата улица, в това число и на българчета, но това е нищо.

Махалата и специално нашата улица със старото име „Трапезица“ стана обект на вражески домогвания. Ще ме питате защо (Твърдината на Търновград беше хълма „Трапезица“, а на Враца — улица „Трапезица“). Именно на нашата улица бе проведен първия ленински съботник, на който извадихме римския калдаръм, но и днес — 55 години след него тя стои разровена без прекрасния калдаръм.

Улицата ни е дала на България достойни чеда — трима лекари, един оперен певец, един бизнесмен, секретарка на съда, трима майстори от задругата, двама директори, двама народни будители, един национален герой — антифашист, трима репресирани и други знайни и незнайни. Представител на нашата улица има в град Пърт (Австралия). Това е видния бизнесмен Иван Пипиката. Ще прекратя с достойнствата ни, защото няма да ни стигнат стотици листа да ги опиша. Всички от махалата си живеехме тихо, кротко и задружно, без разлика на пол, възраст и вероизповедание. Лоши хора ни завидяха и започнаха злините за нас. Най-напред прекръстиха улицата на „К. Николов“ След това започнаха репресиите срещу турците, които не изтраяха на този терор и се изселиха. Останахме ние „рязаните“ и голямо тегло изтеглихме. После събориха минарето на джамията, на прокрива й поставиха петолъчка и я направиха обществен клуб „Джам бар“. Освен като обществен клуб тя послужи и като комунистическа черква, защото в нея опяха тленните останки на шивача Кото и Борко Бамбачо. Последният беше виден комунистически функционер в махалата и бивш съдържател на кафене „България“(Стефанакиевото). Национализираха фабриките, водениците и кръчмите, с което се целеше да се сломи духа на кемерчани, но това не стана. Като израз на недоволството бе атентатът на влака в местността „Кълни дол“. Всички атентатори бяха осъдени от съда като политически престъпници на различни срокове тъмничен затвор. Терорът и гоненията не дадоха почти никакъв резултат. Малко време след атентата бюстовете на вожда на световния пролетариат Сталин, вожда на българския народ Димитров разбиха носовете си в бистрата пенлива река Лева. Въпреки неимоверните усилия „престъпниците“ не бяха открити. Това наложи властимащите да приложат нова тактика — тази на Троянския кон. Тя се състоеше във вкарване на чужди хора в нашите семейства. Най-удачни за целта се оказаха „джуруляците“. Те навлязоха между нас и станаха роднини, защото „влезнааме чирво у чирво“, както се казва по нашата улица. В резултат на тази тактика, докато ние се усетим, всички моми от махалата бяха измамени и омъжени за джуруляци.

След този малък преамбюл, искам да отговоря по същество на исковата молба. По отношение на първия ищец К. Т. Това е един джуруляк, който успя да излъже едно прекрасно момиче — сираче и да се ожени за нея. В момента той живее в къщата на националния герой К. Николов. Какаво направи К. Т? В тази къща, тази комунистическа светиня, този лайнар построи свинарник. След като не му потръгна със свинете, той го преустрои за гъбарник. Не успя и с гъбите. В момента гьбарника е превърнат в кучкарник. Какъв позор! Ако стане националния герой ог гроба, вместо Септемврийско въстание ще вдигне Антиджуруляшко, което ще бъде първото в световната история.

Вторият ишец С.А., след 9-ти септември 1944 година се е прекръстил на Сталин. Излъга внучката на баба Мара и се запи като кърлеж в нея. Тя е банков чиновник, а той безкнижен джуруляк. Благодарение на „мъдрите“ му съвети развалиха долапа и къщата на баба Мара. Машините, съоръженията и материалите Сталин ги продаде, а парите изпи по кръчмите. Същото направи и с мутафчийницата на дядо Кръстю. Многото пари и охолния живот превърнахаа Сталин в един жалък алкохолик, който много често не може да се прибере в къщи и нощува в предверието на джамията, което се е превърнало в негов втори дом.

Жена му много пъти го е молила да си отиде на село, но той категорично отказва. Отказва и да се лекува. Даже беше избягал от принудителното лечение в Психодиспансера. Влаченето на краката му не е от моя тормоз. Това е обичайната походка на всеки алкохолик. Много пъти съм го виждал толкова пиян, че се прибира в тях, като се влачи по гъза си, а с ръцете си помага като че ли кара кану.

Третият потърпевш Р. И. е отскоро в махалата. Той също е тръгнал по пътя на Сталин, който е негов Гуру. Тероризира тъща си, която е много добър човек. Тя произхожда от бедно работническо семейство и с голям труд и лишения успя да си купи един дамски велосипед на старо. Жената си кара велосипеда и си гледа работата. Сталин обаче учи Р. С. да я остави на гробищата и да вземе велосипеда, който после да продадат, а парите да изпият. Може ли да се постъпи така с жена, която е била „Ударник“ и „Най-добър в професията“? — питам аз.

Потърпевшия К. П. е жертва на собствения си мерак да нарушава седмата и десетата божи заповеди. Той системно прелюбодейства, а понякога пожелава жената на комшията си.

За морала му може да се съди от протокола на ислямския съд в Либия, където той беше на работа. Лично другаря Кадафи му е сложил черен печат и го е обявил за „персона нон грата“.

Напикаването му е вследствие от многобройните му срамни заболявания, нас и в чужбина. Ако продължава по този начин скоро ще започне и да се посира.

Като заключение ще направя следната равносметко: от всички кореняци мъже в махалата само един се ожени за врачанка. Всички останали са женени, разведени, за селянки или са останали маторци т.е. дърти ергени.

На нашата улица останаха да живеят само осем аборигени. Всички останали са джуруляци, които не пропускат случай да ни ругаят и заплашват дори с физическа разправа. Кемерченките се изпожениха за джуруляци и сега горчиво съжаляват и оплакват своята нерадостна съдба.

В крайна сметка мога да кажа, че не джуруляците, а ние сме тормозеното малцинство. Ние трябва да искаме възмездие, а не те. Принудени сме да пътуваме със стотици километри, да даваме обяви у нас и чужбина за да си търсим другарки в живота, докато те си живеят царски в бащинията ни. Двама от нас пътуват всяка седмица до София, оперният певец замина чак в Бургас, а трети си останаха маторци. Има една хубава народна мъдрост, която казва „…хубава мома от село не излиза.“ Какво стана с нас? Всички хубави моми си останаха в махалата, но не вземаха нас, а джурковците. Така ние останахме немили, недраги да се скитаме по чужди градове.

Господин съдия, моля да съдействате по отношение разгромяването и изселването на тази джуруляшка мафия. Спасете нас, аборигените! Знайте, че един джуруляк ходи и след себе си по сто в града води!

Ние живеем по-зле от евреите във Варшавското гето. При последната акция джуруляците прекръстиха улицата ни отново. Сега се казва „Войводин дол“, като по този начин искат да се изкарат все войводи. В същност те я направиха на „Усран дол“.

Ще изпратим препис от тази защита до Комитета по правата на човека в Женева, а като еколози — в екогласност и лично до др. Стефан Гайтанджиев!

Моля делото срещу мен да се прекрати, като ми бъде присъдено ищците да заплатят разноските по делото, а на мене 100000 лева обезщетение за неимуществени вреди!

Бог да пази Кемеро!

С уважение: не се чете (В. Лазаров)

Драги читатели, аз ви обещавам, че ще продължа да пиша, независимо къде: дали в моя скромен кемерски дом, или в Профилакториума за принудително внедряване край Бистрец!