Веско Лазаров
Люти лакърдии за благи врачани (10) (сборник)

ЛУМПАТА

Името му беше Ангел, а прекорът Лумпата. Това беше купешка дума Лумпен, взета от библията Мордохаева. Професията — воденичар, а имотното му състояние — една воденица-караджейка с два камъка. На единия мелеше жито, а на другия кукуруз. Като всеки воденичар, той беше хитър сиромах с голямо сърце. Облагодетестван беше от Бога, защото в онова купонно време той не изпитваше нужда от насъщния, а покрай мливарите гледаше много перната стока. Тя се плодеше и угояваше сама. Риба имаше също в изобилие. Вино сипваше в достатъчно количество, защото лозето му беше голямо. Като всеки воденичар слабостта му бяха чуждите булки и многобройните му приятели от махалата. Почти не минаваше ден да не се съберат във воденицата на червено винце, дебело мезе и сладки раздумки. Особено близки бяха с махленския фелдшер, който също се казваше Ангел.

На един Банго Васил Лумпата събрал приятелите си да празнуват. Поканил танцьорката Зорка Циганката и циганина кларинетист Щронго. Започнала веселбата, обаче фелдшера го няма. Почакали, почакали и когато търпението им се изчерпало, а градусът се повишил, Лумпата извикал ратая си Вачо Плашипутарнико и му заръчал:

— Тичи у фелшеро и му кажи да доде веднага! Ама да си земе чантата оти имаме болен човек!

От лошите очи, празната паница и питането косите и Пристига запъхтян Плашипутарнико в дома наа фелдшера и още от вратата му казва:

— Чорбаджията рече да си вземеш чантата и веднага да додеш, у воденицата, оти има много болен човек! Връцнал се и беж обратно.

Фелдшера грабнал чантата и колкото му сили позволяват тича след Плашипутарнико. Когато влиза във воденицата, наред с кречеталата чува и музика. Отворил бързо вратата на стаята и що да види? Голямата софра отрупана с ядене и пиене. Щронго стъпил но един стол, навирил кларинета към тавана го надува, та очите му ще изкочат като на варен косат. В ритъма на музиката Зорка, само с един пещимал на срамо, си, бие дайрето и хвърля гюбеци, придружени със сластни погледи.

— Дек е болнио? — запитал разтревожено фелдшера и се заозъртал.

— Те го те! — казал Лумпата и посочил един от софрата, който с пълни уста пляскал с ръце в такт с дайрето на Зорка.

— К’во му е бе? Не видиш ли че врато му е червен като берковски ибрик! — възнегодувал фелдшера.

— Как да не е болен? Зорка фърга гюбеко от два саата, а на тоа не може дда му стане онаа работа. Т’ва не е ли болен човек? А сега остави чантата и седай да ядеш и пиеш к’во Господ дал! — казал ухилен Лумпата.

* * *

Знайно е, че всички воденичари са фаталисти. Лумпата не беше изключение. Имаше ли „лоша среща“, или попиташе ли го някой къде отива, той се връщаше немедлено.

Веднъж махленската клюкарка Мица с деветте езици тръгнала рано за воденицата, та да свари там Лумпата да й Даде паница брашно. За зла врага той бил тръгнал по важна работа. На улицата го среща Мица с празна паница в ръце и го запитала:

— Ангеле, дека рано, рано си пошел? — мустаците му настръхнали като кемерски котарак. Погледнал Мица и ядосано казал: — Отваам у фелшеро!

— К’во ти е бре? Да не си болен? — съчувствено го попитала Мица.

— Отивам на операция! На онаа ми работа е изкарал голем нокът и много убива. Та сакам да го отреже!

— У-у-у да те убие Господ! Ти не си за фелшеро, а си за налбатино Амекията. Он да ти отреже пустиняко със сантрачо, дека обрезва копитата на магаретата.

След тези думи Мица ядосано се фръцнала и тръгнала с празна паница за дома Лумпата си свалил калпака, изтрил си челото с мръсното чевре и клеф, клеф, та обратно във воденицата.