Деби Макомбър
Кавалер за празника (9)

Девета глава

— Взе чека, нали? — попита Даян, след като пое дъх. Беше изпаднала напълно под властта му.

Той извади чека и без да се церемони, го накъса.

— Никога не съм мислел да го приема.

— Но ние сключихме сделка…

— Искам да те видя пак — хвана я той за раменете и я погледна в очите.

Даян занемя. Не би могъл да я изненада повече, дори да й бе казал, че е марсианец. Тя го изгледа подозрително.

— Шегуваш се, нали?

— Никога не съм бил по-сериозен през живота си!

— Наистина съм поласкана… но ще ти откажа.

— Отказваш! — Стив наистина беше изненадан и му трябваха няколко секунди, за да го проумее. — Но защо?

— И питаш след всичко, което се случи тази вечер?

— Ами… — Той отстъпи назад, спря и прокара пръсти през косата си. Даян потрепери. — Не ти вярвам — промърмори той. — Още при първата ни целувка усетих, че между нас става нещо. Мислех, че и ти си го почувствала.

Тя не можеше да го отрече, но само сведе очи и избегна жадния му, настоятелен поглед.

— Нямам никакво намерение да те оставя да си отидеш от живота ми. Ако още не си разбрала, аз съм луд по теб, Даян!

Неочаквано очите й се наляха със сълзи. Тя ги избърса и подсмръкна. Точно това не биваше да се случва. Искаше да си уредят сметките и край. Никакви коментари. Никакви сълзи.

Стив беше красив и амбициозен, интелигентен и очарователен. Най-подходящият…

— Кажи нещо — подкани я той. — Недей да стоиш така и да ме гледаш с тези тъжни очи, пълни със сълзи.

— Това не са сълзи. Това са… — Даян не можа да довърши, защото сълзите се застичаха по лицето й.

— Добре, утре следобед — предложи той с нежен глас. — Ще мина да ви взема с децата. Ще отидем на кино. И майка ти може да дойде, ако искаш.

Даян успя да преглътне сълзите си.

— Това е най-долното, най-подлото нещо, което са ми предлагали някога!

— Да заведа теб и децата на кино?!

— Да. Използваш децата ми срещу мен. Това е…

— … долно и подло — завърши той и се намръщи още повече. — Ако не искаш да намесваме Джейсън и Джил, ще отидем само ти и аз.

— Вече казах не!

— Но защо?

Раменете й потрепериха, докато бършеше сълзите си.

— Аз съм разведена! — Изрече го така, като че ли това беше най-опасната тайна и никой, освен майка и децата, не бяха посветени в нея.

— Е, и какво? — Той продължи да се мръщи.

— Имам деца!

— И това го знам. Даян, добре ли си?

— Нищо не разбираш! Ти можеш да се срещаш, с която поискаш.

— Искам да се срещам с теб!

— Не! — Тя цялата трепереше. Опита да се съвземе, но не успя. Стив стоеше толкова близо и я гледаше така, като че ли всеки момент ще се наведе и ще я целуне отново.

Когато беше абсолютно сигурна, че е преодоляла слабостта си, тя го погледна и рече на един дъх:

— Поласкана съм, наистина съм поласкана, но няма да стане.

— Не бъди толкова сигурна.

— Но аз съм сигурна! Връзка между нас е невъзможна! Наистина, сключихме сделка да ме придружиш на вечерята. Но след това всичко се усложни. Наложи се да ти предложа да се преструваш на влюбен и ти се справи прекрасно. Заблуждаваш се, че ме харесваш. Ти не ме харесваш! Не може да ме харесваш!

— Защото си разведена и имаш две деца ли? — повтори той с горчива ирония.

— Забравяш за майка ми, която постоянно ме манипулира…

Стив сви юмруци.

— Не съм забравил. Всъщност аз съм й благодарен.

Даян присви очи.

— Сега вече знам, че не говориш сериозно.

— Майка ти наистина е изключителна жена, децата ти са чудесни, и в случай, че не си даваш сметка, държа да кажа, че самата ти си прекрасна!

Даян вплете пръсти в перлите на врата си. Мъжът, който стоеше пред нея, беше мъжът — мечта за всяка жена, но тя вече не знаеше как да се държи. Беше сигурна в едно. След начина, по който я беше унижил, след като се бе съгласил да му плати, за да я заведе на вечеря, след като я беше направил за смях пред града, нямаше никакво желание да продължи да се вижда с него.

— Аз не смятам така! Довиждане, Стив.

— Не го мислиш наистина, нали?

Даян приближи прага на къщата.

— Не, точно така мисля!

— Добре. Чудесно — каза той и размаха безсилно ръце. — Щом така искаш, тогава чудесно, просто чудесно… — И се запъти към колата си.

 

 

Даян знаеше, че семейството й ще я подложи на инквизиторски разпит. В минутата, в която влезе, Джейсън и Джил я затрупаха с въпроси за вечерята.

Даян отговаряше колкото може по-неопределено. Побърза да се извини, че е изтощена и се качи в стаята си. Трябваше да е имало нещо в очите й, което е накарало майка й и децата да не й досаждат, защото тази нощ никой повече не я обезпокои.

Тя се събуди рано на следващата сутрин. Чувстваше се ужасно. Джейсън вече беше станал и закусваше в кухнята.

— Е — каза той, когато Даян се появи, — кога ще се видите със Стив?

— О, не знам. — Тя зареди кафеварката, като се мъчеше да не мисли за него. Но не успя.

— Предложи ти пак да се срещнете, нали?

— Не съм сигурна.

— Не си сигурна ли? Какво стана? Снощи изглеждахте много романтично настроени. Харесвам Стив, забавен е.

— Да, знам — съгласи се тя, като стоеше с гръб към сина си и гледаше как кафето капе в стъклената каничка. — Нека да мине малко време. Да видим накъде ще тръгнат нещата…

За нейно облекчение Джейсън прие обяснението и не я разпитва повече. Но майка й не отстъпи толкова лесно.

— Няма ли да поговориш с майка си? Целия ден си толкова мълчалива — настоя Марта, когато седнаха във всекидневната.

— Не, не съм. — Даян не знаеше защо отрича. Майка й беше права, тя наистина се бе вглъбила в мислите си.

— Телефонът изобщо не звъни. А би трябвало!

— Защо?

— Ами Стив няма ли да се обади? Та той вече е почти част от нашето семейство.

— Казваш го така, като че ли трябва да определим датата на сватбата. — Даян се опита да се пошегува, но майка й й хвърли такъв поглед, че веднага престана да се подиграва с това свято нещо — брака.

— Кога ще го видиш пак?

— И двамата сме много заети през следващите няколко дни.

— Заети? Работата не може да пречи на любовта.

Даян не отговори. Майка й продължи да я засипва с въпроси до вечерта, като се опитваше да изкопчи още някоя подробност от дъщеря си, но не успя и неохотно изостави темата.

 

 

Три дни след празника на Свети Валентин, Даян пазаруваше след работа в супермаркета на другия край на града. Избягваше да ходи в онзи прословут супермаркет, където уж се бяха запознали. Но и тук се натъкна на познати — Бети Мартин.

— Даян! — извика Бети.

По дяволите! Бети беше последният човек, когото искаше да срещне. Тя със сигурност щеше да я разпитва за Стив.

И наистина, не се излъга.

— От цяла седмица искам да ти се обадя — започна Бети с усмивка, по-сладка и от мед.

— Здравей, Бети. — Даян се престори, че разглежда стоките в магазина, когато осъзна, че стои пред щанда за бебешки пелени.

Бети ехидно подхвърли:

— Знаеш ли, още не си стара за бебета. На колко си? На тридесет и три или тридесет и четири?

— Някъде там.

— Ако Стив иска деца, можеш да…

— Нямам никакво намерение да се омъжвам за Стив Крейтън! — прекъсна я рязко Даян. — Ние не сме нищо повече от приятели.

Бети повдигна вежди.

— Скъпо мое момиче, напоследък чувам по-различни неща. Та целият Порт Блосъм говори само за вас двамата! Стив е заклет ерген, но… Всички говорят, наистина всички, че ти здраво си го хванала. Едва не се разплаках, когато забелязах как те гледаше в събота вечер. Не знам с какво си го омагьосала, но ако питаш мен, той е твой.

— Сигурна съм, че грешиш. — Даян не можеше да й каже, че му е платила да изиграе тази роля. Той си беше изпълнил задачата прекрасно и беше убедил всички, че е безумно влюбен в нея.

Бети се подсмихна.

— Не мисля, че е така.

Даян се извини, плати на касата и бързо излезе от магазина. Домът й беше не по-малък ад. Джейсън и Джил я чакаха, но не защото искаха да й помогнат да внесе покупките.

— Вече минаха три дни — започна Джил. — Стив още ли не се е обаждал?

— Ако той не се обади, ти трябва да му се обадиш — настоя Джейсън. — В днешно време момичетата вземат инициативата в свои ръце… Не обръщай внимание какво казва баба.

— Аз… — Даян се чудеше къде да се скрие. Никъде нямаше спокойствие.

— Ето визитната му картичка. Хайде, обади се.

Даян се взря в буквите. Разчете името на компанията, адреса и телефонния му номер. В ъгъла беше изписано името на Стив и думата „собственик“.

Прилоша й и тя затвори очи. Той наистина не я мамеше. Мислел е, че тя знае, и с право. Всичко беше написано на картичката, само дето не го беше прочела.

— Мамо! — чу настойчивия глас на Джейсън.

Отвори очи и видя, че синът и дъщеря й я гледат втренчено. Невинните им очи я следяха напрегнато и разтревожено.

— Какво ще правиш? — попита Джил.

— Отивам на аеробика.

— На аеробика? — учуди се Джейсън. — Защо?

— За да се разтоваря — отговори Даян. И наистина имаше нужда да се отпусне. Преди доста време беше открила, че когато нещо й тежи, физическите упражнения я разтоварваха. Проясняваха мозъка. Благодарение на курсовете по аеробика в Общинския център беше излекувала не една емоционална травма.

— Деца, ще извадите продуктите вместо мен, нали? — каза тя и се втурна по стълбите. За по-малко от пет минути си облече трикото, целуна децата и излезе. Изпита вина, когато изкара колата на алеята и ги видя да стоят на верандата и да я гледат тъжно.

Тренировката вече беше започнала, когато се присъедини към групата. През следващия час Даян не спря нито миг, направи всички упражнения, без да се щади. Когато приключиха, беше изтощена до крайност, но все още не беше решила дали да позвъни на Стив, или не.

Отиде до колата с кърпа на врата. Потърси ключовете в портмонето, в джобовете на палтото… Нямаше ги! Обзе я ужас. Засенчи с ръка очи и надникна в колата. Ключовете се мъдреха най-невинно в стартера.