Деби Макомбър
Кавалер за празника (7)

Седма глава

— О, мамо — промълви Джил нежно. — Толкова си красива!

Даян се огледа още веднъж в голямото огледало. В последния миг реши и си купи нова рокля.

Не можеше да си я позволи, но не бе в състояние да разсъждава разумно от момента, в който видя розовото творение на витрината. На мига реши да го пробва. Това беше първата й грешка. Всъщност — това беше една от многото й грешки напоследък, в които беше замесен и Стив.

Тази рокля беше може би най-прекрасната дреха, която бе притежавала. Един поглед върху етикета с цената я накара бързо да излезе от магазина. Беше се поддала на изкушението. Не, беше прекалено разумна, за да направи такова нещо. Седна в кафенето отсреща и в продължение на десет-петнайсет минути прави сметки. След това смачка листа и все пак реши да купи роклята. Щеше да си направи подарък за рождения ден, за празника на майката и за Коледа…

— Донесох ти перлите си — нахлу Марта в спалнята.

Спря рязко, сключи молитвено ръце и закима одобрително.

— О, Даян! Толкова си…

— Красива! — извика Джил вместо баба си.

— Красива — повтори Марта. — Мислех, че ще облечеш червената рокля.

— Случайно бях в магазина и я видях. — Не спомена, че специално беше отишла до близкия град Такома за нова рокля.

— Стив дойде — извика Джейсън.

— Ето перлите — подаде ги благоговейно Марта. Те бяха семейна ценност и се носеха само при много, много специални случаи.

— Мамо, не зная…

— Това е първата ти официална среща със Стив! — настоя тя, като че ли случаят можеше да се сравни само с мига, в който Бог дава десетте си заповеди на Мойсей. Без повече шум тя закопча огърлицата на шията на Даян. — Настоявам да ги сложиш. Баща ти настоява.

— Мамо! Пак ли си говорила с татко? — Това беше фиксидеята на майка й. Бащата на Даян беше починал преди повече от десет години. Но няколко години след смъртта му Марта започна да твърди, че редовно разговаря с него.

— Не съвсем, но знам, че ако баща ти беше жив, щеше да настоява да ги сложиш. А сега тръгвай. Не е хубаво да караш Стив да чака.

Преди да излезе от стаята, Даян затвори очи. Беше напрегната. Чувстваше се глупаво. Това не бе истинска среща, та тя плащаше на Стив да я придружи. Напомняше си го през цялото време, докато се обличаше.

Джил се затича надолу по стълбите.

— Идва и е прекрасна!

— Майка ти винаги е красива — каза Стив. Той стоеше в антрето, облечен в сив костюм — висок, излъчващ жизненост и енергия. Вдигна очи и срещна погледа й. Даян се зарадва от впечатлението, което явно направи.

— Сгреших, тази вечер е повече от красива — прошепна Стив. Поглъщаше я с очи и това още повече я смути.

Те стояха и се гледаха, докато Джил не побутна Стив.

— Няма ли да й дадеш гривната?

— А, да, ето я. — Той съвсем беше забравил, че държи една осмоъгълна кутия.

Даян се намръщи. Вече си беше похарчила парите, а и бяха решили да не си правят подаръци.

— Ето я гривната — отвори той кутията. — Нали каза, че роклята ти е червена. Не знам дали ще й подхожда… — Три бели пъпки бяха вплетени между усуканите бели и червени шнурчета на гривната. Въпреки че роклята й беше в няколко нюанса на розовото, в средата на шарките имаше и малко червено, същият цвят като червеното шнурче. Сякаш Стив беше видял роклята предварително и беше избрал гривната за допълнение към тоалета.

— Гривната е…

— Красива — обади се доволно Джил.

— Готова ли си, Даян?

Джейсън бързо донесе вълненото й палто, като че ли нямаше търпение да я изпрати. Стив взе палтото от ръцете му и й помогна да се облече. В същото време синът и дъщеря й стояха и гордо ги наблюдаваха, сякаш сами бяха организирали всичко.

Преди да излезе, Даян им даде някои наставления и ги целуна по бузите. Джейсън не беше възхитен от идеята да позволи на майка си да го целува пред всички, но не възрази.

Марта все още стоеше на най-горното стъпало и бършеше очите си с кърпичка, като че ли четиримата бяха най-романтичната гледка, която някога е виждала. Даян искрено се молеше Стив да не забележи умилението на майка й.

— Няма да закъснея — обеща тя, щом Стив отвори външната врата.

Първото нещо, което забеляза, когато излязоха навън, беше, че джипът на Стив го няма. Тя се огледа, защото очакваше да е паркирал червеното чудо на улицата.

Като я придържаше за лакътя, той я заведе до една луксозна кола.

— Но каква е тази кола?! — Ако я беше наел за случая, щеше да му каже веднага, че няма никакво намерение да плаща таксата.

— Моята кола.

— Твоята кола! — възкликна Даян. Той отвори вратата и я настани на меката седалка от бяла кожа. Шофьорите явно печелеха по-добре, отколкото беше предполагала. Ако знаеше това, щеше да му предложи двайсет, а не трийсет долара за вечерта.

Стив заобиколи и седна на шофьорското място. Докато стигнаха до Общинския център разговаряха на общи теми и Даян едва прикриваше нервността си.

Паркингът беше почти пълен, но Стив успя да намери празно място точно до централния вход.

— Готова ли си?

Даян кимна. Беше присъствала на няколко такива празненства досега, така че нямаше защо да се чувства нервна. Приятелите и съседите й щяха също да дойдат. Беше се приготвила с отговор на въпросите им за Стив.

Той отвори вратата и й подаде ръка малко намръщено.

— Нещо не е наред ли?

— Изглеждаш ми бледа. — Точно се канеше да му обясни, че е малко нервна, когато той каза: — Не се безпокой. Знам от какво имаш нужда. — Преди да разбере какво има предвид, той се наведе и устните му докоснаха нейните устни.

Беше прав. В момента, в който се целунаха, лицето й пламна. Тя се изви към него, а той прегърна нежно раменете й.

— Грешка човешка — прошепна той. — Единственото нещо, което искам, е да бъда с теб.

— Аз… мисля, че трябва да влезем — каза тя и огледа паркинга, като се молеше никой да не ги е видял.

Светлина и смях долитаха от големите двойни врати на Общинския център на Порт Блосъм. Когато влязоха, се носеше нежна романтична балада.

Стив взе палтото й и го остави на гардероба. Даян се чувстваше все по-притеснена. Когато се върна, той обви с ръка талията й и я въведе в залата.

— Стив Крейтън! — Едва бяха прекрачили прага, когато един едър мъж с прошарена брада ги поздрави. Непознатият потупа Стив по гърба и погледна любопитно Даян.

— Крайно време беше да се появиш на някое от нашите партита.

Стив я представи на мъжа. Казваше се Сам Хортън. Името му й се стори познато, но не можеше да си спомни откъде.

— Сам е президент на Търговската камара — каза Стив.

— А, да — кимна Даян, зарадвана да види един от най-известните бизнесмени в града.

— Съпругата ми Рене — Сам се огледа разсеяно — е някъде наоколо. — След това се обърна отново към Стив: — Намерихте ли си вече маса? Ще ни бъде много приятно, ако седнете при нас.

— Даян? — Стив я погледна.

— Много мило от ваша страна, благодаря. — Само да можеше майка й да чуе! Тя и Стив да вечерят заедно с президента на Търговската камара! Даян не се стърпя и широко се усмихна. Без съмнение, майка й веднага ще отдаде успеха й тази вечер на перлите, които носеше. Сам бързо тръгна да търси съпругата си, за да я запознае с Даян.

— Даян Уилямс! Колко се радвам да те видя. — Гласът беше на Бети Мартин, която прекоси залата заедно със съпруга си Ралф. Тя познаваше Бети от Асоциацията на родителите и учителите. Подготвяха заедно пролетния карнавал предишната година. Всъщност Даян беше свършила по-голяма част от работата, докато Бети се занимаваше само с поканите. Това беше достатъчно, за да накара Даян да се откаже от тазгодишния карнавал.

Представи Стив на Бети и Ралф. Тайничко иззлорадства, като забеляза как Бети гледа Стив. Този мъж наистина си заслужаваше трийсетте долара!

Двете двойки побъбриха малко, след което Стив ги остави за малко. Даян го наблюдаваше, докато прекосяваше залата. Почти всички дами обърнаха глави след него. Той наистина привличаше вниманието с елегантния си костюм.

— Откога познаваш Стив Крейтън? — попита Бети веднага, след като Стив се отдалечи. Тя се наведе към Даян, сякаш очакваше да чуе някаква страхотна клюка.

— От няколко седмици. — Бети се надяваше, че Даян ще се впусне в подробности, но уви, бе разочарована.

— Даян! — Шърли Симпсън, друга позната от Асоциацията, се приближи удивена. — Мъжът с теб Стив Крейтън ли беше?

— Да. — Тя нямаше представа защо Стив е толкова известен.

— Кълна се, че той е най-готиният мъж в града. Само като го видя и пощурявам.

Боже мой, мислеше си Даян, когато беше направила предложението на Стив, нямаше никаква представа, че приятелките ще й завиждат. На това му се викаше добра сделка.

— Намери ли си вече маса? — попита Шърли. Бети се укори, че пропусна да попита първа.

— Да, Сам Хортън вече ни покани, но все пак благодаря.

— Сам Хортън! — повтори Бети и двете с Шърли се спогледаха многозначително. — Господи, откога се движиш сред елита? Желая ти кураж. И късмет със Стив. Отдавна казвам, че е време някоя дама да го върже. Надявам се да си ти.

— Благодаря — отвърна Даян, объркана от развоя на събитията. Всички познаваха Стив, дори приятелките й от Асоциацията. За нея това беше истинска изненада.

В този миг Стив се върна с две чаши шампанско.

— Бих искал да те запозная с неколцина приятели — каза той и я поведе към близката компания мъже. Даян веднага позна кмета и някои други височайши особи.

Тя погледна объркано Стив. Той със сигурност беше общителен, но хората, които познаваше… Защо ли се изненадва? Един шофьор може да изпадне в безброй ситуации, в които да се запознае с известни личности. А Стив беше толкова сърдечен и се сприятеляваше бързо.

Квартетът музиканти засвири суинг от четирийсетте години и Даян започна да потропва в такт с музиката.

— Следващата година ще трябва да направим бал — предложи Стив и й се усмихна. Той небрежно обви с ръка раменете й, сякаш това бе нещо съвсем естествено.

— Прекрасна идея! — кимна кметът на Порт Блосъм. — Трябва да го предложиш на мартенската сесия на комитета.

Даян реши, че нещо не е разбрала. Чак след няколко минути се осмели да го попита за участието му в комитета.

— Член съм на управителния съвет на Общинския център — обясни й Стив.

— Наистина ли?! — Даян едва не се задави с шампанското. Нещата започнаха да си идват на местата и объркването й май не се дължеше на изпитото шампанско.

— Това изненадва ли те?

— Да. Сигурно трябва да си там, имам предвид да имаш собствен бизнес или нещо такова…

Стив се намръщи.

— Така е.

— Наистина ли? — Тя стисна столчето на чашата и едва не го счупи. — Какъв бизнес?

— Компанията „Порт Блосъм Тоуинг“.

Ето какво било! Даян изпи шампанското си до дъно.

— Да не искаш да кажеш, че притежаваш компанията?!

— Да. Само не ми казвай, че не си знаела.

Тя го погледна невярващо и присви очи.

— Наистина не знаех!