Деби Макомбър
Кавалер за празника (8)

Осма глава

Стив Крейтън я беше направил едва ли не за смях.

— И какво? Това не променя нещата — каза той, когато останаха за малко насаме.

Даян продължи да се взира в него. Просто нямаше думи. Не бе ядосана за това, че притежава компанията за влекачи или за това, че е в управителния съвет на Общинския център. Вбесяваше я фактът, че я беше измамил.

— Трябваше да ми кажеш, че притежаваш компания!

— Но нали ти дадох визитната си картичка?

— Дал ми картичка! Най-малкото, което можеше да направиш, беше да го споменеш. Чувствам се като пълна глупачка.

— Честно казано, мислех, че знаеш. Не съм го скрил нарочно — намръщено рече той, все още учуден защо му се сърди.

Още нещо я тревожеше.

— Докато сме на въпроса, какъв си ти всъщност? Да не би да си някакъв… магьосник? Всички жени те обожават!

— Какво?!

— От момента, в който пристигнахме, всички мои приятелки, та дори и непознатите, се тълпят около мен и ме разпитват за теб. Една дори твърди, че като те види, направо обезумява, а друга… Всъщност няма значение.

Стив явно беше поласкан.

— Значи обезумява?

Колко себелюбиви са мъжете!

— Не, не в това е въпросът.

— А в какво?

— Всички мислят, че ти и аз сме в… по-особени отношения.

— Е, и? Мислех, че именно това искаш.

Идеше й да закрещи.

— Защо не погледнеш нещата от моята гледна точка? Ти ме забърка в тази каша! Какво ще казвам на всички, включително на майка ми и на децата след тази вечер? — Защо, защо, по дяволите, не беше помислила за това по-рано?

— Не разбирам какъв е проблемът.

— Съжалявам, че дойдох на тази вечеря. Излъгах собственото си семейство и още по-лошо, платих на мъж да ме придружи. За пръв път в живота си изпадам в подобна низост, а всичко, което ти правиш, е да седиш и да ми се хилиш арогантно!

— Опитвам се да изглеждам безумно влюбен. Почти цяла седмица репетирах пред огледалото.

Даян закри лицето си с ръце.

— Сега разбирам, че съм още по-голяма глупачка, отколкото предполагах. Ти си не само бизнесмен, ами и… И плейбой.

— Не съм никакъв плейбой!

— Може би не… Виж, това не знам, но съм сигурна, че имаш точно такава репутация. В тази зала няма жена, която да не ми завижда!

Нещата взеха неочакван обрат! Даян едва се сдържа да не заплаче. Тя бе искала някой почтен мъж да я придружи на вечерята, за да угоди на децата си, и нищо повече. Винаги бе водила тих и спокоен живот и изведнъж се беше превърнала в най-одумваната личност.

Сам Хортън съобщи по микрофона, че вечерята е сервирана и че моли гостите да заемат местата си.

— Помъчи се да не изглеждаш толкова разочарована — прошепна Стив. Той стоеше зад нея, а ръката му обгръщаше раменете й. — Жената, на която всички завиждат тази вечер, не трябва да изглежда нещастна. Хайде, усмихни се!

— Не мисля, че ще успея — промърмори тя, като се боеше всеки миг да не се разплаче. Не й помогна и това, че Стив я бе прегърнал. Противно на очакванията й докосването му я успокояваше. Не знаеше какво да си мисли. Разумът я съветваше едно, сърцето — друго.

— Повярвай ми, Даян, не съм искал да те измамя. Отпусни се. Нека да се наслаждаваме на вечерта.

— Чувствам се толкова глупаво! — Няколко двойки минаха покрай тях и усмихнато им кимнаха. Даян направи всичко възможно да изглежда спокойна.

— Няма причина да се чувстваш така. — Той я прегърна през кръста и я поведе към масата, където ги чакаха Сам и съпругата му, както и две други двойки, които Даян не познаваше.

Тя се усмихна, докато Стив я настани на стола й. Въпреки всичко си оставаше джентълмен! Беше безкрайно галантен, а тя през цялото време се стараеше да се държи естествено.

След като заеха местата си Стив я представи на другите две семейства — Лари и Луиз Лестър, които притежаваха ресторант, и Дейл и Мариан Атуотър. Дейл беше президент на най-известната счетоводна кантора в града. Заговориха за времето. Даян съсредоточено ядеше салатата, забравила за тях. Стресна се, като чу името си. Шест чифта очи се бяха вперили в нея. Нямаше и най-малката представа защо. Остави вилицата и погледна Стив недоумяващо.

— Вие двамата сте чудесна двойка — тъкмо казваше Рене Хортън, уж между другото, но очите й горяха от любопитство.

— Благодаря — отговори Стив и се обърна към Даян, като не преставаше да я гледа с онова глупаво изражение, което наричаше влюбен поглед.

— Как се срещнахте? — попита Мариан Атуотър.

— Ами… — Даян се забърка в хаоса от полуистини.

— Случи се така, че и двамата бяхме в супермаркета по едно и също време — обясни Стив без запънки. Историята беше повтаряна толкова пъти, че вече звучеше като истина.

— Бях препречила пътя на Стив към щанда за замразени храни — продължи Даян, като се придържаше към познатата версия. Тя се смути, тъй като трите двойки слушаха много внимателно разказа им.

— Помолих Даян учтиво да премести количката си, а тя започна да се извинява. И без да усетим, се заговорихме.

— Аз бях там! — Луиз Лестър разпери ръце и сините й очи заблестяха. — Всичко видях! — Тя избърса устата си със салфетка и продължи, след като се увери, че е привлякла вниманието на присъстващите. — Кълна се, това беше най-романтичната сцена, на която съм била свидетел.

— Наистина — добави Стив и сияещо погледна Даян, която едва се сдържа да не го ритне под масата. Заслужаваше си го.

— Стив, без да иска, блъсна количката на Даян — продължи Луиз и мило му се усмихна.

— Без да искаш, а, Стив? — подразни го Сам Хортън и се разсмя гръмогласно. Странно, но всички бяха спрели да се хранят, за да чуят разказа на Луиз.

— Във всеки случай — продължаваше Луиз, — двамата спряха и се заговориха, и, кълна се, все едно гледах романтична комедия. Даян се извиняваше, че му е препречила пътя. След това Стив погледна продуктите в количката й и започна да я дразни. Всички знаем какво чувство за хумор има Стив.

Другите поклатиха глави, явно питаеха добри чувства към приятеля си.

— Тя избираше нискокалорични храни — каза Стив, като пренебрегна погледа, който му хвърли Даян, — а аз се усъмних, че ги купува за себе си.

Трите жени на масата въздъхнаха. На Даян й идваше да се скрие под масата от срам.

— Но това съвсем не е най-интересната част — не се предаваше Луиз, поласкана, че вниманието на всички е насочено към нея. След миг лицето й придоби замечтано изражение. — Двамата разговаряха цяла вечност. Свърших с покупките си и когато случайно минах покрай тях, те все още стояха там. Докато чаках на касата, ги забелязах да идват по пътеката един до друг, всеки с количката си. Беше толкова прекрасно, сякаш всеки миг щяха да засвирят невидими цигулки.

— Колко трогателно! — прошепна Рене Хортън.

— И аз си помислих така и го споменах на Лари, когато се прибрах. Спомняш ли си, скъпи?

Лари кимна.

— Луиз ми повтаря тази история няколко пъти.

— В първия момент не разбрах, че си ти, Стив. Само си представете, толкова хора минават през супермаркета, а аз да улуча първата им среща! Животът е такава комедия, не мислите ли?

— О, да, животът наистина е комедия — повтори Даян и мило се усмихна на Стив.

— Това беше една от най-прекрасните случайни срещи, на която съм била свидетел — завърши Луиз.

 

 

— Направо да не повярваш какви ги наговори тази Луиз Лестър! — каза Стив по-късно, когато вече седяха в колата му и чакаха ред да се измъкнат от претъпкания паркинг.

— Наистина не е за вярване. Какви лицемери са хората! — отговори Даян. Бе успяла да дочака края на вечерта с огромни усилия на волята. От мига, в който влязоха в залата, до момента, когато Стив й помогна да си облече палтото, те бяха център на вниманието и главна тема за разговори.

Като пчела в цветна градина Луиз Лестър жужеше от маса на маса в усилието си всички да узнаят как са се запознали Стив и Даян и как е била свидетел на всичко това.

— Никога не съм била по… — Даян не можеше да намери точната дума, за да изрази как се чувства. — Това е може би най-ужасната вечер в живота ми! — Тя се облегна на седалката и затвори очи.

— Мислех, че ти е забавно.

— Чуваш ли се какво говориш? — избухна тя и го стрелна с поглед. — Първото нещо, което ме стъписа, беше, че ти се оказа един богат плейбой.

— Хайде, хайде, Даян. Само защото притежавам компания, не означава, че съм червив от пари.

— Компанията за влекачи в Порт Блосъм е една от най-процъфтяващите в окръг Китсап! — Тя повтори това, което Сам Хортън й бе доверил. — По дяволите, не разбирам защо майка ми никога не е чувала за теб! Тя от месеци ми търсеше подходящ мъж. Цяло чудо е, че не е… — Даян спря рязко.

— Какво? — подкани я Стив.

— Е, добре, мога да бъда спокойна, че поне майка ми е реалистка. Винаги се е спирала на кандидати от нашата среда. А ти си от „звездите“. Единствените мъже, които майка ми познава, са обикновени хора — месари, учители…

Спомни си как майка й беше реагирала на името на Стив, когато го спомена за първи път. Знаеше, че го е чувала, но не можеше да си спомни откъде.

— Значи съм звезда! Странно сравнение.

— Съвсем не е странно. И като си помисля, че ти предложих пари… — Даян отново изпита срам и угризения, дори настръхна. — Има още едно нещо, което бих искала да знам — защо онази вечер още не бе решил с кого ще бъдеш на вечерята.

— Много просто. Нямах с кого.

— Обзалагам се, че си си умрял от смях след предложението ми да ти платя, за да дойдеш с мен. — Изпитваше срам, като си спомнеше как го бе посъветвала за костюма.

— Всъщност бях поласкан.

— Не се и съмнявам!

— Все още ли изпитваш угризения?

— Може и така да се каже. — Угризения беше меко казано.

Тъй като вече приближаваха дома й, Даян извади чековата си книжка. Изчака го да паркира на алеята и му подаде подписан чек.

— Какво е това? — попита Стив.

— Парите, които ти дължа. Не знам точно колко струва мечето на Джил и прибавих приблизителната сума. Цената на розите е различна в различните магазини, затова взех средната стойност…

— Не мисля, че трябва да ми плащаш, преди да е завършила вечерта — каза той и отвори вратата.

За Даян вечерта беше приключила в минутата, когато разбра кой е.

— Сега пък какво си намислил?

Стояха и се гледаха. Той протегна ръце и обхвана раменете й.

Тя се намръщи, но продължи да го гледа.

— Възнамерявам да си заслужа парите.

— Моля?

— Джейсън, Джил и майка ти…

— Какво те?

— Скупчили са се на прозореца в очакване да те целуна. Мисля, че не бива да ги разочароваме.

— О, не, недей! — възпротиви се тя. Но в момента, в който погледите им се срещнаха, гневът й се изпари. Усетил колебанието й, той бавно се наведе.

Даян знаеше, че ще я целуне, но не бе в състояние да направи нищо, за да го спре.