Деби Макомбър
Кавалер за празника (5)

Пета глава

— Стив пристига! — извика Джейсън и пусна пердето на прозореца във всекидневната. — Току-що зави с колата по алеята.

Веднага след него, като ехо, се обади Джил.

— Дошъл е с джипа. Той е червен и…

— И е дяволски готин! — похвали Джейсън колата в типичен тийнейджърски стил.

— Какво ви казах? — измърмори наежено Марта, докато наглеждаше своя „Строганов“. — Да кара червен джип! — Гласът й заплашваше да премине в истерия. — Няма съмнение, този мъж е дяволско изчадие!

— Мамо, „дяволски“ за Джейсън означава „страхотен“.

— Никога не съм чувала по-абсурдно нещо през живота си.

Точно в този миг се позвъни. Даян захвърли престилката и отиде да го посрещне в антрето. Джейсън, Джил и майка й я изпревариха.

— Мамо, моля те, отдръпнете се малко. Джейсън! Джил! Ще ми направите ли път?

И тримата отстъпиха неохотно назад. Но в мига, в който Даян сложи ръка на дръжката на вратата, те отново се приближиха.

— Деца, мамо, моля ви! — ядоса се тя.

Джейсън и Джил влязоха с нежелание в хола и седнаха пред телевизора. Марта обаче отказа да се прибере.

Звънна се втори път и след като Даян погледна майка си и не получи никакъв знак, отвори вратата. На прага стоеше Стив с огромен букет червени рози в едната ръка и голям плюшен мечок в другата.

Даян премигна слисано, като изчисли колко струват розите и мечока. Та тя не можеше да си позволи и карамфили! И ако беше сметнал за необходимо да донесе плюшен мечок, защо не беше избрал по-малък и по-евтин?

— Може ли да вляза? — попита той след дълга пауза.

Марта побутна дъщеря си и се усмихна мило.

— Вие трябва да сте Стив? Колко се радвам да ви видя! — възкликна тя, сякаш обожаваше всички шофьори.

Даян се усмихна и покани Стив. Джейсън и Джил изникнаха отново и наблюдаваха с нескрит интерес новия познат на майка им. След като беше видял червения джип, всички опасения на Джейсън относно Стив изчезнаха. Той беше спечелен.

— Стив, бих искала да ти представя семейството си.

— Значи ти си Джейсън — протегна ръка Стив. — Радвам се да се запозная с теб, момчето ми. Майка ти ми е говорила много за теб.

Джейсън засия.

Стив се обърна към Джил и й подаде огромния мечок.

— А това е за теб. Исках да подаря нещо специално на дъщерята на Даян, но не можах да измисля друго. Надявам се, не си разочарована.

— Обичам мечета! — извика Джил и прегърна огромната играчка. — Мама ли ти каза?

— О, не! — ослепително се усмихна Стив. — Просто предположих, че ще ти хареса.

— Благодаря ти, много ти благодаря! — Тя залюля мечока и се затича нагоре по стълбите. — Веднага ще го сложа в леглото си.

Стив я проследи с поглед и се обърна към Даян. За един кратък миг тя се помъчи да му намекне, че преиграва. Той се намръщи, но бързо се съвзе и подаде розите на майка й.

— За мен? — извика Марта и сложи ръка на устата си, очарована от жеста. — О, не трябваше! Господи, не мога да си спомня последния път, когато мъж ми е подарявал рози. — И тя тайно избърса очи с крайчеца на престилката. — Толкова са красиви!

— Мамо, няма ли да ги сложиш във вода? — подкани я Даян.

— О, скъпа, да, трябва. Много мило от твоя страна, Стив! Много мило…

— Джейсън, иди да помогнеш на баба си.

Синът й бе готов да протестира, но се примири и последва баба си в кухнята.

Когато останаха сами, Даян се обърна към Стив.

— Не мислиш ли, че се престараваш? — прошепна тя и от яд дори заекна. — Не мога да си позволя да платя всичко това!

— Не се тревожи.

— Как да не се тревожа? Ти ще ме разориш! Със скоростта, с която харчиш парите ми, ще бъда принудена да измисля друг план.

— По-тихо, ще ни чуят!

— Аз…

Стив постави пръст на устните й.

— Знам един начин да те накарам да замълчиш. Не ме карай да го прилагам. Ще направим лошо впечатление, ако те целуна толкова скоро след пристигането ми.

— Да не си посмял!

Усмивката му я накара да си помисли, че той наистина ще го направи.

— Само се опитвам да изглеждам лудо влюбен!

— Не се престаравай! Трябва да ми отваряш вратата и да ми държиш стола — това е всичко, което искам. Първо си въртиш очите, като че ли изпадаш в амок, задъхваш се като санбернар, след това похарчваш цяло състояние…

— Вечерята е готова — извика Марта от кухнята.

Даян му хвърли последен гневен поглед. Стив я последва и й държа стола.

— Сега доволна ли си? — прошепна той в ухото й, когато Даян сядаше.

Малко след това и петимата се наредиха около масата. Майка й каза молитвата, а Даян се помоли наум Стив да им направи добро впечатление, и все пак не прекалено добро.

Започнаха с ордьовър, продължиха със „Строганоф“, салата от маруля и краставици и завършиха с домашно приготвени кифли. Тогава Джейсън поде темата, която едва се сдържаше да не коментира от самото начало.

— Мама каза, че сте се срещнали в супермаркета.

Стив кимна.

— Тя беше застанала по средата на пътеката и трябваше да я помоля да премести количката си, за да мога да стигна до сладкишите.

Джейсън изглеждаше доволен от уточнението.

— И аз си мислех, че се е случило нещо такова.

— Моля? — направи се Стив на невинен.

Синът на Даян се изкашля и ги погледна, преди да продължи.

— Трябва да чуеш мамината версия за това как сте се запознали.

— Още салата? — намеси се Даян, като подаде купата на сина си.

Джил изглеждаше объркана.

— Но не си ли се усмихнал на мама и не си ли й казал, че изглежда много добре и така нататък?

Стив използва момента, докато намазваше с масло поредната кифличка, за да събере мислите си. Даян разбра, че се мъчи да угоди и на двете й деца. Ако кажеше, че е споменал нискокалоричните храни и нейната фигура, тогава рискуваше да засегне Джейсън, според когото никой мъж с всичкия си не би казал подобно нещо. От друга страна, ако отречеше, рискуваше да нарани романтично сърчице на Джил.

— И аз бих искала да знам — включи се Марта, която бе повече от доволна, че Стив си сипа втори път от нейния специалитет. — Даян въобще не говори за тези неща. Тя доскоро дори не бе споменавала за теб.

— Ако трябва да бъда честен — рече Стив и се облегна на стола, — не мога да си спомня точно какво казах на Даян. Подразних се от това, че е препречила пътеката, но когато я помолих да я освободи, тя започна да се извинява и бързо отмести количката си. — Джейсън кимна и се успокои. — Ала когато я погледнах, не можах да не си помисля, че това сигурно е най-красивата жена, която съм виждал някога.

Джил въздъхна с облекчение.

— Не си спомням нищо такова! — отсече Даян и посегна за още една кифла. Разряза я със замах и намаза двете половини с масло. Чак тогава забеляза, че в чинията си има друга недокосната кифла.

— Смятам, че след като приключим с вечерята, ще мога да разходя Джейсън с джипа — каза Стив след няколко минути.

— Наистина ли? — Джейсън едва не подскочи от стола.

— Отдавна си го бях наумил — обясни Стив. — Знам, че всяко момче мечтае да се вози в джип.

— Прав си! — Джейсън беше толкова развълнуван, че не можеше да остане нито минута повече на мястото си.

— Когато се върнем с Джейсън, ще направим едно кръгче и с теб. Нали, Даян?

Тя поклати глава.

— Не, благодаря.

Три чифта очи я стрелнаха с укор, сякаш беше извършила държавна измяна и семейството й бе принудено да я предаде на ЦРУ.

— Сигурна съм, че Даян нямаше това предвид — каза Марта и се усмихна мило на Стив. — Напоследък е много уморена и ги говори едни…

Даян погледна озадачено майка си.

— Можем ли вече да тръгваме? — нетърпеливо попита Джейсън.

— Разбира се, ако майка ти разреши. — Стив погледна Даян. Тя кимна, а Джейсън налапа остатъка от кифлата и скочи.

— Като се върнете, ще ви почерпя с ябълков пай — обеща Марта и ги изпрати до вратата.

Щом майка й се върна в кухнята, Даян възмутено попита:

— За какво беше всичко това?

— Кое? — престори се на невинна Марта.

— Че съм била много изморена напоследък.

— А, това ли — престорено се сепна майка й, докато почистваше масата. — Стив иска да останете малко насаме. Съвсем нормално е, затова си позволих да те извиня.

— Да, но…

— Твоето държане, скъпа, беше меко казано нелюбезно. Когато един джентълмен иска да прекара необезпокояван няколко минути с теб, редно е да се съгласиш.

— Мамо! Доколкото си спомням, ти нарече Стив дяволско изчадие. Забрави ли?

— Сега, след като го познавам, си промених мнението.

— Какво стана с месаря Джеръм? Мислех, че него си ми избрала за съпруг.

— Стив ми харесва повече. Той е добър човек и ще бъде глупаво от твоя страна да го оставиш да ти се изплъзне, като се правиш на безразлична.

— Но той наистина ми е безразличен!

Марта Джейнс побърза да поклати глава, убедена в противното.

— Видях как ти светнаха очите, когато Стив се появи. Можеш да излъжеш всеки друг, но не и собствената си майка. Ти се влюбваш в този млад мъж и, честно казано, аз съм много доволна. Харесвам го.

Даян се намръщи. Ако очите й блестяха, когато Стив пристигна, то беше от гняв, защото се чудеше как ще му плати розите и мечока. Това, което изпитваше към него, въобще не беше романтично чувство. Или пък… беше?

Боже Господи, как така ще се влюбва в такъв мъж!

Тя продължи да се измъчва от колебания, докато зареждаше миялната машина.

— Стив наистина е симпатичен — заключи Джил. Дъщеря й бе способна да нарече симпатичен дори и хунския вожд Атила, ако й донесеше плюшено мече. — Прилича малко на Том Круз, не мислиш ли? — продължи Джил.

— Не съм забелязала.

Лъжа! Даян беше забелязала много повече, отколкото бе склонна да признае. Въпреки че не беше съгласна с всичко, което вършеше Стив, той си изпълняваше добре ролята. Разбира се, затова му плащаше, но той започваше да надхвърля пълномощията си.

— Сигурна съм, че от Стив Крейтън би излязъл добър съпруг — промърмори Марта замислено и извади пая от печката. — Всъщност си мислех колко хубаво ще бъде да се ожените през лятото. Много по-лесно е да накараш роднините да пътуват, когато времето е хубаво. Най-добре ще е през юни или юли.

— Мамо, моля те! Стив и аз едва се познаваме.

— Напротив — каза Стив, който тъкмо влизаше в кухнята. Той застана зад Марта и вдъхна аромата на ябълковия пай. — Обожавам сватбите през лятото!