Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Землемория (разкази)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tales from Eartsea, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (9 юни 2007 г.)

Издание:

Урсула Ле Гуин

Другият вятър

 

Ursula Le Guin

The Other Wind, 2001

 

© ИК „Бард“ ООД, 2003 г.

История

  1. — Добавяне

Описание на Землемория

Народи и езици

Народи

Хардийските земи

Хардийският народ на Архипелага се препитава със земеделие, скотовъдство, риболов, търговия и обичайните за едно не-индустриално общество занаяти и умения. Числеността му е стабилна и ограничената им, годна за обитаване земя никога не е била пренаселвана. Гладът е нещо непознато, а бедността в много редки случаи е драстична.

Малките острови и села обикновено се управляват от повече или по-малко демократичен съвет или Дума, оглавявана или представлявана при преговори с други групи от избран Островитянин или Островитянка. В Разливите често не съществува никакво друго управление освен Островната дума и Градските думи. Във вътрешните острови рано е възникнала управляваща класа и повечето от големите острови и градове се управляват, поне номинално, от наследствени Владетели и Владетелки, докато целият Архипелаг от столетия се е управлявал от крале. Селищата и големите градове обаче често се управляват почти изцяло от своите Думи, както и от търговски и занаятчийски гилдии. Големите гилдии, тъй като мрежата им покрива всички Вътрешни острови, не са подвластни на никакъв друг господар или власт, освен на краля в Хавнър.

Формите на крепостничество, васалство и робство са съществували в различни периоди в някои райони, но не и под управлението на хавнърските крале.

Съществуването на магията като призната и ефективна сила, притежавана от определени индивиди, но не от всички, оформя и влияе на всички институции на хардийското население, така че макар ежедневието в Архипелага привидно да прилича на това в неиндустриалните общества другаде, има и почти неизмерими различия. Едно от тези различия е може би, или може да се разпознае в, липсата на каквато и да било институционализирана религия. Суеверието е толкова обичайно, колкото и навсякъде, но не съществуват никакви богове, никакви култове, никакво почитане на висша сила от какъвто и да било вид. Ритуал се проявява единствено в традиционните жертвоприношения на Древните сили по време на големите и повсеместно провеждани празненства като Слънчевото завръщане и Дълготрайния танц, при изричането и изпяването на традиционните песни и епоси на тези празненства и, вероятно, в извършването на магически заклинания.

Цялото население на Архипелага и на Разливите споделя хардийския език и култура, с местни отлики. Хората на Салджийския народ в далечния Югозападен разлив съхраняват ежегодните празненства, но почти нищо друго от архипелагската култура, тъй като нямат търговия, земеделие и не знаят нищо за другите народи.

Повечето хора на Архипелага са с кафява или червеникаво-кафява кожа, черна права коса и тъмни очи; преобладаващият телесен тип е нисък, тънък, с малки кости, но доста мускулест и със стегната плът. В Източните и Южните разливи хората обикновено са по-високи, с по-яки кости и по-тъмни. Много от южняците имат много тъмнокафява кожа. Повечето мъже на Архипелага са с малка или никаква окосменост по лицето.

Жителите на Оскил, Рогма и Борт са по-светлокожи от останалите на Архипелага и често имат светлокафява и дори руса коса и светли очи; тамошните мъже често са брадати. Техният език и част от поверията им са по-близки до каргадските, отколкото до хардийските. Тези далечни северняци вероятно са потомци на каргадците, които, след като заселили четирите големи Източни земи, са се върнали по море на Запад преди около две хиляди години.

Каргадските земи

На тези четири големи острова на североизток от главния Архипелаг преобладаващият цвят на кожата е светлокафяв до бял, с коса тъмна до руса и очи тъмни до сини или сиви.

Липсват значителни смесвания между видовете цвят на кожата, освен на Оскил, тъй като Северният разлив е изолиран и рядко заселен, а каргадците са се държали отчуждено и често пъти враждебно към жителите на архипелага цели две или три хилядолетия.

Четирите острова на Каргад имат предимно сух климат, но са плодородни, когато се напояват и обработват. Каргадците са поддържали общество, което изглежда малко повлияно, освен в отрицателен смисъл, от своите далеч по-многобройни съседи на юг и запад.

Сред каргадците магическата сила, изглежда, е рядка като природна дарба, може би защото е била пренебрегвана или активно потискана от тяхното общество и власти. Освен като зло, внушаващо страх и отбягвано, магиката не играе значима роля в тяхното общество. Тази неспособност или отказ да се практикува магия поставя каргадците в неблагоприятно положение спрямо обитателите на архипелага почти във всяко отношение, и това донякъде може да обясни защо те винаги са се въздържали от търговия и от всякакъв вид размяна, освен пиратски набези и нашествия по най-близките острови на Южния разлив и около Гонтско море.

Дракони

Песни и сказания указват, че драконите са съществували преди всяко друго живо същество. Някои старохардийски съставни имена или евфемизми за дракон са Първороден, Старей, Древни деца. (Думите за първородно дете на семейството в оскилски, ахад, и на каргадски, гадда, произлизат от думата хаат, „дракон“ на Древната реч.)

Откъслечни позовавания и приказки от Гонт и Разливите, пасажи от свещената история в Каргадските земи и една странна загадка в „Пелнийските сказания“, дълго време пренебрегвана от учените на Роук, разкриват, че в най-ранните времена драконите и човешките същества са били от един и същи вид. По-късно това драконово-човешко племе се разделило на два вида същества, несъпоставими в своите нрави и стремежи. Навярно някакво дълготрайно географско разделение е причинило постепенно и естествено отделяне, диференциране на видовете. Пелнийските сказания и Каргадските легенди твърдят, че разделението станало съзнателно, в резултат на едно взаимно споразумение, известно като верв надан, Ведурнан, „Разделението“.

Тези легенди са съхранени най-добре в Хур-ат-Хур, най-източната от Каргадските земи, където драконите са се изродили до животни без висока интелигентност. При все това тъкмо в Хур-ат-Хур хората съхраняват най-жива убеденост в първоначалното родство между човешкия и драконовия вид. А с тези приказки за древни времена се съчетават и истории от по-ново време за дракони, приемащи човешки облик, хора, придобиващи драконова форма, същества, които всъщност са и човешки, и драконски.

Както и да се е стигнало до Разделението, от началото на историческото време човешките същества са обитавали главния Архипелаг и Каргадските земи източно от него, докато драконите са се придържали към най-западните острови — и отвъд тях. Някои хора са се озадачавали защо са избрали за свое владение пустото море, след като драконите са „същества на вятъра и огъня“, които се давят, ако се гмурнат под водата. Но за тях не е наложително да докосват нито вода, нито суша; те живеят в полет, високо във въздуха, на слънчевата и звездната светлина. Единственото, което драконът използва като суша, е някое скалисто място, където може да снесе своите яйца и да отгледа дракончетата си. Малките голи и пустинни островчета на най-отдалечения Западен разлив са достатъчни за това.

„Сътворението на Еа“ не съдържа изрични позовавания за първоначално единство и по-късно отделяне на драконите от хората, но това може да е така, защото поемата, в предполагаемата й първоначална форма, на Езика на Сътворението, се датира към време преди Разделението. Най-доброто свидетелство в поемата за общия произход на дракони и хора е архаичната хардийска дума в нея, която обикновено се разбира като „хора“ или „човешки същества“, алат. Думата етимологично (от Истинските руни Атл и Хта) означава „елово-същества“, „тези, които изричат слова“ и следователно би могла да означава или да включва драконите. Понякога използваната дума е алхерат, „истино-слово-същества“, „тези, които изричат истински слова“, говорещите Истинската реч. Това би могло да означава хора чародеи, или дракони, или и двете. В древните „Пелнийски сказания“ се твърди, че думата се използва за обозначаване както на чародеи, така и на дракони.

При драконите знанието на Истинската реч е вродено, или както се изразява Гед, „драконът и речта на дракона са едно и също“. Ако човешките същества първоначално са споделяли това вътрешно присъщо знание или идентичност, то те са го изгубили така, както са изгубили драконската си природа.

Езици

Древната реч, или Езикът на Сътворението, с която Сегой е сътворил островите на Землемория в началото на времето, е вероятно безкраен език, тъй като назовава всички неща.

Този език е вроден при драконите, но не и при хората, както се каза по-горе. Съществуват изключения. Някои човешки същества, притежаващи могъщи дарби в магията — или поради древното родство между хора и дракони — знаят по рождение известен брой думи от Древната реч. Но огромното мнозинство от хората трябва да учат Древната реч. Хардийците, практикуващи занаята на магьосничеството, я учат от своите учители. Заклинатели и вещици научават по няколко думи от нея, а някои я овладяват почти толкова свободно, колкото драконите.

Всички заклинания използват поне една дума от Древната реч, въпреки че на селската вещица или заклинател може да не им е съвсем ясно значението й. Великите заклинания се правят само на Древната реч и се разбират в момента на изричането им.

Хардийският език на Архипелага, оскилският на Оскил и каргадският говор са все далечни издънки на Древната реч. Никой от тези езици не служи за правене на магически заклинания.

Населението на Архипелага говори хардийски. Съществуват толкова диалекти, колкото са островите, но отликите на никой от тях не са толкова крайни, че да е напълно неразбираем за другите.

Оскилският, говорен в Оскил и два острова северозападно от него, има повече сходства с каргадския, отколкото с хардийския. Каргадският е най-отдалечен и по речников състав, и по синтаксис от Древната реч. Повечето говорещи го (както и повечето говорещи хардийски) не съзнават, че езиците им имат общ предтеча. Учените на Архипелага знаят този факт, но повечето каргадци биха го отрекли, защото бъркат хардийския с Древната реч, на която се правят заклинанията, и поради това се боят и презират цялата архипелагска реч като злокобно магьосничество.

Писменост

За писмеността се смята, че е била изобретена от Господарите на руните, първите велики чародеи на Архипелага, навярно за да помогне за съхраняването на Древната реч. Драконите нямат писменост.

В Землемория съществуват две съвършено различни форми на писменост: Истинските руни и руническото писмо.

Истинските руни, използвани в Архипелага, въплъщават слова от Езика на Сътворението. Истинските руни не са просто символи, а сътворители: те могат да се използват за появата на нещо или на условие, или да предизвикат събитие. Да изписваш такава руна означава да действаш. Силата на действието варира според обстоятелствата. Повечето Истински руни се намират само в древни текстове или книги на древната мъдрост и се използват единствено от чародеи, обучени в прилагането им; но твърде много от тях, например символът, изписван на прага, за да опази къщата от пожар, се използват ежедневно и са познати и на неучените хора.

Дълго след изобретяването на Истинските руни за хардийския език е било създадено немагическо руническо писмо. Това писмо въздейства на реалността не повече от всяка друга писмовност — тоест непряко, но значително.

Твърди се, че Сегой пръв изписал Истинските руни с огън на вятъра, тъй че те са съвременни на Езика на Сътворението. Но това може и да не е така, тъй като драконите не ги използват, а и да ги знаят, не го признават.

Всяка Истинска руна си има значимост, обвързаност или област на значение, която повече или по-малко може да се определи на хардийски; но по-добре е да кажем, че руните изобщо не са думи, а по-скоро заклинания или действия. Само и единствено в синтаксиса на Древната реч, и само когато се изговарят или пишат от чародей, не като изявление, а с намерението да се действа, подсилено с глас и жест — в заклинание — словата на руната напълно разгръщат силата си.

Когато се записват, заклинанията се пишат с Истинските руни, понякога с известни примеси от хардийските руни. Да пишеш на Истинските руни, както и да говориш на Древната реч, означава да гарантираш истинността на това, което казваш — стига да си човек. На този език човешките същества не могат да лъжат. Драконите могат; или поне те твърдят така; а ако лъжат, то това не доказва ли, че твърдението им е истинно?

Назованото име на една Истинска руна може да е думата, която тя означава в Древната реч, или една от конотациите на руната, преведена на хардийски. Имената на обичайно използваните руни като Пир (използвани за защита от огън, вятър и лудост), Сифл („добра скорост“), Симн („спорна работа“) се използват безцеремонно от обикновените хора, говорещи хардийски; но практикуващите магията изричат дори такива добре познати и често използвани имена предпазливо, защото те всъщност са думи от Древната реч и могат да повлияят на събития по нежелани и неочаквани начини.

Така наречените „Шестстотин руни на хардийския“ не са хардийските руни, с които се пише на обикновения език. Те са Истински руни, на които са дадени „безопасни“, пасивни имена на обикновения език. Истинските им имена в Древната реч трябва да се запомнят в мълчание. Амбициозният ученик по магьосничество ще продължи с изучаването на „Следващите руни“, „Руните на Еа“ и много други. Доколкото Древната реч е безкрайна, така е и с руните.

Обикновеният хардийски, за целите на управлението, търговията или личните писма, или за да се записва история, приказки и песни, се пише със знаци, съответно наречени хардийски руни. Повечето жители на Архипелага научават по няколкостотин до няколко хиляди от тези знаци като основна част от своето няколкогодишно обучение. Говорим или писмен, хардийският е безполезен за правене на заклинания.

Литература и исторически извори

Преди хилядолетие и половина или повече, са били създадени хардийските руни, за да позволят разказвателното писане. Оттогава насетне са записани и съхранени като текстове „Сътворението на Еа“, „Великите подвизи“, „Баладите“ и „Песните“, които първоначално са били текстове за изпяване или декламиране. Те и до днес съществуват в двете си форми. Многото писмени копия на древните текстове служат, за да бъдат опазени от многобройните и безразборни изменения и различия, или изобщо да се забравят; но песните и историите, които са част от всяко детско образование, се преподават и научават на глас, предавани през годините от един жив глас на друг.

Древният хардийски се различава по речник и произношение от съвременната реч, но наизустяването и редовното декламиране и слушане на класиката опазва разбираемостта на архаичния език (и вероятно слага някаква спирачка на езиковата инерция в ежедневния говор), докато хардийските руни, също като китайските йероглифи, могат да се приспособяват към различните произношения и изменения в значенията.

Подвизи, сказания, песни и популярни балади все още се съчиняват за устни изпълнения, предимно от професионални певци. Нови творби, спечелили общ интерес, се записват поединично или се включват в сборници.

Независимо дали се изпълняват, или четат в мълчание, всички такива поеми и песни съзнателно биват оценявани според тяхното съдържание, а не по литературните им качества, и оценката варира от висока до нулева. Обичайните поетически средства са стабилната метрика, алитерацията, стилизираните фрази и устойчивите словосъчетания. Съдържанието включва митичен, епичен или исторически разказ, географски описания, практически наблюдения, свързани с природа, земеделие, морски познания и занаяти, нравоучителни приказки и притчи, философска, пророческа и духовна поезия и любовни песни. Подвизите и сказанията обикновено се декламират, баладите се пеят, често с акомпанимент на ударни инструменти; професионалните декламатори и певци могат да пеят с лира, цигулка, барабани и други инструменти. Песните по принцип съдържат по-малко разказвателен елемент и много от тях се ценят и опазват главно заради мелодиката им.

Историческите книги и записки, както и магическите предписания, съществуват само в писмена форма — последните обикновено представляват смесица от хардийско руническо писмо и Истински руни. Една книга на познанието (сборник от заклинания, съставен от чародей или поредица чародеи) обикновено съществува в едно-единствено копие.

Често се оказва особено важно словата на тези книги-познания да не се изричат гласно.

Оскилците използват хардийските руни, за да пишат на своя език, тъй като те търгуват предимно с хардийски говорещи страни.

Каргадците проявяват остра съпротива към всякакъв вид писмо, защото го смятат за магьосническо и порочно. Те съхраняват сложни отчети и записи в тъкани с различни цветове и плетива и са опитни в математиката, като използват дванадесетична система; но са възприели някакъв вид символично писмо едва след идването на Богокралете, и при това го прилагат много оскъдно. Бюрократите и търговците на Империята са приспособили хардийските руни към каргадския, с някои опростявания и добавки за целите на търговията и дипломацията. Но каргадските жреци изобщо не учат писменост и мнозина каргадци все още изписват всяка хардийска руна с тънка черта през нея, за да заличат криещата се в нея магия.

История

Бележка по датировките: Много острови притежават свое местно летоброене. Най-широко разпространената система за датиране в Архипелага, която произлиза от Хавнърското сказание, е избрала за първа историческа година годината, в която тронът е взел Моред. По това летоброене „настоящето“ в описанието, което четете сега, е 1058 г. на Архипелага.

Началата

Всичко, което знаем за древните времена в Землемория, може да се намери в поеми и песни, предавани устно столетия наред, преди да бъдат записани.

„Сътворението на Еа“, най-старата и най-свещена поема, е най-малко от две хиляди години в хардийския език; първоначалната й версия може да е съществувала хилядолетия преди това. Нейните тридесет и една станси разказват как Сегой е въздигнал островите на Землемория в началото на времето и е създал всички неща и живи същества, като ги е назовал на Езика на Сътворението — езика, на който за първи път е била изречена поемата.

Океанът обаче е по-стар от островите; така твърдят песните.

Преди да бъде светлият Еа, преди Сегой

да повели да бъдат острови,

предутринен вятър браздеше морската шир…

А Древните сили на Земята, проявяващи се при Роукската могила, Горската обител, Гробниците на Атуан, Теренон, Устните на Паор и по много други места, може би са се породили със самия свят.

Възможно е Сегой да е една от Древните земни сили. Възможно е Сегой да е име на самата Земя. Според някои всички дракони, или определени дракони, или определени хора, са проявления на Сегой. Единственото, което е сигурно, е, че името Сегой е древно почтително название, образувано от старохардийския глагол „създавам, оформям, възниквам съзнателно“. От същия корен произлиза и съществителното есиги, „творческа сила, дихание, поезия“.

„Сътворението на Еа“ е в основата на образованието в Архипелага. Докато станат на шест-седем години, всички деца вече са слушали поемата и повечето са започнали да я запаметяват. Възрастен, който не я знае наизуст така, че да може да я декламира или пее с други и да я преподава на деца, е смятан за голям невежа. Тя се учи през зимата и пролетта, а се декламира и пее всяка година на Дълготрайния танц, празнуването на лятното слънцестоене.

Цитат от нея е приведен в началото на „Магьосникът от Землемория“:

Само в мълчанието има слово,

само в мрака — светлина,

само в смъртта — живот;

Ярко прорязва полетът на ястреба

пустеещите небеса.[1]

Началото на първата станца е цитирано в „Техану“:

Сътворено от неръкотворно, края от началото как да различим? Единствено ни е позната вратата между двата свята, където влизаме, когато си отиваме оттук. Сред всички същества, които вечно се завръщат, най-старият, Сегой, Вратарят…

и последният стих от първата станса:

И светлата Еа излязла от морската пяна[2]

Бележки

[1] Прев. Катя Петрова

[2] Прев. Мария Кръстева