Сандра Браун
Само спомен (12)

Дванадесета глава

Булката беше облечена в бяло. Копринената рокля беше семпло скроена, но прилягаше фантастично на стройната й фигура. Не изглеждаше погълната от нея, както би могло да стане в една от традиционните пищни булчински рокли. Беше със светли чорапи и бели пантофки. Дългите й тъмни коси бяха сресани на път и задържани от двете страни с бели камелии — любимите й цветя. Беше олицетворение на прелестта. Очите й сияеха като доказателство за щастието й. Но не показваше признаци на нервност.

За разлика от младоженеца. Той се въртеше непрекъснато, постоянно се прокашляше и преместваше тежестта си на здравия си крак. Подръпваше възела на вратовръзката си — непознат атрибут за него. Бяха му предложили да се облече по-небрежно, но той бе настоял да спази всички изисквания за случая. Искаше този ден да бъде паметен за бъдещата му съпруга. Желаеше всички да са наясно, че сватбата е напълно както подобава, че двамата съзнават в какво се впускат и че се гордеят с това.

Карълайн докосна окуражително ръката на Стив, докато стояха в подножието на стълбището и чакаха булката. Той й се усмихна с благодарност. Но когато съпругата на свещеника засвири сватбения марш на рояла в голямата приемна, младоженецът имаше очи само за Лаура Джейн. Както и тя за него. Огромните й кафяви очи го издириха сред присъстващите във фоайето и се приковаха в него, докато се спускаше надолу по стълбите, опряна на ръката на брат си.

Церемонията се провеждаше в тесен кръг. Ринк и Карълайн бяха там. Свещеникът, който наскоро се бе погрижил за службата на погребението на баща й, заедно със съпругата си. Грейнджър. И Хани, която плака през цялото време. За щастие церемонията бе кратка.

Стив целуна нежно устните на съпругата си и моментално се отърва от вратовръзката си.

— Стив. — Той се обърна и пое протегнатата ръка на Ринк. — Добре дошъл в семейството ни.

Лицето на Стив се набразди от широка усмивка, докато разтърсваше подадената му ръка.

— Благодаря, Ринк. Много се радвам, че съм част от него.

— Поздравления, Стив — каза Карълайн и го целуна леко по бузата. — Лаура Джейн. — Карълайн притисна силно младата съпруга към себе си. — Желая ти винаги да си щастлива!

— Ще бъда, ще бъда — отвърна тя весело, кимайки с глава. — Да минем към бюфета. Мисля, че Стив има нужда от питие.

Всички се смееха, докато се изнизваха към трапезарията. А там Хани беше надминала самата себе си в приготвения студен бюфет с шунка, пуйка, неизброими видове салати, зеленчуков пай, традиционната сватбена торта на три етажа и други десерти. Имаше кафе и цитрусов пунш. Когато зърнаха Ринк да освежава чашата с пунш на Стив от гарафата с бърбън, дори и свещеникът се разсмя. Празненството бе весело, непринудено и Карълайн се радваше заради Лаура Джейн.

След като всички похапнаха, фотографът ги подреди за няколко тържествени снимки. Отхвърлената вратовръзка на Стив беше изчезнала и се наложи да я търсят, за да я върнат на мястото й. Карълайн среса косата на Лаура Джейн и поднови гланца на устните й. Докато фотографът приключи, всички вече бяха замаяни.

Гостите си тръгнаха и оставиха домакините сами. Булката и младоженецът се оттеглиха на горния етаж. През седмицата, предхождаща венчавката, вещите на Стив бяха преместени в старата стая на Роско. Брачната двойка щеше да се настани там, тъй като стаята на Лаура Джейн бе по-малка. Карълайн имаше намерение да я преобзаведе, за да я направи по-приветлива и приятна за тях.

След като помогнаха на Хани да разчисти, Ринк и Карълайн отидоха на кино в града. Когато се върнаха, къщата бе смълчана и тъмна. Тихомълком се качиха на втория етаж, надявайки се да не нарушат покоя на младоженците. Отидоха в стаята на Ринк. След като затвори вратата след тях, той светна нощната лампа.

— Това промъкване започна да ми омръзва — оплака се той. — Отвратително е, дето един от нас трябва да става призори и да притичва предпазливо по коридора до своята стая. Защо просто не се преместиш в тази стая или не ми позволиш аз да се преместя в твоята?

— Така.

— Много основателна причина наистина. — Той вече беше свалил ризата и ботушите си и в момента смъкваше панталона. — Може би трябва да си я запиша, за да я запомня.

— Моля те, не ми се подигравай. Не искам никой да разбере за нас все още.

— Те вече знаят — отвърна той. Беше само по бельо и се отпусна на коженото кресло, което бе любимото му място в цялата къща.

Карълайн издърпа през глава памучния си пуловер без ръкави и го погледна смаяно.

— Наистина ли мислиш така?

Той безмълвно кимна и я загледа как сгъва пуловера и го оставя на облегалката на стола. Сутиенът й бе в телесен цвят. В еластичната прозрачна материя имаше втъкана роза. Листенцата на цвета се разтваряха около зърното й. Сякаш за да компенсира за всичките години, в които не бе имала нито една красива дреха, Карълайн винаги носеше хубаво бельо.

Като възвърна най-сетне способността си да говори, Ринк изрече:

— Стив и Хани го знаят със сигурност. Те не са слепи, Карълайн. Цели дванадесет години ми се налагаше да пазя в тайна любовта си към теб. Не мисля, че съм бил прекалено дискретен през последните седмици. Щастлив съм както никога в живота си. И това си личи, скъпа.

Карълайн се изчерви, докато се освобождаваше от полата си, и остана само по бикини — комплект със сутиена, дантелен колан за жартиери и копринени чорапи. Неговата мъжественост откликна моментално.

— И на мен самата не ми допада криенето, но нека не посвещаваме всички в тайната си. И без това съм отхвърлила правилата на благоприличието.

Взе четката си и я прокара през косата си. Светлината на лампата озаряваше падащите кичури и им придаваше червеникаво сияние. Тя беше обърната с гръб към него. Извивките от двете страни на гръбнака бяха гладки и изящни. Дантелата на бикините едва покриваше заоблените й части. Между дантелената материя и ръба на чорапа й се простираше гладката кожа на бедрото, която той болезнено желаеше да докосне.

— И как така отхвърляш правилата на благоприличието? — попита я с дрезгав глас.

Карълайн извади малка тубичка от дамската си чанта и изстиска малко лосион на дланта си. После го нанесе с бавни движения нагоре по ръцете си. Господи! Тя го подлудяваше.

— Защото законно си мой заварен син.

— А незаконно?

Тя се обърна към него и го видя, изпънат в креслото, твърд и мъжествен. Усмивката й бе едновременно свенлива и сластна.

— Незаконно си мой любовник.

— Ела тук. — Ринк бързо се освободи от бельото си и го хвърли на пода.

Тя пристъпи към него и послушно се остави да смъкне бикините й, без да докосва жартиерите. Ринк пъхна ръка под ръба на чорапа и нежно притисна гладката плът. Пръстите й леко пробягала по ушите му, когато той се приведе напред, за да я целуне по бедрата и корема. Насочи я надолу, така че да възседне скута му, и твърдата му мъжественост потъна в нейната тайнственост. Ръцете й обгърнаха шията му и гърбът й се изви, приближавайки гърдите й към търсещите му устни. Той целуна втъкания розов цвят и погали центъра му с език, докато на същото място не набъбна нов цветен зародиш. Устните му се сключиха около твърдото зърно и го притиснаха. Сутиенът най-после се свлече настрани под припрените му пръсти. Ринк зарови лице в благоуханната падина.

Бедрата и се стегнаха над неговите, когато леко залюля таза си с въртеливи движения. Дланите му галеха гърба й, ханша й и плътно я притискаха към мъжествеността му. Тя се приведе напред и зашепна нежни думи в ритъма на тласъците му. Той достигаше все по-високо и по-високо, чак до лоното на утробата й. После, когато тя потрепери от върховните тръпки на удоволствието, той я обля с пламъка на своята страст.

Карълайн се отпусна върху гърдите му и дълго време двамата останаха неподвижни. Накрая той прокара пръсти през косата на тила й. Целуна я по рамото. Когато тя продължи да стои, без да помръдва, тихо я попита:

— Нещо не е наред ли?

— На стол? Господи, в какво съм се превърнала?

Ринк с усмивка захапа крайчеца на ухото й.

— В прекрасна, щедра, любяща жена, събуждаща толкова страст, за колкото един мъж може да си мечтае. — Притисна я плътно в обятията си. — Навремето седях в това кресло и си мечтаех за теб. Именно тук най-често давах воля на фантазиите си за това какво би било, ако двамата правим любов. — Ринк прокара опакото на дланта си по бузата й. — Но това, което имаме сега, далеч надхвърля и най-смелите ми фантазии, Карълайн.

Тя вдигна глава. Очите й приличаха на спокойни, озарени от лунна светлина езера.

— Наистина ли?

— Да. — Той докосна косата й, устните й, гърдите й. — Още не мога да повярвам, че всичко това се случва наяве.

— А аз не мога да повярвам, че това съм аз, която се държи така. Но всъщност ти винаги си имал пагубно влияние върху мен.

Топлата обич в погледа му се смени с дяволита искра.

— И не ти ли е приятно?

— О, определено. — Подражавайки на шеговитостта му, Карълайн раздвижи напред бедра.

Той простена с престорено възмущение:

— Имай милост, Карълайн. Да не искаш да ме довършиш? Не може ли първо да си легнем в леглото като хората?

По-късно, когато се бяха сгушили под леките летни завивки, Ринк откри ухото й в тъмнината и прошепна:

— Знаеш ли, ако и Хани си имаше гадже, можехме да превърнем това място в нещо като клуб. — Тя го ощипа и той тихо възкликна: — Просто исках да кажа, че след като Стив и Лаура Джейн са в едната спалня, а ние…

— Много добре разбирам какво искаше да кажеш. — Усмивката й премина в прозявка. — Мога да си представя как се чувства Стив в този момент, но се питам какво ли ще бъде мнението на Лаура Джейн за брака.

Не им се наложи да чакат дълго, за да го разберат. На другата сутрин младоженците се присъединиха към Ринк и Карълайн на закуска. Застанаха на прага, прегърнати през кръста. Върху лицето на Стив витаеше комично смутена усмивка. Лаура Джейн буквално сияеше и заяви с ентусиазъм:

— Мисля, че всички по целия свят трябва да се оженят.

 

 

Във фабриката вече бе започнала реконструкцията. Карълайн се радваше, че Ринк е до нея. Ако беше сама, нямаше да знае откъде да подхване разчистването след пожара. Още преди да приключат с това, той бе започнал да говори и за преустройство и подновяване на машините. Обсъди всичките си планове с нея и тя ги одобри. Те включваха демонтиране на остарелите стендове, купуване на нови, по-модерни, смяна на инсталацията, изобщо превръщане на „Ланкастър Джин“ в най-съвременна фабрика за преработка на суров памук.

— Тази година имаме невероятна печалба. Банката е склонна да ни отпусне дългосрочен заем за подобрения, и то при най-нищожна лихва. Трябва да се възползваме от тяхната щедрост.

— Съгласна съм.

 

 

Работеха неуморно в горещите летни дни, но и двамата изпитваха удовлетворение от труда си. Твърде често им се налагаше с мъка да потискат желанието си да се докоснат. Наблюдаваха ги и те го знаеха, затова не искаха да дават нови поводи за приказки, които вече и без това се ширеха достатъчно. Най-обсъжданата тема на деня бе защо Ринк все още не си е заминал за Атланта. Това безпокоеше и Карълайн.

— Ринк? — Тъкмо си правеха кратка почивка в офиса на фабриката.

— Хъм? — Той бе опрял в челото си студената стена на канчето си, за да се охлади.

— Кога ще се връщаш в Атланта? — Беше се опитала да прозвучи небрежно, но разбра, че не бе успяла, защото той свали съда и я изгледа остро. После отпи от ледената напитка.

— Опитваш се да се отървеш от мен ли? — попита шеговито.

Очите й омекнаха от обич.

— Разбира се, че не — произнесе тя меко. — Просто се питах защо правиш всичко това за фабриката. На мен ми плащат заплата, но ти нямаш причина да влагаш толкова време и енергия в нея.

Ринк остави канчето си на малката масичка, отрупана със стари търговски списания. После се изправи, протегна се и пристъпи към прозореца.

— Тази фабрика означава много за мен, независимо дали Роско го е искал или не. Не получавам никакви финансови облаги от нея благодарение на завещанието му, но все още живо ме интересува. Всичко тук принадлежеше на семейството на майка ми, преди Роско да го превземе и да окачи името си над портала. И след като е част от наследството ми и носи и моето име, длъжен съм да се грижа за него. А ако тези причини не са достатъчни, да речем, че се грижа за частта на сестра ми.

— Обичам те.

Той бързо се обърна с лице към нея. Думите й бяха съвсем неочаквани и без всякаква видима връзка с темата на разговора им.

— Защо? Искам да кажа, какво те накара да го кажеш точно сега?

— Защото който и да е друг в същото положение би си тръгнал огорчен и ядосан — предвид обстоятелствата по това завещание.

— Именно така е искал да стане той. Но аз няма да му се дам.

— Това ли е единствената причина да си тук? За да се противопоставиш на Роско?

Той се усмихна и пристъпи към нея. Хвана ръката й в своята, придърпа я да се изправи и я побутна към ъгъла между стената и шкафа за документи. Тясното пространство им предоставяше относително убежище пред погледа на някой, който би могъл да влезе случайно в кабинета.

— И ти имаш нещо общо с моето мотаене наоколо — проточи той и започна да я целува.

Вкусът му беше солен. Беше изпотен. Беше неописуемо мъжествен. Обичаше това негово мъжко излъчване. Всичко женствено в нея откликваше на него. Пристъпвайки напред, тя притисна възбуденото си тяло към неговото. Устните му се плъзнаха по дължината на шията й. Дланта му покри гърдата й и я заглади.

— Не можеш да си позволяваш такива волности — прошепна тя. — Аз съм шефката.

— Не и моята. Нали не съм официално зачислен на работа тук? Забрави ли?

Карълайн простена сподавено, когато пръстите му обходиха зърното през материята на блузата й. Ринк сведе глава и зъбите му откопчаха първото копче, а устата му погълна топлата плът отдолу.

— И все пак аз притежавам известна власт — изрече тя, останала без дъх.

— Не и върху мен. — Ръката й се насочи към ципа на джинсите му и притисна твърдостта, скрита там. — Добре. Признавам. Излъгах — изрече той на пресекулки. — Упражняваш адска власт.

 

 

— Винаги съм мислела, че това е доста долнопробно местенце. — Карълайн плъзна очи из полутъмното помещение.

— Така е. Но тук предлагат най-доброто барбекю източно от Мисисипи. Стара семейна рецепта, внесена от Тенеси. Какво ще хапнеш, съкровище, свински ребърца или печена рибица?

— Може ли да си ближа пръстите?

— Съвсем определено.

— Тогава искам ребърца.

Двамата се усмихнаха един на друг, когато сервитьорката се отдалечи с поръчките им. Налагаше им се да се надвикват с оглушителната музика, която звучеше от джубокса в ъгъла. По дансинга, посипан с талаш, танцуваха двойки, като едва се поклащаха, в зависимост от това колко романтично бяха настроени.

Под тавана витаеше синкав облак дим. От покритите с евтини пана стени проблясваха неоновите реклами на различни марки бира. Фотомодел с крещяща като прическата й усмивка украсяваше плакат на магазин за радиатори. Зад бара едва се различаваше циферблатът на часовник зад изкуствен водопад. От това последно творение на електрическия кич на Карълайн й се зави свят.

Двамата с Ринк прекарваха много весело. Бяха си създали навика да измислят заведения, които да посещават за по няколко часа всяка вечер, за да могат да оставят къщата на разположението на Лаура Джейн и Стив. Стив бе споделил с тях, че предложил на Лаура Джейн да отидат някъде на меден месец, но мисълта за далечно пътуване я ужасявала. Тя се беше приспособила към брачния живот чудесно. Затова и той не желаеше повторно да повдига темата за меден месец на друго място.

— Често ли си идвал тук? — попита Карълайн и се подпря на лакти на масата.

— Непрекъснато. Когато бях в гимназията и бях прекалено малък, за да си купувам бира, всички от бандата се качвахме на една кола и идвахме тук. Тук нямаха никакви скрупули по отношение на продажбата на алкохол на непълнолетни. Татко ми беше каз… — Той изведнъж замлъкна и Карълайн разбра, че това е, защото бе нарекъл Роско с обичайното си обръщение към него.

— Продължавай — подкани го нежно тя. — Какво ти беше казал?

— Беше ми казал, че по време на сухия режим това място било царството на контрабандния алкохол. Дотук доставяли и оттук изнасяли повече контрабандно уиски, отколкото в целия щат.

Ринк се замисли, докато въртеше солницата между пръстите си. Карълайн покри ръката му със своята и така го накара да я погледне.

— Отношенията помежду ви невинаги са били лоши, нали? Няма ли някои добри моменти, които би могъл да запомниш, а да забравиш останалото?

Той се усмихна с тъга.

— Имаше няколко, да. Като например, когато исках да изпуша една от неговите пури. Бях на дванадесет. Той ми позволи. Стана ми ужасно зле, а той ми се присмиваше. Цяла година след това обаче аз нямах нищо против. После пък ме хванаха да пиша със спрей „Дръвници“ на автобуса на отбора от училището, с което бяхме спортни съперници. Роско защити цялата ни банда пред училищната управа, като им напомни, че момчетата би трябвало да вършат щуротии, иначе не биха били нормални.

Веждите му се сбърчиха.

— Тук има нещо, което се повтаря натрапчиво и което досега не съм съзнавал, Карълайн. Когато бях забъркан в някоя беля, Роско ме подкрепяше. Обичаше ме най-много, когато загазвах. А когато се опитвах да отстоявам някоя справедлива кауза, не можеше да ме понася. Той е искал да бъда като него, предприемчив и буден, но с разтегливи понятия за чест. Не твърдя, че съм светец, но никога не съм мамил или наранявал някого просто заради спорта и удоволствието да го направя. — Той срещна очите й. — Искам да знаеш това. Искрено съжалявам, че двамата с него така и не успяхме да изпитаме топли чувства един към друг.

— Знам, че искрено искаше да го обичаш, Ринк.

— Ако някога имам свои синове или дъщери, ще ги обичам такива, каквито са. Никога няма да се опитвам да ги променя. Кълна се!

Двамата си стиснаха ръцете през масата и не се пуснаха, докато не пристигна поръчката им.

Когато приключиха с яденето, мястото вече се беше препълнило. Имаше повече пиячи и танцуващи, отколкото хора, дошли да вечерят. Шумът се беше превърнал в глъчка. Щом Ринк взе сметката им от сервитьорката, двамата започнаха да си проправят път към касата в дъното на бара. Тъкмо се разплащаха, когато Карълайн чу първия завален глас.

— Сигурно е много гот да продължиш оттам, дето е свършил татко ти, а, Върджил?

Пръстите на Ринк, които тъкмо прелистваха пачка банкноти, се свиха, не предвещавайки нищо добро. Карълайн забеляза как вената на слепоочието му започна да пулсира, а челюстта му се стегна от гняв.

Върджил се изхили:

— Май имаш право, Сам. Нищо не е по-добре от това татко ти да свърши черната работа, така да се каже, а ти да обереш каймака.

Ринк спокойно остави парите си на бара.

— Да си вървим, Ринк. — Карълайн се вкопчи в ръката му. Той се отърси от нея, сякаш бе досадна муха. Карълайн притеснено се огледа наоколо. Някой бе намалил звука на джубокса. Всички танцьори изведнъж се заковаха по местата си. Други пред бара отстъпиха назад от Върджил и Сам, които или бяха прекалено пияни, или прекалено глупави, за да подпалят фитила на един и без това избухлив нрав. Когато Ринк се обърна към тях, в очите му проблесна пламък, който накара Карълайн да потръпне от страх.

— Какво каза? — Устните му едва помръднаха, когато изрече въпроса с мъртвешко спокойствие. Единият от мъжете сръга другия и двамата се килнаха един към друг, цвилейки от удоволствие.

— Господин Ланкастър, сър — дръзна да се намеси управителят на заведението, — тия са отскоро в града. Не знаят нищо за семейството ви. Само са се раздрънкали малко повече. Не им обръщайте внимание. Ще ги изхвърля веднага.

Можеше да си спести проявата на смелост и дъха, защото Ринк не му обърна никакво внимание.

— Какво каза? — зададе той повторно въпроса си, този път по-силно. Пристъпи към двамата, които се поклащаха на високите си столове зад бара.

— Ха, ми тъкмо обсъждахме какъв късмет имаш, че баща ти е затоплил леглото, преди да гушне босилека.

Карълайн вдигна трепереща ръка към устата си и се опита да избегне любопитните погледи, които се приковаха в нея. Знаеше, че въпреки всичко, те продължаваха да я помнят като щерката на Пийт Доусън, градския пияница.

Върджил едва успяваше да си поеме дъх от смях заради остроумната забележка на приятелчето си.

— Бас държа, че постелките са били още топлички, когато си се нанесъл в кревата. Татко ти научил ли я е на някои хубави номера, а, синко? Прави ли ти това, което е прави…

Върджил така и не успя да завърши изречението си. Даже не помнеше да го е започвал. Мощният юмрук на Ринк се стовари в брадичката му, повдигна го от стола и го запрати сред кръга от зяпачи. Беше изгубил съзнание още преди да се удари в пода.

Сам наблюдаваше сполетялото приятеля му с широко отворена от стъписване уста. Изправи се от стола, залитайки. Усмихна се мазно на Ринк.

— Т-т-той… н-н-ние не искахме да каж-ж-жем нищо лошо, господин… хъм… Ланкастър, сър. Просто се май-тап-п…

Видя приближаващия се към него юмрук, опита се да се наведе, за да го избегне, но го пресрещна с челюстта си. Изквича от болка и падна на колене. Ринк се изправи над него, разтворил широко крака, задъхан, като продължаваше да свива и отпуска в юмруци ръцете си.

— Извини се на дамата — изрече дрезгаво. — Веднага.

Сам се поклащаше напред-назад в агония, като притискаше с две ръце бузата си, сякаш се опитваше да запази целостта на лицето си.

— Извини се на дамата! — изрева Ринк повторно.

Карълайн се стрелна към него и го сграбчи за ръката.

— Моля те, Ринк — изрече настойчиво. — Да вървим. Той не може да говори. Няма значение. Само ме изведи оттук. Всички са ме зяпнали. Не мога да го понеса. Моля те, да си вървим!

Ринк разтърси глава, сякаш за да избистри съзнанието си. После рязко се обърна към касата, гневно хвърли няколко банкноти и докато прибираше останалите в джоба на джинсите си, хвана Карълайн под ръка и я поведе към вратата.

Подкара като луд пикапа към дома, но на него му липсваше мощността на спортната му кола. Ругаеше, когато автомобилът се задавяше и не вървеше така бързо, колкото му се искаше. Когато стигнаха пред имението, той отвори вратата пред нея, но не я изчака, а влезе първи в къщата. Тя го последва и го завари да кръстосва библиотеката като животно в клетка. Карълайн предвидливо затвори вратата след себе си и остави чантичката си на близкия стол.

Ринк я изгледа яростно.

— Видя ли какво си мислят всички? Мислят, че си спала с баща ми.

— Аз бях негова съпруга. Какво очакваш да си помислят?

— Май съм станал посмешището на целия проклет град. Какво забавление само. Как ли си умират от смях, като си представят как съм поел оттам, откъдето е спрял моят старец.

Егоизмът му я вбеси.

— А да си си задавал въпроса за това как се чувствам аз какво мислят те за мен? — Карълайн притисна ръка към гърдите си. — Всички смятат, че съм съблазнила баща ти, за да се ожени за мен. Сега смятат, че съм съблазнила и заварения си син. Каквото и да казват за теб, изобщо не може да се сравни с мръсотиите, които изричат по мой адрес. Аз произхождам от боклука на този град, забрави ли? За тях винаги ще си остана такава. И то няма нищо общо с това дали проявявам някаква нравственост или не. Това е клеймо, което нося по рождение.

— Но като съпруга на Роско бе на път да отхвърлиш това клеймо, нали?

Тя се опита да избегне отговора на този въпрос, но като видя жлъчното изражение на лицето му, призна:

— Да.

— Е, заради самата теб може би е ужасно това, че той почина — изрече Ринк с жестокост. — Поне във финансово отношение се оказа на върха. Убеден съм, че съдържанието на завещанието му вече не е тайна за никого в този град. Всички сигурно смятат, че те ухажвам, защото си получила Убежището.

— Прояви малко здрав разум, Ринк. Всички знаят, че притежаваш печеливша авиокомпания.

— Освен това знаят и колко държа на това място. Без съмнение мислят, че съм се нагърбил с ролята на твой тъпкач само за да ме търпиш до себе си.

Тя се сви, сякаш я беше зашлевил през лицето.

— Отвратително е, когато говориш така.

— Защо пък да не говорим за това? Да погледнем фактите такива, каквито са. Не правя ли точно това? — попита той. — Каква работа имам аз тук? Лаура Джейн си има Стив, който да се грижи за нея. Хани кудкудяка около тях като грижовна квачка. А единственото, което върша аз, е да забавлявам господарката на къщата в леглото.

— Да не си посмял да се правиш на мъченик. Ти също си щастлив. — Карълайн мислено прокле сълзите на гняв и болка, които изпълниха очите й.

— Бях, докато не осъзнах, че всички смятат, че съм заел мястото на Роско в леглото ти.

— Но това не е вярно! И ти го знаеш, Ринк.

— Крайният резултат си остава същият.

— Защото всички мислят, че съм спала с баща ти?

— Да. — Думата бе изстреляна от устата му като снаряд. Последва я мъртво мълчание. Накрая Ринк добави: — Даже и мъртъв, той продължава да ни разделя.

Карълайн вирна брадичка от възмущение и се нахвърли върху него:

— Не той. Ти! Твоята проклета гордост! Този път твоята гордост ни разделя.

— А какво ще кажеш по въпроса за твоята? — не й остана длъжен и той.

— Моята? — възкликна тя, поразена.

— Да, твоята.

— И за какво толкова мога да се гордея?

— Че си успяла да се изучиш. Че си се омъжила за най-богатия мъж в окръга. Че живееш в това имение. Че в момента стоиш по-високо от всички онези, които навремето са гледали презрително на теб.

— Казах ти, когато се върна, че обичам живота тук.

— Ами ако всички разберат, че единствената причина, поради която Роско се е оженил за теб, е била, за да ми отмъсти? Че бракът ти е просто измама? Ще можеш ли тогава да държиш главата си така високо изправена?

Виновното й мълчание бе по-красноречиво и от признание. Карълайн се свлече в един от столовете. Раменете на Ринк се отпуснаха. Той изрече с по-овладян глас:

— Аз не мога да понеса това, че те те смятат за любовница на баща ми, а ти не можеш да понесеш да мислят другояче. — Ринк разпери ръце и се разсмя невесело: — Господи, какъв майстор на отмъщението е бил. Ако първият му номер не минел, за да ни държи разделени, след като ме заблуди относно истинските ви отношения, това вече неминуемо е щяло да сработи.

Ринк пристъпи към вратата.

— Колкото и да ми е неприятно да го призная, Карълайн, ние двамата попаднахме в капана му. Както той е знаел, че ще стане.

В начина, по който Ринк затвори вратата зад гърба си, след като излезе от стаята, имаше безвъзвратност, която едва не я задуши.