Катрин Каултър
Хемлок Бей (30)

30.

Вашингтон

Специалистите от лабораториите на ФБР претърсиха всеки инч от обора край Плъм Ривър, Мериленд. Намериха опаковки от десертчета — най-малкото четиридесет, но никакви дрехи, никакво легло, никакъв признак, че Тами Татъл някога е пребивавала тук. Нямаше и помен от Мерилин Уорлъски.

— Мъртва е — каза Савич и Шерлок потрепери при виновната нотка в гласа му.

— В нищо не можем да бъдем сигурни, когато става дума за това семейство — изрече с равнодушен глас Шерлок, но се приближи към него и сложи ръка на рамото му.

След два дни

Беше късно следобед, снегът бе спрял да вали. Вашингтон беше покрит с одеяло от чист, бял сняг, ярко слънце грееше от синьото небе. Хората бяха излезли навън в тази студена неделя, макар че националните медии бяха обявили, че в престрелка в един обор в Мериленд е загинала избягалата убийца Тами Татъл.

Лили влезе във всекидневната с чаша горещ чай в ръка.

— Обадих се на агент Кларк Хойт в Юрика, на домашния му телефон, защото е неделя. Просто не можах да се въздържа. Не можах да изчакам. Слава богу, той като че ли нямаше нищо против. Каза, че Хемлок бей кипял от клюки за смъртта на Елкът и Шарлот. Кметът, градският съвет и местната методистка църква правят събрания и планират голяма възпоменателна служба. Каза, че никой не искал да се задълбава в причината за убийството им, но е възможно ширещите се слухове да са по-невероятни и от истината.

Замълча за момент, после добави:

— Обадих се и на Тенисън. Много е натъжен от смъртта на родителите си. Трудно му е да приеме това, което са направили, че са го използвали — използвали са двама ни, за да постигнат целите си. Той каза, че сега знае, че родителите му са ми давали депресанти през всичките тези месеци и че именно те са повредили спирачките ми, за да катастрофирам, когато съм карала към Фърндейл.

— Но откъде са знаели какво ще правиш? — запита Шерлок.

— Тенисън каза, че им е звънял в Чикаго и просто споменал, че ме е помолил да отида до Фърндейл, казал и кога. Жал ми е за него, но се питам как е могъл да бъде толкова сляп, та да не види какво представляват родителите му.

— Те заблудиха и тебе — каза Савич. — Поне в достатъчна степен. Никой не иска да вижда злото; никой не иска да приеме, че то съществува.

— Реших да отида в Калифорния за възпоменателната служба — продължи Лили. — Отивам заради Тенисън. Той преживя нещо ужасно. Чувствам, че сега трябва да му дам моята подкрепа, да покажа на всички, че вярвам, че той е невинен, че няма пръст в случилото се. Знае, че няма да се върна при него като негова съпруга, и го приема. — Тя въздъхна. — Каза, че ще напусне Хемлок бей, че никога повече не иска да види това място.

— Не бих казал, че го обвинявам — каза Саймън.

— Моля те, предай на Тенисън — обади се Савич, — че много съжаляваме за всичко случило се.

— Непременно. — Лили вдигна глава, ослуша се и се усмихна. — Шон се е събудил.

Савич и Шерлок заизкачваха по стълбите, хванати за ръце.

Саймън се усмихна на Лили и отпи от кафето си. Савич го беше правил, затова беше превъзходно. Въздъхна от удоволствие.

— И така, Лили, като твой новоизпечен консултант мисля, че ще е много добре да отидеш на възпоменателната служба за родителите на Тенисън. Това ще сложи край на слуховете. После ще направиш следващата крачка. Много мисля по този въпрос.

— И какво решихте, господин Русо?

— Мисля, че първата ти стъпка трябва да бъде да се преместиш в Ню Йорк. Защото не е умно една клиентка да бъде далече от консултанта си.

Лили прекоси дневната, леко остави чашата с чай на една масичка и се отпусна в скута на Саймън. Обхвана лицето му в дланите си и го целуна.

Той въздъхна, остави чашата и притисна младата жена към себе си.

— Много мило, Лили.

— Да. Всъщност е нещо повече от мило. — Тя го целуна по врата и се настани удобно на коленете му. — Просто исках да ти кажа, че си върха, Саймън. Не мога да повярвам, че всичко наистина свърши… че дори ще си прибера всичките картини. Но знаеш ли какво? Искам за малко да остана във Вашингтон. Искам да се успокоя, да премисля миналото и когато стана готова за бъдещето, искам да съм на чисто, да не вземам със себе си излишен товар. Искам пак да рисувам „Сенатор Ремюс“. Искам сама да си бъда шеф, поне за малко, Саймън.

Стори й се, че Саймън ще започне да спори с нея, но не стана така. Само прокара ръка по гърба й и изрече:

— Нямахме много нормални моменти двамата заедно, такива като този сега. Мисля, че консултантът ще изисква чести посещения, много контакти и двамата с тебе можем да мислим за нещата, които ни предстоят, а не за отминалите.

Тя отново го целуна и притисна чело към неговото.

— Дадено.

Саймън се отпусна удобно назад и я обгърна, долепил буза до шията й. Изрече полека:

— Забравих да ти кажа. Един дилър, от моите, ми прати имейл, видял Ейб Търкъл в Лас Вегас да залага и да печели. Държал се като някакъв световен дървар; никой не би повярвал дори за миг, че е един от най-изкусните фалшификатори в цял свят.

— Иска ми се да можех да си спомня какво стана с онази картина, която той ми подари там, във вилата.

Звънецът на входната врата иззвъня. Един федерален агент й подаде плик.

— За Дилън Савич — каза той.

Лили подписа разписката и отнесе плика в дневната. Извика брат си. След малко той с Шон, кацнал на рамото му, и придружен от Шерлок, слезе по стълбите.

— Какво си получила, скъпа? — усмихна се той на сестра си.

— Бърза пратка за тебе, Дилън.

Савич подаде Шон на Шерлок и взе плика. Погледна го недоумяващо и каза:

— От „Бийч хотел“ в Аруба.

Отвори плика, извади оттам няколко цветни снимки и бавно ги заразглежда.

— Хайде, Дилън, какво е това?

Той вдигна глава и се обърна към Шерлок.

— Снимките, които Тами беше правила на Карибите, за да ги покаже на Мерилин.

Зад последната снимка откри лист бяла хартия с няколко реда на него. Прочете на глас:

„Господин Савич, Тами беше права, плажовете тук наистина са красиви. Радвам се, че тя не ви уби.

Мерилин Уорлъски“