Мери Лий Фалкън
Сватба край вълчето езеро (7)

Седяхме в библиотеката. Вече се съмваше, когато Барон Стийл завърши разказа си.

— Кийнън и Браш скоро ще дойдат — каза той. — Скрийте лодката си в гъсталака. Искам да ги приветствам. Сам.

Кънингам кимна в съгласие, после се скри с хората си в двора на замъка.

— Кати, защо не си легнете? — попита Барон, когато останахме сами.

— Няма да го направя — отвърнах с упорство. — Ще остана с вас.

Той се приближи до прозореца. В гънките на устните му се криеше усмивка.

— Няма да ви попреча, Кати — каза той меко. Изведнъж лицето му стана сериозно. — Ето ги нашите излетници.

Кийнън и Браш вървяха бавно към входното стълбище. Преди да стигнат до вратата, Барон Стийл я отвори.

— Добре дошли у дома. Приятно ли беше пътуването? — попита той подигравателно.

Браш се мъчеше да поеме въздух. Стана бял като тебешир и се олюля. Силните ръце на един полицай го подхванаха. Кийнън посегна към джоба на якето си. Но Барон Стийл беше по-бърз.

— Отведете тези типове, Кънингам. Ако продължават да са ми пред очите, може да изгубя самообладание.

— Ще напуснем острова, щом приберем двата трупа от подземието — отвърна полицейският служител.

Барон Стийл кимна и ме хвана за ръка.

— Елате. Сега ще пуснем жребчето на ливадата, Кати.

Стояхме на ливадата и гледахме конете. Неволно въздъхнах.

— Какво има, Кати? — попита Барон.

— Този остров ще ми липсва.

— Какво искате да кажете?

— Щом всичко тук се изясни, ще си замина за вкъщи.

— Но вашият дом е тук. Замъкът е ваш. Вие трябва да бъдете господарката тук.

— Не мога. Не разбирам нищо от отглеждане на коне и от управляването на такова имение. Аз съм градско чедо.

Той се засмя. После бавно приближи до мене.

— Обичате ли деца? Обичате ли кучета? Обичате ли коне?

Погледнах го учудено.

— Да. Но защо питате? Вие ще останете тук. А аз…

— Вие сте най-своенравното, най-хубавото и най-милото момиче, което съм срещал някога, Кати. Ще уредим въпроса така, че да удовлетворява и двете страни. Ще се омъжите за мене и с това ще се премахнат всички трудности.

Гледах го с разширени очи. Сърцето ми биеше развълнувано.

— На мене ли говорите? — попитах тихо.

— На тебе, Кати!

Не смеех да помръдна. Сънувах ли? Правилно ли бях чула? Изведнъж нещо ме блъсна в гърба. Залитнах напред… право в прегръдките му.

Барон ме целуна нежно и дълго. Когато отново можах да си поема дъх, чух зад гърба си леко цвилене.

— Вие двамата сте в заговор. Черния Диамант е изцяло на твоя страна — казах аз.

— Той е умно животно — отвърна Барон. — Е, аз все още чакам отговора ти. Ще се омъжиш ли за мене, Кати?

Преди да отворя уста, усетих отново лекото побутване в гърба.

— Какво ще направи Черния Диамант, ако кажа не? — засмях се аз.

Барон сложи длани върху страните ми.

— Черния Диамант знае, че няма да го направиш — каза той нежно.