Даяна Палмър
Безценно момиче (8)

Глава 8

Кена очакваше един прекрасен слънчев ден за годишнината на семейство Коул, но когато се събуди, навън валеше проливен дъжд. Това не предвещаваше нищо добро и тя потисна неприятното чувство. Единственият светъл лъч в утринта й бе, че ще прекара няколко скъпоценни часа с Рейгън извън офиса. Само да не валеше! Можеха да останат сами в моторницата.

Облече тъмносин панталон и блуза на синьо и бяло райе, защото помнеше колко много я хареса Рейгън в тюркоазната рокля вечерта на партито. Дори се размечта докато опаковаше малкия сак. Може би поне щяха да потанцуват.

В девет часа на вратата се позвъни и тя се втурна да отвори. Рейгън повдигна вежди на нетърпението й, но не я дари с усмивка за поздрав. Сякаш между тях бе издигната стена.

— Почти съм готова — каза младата жена и се извърна. Гледката на стройното му тяло във виненочервена, отворена на врата, риза и сив панталон извика в ума й представата за едно хубаво боричкане на дивана.

— Има промяна в плана — каза той.

Тя се обърна, изплашена от това, което би могъл да й каже. Отменили са партито, това беше, или Дени е избягал, или…

— Ще ходим — каза той, предугадил нервния й изблик. — Но в един часа с Дени трябва да летим до Грийнвил за бърза среща с колеги на татко за евентуално сливане.

— Но днес е събота — отвърна тя — и партито…

— Ще се върнем навреме, не се пали — успокои я той с лек сарказъм.

Кена си отдъхна.

— Е, предполагам, че за бизнеса няма почивен ден, нали?

— Точно така. Ще върна Дени навреме — каза след кратка пауза.

Тя погледна към него, но той се обърна и запали цигара. Когато беше с нея пушеше много, но през деня, когато бе сам, пепелникът му оставаше почти неизползван. Младата жена въздъхна. Определено бе заплаха за здравето му.

— С чартърен полет ли ще пътувате? — попита тя и затвори ръчната си чанта. После провери дали всичко в апартамента е изключено.

— Не. Ще летим със самолета на корпорацията.

Кена усети пристъп на страх, стисна силно малката чанта, и се обърна.

— Този, с който баща ти едва не се разби преди месец? — попита, припомняйки си случката с леко безпокойство.

— Направиха му основен ремонт — отговори мъжът рязко. — За бога, Дени е голямо момче. Какво искаш да направя, да го нося до Южна Каролина на гръб ли?

Не можеше да му каже, че се бои за него и не би могла да живее, ако нещо му се случи. Затова млъкна и го последва навън.

„Както и да е — каза си тя, — всичко ще бъде наред. Самолетите са по-безопасни от автомобилите, нали така?“

 

 

Веднага след като пристигнаха, Рейгън се запъти към кабинета, в който баща му и Дени разговаряха тихо. След размяната на поздрави, Кена се обърна към Дени:

— Къде е Марго? — попита, забелязала липсата на другата жена.

Младият мъж мрачно се усмихна.

— Вчера не беше в самолета. Снощи ми се обади, че е решила да прекара още една седмицата при родителите си. Казах й, че така е по-добре, тъй като ще имам повече време, за да бъда с теб — заключи той с дяволити пламъчета в очите. — Тази седмица прекарахме доста време заедно, нали Кена?

Тя простена вътрешно и му отправи гримаса, знаейки какъв ефект ще имат думите му върху Рейгън.

Но той не видя физиономията й, обърнат с лице към кабинета.

— Трябва да погледна тези договори още веднъж, татко — рече той на баща си.

Ангъс огледа единия, после другия си син и сви рамене.

— Добре. Дени?

— Мисля да правя компания на Кена — отвърна по-младия мъж.

— Би ли помолил майка си да ни донесе кафе? — попита баща му.

Той намигна на Кена и влезе в кабинета. Рейгън изгледа гневно Кена и доведения си брат, преди да затръшне вратата след себе си.

— В последно време му стана навик — забеляза Дени намръщено.

— О, трябваше да си някъде наоколо вчера следобед — каза му тя, докато вървяха към кухнята, където майка му изваждаше от фурната тава с домашно приготвени бисквити.

— Защо? — веднага попита Аби, поглеждайки към Кена с широка усмивка. — Какво се е случило?

— Мамо, невъзможна си — каза й усмихнат Дени, облягайки се на ръба на мивката, за да наблюдава работата й.

— Винаги съм била, затова и баща ти се ожени за мен. Хайде, Кена, издай тайната. Нещо много странно става тук.

По-младата жена повдигна вежди.

— Може би само така ти се струва — прошепна тя.

— Я, стига! — смъмри я Аби. Тя прехвърли в едно плато бисквитите с шпатула. — Рейгън се затвори с Ангъс в кабинета, след като вече шест пъти обсъждаха тези договори. Дени изглежда така, като че ли идва края на света. Ти — тя се взря многозначително в почервенялото й лице — имаш вид, сякаш искаш да отхапеш от нещо или от някого. А Марго — тя погледна към малкия си син — мистериозно удължава престоя си у дома. И вие ми казвате, че нищо не става?

— Защо не започнеш да пишеш криминалета? — предложи Дени. — Винаги си толкова подозрителна…

— Искам да знам само едно — продължи Аби. — Ти и ти — тя погледна от единия към другия — двойка ли сте или комбинацията е друга?

— Дени е с Марго — с усмивка каза Кена. — Или поне се надяват, че е така.

— А ти къде се вписваш в цялата картинка? — попита Аби.

— Аз изгубих кристалната си пантофка — дойде тъжният отговор.

— А? — безизразно рече по-възрастната жена.

— За твоя рожден ден ще ти разкажа цялата история — обеща Кена. — Ужасно е сложно.

— Така и предположих.

— Защо имам чувството, че и аз съм в неведение, също като теб? — обърна се намръщено Дени към майка си.

— Може би защото си. Добре, скъпа, ще спрем да те нападаме — каза Аби на Кена и я прегърна бързо. — Но на рождения ми ден те очаквам тук с всички подробности.

— Да, госпожо — отвърна младата жена.

— И аз съм поканен, нали? — зададе въпрос Дени.

— Питай майка си. О, Рейгън помоли да им занесеш кафе в кабинета — добави Кена, когато си спомни.

— Помоли? — попита с насмешка Аби. — Последният път, когато Рейгън е молил за нещо, беше след операцията от апандисит и учтивостта му се запази чак докато излезе от упойката. Ето, Кена, можеш да им го занесеш.

Кена изглеждаше ужасена. Дени забеляза нежеланието й и се намеси.

— Аз ще го занеса — каза той и вдигна таблата, след като намигна на майка си. — Това е много тежко за една слаба жена.

— Ще те съдя! — извика Кена след него. — Но благодаря.

— По всяко време.

— Сега — рече Аби, възползвайки се от попадналата й възможност. — Той е част от проблема, нали? Или ти си лудо влюбена в Рейгън, или аз съм бяла мишка.

Кена се отпусна на стола, и погледна нещастно.

— Разбираш ли, Рейгън искаше да ми помогне да привлека вниманието на Дени, нещо което си мислех, че искам. Затова ме заведе да пазаруваме и да ми направят тази прическа — посочи късата си, добре оформена коса. — Научиха ме как да се гримирам и какви дрехи ми подхождат. След това ми показа как да ходя, да говоря и флиртувам и как да бъда съблазнителна. Тогава ме представи на Дени.

— Като феята кръстница — ухили се дяволито Аби.

Кена се засмя въпреки своето нещастие.

— Приказен кръстник — поправи я тя. — Както и да е, сега Дени е на път да загуби Марго, защото брат му ме тласка към него, а самият Рейгън само обикаля, пуши и гледа враждебно.

— Знам това. Но защо?

— Каза, че не иска да се обвързва — въздъхна младата жена. Погледна към Аби, видя в нейно лице съюзник, и реши да й разкаже цялата истина. — Той ме желае, но няма да направи нищо по въпроса, защото все още съм девствена. А не иска нищо друго, така че… — Тя сви рамене и сключи ръце между коленете си. — О, по дяволите, Аби. Мразя мъжете.

— Аз също — съгласи се с гримаса по-възрастната жена. — Предполагам, че се страхува, Кена. Любовта му към Джесика бе маниакална. Той си е такъв. Не може да даде само част от себе си, отдава се целия.

Кена заизучава ноктите си.

— Имала е късмет да бъде обичана толкова много. Аз не мога да си представя някой да изпитва същото към мен.

— Може да останеш много изненадана. Хайде, скъпа, помогни ми да прибера тези бисквити в хладилника. Дени ще се върне всеки момент и не мисля, че са му нужни повече муниции, които да използва срещу Рейгън. Той яростно му завижда, нали знаеш — въздъхна Аби.

— Да, знам, но не трябва. Самият той е достатъчно мъж — каза тя с нежна усмивка. — Защо съпругът ти не му даде шанс?

— Съпругът ми — изръмжа по-възрастната жена — е високомерен, арогантен тип, който си мисли, че знае всичко за хората. Но аз го обработвам. Рейгън също. Ще успеем да променим мнението му за Дени.

— С радост бих му казала и моето мнение, ако можех — рече Кена с въздишка.

— Не унивай, мила — успокои я Аби. — Партито ще бъде страхотно, нищо че го казвам аз — ще танцуваме, ще пием шампанско и нека бъдещето да се погрижи само за себе си.

— Дано да си права, Аби.

— Надявам се да си донесла нещо съблазнително, което да използваш срещу Рейгън — ухили се Аби.

Кена повдигна вежди и се усмихна.

— Със сигурност. Искаш ли да видиш?

— Да, в интерес на истината, искам. — Тя свали престилката си и я хвърли на облегалката на един стол. — Организаторите на тържеството ще се погрижат за всичко останало. Хайде да ми покажеш твоя тоалет, а аз ще ти покажа моя.

— От колко време сте женени с мистър Коул? — попита Кена докато се изкачваха по стълбището.

— Двадесет и шест години — въздъхна по-ниската жена. — Как лети времето. И все още мисля, че Ангъс е най-сексапилния мъж, когото познавам.

Кена не можеше да си представи, че някой смята Ангъс Коул за секси, но Аби явно го възприемаше така. Запита се как ли ще се чувства, ако с Рейгън празнуват двадесет и шестата годишнина от сватбата си и цялата изтръпна при тази мисъл. Знаеше, че и след толкова много години, за нея той щеше да продължава да бъде секси.

Когато двете с Аби се върнаха долу, Дени и баща му бяха в кабинета, чиято врата вече беше отворена. Рейгън не се виждаше никъде.

— Къде отиде? — попита Аби и понижи заговорнически глас, когато се присъединиха към мъжете.

— Отиде да се преоблече — предположи Ангъс и повдигна вежди в посока към Кена. — Изглежда бързаше да се измъкне. Има цял час преди да тръгнат за летището.

Дени също наблюдаваше Кена. Дръпна я настрана, докато Ангъс и Аби обсъждаха партито.

— Рейгън ми даде благословията си — каза младият мъж с лукава усмивка. — Без желание, но ми я даде, после си наля голяма чаша от татковия джин и отиде да се преоблича.

— Ооо… — каза Кена нещастно, загледана в обувките си.

— Ти не разбираш — настоя Дени. — Той мрази джин. Не мисля, че знаеше какво пие. Защо не отидеш да му кажеш, че почти съм ти предложил и да видим какво ще се случи? — ухили й се той. — Предизвиквам те.

— Не мисля, че от това ще излезе нещо добро — отвърна нервно тя.

— Ако не опиташ, няма как да разбереш.

— Вярно е.

— Хайде — подкани я, — какво има да губиш?

— Моята гордост, самоуважението ми, моята…

— Давай, момиче — окуражи я Дени и я обърна. — А аз ще се обадя на Марго, за да видим дали ще зареже съседа си и ще се прибере у дома, за да се омъжи за мен. Сега върви и се бори, войнико! — завърши той с обичайния си ентусиазъм.

Тя се засмя немощно.

— Няма да му хареса.

— Чудесно. Така ще види от какво се отказва.

Младата жена въздъхна.

— Всичко или нищо, а? — Дръпна подгъва на блузата си и сви устни. — Пожелай ми късмет.

— Мислиш ли, че ще ти е нужен, при начина, по който изглеждаш? — попита Дени.

— Добре, че ми напомни. Дръж! — Тя свали очилата си, подаде му ги и приглади косите си. — Моля те, насочи ме към стълбището!

— Ето, точно тук. Нагоре по стълбите, първата врата вдясно.

— Благодаря ти, партньоре.

 

 

Младата жена тръгна нагоре по дългото стълбище, а сърцето й блъскаше в гърлото. „Моля те, нека проработи — молеше се мълчаливо тя. — Нека го заинтересувам, да ме ревнува безумно и да ми каже да не приближавам отново до Дени!“ Тя достигна до неговата врата и се поколеба. Е, Дени беше прав, какво имаше да губи? Тя беше единствената, която можеше да накара Рейгън да се осмели да живее… Почука силно на вратата му.

— Какво има? — изръмжа той.

— Може ли да поговорим за малко? — извика през дебелото дърво.

Последва напрегната пауза. Изнервена, Кена стоеше в коридора, чудейки се какво да направи, ако той откаже. Но след малко чу тежки стъпки, а после вратата се отвори.

Не беше подготвена за гледката, която се разкри пред шокираните й очи. Беше виждала Рейгън по риза и това беше най-небрежното му облекло в нейно присъствие. До този момент. Мъжът беше гол до кръста и тя се запита дали е приемливо една модерна жена да припадне при вида на тази гледка. Той беше най-великолепното нещо, което някога бе виждала. И най-големите ценители на голите мъжки гърди не биха намерили недостатък по него. Мускулите му бяха добре очертани, тялото му — стройно, с красив бронзов тен. Гъсти черни косъмчета започваха от ключиците му и стигаха до колана, а вероятно и доста под него. Кена трябваше да прилепи силно ръце до тялото си, за да не посегне към него.

— Е? — попита рязко той.

Тя вдигна поглед, срещна неговия и забрави всичко, което смяташе да каже, докато се качваше нагоре. В едната му ръка имаше хавлия — очевидно току-що бе взел душ, защото тъмната му, разрошена коса бе все още влажна. Ако беше раздразнен, че го е прекъснала, не го показа. Безмълвно я улови за свитата в юмрук длан и я издърпа в стаята, като затвори тихо вратата зад тях. За един дълъг, бездиханен миг, потърси с очи нейните, преди внезапно да хвърли кърпата на един стол и да постави дланите й на широките си гърди.

— Е? — рече тя тихо. Това бе всичко, което успя да каже, за да му отговори. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за усещането от гъстите, хладни косми под пръстите си. Едва възпираше ръцете си да не започнат да го галят, нещо, което желаеше до болка. — Дени ме попита… дали ще се омъжа за него — изрече лъжата, както брат му й бе предложил.

Гърдите му се повдигнаха и спаднаха бурно под пръстите й. Кена затвори очи и си пожела с цялото си сърце Рейгън да я обича толкова, колкото го обичаше тя, да й го признае, да я пренесе през няколкото метра до застланото с кафява покривка легло и да я положи върху него…

Сърцето й заби лудо, когато мъжът внезапно я вдигна от пода и почти сбъдна мечтата й. Отнесе я до леглото и я спусна в неговата мекота, като легна до нея. Подпря се на ръце и се надвеси отгоре й.

— Това ли е, което искаш? — попита я студено. — Един последен флирт с мен, преди да му дадеш отговор? Защо не? Вероятно можем да си доставим един на друг удоволствие, преди да започнеш да носиш пръстена му… — преди да довърши изречението, устните му смазаха нейните.

Тя се стегна, но само за минута. Беше чакала прекалено дълго, желаеше го твърде отдавна, за да протестира. Зарови дълбоко гордостта си, пресегна се и го докосна, усети гладката му бронзова кожата, подръпна гъстите косъмчета върху гърдите му. С пръсти, тръпнещи от желание, изследва всеки мускул. Устните й се отвориха без увещания, езикът й отговори на неумолимия натиск на неговия. Тялото й сякаш с удоволствие се сгуши в сладката, дива интимност, която споделяха.

— Това ли е, което искаш? — повтори въпроса си срещу устните й с нестабилен глас.

— Да — прошепна му безсрамно. Протегна ръце, за да го придърпа по-близо. — О, да, това е, което искам, Рейгън.

Устните му докосваха нежно нейните, усещайки копринената им гладкост, докато пръстите му се спуснаха надолу към предната част на блузата й и започнаха да разкопчават копчетата едно по едно. Кена знаеше, какво прави той, но не издаде нито звук, нито се опита да го спре. Нейното тяло му принадлежеше, така както никога нямаше да принадлежи на никой друг. Ако го желаеше сега, бе добре дошъл да си го вземе. Тя нямаше да се съпротивлява.

— Всичко наред ли е, Пепеляшке? — попита той, когато освободи последното копче и отметна краищата, откривайки малкия дантелен сутиен, който носеше под блузата.

— Всичко е наред — отвърна, докато го гледаше в лицето. Мъжът мушна ръка под нея и го разкопча. Повдигна я и сръчно изхлузи блузата й — първо от едната, а после и от другата ръка. Презрамките на сутиена я последваха и когато я положи обратно на леглото, между тъмните му, спокойни очи и тялото й нямаше нищо. Опита се да диша нормално, но сърцето й биеше лудо. Погали с поглед мургавото му лице, очарована от израза, изписан върху него, когато се взря надолу към малките й стегнати гърди.

— Разочарован ли си? — попита го тихо.

— Не — той прокара пръсти по ключицата й и вдигна очи, за да срещне нейните. — Не съм разочарован. — Наблюдаваше я докато ръката му се движеше и леко галеше гладката й плът. Хвана твърдото връхче между пръстите си и го подръпна леко, тя се изви и затаи дъх от болезненото удоволствие. Пръстите й се вкопчиха в силните му рамене и Кена се втренчи в него като малка, безпомощна животинка в ръцете на своя похитител. Но това, което усети, беше удоволствие, за каквото само беше слушала досега.

— Повдигни се, скъпа — прошепна той, движейки ръцете си около нея, за да нагласи тялото й срещу голите си гърди. — Позволи ми да ти покажа какво е усещането. — Задъхан, той наблюдаваше как меките й гърди се притискат в косъмчетата по гърдите му. — О, Боже, никога не съм мечтал, че всичко може да бъде толкова сладко!

Младата жена затаи дъх, затвори очи и се притисна по-плътно, за да се наслади на дивата магия на тази нова интимност. Плъзна ръце около врата му и зарови лицето си в шията му, докато той се отпусна на една страна и я прилепи до мощното си тяло. Краката й докоснаха неговите, почувства тяхната сила, изви бедра и усети незабавната реакция на тялото му от нежния контакт.

— Рейгън — прошепна тя като в просъница, гласът й бе мек и изпълнен с любов.

— Мога да те взема сега — прошепна той грубо.

Ръцете му се плъзна надолу по тялото й, преминаха през гърдите й, докато не се намериха в основата на гръбначния й стълб. Кракът му се промъкна между нейните, а устата му я потърси отново, пое я с ленив, настойчив натиск, който изтръгна стон от гърлото й. Ръцете му галеха кожата й, откривайки с благоговение как от докосването тялото й леко се възбужда. Той захапа нежно устните й и полека се отдръпна.

— Искам да те целуна тук — промърмори той, придружавайки прошепнатите думи с докосване на ръцете си. — Ти си като кадифе, толкова мека на допир.

Положи я по гръб и погледна надолу към тялото й. Лицето му бе неразгадаемо, очите му пламтяха. Тя изви гръб като котка, за да се погали, леко шокирана от собствената си невъздържаност. Не се чувстваше неудобно, не бе срамежлива, нито дори стеснителна, когато беше с него. Харесваше й да усеща върху себе си погледа и ръцете му. Чувстваше се красива с този мъж. Палците му се притиснаха към талията й, възхищавайки се на нейното стегнато съвършенство. Плъзнаха се по плоския й корем, преминаха отстрани на гърба й и се насочиха към устата й. Тя трепереше, издаде странен слаб звук, когато за първи път усети магията на топлите мъжки устни върху меката си плът.

— Мога да се изгубя в теб — прошепна й тихо. — Всеки път, когато те докосна, полудявам по малко.

Пръстите й погалиха тъмната му коса и тя затвори очи, потънала в океан от сладко удоволствие.

— Аз също — отвърна шепнешком. Изви се, за да приближи тялото си до търсещите му устни. — Това е прекрасно — каза колебливо. — Толкова… възхитително.

— Ела по-близо, Кена — прошепна той. Устата му се плъзна и покри нейната, нагласи тялото й в извивката на своето, толкова плътно, колкото никога не са били. Нейният отговор на нежния глад на устните му, изтръгна стон от напрегнатото му тяло. Ръцете му върху гърба й трепереха леко, а хълбоците му се движеха срещу нейните в странен ритъм.

— Не — изведнъж процеди през зъби той. Тялото застина, след това я притисна за миг към себе си, преди да я пусне и се отдалечи. Седна в леглото, провеси от него крака и обхвана с ръце наведената си глава. — Не, Кена.

Тя остана да лежи на възглавниците, загледана в мъжа, замаяна от удивителните усещания. Дъхът излизаше накъсано от гърлото й.

— Рейгън? — прошепна тя.

Той си пое задавено въздух.

— Не мога — отвърна остро. — Не разбираш ли, дявол да го вземе? Не мога!

Устните й трепереха. Отхвърлянето му бе толкова категорично, че я заболя. Насили се да седне, придърпа сутиена си и се облече, без да каже нищо.

Рейгън се изправи, извади цигара от пакета на скрина и я запали. Ръцете му трудно задържаха пламъка стабилен. После отиде до прозореца и се загледа надолу към розовата градина с празен поглед.

— Това е, защото не съм Джесика, нали? — попита Кена, докато се изправяше с олюляване. — Защото никой не може да заеме мястото й в сърцето ти.

Той се обърна и й се намръщи.

— Какви ги говориш, по дяволите? — попита остро. — Не се опитвай да ми прехвърлиш вината, скъпа, ти си тази, която дойде тук, при мен.

— Да, така е — призна тя, — но ти си този, който ме отнесе в леглото!

— А ти възпротиви ли се? — контрира я мъжът. — Не забелязах някакви момински задръжки. Не си въобразявай, че като се омъжиш аз ще ти предоставям това, което явно Дени не може — добави студено.

Лицето й пламна.

— Надявам се, че можеш да печаташ, адвокате, защото след този удар, ще ти се наложи да пишеш сам проклетите си петиции!

— Напускаш, така ли? — попита той.

— Да — отвърна безразсъдно тя. — Дени ще попита баща си дали може да работи в корпорацията и аз също ще отида там! Целият офис остава на твое разположение!

— Няма да ми е нужен — каза Рейгън, обръщайки се към прозореца. — Следващата седмица се връщам в Ню Йорк. Решихме го преди няколко минути с татко и Дени.

Идеше й да седне на пода и да закрещи. Помисли си го за миг, дори само за да види какво ще направи той. Вероятно щеше да мине през нея, реши мрачно.

Със свито сърце, но прегърнала гордостта си, тя се обърна, за да отвори вратата.

— Съжалявам, че те накарах да нарушиш принципите си — каза горчиво. — Повече няма да ти се нахвърлям.

— Вината не е изцяло твоя — отбеляза той уморено. — Изглежда напоследък не мога да държа ръцете си далеч от теб. Не исках това да се случи.

— Знам. — Сълзи напълниха очите й. — Кога си тръгваш?

— В понеделник — отвърна й твърдо. — Онзи случай, опитът за убийство, за който ти разказах, ще се разглежда другата седмица и се нуждая от време. Нямам намерение да губя.

— Ти изобщо губил ли си дело? — попита Кена с горчив хумор. — Надявам се да ги убедиш, адвокате.

— Двамата с Дени — каза той, — не забравяйте да ме поканите на сватбата.

— Разбира се — рече задавено, като внимаваше да стои с гръб към него. — Благодаря ти отново за всичко, с което ми помогна. Ще ти върна парите за дрехите веднага, щом…

— Смятай ги за сватбен подарък — прекъсна я мъжът рязко. — Надявам се, Дени да те направи щастлива.

„Аз няма да се омъжа за Дени и той никога няма да ме направи щастлива. Цял живот ще тъгувам за любовта си към теб“, помисли си тя с мъка. Но само кимна и запази съкрушителните думи за себе си.

— Ние вече няма да можем да си говорим — каза той, когато тя отвори вратата. — Не и по този начин. Надявам се, че все още сме приятели, Кена.

Тя не можеше да го погледне.

— Ти винаги ще бъдеш мой приятел — каза тя тихо. — Докато съм жива.

— Плачеш ли? — попита той изведнъж.

— Не, не разбира се. — Тя излезе през вратата. — Мисля, че бих искала след партито да се прибера вкъщи. Ще помоля Дени да ме закара, няма да се налага ти да го правиш.

— Не трябва да ходиш толкова далече, за да избягаш от мен — каза той грубо. — Остани. Аз ще се върна в Атланта.

Сълзи напълниха очите й и се стекоха по бузите й.

— Проклет да си — задави се тя. — Отивай на гробищата при нея да видим дали изобщо ми пука!

Кена се затича по коридора, сякаш по петите я гонеше глутница хрътки, без да обръща внимание на грубия, дрезгав глас, който я викаше по име. Влезе в стаята си, затръшна вратата и я заключи. Остана там, докато Дени и Рейгън не тръгнаха.