Даяна Палмър
Безценно момиче (5)

Глава 5

Рейгън изглеждаше потънал в собствените си мисли и не промълви нито дума по пътя обратно. Кена седеше неподвижно до него, изпълнена със странни и непознати усещания, които изобщо не й допадаха. Не харесваше мъжа до себе си. Защо не беше я беше оставил да танцува с Дени поне веднъж? За Рейгън едва ли би имало някакво значение. Но тя щеше да живее с това до края на живота си. Младата жена затвори очи и болката я прониза. Дени беше очевидно погълнат от своята южноамериканска любовница. Как обикновено, незначително провинциално момиче да се бори с подобна красота и изтънченост? О, тя бе привлякла вниманието му, благодарение на съветите на Рейгън. Но за една връзка не бе достатъчно само физическо привличане. А тя искаше повече от Дени. Много повече!

— Свали стъклената пантофка, сладурче — каза Рейгън хапливо, когато паркира колата в гаража под жилищната сграда. — Почти полунощ е.

Тя отвори очи с въздишка.

— Пристигнахме ли? — прошепна, като огледа тъмните очертания на другите автомобили.

— Прилепче — измърмори той, — ако си носеше очилата, щеше сама да видиш.

— Така е много по-хубаво — възрази тя, отваряйки вратата, преди да успее той да го направи. — Не се налага да те виждам, нали? — добави със студена усмивка. Но не пропусна да зърне пламъка в очите му, преди да затръшне и да заключи вратата на колата зад нея.

— Не насилвай късмета си, Кена — каза той рязко.

Това беше един от редките случаи, в които използваше името й, и звукът премина през нея като бълбукаща река. Тя тръсна глава и изведнъж усети липсата на дългата си коса. Ръката й посегна да я разроши.

— Липсва ми косата ми — промърмори, като го последва в асансьора.

— Е, на мен не — изръмжа той и запали нова цигара. Тази вечер Рейгън постави рекорд, толкова много бе пушил. Той погледна към главата й. — Поне сега не изглежда като бодлива тел.

— Моля, кажете наистина какво мислите — рече тя хапливо, взирайки се в мъгливите очертания на твърдото му лице. Широките й светли очи търсеха неговите в тишината. Едва ли би могла да го стори, без да ги присвие. Но тя нямаше да присвива очи, затова погледна встрани.

— Винаги го правя — отвърна студено мъжът.

Вратата на асансьора се отвори и той я поведе към апартамента си, отключи бързо и застана встрани, така че тя да влезе първа. Запали светлините и отиде направо до бара. Наля си голямо уиски и отпи една солидна глътка, преди да я погледне.

— Искаш ли шери или бренди? — попита я рязко.

— Позволено ми е да пия и твърд алкохол — отвърна младата жена, с искрящи очи — Или приличам на млечен фанатик?

— Уискито ще те удари в главата — отговори той.

Рейгън й сипа малко бренди в чаша и я остави на масичката за кафе пред дивана, където тя беше кацнала на самия ръб на седалката.

— Можеш ли да го видиш — попита я с подигравателна усмивка — или искаш да го бутна под носа ти?

— Бих искала да ви кажа къде да го бутнете — избухна срещу него наежена, готова да му се противопостави в желанието си да се бори.

— Давай — подкани я той като пресуши чашата си и я върна грубо на масичката пред нея.

— Толкова сте самодоволен — обвини го тя. Отпи глътка от брендито, направи гримаса и постави чашата обратно на масата. Алкохолът, който си позволяваше, бе ограничен до чаша вино при специални поводи, така че Кена беше в блажено неведение за възрастта и превъзходното качество на брендито, чийто огнен вкус не й хареса. — Пренареждате живота на хората, както си решите, кой за кого трябва да се ожени — продължи с лице, посиняло от гняв, наранена гордост и разочарование. — Кой дърпа струните ви, г-н известен адвокат, призракът, с когото живеете ли? — Той се скова. Вкамени се. Добре, че не можеше да види опасния блясък в очите му. Но навярно това нямаше да я спре. — За вас е в реда на нещата да ме разкъсате на парчета и да подредите живота на Дени, но никой не обсъжда вашия живот, нали? — продължи тя, като стана от дивана. — Какво толкова потайно има около покойната ви съпруга, че дори не можете да я обсъждате, без да избухнете, г-н Коул? Дали не се е опитвала да избяга от вас, когато е умряла… О!

Нескритата ярост в движението му я прекъсна насред изречението. Усети как ръцете му я сграбчват болезнено и я приковат към дивана с тежестта на едрото му, топло тяло.

— Проклета да си — изръмжа той, като завладя устата й; наранявайки я, притискайки устни в нейните, докато не почувства зъбите му да прорязват долната й устна. — Дявол да те вземе…

Кена не можеше да диша от тежестта му и за първи път в живота си почувства страх от мъж. Ръцете му, по нечовешки силни, бяха приковали китките й във възглавничките над главата, гръдният му кош притискаше нежните й гърди и й причиняваше болка. Мощното му, изпънато тяло заплашваше с очевидното си и ужасяващо физическо превъзходство.

Сълзи опариха очите й, когато устата му я ухапа, и се изви гневно, за да й причини болка и нарани така, сякаш искаше да предаде своето страдание на беззащитното й тяло. Нямаше представа до къде може да стигне той, а и знаеше, че не може да го спре. Скова се, съзирайки ядно стиснатата му брадичка и тъмната страст, струяща от очите му. Затова изстена жалостиво под натиска на грубата му уста и вдиша тежкия аромат на цигари докато отчаяно се опитваше да си поеме въздух.

Звукът като че ли достигна до него, заедно със сълзите, които можеше да вкуси по лицето й. Той вдигна тъмната си глава, като дишаше тежко и твърде бързо, и се загледа в уплашените й очи. Стисна уста в права линия, когато видя бледото й лице, подутите устни и зачервените й от плач очи.

— Моята жена — каза той и пое неуверено въздух — беше бременна в шестия месец с нашето бебе, когато почина. Тя летеше за Чарлстън, за да се срещне с мен, когато самолетът падна.

Кена почувства как в очите й парят нови сълзи. Болеше я за него, за мъката, която прочете в твърдия му поглед, за скръбта, която бе изпитал. Бе достатъчно лошо да загуби жената, която обича. Но да я загуби, заедно с детето си в нея…

Тялото й изведнъж се отпусна и тя потърси лицето му.

— Съжалявам — каза тихо и всичкия гняв, страх и болка я напуснаха заедно с думите. — Толкова много съжалявам, Рейгън.

Лицето му се изкриви.

— Аз я обичах — тежко пое дъх той, думите се откъснаха от него. — Три години, три дълги, самотни години. — Тялото му също се отпусна, въпреки че той не помръдна. Погледна надолу към нея втренчено и с любопитство. — Причиних ти болка — промърмори, като че ли чак сега го осъзна. Езикът й докосна мястото, където зъбите му я бяха наранили.

— Всичко е наред — прошепна тя. — Аз си го заслужих и ти го знаеш. Никога не съм си мислила, че мога да нараня някого умишлено…

Очите му се спуснаха към подутите й устни.

— Тогава сме квит — каза й тихо. — Защото и аз никога досега не съм бил груб с жена.

Тя все още дишаше забързано, когато в стройното й тяло започнаха да се зараждат нови усещания. Гърдите й бяха напрегнати, набъбнали и роклята се беше плъзнала настрани, откривайки едната от тях, което породи внезапен интерес в тъмните му очи.

Младата жена усети, че тялото й внезапно започна да трепери. Осъзнаваше, че той също можеше да го усети, но не можеше да се спре. Погледът му се вдигна нагоре и срещна нейния, преди да се върне отново на меките й, треперещи устни. Наведе глава безмълвно, а устните му нежно докоснаха нейните. Езикът му се придвижи бавно по подутата й долна устна — изцелително, мъчително, а дъхът му с мирис на цигари бе леко накъсан. Издърпа леко ръцете й, за да я изпъне и да покрие тялото й със своето по цялата му дължина. Усети как бедрата му се притиснаха силно към нейните и отново се случи същото, както когато танцуваха заедно.

Тя се стегна под него, а устните му се задържаха над нейните.

— Не, не го прави — каза той тихо, гласът му беше неузнаваемо нежен. — Няма да те нараня. — Прокара ръце по нейните и бавно я погали. Устата му я докосна с вълнуваща имитация на целувка. — Лежи спокойно — въздъхна той срещу устните й. — Независимо от това, което си чувала за мъжете, повечето от нас не са опасни, когато са гладни.

Спокойният му тон облекчи напрежението в нея. Тя не разбираше защо не иска да се бори или не желае да я освободи. Усещането от тялото му беше опияняващо, всички тези топли мускули и сила. Той беше по-голям, отколкото тя си мислеше, ръцете й трудно биха могли да обгърнат широките му гърди. Тя се повдигна неволно и той завъртя бедрата си на една страна, така че само гърдите му я притискаха към меките възглавнички. Очите й погледнаха нагоре към него, любопитни и търсещи. Той отвърна на втренчения й поглед, без да мигне.

— Много си мека — въздъхна Рейгън. Устните й се разтвориха.

— Ти си… огромен — успя да каже тя. Изучаваше широкото, спокойно лице надвесено над нея, очарована от твърдите му линии. Сякаш никога не го беше виждала наистина.

— Какво гледаш толкова съсредоточено? — промълви той.

— Носа ти — призна тя. — Чупил си го.

— Два пъти — потвърди мъжът и се усмихна леко. — Служих в морската пехота във Виетнам.

Тя искаше да докосне този страховит нос, устата му.

— Би ли пуснал ръцете ми?

Той ги освободи, за да плъзне собствените си ръце по гърба й, където роклята беше изрязана. Пръстите й се насочиха колебливо към лицето му.

— Всичко е наред — каза той тихо. — Нямам нищо против да ме докоснеш.

Пръстите й преминаха по носа му, там където е бил счупен, и по бузите. Той беше гладко избръснат, но наболата брада вече се усещаше. Брадичката му беше квадратна, а гъстите вежди изпъкваха над дълбоките очи. В ъгълчетата на очите имаше фини бръчици, а в косата по слепоочията — следи от сребърни нишки. Рейгън се наведе и потърка носа си в нейния. Беше толкова близо, че тя трудно можеше да го види.

— В очите ти има златни точици — прошепна той.

— В твоите няма — прошепна и тя, обгърнала лицето му с ръце, за да го задържи на разстояние. — Те са почти черни.

— От френските ми предци — отвърна, а очите му се присвиха. — Все още ли се страхуваш от мен, Кена?

Устните й се разтвориха.

— Не — рече и сама остана изненадана от отговора си.

Но тя не се плашеше от него. Вече не. Пръстът му докосна устните й, а погледът му го проследи.

— Интересно — каза той, — защото мисля, че аз се страхувам от теб.

— Защо? — попита неволно.

— Девствениците ме карат да се чувствам неспокоен — промърмори той с лукава усмивка. — Предполагам, че ще припаднеш, ако сваля тази вълшебна рокля около талията ти и те погледам, нали?

Кена почувства как бузите й пламнаха.

— Да, вероятно ще го направя — призна тя.

Той се намръщи леко.

— Ти си дяволски неопитна, нали така?

— Да — отговори с гримаса. — При начина, по който изглеждам… изглеждах… кой би искал да ме научи на нещо? — добави с горчивина.

„А кой не би поискал при начина, по който изглеждаш в момента?“, помисли си той. Подпря се над нея и топлият му дъх опари устните й.

— Трябва ти малко обучение, мис Дийн — въздъхна той, — за твое добро. Необходим е опит, за да се превърне една жена в съблазнителка.

Тя преглътна. Отново беше в неведение за посланието, което изпращаше неговото тяло.

— Зависи какъв вид обучение имаш предвид.

Той се усмихна дяволито, когато устните му преминаха по клепачите й и ги затвориха.

— Нищо травмиращо, малка монахиньо — промълви той. — Само малко напътствия в правенето на любов.

Преди да е успяла да намери отговор на това скандално изявление устата му покри нейната. При тази интимност младата жена се скова за миг. Сега не й беше неприятно, той не се опитваше да я нарани. Устните му бяха търпеливи и много нежни. Тя едва ги усещаше. Но когато натискът стана по-дълбок и приятното докосване се превърна в глад, очите й се отвориха и тя погледна нагоре. Неговите очи бяха затворени, а веждите му, събрани в черта, изразяваха болка. Миглите му, които хвърляха сянка върху бузите, бяха гъсти като четки и тъмни като нощта. Странно развълнувана, тя отново затвори очи. Едната му ръка се плъзна по нея и тя усети как пръстите му леко потъркаха външната част на гърдата й. Не интимно, но странно възбуждащо, пораждайки усещания, които никога не бе изпитвала. Устата му се отдели от нейната за миг.

— Колко наранена е тази устна? — попита той с дълбок шепот.

Очите й лениво се отвориха.

— Какво? — измърмори, опиянена от удоволствие.

Рейгън се засмя тихо.

— Няма значение. — Наведе се отново, повдигна ръка, за да улови брадичката й и разтвори устата й внимателно. — Остани така. — Той пое дъх и покри устата й със своята.

Кена затаи дъх при тази нова интимност. Почувства как езикът му се стрелна в устата й, за да я проучи и ахна от това чувствено усещане. Треперещите й пръсти се впиха в ръцете му. Той вдигна глава намръщено.

— Ти си малка монахиня, нали? — попита шепнешком. — Това се нарича френска целувка — каза той, търсейки широко отворените й очи. — Мъжете я харесват.

С поглед тя проследи собствените си пръсти, впити в твърдите му, мускулести ръце.

— Аз… мисля, че на мен също ми харесва — призна и срещна отново очите му. — Никой никога не ме е целувал така, Рейгън.

— Започвам да осъзнавам, че никой никога не е правил всичко това за теб — отговори той. Очите му потърсиха нейните. — Дълго време ли си била самотна, Пепеляшке? — попита я ненадейно.

Въпросът я стресна, защото беше близо до истината и сълзи опариха очите й.

— Недей — каза той тихо и се наведе да избърше сълзите й с устни. — Недей. Знам какво е самота. Чувството ми е познато.

Да, той знаеше, вероятно по-добре, отколкото тя някога би могла, и я болеше да вижда това ужасно страдание в очите му. Пръстите й погалиха косата по слепоочията му. Той я целуна нежно по лицето, докосвайки всеки сантиметър от меката плът.

— Нощите са най-лоши, нали? — въздъхна той. — Да отидеш на кино и да видиш как двойки се държат за ръце, как семейства се събират в ресторантите… О, да, знам какво е.

— Има разлика — промърмори тя, като се чувстваше толкова сигурна сега, в странна хармония с него. — Мъжете могат да поканят жена.

Той повдигна свободната си ръка, за да докосне лицето й.

— А ти не можеш ли? — Той се усмихна леко на израза на нежните й черти. — Това е позволено в наши дни.

Кена се размърда неспокойно.

— И мъжете остават с грешно впечатление, нали? Или по-скоро правилна представа, защото повечето момичета не ги вълнува.

— Това — въздъхна той — е факт. Аз съм доста старомоден, Пепеляшке. Не харесвам да ме преследват.

— Теб те… преследват? — попита тя.

Той кимна.

— Аз съм богат, не си ли забелязала?

Кена поклати глава и се усмихна.

— Бях твърде заета да гледам големите ти крака и счупения ти нос… О, не е честно! — ахна, когато Рейгън я смушка в ребрата.

Той се засмя, загледан надолу в нея.

— Да се кланяш пред вратата ми… Бях в отвратително настроение, същата сутрин… Почувствах се така, сякаш съм те смачкал.

Младата жена отговори усмихната:

— Радвам се, че не го направи. Здравната ми застраховка не покрива травми от разярени шефове.

— Какъв остър малък език. — Той се премести надолу и нещо ново и вълнуващо проблесна в тъмните му очи, които изучаваха устата й. — Знаеш ли какво да правиш с него сега? — попита той.

Докато говореше, той докосна устните й със своите и се усмихна, когато тя ги разтвори и езикът й повтори бурната ласка, която й бе показал. Дъхът му се забърза и накъса, а свободната му ръка се премести към гърлото й.

— Отново — прошепна срещу устните й. — Не спирай точно сега, когато схвана как става.

Кена обгърна врата му с ръце и го дари с такава целувка, че пръстите на краката й изтръпнаха от удоволствието, когато езика й срещна и се приплете с неговия. Секунди по-късно тя усети как дланта му се спусна леко към извивката на меките й гърди. Другата му ръка беше под раменете й, възбуждаше я леко и тялото й се напрегна от нещо интензивно и заплашително. Тя затаи дъх и той вдигна тъмната си глава, за да я погледне.

„Трябва да те спра“, каза си Кена, удавена в тези тъмни очи и опиянена от възбуждащата атака на ръцете му, които се движеха по външната част на гърдите й. Но тя беше любопитна и в нея се бе разпалил неочакван глад. Неволно се изви на дъга и завъртя тялото си, за да покани ръцете му да се мушнат под тънката рокля.

— Очите ти имат цвят на току-що напъпили пролетни листа — прошепна той, загледан в нея. — Мога да се изгубя в тях… Това е, скъпа, повдигни се за мен.

— Моля — прошепна тя, разтърсена до дъното на душата си.

— Не още — отвърна той, гласът и очите му бяха нежни, а ръцете му я измъчваха, докато това, което чувстваше не започна да граничи с болка. — Не и докато не го пожелаеш повече от въздуха.

— Искаш… да те моля ли? — изстена тя.

— Не — прошепна той. — Искам да се нуждаеш от това. Искам да се нуждаеш от мен. Иска ми се да го направя най-сладкото удоволствие, което някога си познала.

Тя се изви отново, затаявайки дъх, като през цялото време гледаше право в тъмните му очи, докато тялото й пламтеше и изгаряше.

— Какво правиш с мен? — изстена безпомощно младата жена.

— Завладявам — прошепна той и докато говореше, ръката му бавно се придвижи и вмъкна под корсажа, за да покрие и притисне напрегнатите възвишения.

Толкова беше сладко, че тя изкрещя, а очите й плувнаха в сълзи. Прехапа устни и се притисна към него, скривайки лице в рамото му.

— Виждаш ли? — прошепна той, като нежно притискаше малките й гърди. — Не е нужно да се бърза. Трябва да бъде бавно, за да е хубаво.

Кена трепереше в прегръдките му, почувства как се обръща така, че да легнат един до друг, без да й натрапва интимността на своето тяло. Без да знае защо, тя започна да плаче. Ръце му я прегърнаха, сключвайки се зад гърба й, задържаха я, залюляха я нежно, а бузата му се опря в тъмната й коса.

— Съжалявам — прошепна тя, разтърсена — Не знам какво става с мен.

Дланта му приглади нежно косата й.

— Аз съм този, които трябва да се извини — промърмори Рейгън. — Не исках да те нараня, Кена.

— Знам — прошепна тя в рамото му. — Не знам защо ти казах, тези ужасни неща…

— Вероятно по същата причина, поради която и аз ги казвах на теб, но сега не е нито времето, нито мястото да го обсъждаме. — Мъжът въздъхна и се протегна лениво. — Чувстваш ли се по-добре?

— Това е основният въпрос — отговори тя, докато сядаше. Погледна към него и се изчерви. Той се засмя на изражението й.

— Какъв издайнически цвят. Алено нали?

Тя издаде дрезгав звук и прекрачи през дългите му крака, за да стане. Грабна чашата с бренди и я пресуши, без да усети вкуса.

— Кена… — започна той. Тя остави чашата.

— О, Дени и Марго трябва да дойдат скоро, нали? — попита, изведнъж, нервна и несигурна.

Рейгън също се изправи и застана пред нея, за да я прегърне нежно, но неумолимо за раменете. Наклони лицето й към търсещите си очи.

— Никога няма да те нараня отново — каза й тихо. — Това е обещание. Не се притеснявай от мен, само защото си изгубих ума за минута.

— Неудобно ми е, защото аз изгубих моя — призна тя, като избягваше погледа му.

— Това е трябвало да ти се случи преди години — каза той тихо. — Било е необходимо някой много щастлив мъж да ти покаже какво означава всичко това.

Кена сведе поглед към гърдите му.

— Никой не е искал — призна тя нещастно. Погледна тъжно нагоре към него. — Това тази вечер от съжаление ли беше?

— Боже мой, не! — избухна той. Ръцете му стиснаха нейните. — Ако искаш да знаеш истината, предполагам, че ми се щеше да компенсирам болката, която ти причиних. Но не беше от съжаление или неуместно състрадание.

Очите й потърсиха неговите.

— Представяше ли си, че аз съм тя? — попита го, като кимна към малката снимка в рамка. Лицето му стана мрачно.

— Аз не играя такива игри — отвърна й той студено. — Обичах жена си, но не съм влязъл с нея в гроба и не се нуждая от заместители. Това отговаря ли на въпроса ти? — Пусна я изведнъж и се отдалечи, за да запали цигара. Кена се втренчи в широкия му гръб, спомняйки си как се чувстваше в топлите мускулести ръце. Имаше значение, че той не си е представял, че тя е Джесика, докато я целуваше. Не разбираше защо, но имаше голямо значение.

— Съжалявам — рече тя безпомощно. — Изглежда напоследък ми стана навик да не мога да държа устата си затворена.

Мъжът се обърна, погледът му задържа нейния.

— Не разбираш ли защо прехвърчат искри между нас? Би трябвало да си достатъчно зряла, за да го осъзнаеш.

Езикът й докосна малката синина на долната й устна и той проследи движението с поглед.

— Да — призна тя, чувствайки се неопитна. — Разбирам защо.

Той дръпна дълбоко от цигарата, но не погледна встрани.

— В такъв случай, ще разбереш също, и ако ти кажа, че ще трябва да смекчим тона и да започнем да се разбираме. Дени е обектът на твоето внимание, не аз.

Тя се изчерви.

— Не съм забравила — отвърна му със същата студенина.

Погледът му се плъзна нагоре и надолу по тялото й, като се задържа върху корсажа и тя разбра, че и той като нея си спомня какво е усещането.

— Трябваше да бъде Дени, нали? — попита Рейгън. Засмя се горчиво и вдигна цигарата към красивата си уста. — Е, ще има други първи неща за него. — Главата му рязко се извъртя, когато звукът на звънеца взриви напрегнатото мълчание. — Точно навреме.

Той отиде да отвори вратата, оставяйки Кена да се взира безизразно след него. Когато Дени и Марго влязоха, Кена осъзна как изглеждат. Дени беше достатъчно близо, за да може да отгатне изражението му, в което се четеше открито любопитство към разрошените им коси — нейната и на Рейгън, към подутите й устни и размазаното червило по неговите.

— Да не би да си забравил, че ни покани? — попита той Рейгън и Кена усети в гласа му нотка, която никога преди не беше чувала да използва към по-възрастния мъж.

— Не, не съм — каза Рейгън спокойно. — Какво мога да ви предложа за пиене?

— Бърбън, чист за мен — каза Дени хладно. — Марго, ти какво искаш?

— Аз предпочитам коняк, ако има — отвърна другата жена, изучавайки Дени с очи, които изведнъж преминаха от нежност към яд.

— Кена? — попита я Рейгън, като едва я погледна по пътя към бара.

— Още едно бренди, моля — прошепна тя, подавайки му чашата си.

— Е, хареса ли ти бала, Кена? — попита Дени, като приближи, за да разгледа малкото й наранено лице.

— Беше много хубаво — успя да отговори.

— Аз също се забавлявах — каза Марго.

Премести се до Дени и хвана собственически ръката му. Прегърна го, а очите й предупреждаваха Кена да стои на разстояние.

— Какво е станало с устната ти? — попита Дени рязко, поглеждайки към Рейгън.

— Изобщо не е твоя работа — отговори брат му с опасно мек тон, като им подаваше напитките.

Дени присви очи и пое чашата.

— Това може да се промени много лесно — отговори той.

Рейгън вдигна чаша в подигравателен тост.

— Nolo contendere, counselor — каза той.

Кена видя как по лицето на Дени изби гневна червенина, когато разпозна юридическата фраза, която означаваше, че няма спор. Той допи питието си, а Марго отпиваше от нейното, докато Рейгън отвличаше вниманието на доведения си брат с дискусия по един случай, върху който работеха. Петнадесет минути по-късно все още се усещаше напрежение, когато изведнъж Дени обяви, че двамата с Марго трябва да тръгват. Марго едва беше казала една-две думи на Кена. Цялото й отношение беше отбранително и ревниво. Кена не харесваше собственическата й демонстрация, но не беше толкова разстроена, колкото очакваше. И това беше озадачаващо. Почувства се объркана. Тя избяга в тоалетната, за да се измъкне от емоционалните подводни течения и когато се върна, Дени и Марго си бяха отишли. Рейгън стоеше спокойно в средата на хола. Когато Кена отиде при него, той се обърна.

— Ще се зарадваш да чуеш, че Дени беше готов да нанесе тежка телесна повреда заради теб — каза й закачливо, повдигайки чашата си в поздрав. Тя примигна.

— Защо?

Той доближи и докосна долната й устна с показалеца си.

— Заради това — отговори. — Той си мисли си, че те малтретирам.

— Страхувам се, че е с основание. Опасявам се с причина — напомни му тя. — Каза ли на Дени защо… Ще кажеш ли на Дени защо…

— И да го освободя от отвратителните му подозрения? Не. — Той пресуши чашата и я постави на бара. — Ако бях на твое място щях да спя при заключена врата. Сладката усмивка на Марго изчезна.

— Забелязах — отвърна тя с лека усмивка. — Дени наистина ли беше притеснен? — продължи да й просветва.

— Той беше притеснен — каза Рейгън с груб тон. — По-добре да те заведа у вас. Късно е.

— Може да извикаш такси — предложи тя и отиде да си вземе шала и чантата от дивана.

— Няма да си ходиш сама — отсече той твърдо. — Няма град, който да е безопасен.

Кена погледна непоколебимите черти на лицето му и реши да не спори. Той беше напълно способен да я занесе долу до фоайето.

Закара я у дома, без да проговори, като остави радиото включено, за да запълни тишината. Очите й се стрелнаха към мрачното му лице, сякаш се опитваше да се открие враждебния, мълчалив мъж, за когото работеше, в пламенния, изкусен любовник, който преди по-малко от час можеше да я отнесе в леглото си без тя да възрази. Все още усещаше вкуса му по устните си, чувстваше нежното докосване на пръстите му върху голата си кожа. Усещанията, които споменът предизвика, я шокираха. Тя едва разпозна страстната жена, която жадуваше за ръцете му по недокоснатото си тяло. Толкова за възвишените й принципи… Сринаха при първото изкушение. Изведнъж се зачуди как ли би било с Дени и с изненада откри, че не можеше да си представи мъжа, в който се предполагаше, че е влюбена, да я докосва по същия начин.

В асансьора стояха на разстояние един от друг. Рейгън гледаше към затворените врати, сякаш стояха между него и спасението. Нито една дума не излезе от устните му, през целия път до вратата на апартамента й. Кена се наведе към дръжката на вратата, опитвайки се да види къде да постави ключа, когато той го взе възмутен.

— Ако носеше проклетите си очила, щеше да бъдеш в състояние да видиш къде да поставиш ключа, малък сляп прилеп — изръмжа той.

— Мога да ти кажа къде да пъхнеш ключа — отвърна му разгорещено тя, изправи се и погледна в неговата посока.

— Давай — подкани я той.

Кена затаи дъх.

— Лека нощ, адвокате — каза тя.

— Лека? Няма да е много лека, Пепеляшке — отвърна й той след малко. — Ти загуби принца някъде по пътя.

— И в крайна сметка се оказах със звяра — изстреля обратно тя.

Той се втренчи в нея и тя съзря болезнената самота в строгото му лице, преди да успее да я прикрие.

— Историята на моя живот — промърмори той полушеговито. — Лека нощ, Пепеляшке.

Рейгън се обърна и си тръгна. Сълзи опариха очите й. Понечи да го извика, когато възрастната дребна жена, живееща надолу по коридора, отвори вратата и излезе да хвърли боклука в шахтата. Кена въздъхна и се върна в самотния си апартамент.

Направи си чаша горещо какао и закрачи из хола, докато го пиеше. Какво ставаше с нея, за бога? Защо трябваше да се чувства толкова нещастна, задето нарече Рейгън звяр? Той си беше звяр! Звяр. Тя въздъхна. Звяр, разбира се, който се беше нагърбил да й помогне да промени външния си вид — да бъде съблазнителна и изискана, за да привлече Дени. И тази вечер го беше направила, но това вече нямаше толкова голямо значение, колкото факта, че съзнателно нарани Рейгън. Ударът, който беше нанесла смъртта на съпругата му, беше ужасен. Нищо чудно, че не можеше да говори за това.

Кена отиде до телефона и сърдито го погледна. Рейгън вероятно вече спеше, това бе лудост! Но въпреки това потърси в телефонния указател номера му и го набра. Ръката й все още стискаше чашата от горещото какао, докато телефонът звънеше, веднъж, два пъти, три пъти…

— Ало? — чу се познат, дрезгав глас в слушалката.

Тя отвори уста и се опита да проговори, но не успя и прочисти гърлото си.

— Рейгън? — промърмори. Последва пауза.

— Кена? — попита той меко.

— Изобщо не мисля, че си звяр — каза тя също толкова меко и затвори слушалката. Втренчи се в нея за момент, преди да остави чашата, да загаси осветлението и да си легне да спи.