Даяна Палмър
Безценно момиче (3)

Глава 3

Кена не беше споменала на Рейгън как да стигне до апартамента й, но той изглежда знаеше пътя. Тя току-що се бе облякла с панталон, широка блуза с дълги ръкави и пуловер, когато, точно в осем и тридесет, на врата се позвъни. Отвори, а Рейгън я удостои с кратък поглед над очилата си.

— Готова ли си? — попита небрежно, сякаш вече съжаляваше за предложението си. — Хайде да тръгваме, паркирал съм неправилно.

Младата жена го последва в асансьора. Одобрително изгледа спортния му панталон, ризата в тъмно бордо и сакото от туид. Ризата бе отворена на врата и откриваше загоряла от слънцето кожа и гъсти черни косми. Това го правеше да изглежда още по-мъжествен и по-заплашителен и Кена си пожела да не беше се съгласявала с този маскарад. Да бъде около него в офиса беше достатъчно лошо, но това тук беше… изнервящо.

— Няма да те изнасиля, обещавам — каза той неочаквано и повдигна вежда, когато на влизане тя се отдръпна в другия край на асансьора.

— Ако го направите, ще бъдете разочарован — въздъхна тя, без да се хване на уловката му. — Двадесет и пет годишните девственици не са често срещани напоследък. — Той изглеждаше шокиран от духовития й отговор и тя се ухили: — Не съм викторианска госпожица, както ме нарекохте вчера — добави със смутена усмивка, — но ме извадихте от равновесие. Предполагах, че сте улегнал човек, който не би направил сексуален намек на жена.

— Боже мой, напълно грешиш — отбеляза той.

— Вие също. Може и да не съм изискана блондинка и да изглеждам като повлекана, но не припадам при мисълта за мъжка спалня. Просто никога не съм искала да попадна в някоя — изгледа го свирепо. — И причината да не нося сутиен е, защото това е признак за освободена жена!

Вратата на асансьора току-що се беше отворила и една дребна стара дама с боядисана в синьо коса ахна, като чу последното пламенно изявление. Кена се втренчи в жената и се изчерви като цвекло.

— О, Боже мой — изпъшка.

Рейгън се опита да не се разсмее, улови Кена за ръката и почти я повлече през фоайето.

— Освободена жена — подигра й се с насмешлив поглед. — По-добре се откажи от това. Разпознавам перченето, когато го видя.

Тя въздъхна.

— Дори не мога да се държа като нормална жена — измърмори тя и пъхна ръце в джобовете си. — Нищо чудно, че Дени не ме забелязва.

— Аз те забелязвам.

Тя дори не погледна към него.

— Да, когато искате чаша кафе или да ви напиша писмо.

Мъжът се спря и се обърна към нея, а тя вдигна нагоре глава, за да срещне прикования в лицето й поглед на тъмните му очи.

— Знам какво е да си самотен, Кена — каза тихо. — Знам какво е чувството да се огледаш наоколо и да се питаш, дали ще липсваш на някого, ако умреш.

— Вие имате безброй много жени — поколеба се тя.

— Аз имам пари. Разбира се, че мога да имам всяка жена — отвърна с цинична усмивка. — Дори бях женен, знаеш ли?

Това беше малко шокиращо. Дени никога не говореше за личния живот на брат си.

— Не — призна тя.

— Джесика беше на двадесет и шест. Руса, синеока и съвършена. Като видение. Бракът ни продължи точно една година.

Кена видя как изражението на лицето му изведнъж стана студено.

— Разведохте ли се?

— Не — отвърна рязко. — Тя почина.

— О, съжалявам — каза нежно и наистина му съчувстваше.

Ръцете му лениво галеха нейните нагоре, надолу.

— Това беше преди почти три години. Сега съм по-стар и по-разумен. Но има нощи, когато… — Той я пусна и се отдалечи, за да запали цигара, и тя за пръв път осъзна, че Рейгън наистина е един самотен мъж. Изненада се на себе си, че я беше грижа как се чувства той. — Животът е твърде кратък, за да живееш с миналото — отбеляза той след минута и се обърна. — И твърде кратък, за да избягваш някои неща и да не се опиташ да ги получиш. Не заслужава ли Дени няколко промени в живота ти?

Тя винаги бе мислела така.

— Да — отвърна, потръпвайки нервно. — Разбира се, че си заслужава.

— Тогава нека да видим какво можем да направим, за да ти обърне внимание.

Първата спирка беше в салона за красота. Младата жена наблюдаваше как дългата й, тъмна коса пада върху чистия под, докато мистър Андрю кълцаше, обсъждаше най-новите стилове и шареше напред-назад между други клиенти. Кена се озова във весело обкръжение и беше развълнувана от предстоящата промяната. Може би Рейгън беше прав. Тя бе на двайсет и пет и беше време да се вземе в ръце. Беше време да започне да живее.

С измита и изсушена коса, Кена се взираше безучастно в момичето в огледалото. Тази сутрин забрави да се гримира и сега беше доволна. С розовите си бузи, пълни меки устни и негримирани очи, изглеждаше свежа и естествена. Късата, красиво оформена коса образуваше тъмна рамка около лицето й, като я правеше да изглежда като малка фея — с леко издължени очи, тънки вежди и високи скули. Тя се усмихна, изненадана от себе си.

— Хубаво е, нали? — засмя се фризьорът. — Сега, мис, отидете при гримьора, и когато сте готова ще видите разликата. Обещавам, че ще ви хареса.

Когато се видя след още половин час, преди да се срещне с Рейгън в магазина за дрехи, тя наистина се хареса. Очарована бе наблюдавала как гримьорката вае лицето й, сякаш рисуваше върху платно — очерта устните й във виолетово и ги попълни с наситено пурпурно, след това нанесе руж върху бузите и подсили веждите, удължи миглите й, постави сенки на клепачите и най-накрая подсили прекрасния й тен с леко докосване на пухчето с пудра.

— Това аз ли съм? — попита тя след минута, пленена от разликата, възхитена от момичето с малък прав нос и големи, блестящи зелени очи, с мек овал на лицето и плътни устни.

— Голяма разлика — съгласи се с усмивка гримьорката.

Тя продаде на Кена козметика, за да поддържа ежедневно новия си облик и й махна за довиждане.

 

 

Рейгън обикаляше около манекените и намръщено преценяваше всяка рокля, докато продавачката го следеше с любопитен поглед.

— Чакате ли ме? — попита Кена зад него.

Той се обърна, все още намръщен, и очите му внезапно се разшириха, щом я позна.

— Боже мой! — Това бе всичко, което каза, но изражението му бе достатъчно, за да предаде изумлението му. Той започна да обикаля около нея и да я оглежда. — Е добре, Пепеляшке, все пак има нещо в теб.

— Докато се опитвате да разберете какво е то — рече тя, — може ли да отидем в евтиния магазин да потърсим дрехи? Ще съм ви длъжница до гроб, ако си купя нещо от тук. Повечето от тези неща дори нямат етикети с цени!

— Ще ходиш на бал, а не на плажно парти — каза й рязко. — Няма да те заведа в Билтмор облечена в рокля от разпродажба.

— Но…

— О, млъкни! — той нетърпеливо хвана ръката й и я заведе при продавачката.

Докато Кена стоеше неподвижно, Рейгън обясни на високата възрастна жена много точно какво иска за младата дама, след което зачака нетърпеливо продавачката да отиде да го потърси в склада. Тя се върна след минута с дълга, чувствена копринена дреха в зелено, златно и синьо с ниско изрязано деколте.

— Това е един от нашите дизайнерски модели — каза жената с усмивка. — И перфектен за твоята фигура, скъпа — допълни, като се обърна към Кена.

— Хайде, пробвай я — подкани Рейгън. — След това излез и ми позволи да те видя.

Продавачката изпрати Кена да пробва роклята пред голямо огледало в луксозна съблекалня. Когато я облече, тя се вгледа прехласнато в себе си.

— Как ти стои, мила моя? О, Господи… — промърмори одобрително възрастната жена, когато Кена излезе от пробната.

— Стои идеално — каза тя смутено, като се страхуваше да докосне копринената материя, да не би да я повреди. — Подобно на паяжина…

— Цветът е съвършен — съгласи се продавачката. — Отива идеално на светлия ви тен.

Тя заведе Кена обратно в залата и застана със скръстени ръце, докато клиентката й отиде при високия мургав мъж, който я чакаше. Рейгън зяпаше лениво минувачите. Когато чу стъпките на Кена се обърна.

Нищо не каза. Погледът му се плъзна нагоре, надолу, отново нагоре и лицето му се вкамени.

— Е, така добре ли е? — попита тя, като отчаяно искаше да й каже, че изглежда зашеметяващо, и че Дени ще падне в краката й.

Той кимна.

— Да — отговори със странен, дрезгав глас, — добре е. Сега, виж какви тоалети ще харесаш за всеки ден за офиса — костюм, няколко поли и блузи, които да не изглеждат старомодни и развлечени.

— Но… но защо? — попита тя.

— Като излезеш само един път с мен, това няма да намекне нищо на Дени — обясни рязко. — Или не очакваш да те погледне веднъж и да падне на колене, за да ти поиска ръката?

Мразеше циничния начин, по който й зададе въпроса. Роклята я караше да се чувства като принцеса, а сега той съсипваше всичко.

— Не — призна тя. — Не очаквам това.

Младата жена се обърна, но той хвана голата й ръка и я задържа, така че продавачката да не чуе.

— Изглеждаш пленителна, това ли искаше да чуеш? — попита в ухото й. Гласът му бе дрезгав, а топлият му дъх погали врата й. — Тази рокля кара мъжа да иска да я свали от теб, за да види какво има отдолу под нея.

Кена си пое дъх от безочливата съблазън на гласа му.

— Неудобно ли ти е? — засмя се той, като я пусна. — Е, нали искаше да знаеш?

Тя се дръпна, преди да й е сторил още нещо, и се изненада от яростния ритъм на сърцето си, когато отиде да свали роклята.

Това беше най-прекрасното пазаруване, което някога бе правила. Купи бонбоненорозов костюм от две части — с права пола и сако с дълги ръкави. Взе няколко поли и откри блузи, които дори не би загледала, ако не беше с Рейгън. Но той я принуди да ги вземе, въпреки нейните притеснения. Напазарува си дантелено бельо и скъп сутиен, който добави поне един размер към малките й гърди. И въздъхна, когато на излизане от магазина изчисли на ум разходите.

— Ще трябва да работя за вас до края на живота си — промърмори тя.

Мъжът погледна надолу към нея и се усмихна.

— Имаш ли нещо против? През това време аз ще правя кафе… понякога.

Интонацията на дълбокия му глас я изненада и я накара да погледне нагоре към него. И когато го направи, почувства топла вълна, която подкоси краката й. Тъмните му, спокойни очи задържаха погледа й, докато блъскащите се в тях минувачи не разрушиха магията и ги върнаха в реалността.

— Благодаря ви, че дойдохте с мен — промърмори тя и го последва до сивото порше.

— Нямах избор — погледна косо към нея, отключи вратата и й помогна да влезе. — Ако те бях оставил сама, щеше да се върнеш със същите дрехи, с които си въобразяваше, че изглеждаш страхотно преди. — Той заобиколи колата и облекчено се отпусна на шофьорското място, докато Кена гневно разглеждаше цените на покупките.

— Не съм толкова глупава що се отнася до дрехите — информира го.

— Твоята представа за мода е конопен чувал с дупки за ръцете и главата — рече, като запали двигателя на лъскавия си автомобил.

— Е, по-добре така, отколкото да изглеждам като проститутка — отвърна. — И такава ще изглеждам в някои от тези неща, които ме накарахте да купя! Деколтето на една от блузите е почти до коленете ми!

— Не преувеличавай — каза той кратко. Погледът на тъмните му очи се спусна към тениската й. — Колко от тези проклети неща имаш все пак?

— Какви неща? — попита тя.

— Тези безформените, които крият тялото ти.

— Харесвам широки дрехи — отвърна тя.

— Очевидно.

Рейгън постави небрежно ръка върху облегалката на седалката и се обърна да изкара колата от мястото, където беше паркирал. Лицето му се оказа твърде близо до нейното. Неволно погледът й премина по широките му изсечени устни и тя се зачуди какво би било чувството, ако го целуне. Той спря колата, за да превключи скоростите, но не промени положението на тялото си. Тя усети внезапния забързан ритъм на сърцето му и топлината на тялото му.

— Погледни ме — изръмжа той.

Кена погледна нагоре към него, погледът й беше привлечен и завладян от неговия така, сякаш ненадейно светът се състоеше само от чифт напрегнати кафяви очи под плътни, къси мигли. Погледът му се спусна към меките й, разтворени устни и той се премести леко. Устните му се разтвориха. Тя чакаше и искаше, дишаше трудно и притвори очи, когато лицето му се приближи. Опиваше се от аромата на одеколона му, от топлината на силното му тяло, чувстваше лекия аромат на цигарения дим в дъха му, точно срещу устните си. И искаше да го целуне с копнеж, който я замая. Искаше да го целуне жадно и настойчиво и да види дали докосването на тези изваяни устни ще бъде така влудяващо, както си представяше…

— Хайде, размърдайте се най-после! — Силният глас беше последван от също толкова силно изсвирване на клаксон.

Тъмните кафяви очи примигнаха и Рейгън погледна в огледалото за обратно виждане, докато Кена се бореше с глада си за една целувка, която нямаше да получи. Искаше й се да изскочи от колата и да ритне шофьора зад тях, задето ги прекъсна. Защо се чувстваше по този начин, след като обичаше Дени? Не посмя да си зададе този въпрос. Вместо това се прокашля. Рейгън натисна с крак педала и потегли рязко, като остави разгневения водач зад тях. После погледна към нея.

— Ще имаш ли нещо против да ми обясниш, какъв беше този дълъг и прекалено емоционален поглед? — попита той заядливо с дълбокия си глас.

Тя преглътна.

— Аз не ви гледах. Мислех си — тихо изрече.

— За какво? — попита той, като се вля в движението.

— Споменахте, че ако ме изведете един път няма да е достатъчно — промърмори тя, внезапно изнервена от него. — Какво искахте да кажете? Нали просто щяхте да ме промените…

— Нужно е повече от едно подстригване и нови дрехи, за да успеем — заяви той решително. Запали цигара, когато спря на червен светофар. — И най-добрия начин да привлечем вниманието на Дени е да излизаме заедно. Или не си забелязала как се конкурира с мен?

— Не знам дали ще мога да понесе повече от една среща с вас — каза му делово и го изгледа ядосано.

— Ще трябва, ако наистина искаш Дени — увери я Рейгън. — И няма да пестя критиките си. Ще те науча как да се обличаш, как да ходиш, как да флиртуваш… Такива неща. Защото най-много се нуждаеш от увереност, а за съжаление на теб ти липсва.

— И мислите, че с моя изтерзан вид ще го привлека — рече иронично тя.

— В крайна сметка, да — съгласи се той. Очите му я изучаваха внимателно. — Бих заложил значителна сума, че в гимназията на всеки танц си стояла до стената, прегърбена, скръстила ръце пред гърдите си и си се молела някое момче да те покани на танц.

Тя ахна и се изчерви едновременно, защото той бе налучкал истината. Дори не смееше да го погледне. Неволно скръсти ръце пред гърдите си, сякаш се защитаваше.

— Как успя да станеш толкова потисната? — попита той. — Майка ти не ти ли е показала малките трикове, които жените използват да хванат някой мъж?

— Аз нямам майка — отговори. — Тя и татко се разведоха, когато бях малка. Живях с него и мащехата ми, докато пораснах и се изнесох. Жената ме търпеше, но винаги, когато бе възможно, ме избягваше. Това отговаря ли на въпроса ви?

Тонът й би сразил по-слабоволев човек, но Рейгън само повдигна вежда.

— Виждала ли си майка си оттогава?

Младата жена поклати глава.

— Тя почина преди няколко години. Слушайте, може ли да говорим за нещо друго?

Той дръпна дълбоко от цигарата.

— Някога имала ли си сериозна връзка с мъж?

Тя се засмя горчиво.

— Никога не съм имала този шанс — призна хладно. — Мъжете напоследък се интересуват само от секс. Ако на първата среща кажеш „не“, те не се връщат.

— Това са пълни глупости — изстреля той обратно. — Не можеш да ме убедиш, че всеки мъж, с когото си излизала на среща, се е опитал да те изнасили в момента, в който се качиш с него в колата.

Стресната, тя погледна към него.

— Аз нямах това предвид — каза. — Исках само… — Пое си бавно дъх. — О, за бога! Излизала съм само с четирима мъже през живота си, и срещите с двама от тях бяха уредени. Разбира се, не се опитаха да ме изнасилят, защото не успяха да се вмъкнат у дома достатъчно бързо.

— Нима те боли да ми го признаеш?

— Да, ако искате да знаете — рече рязко. Опипа джобовете и извади очилата си, за да си ги сложи. — И се уморих да виждам неясни очертания, вместо хора. Наполовина съм сляпа без тях.

Той се засмя тихо.

— Тогава защо не ги сложи тази сутрин?

— Реших, че ако мога да видя как изглеждам в нещата, които ме накарахте да купя, не бих ги взела — измърмори тя.

— Щраус — обвини я той.

— Такава съм. Бяхте прав за танците — добави нещастно. — Винаги се прегърбвах, защото мразех, че съм толкова висока. А сега ще се наложи пак да го правя, заради тези невероятни деколтета.

— Не, няма. Не и когато излизаш с мен.

— Изобщо не съм сигурна, че искам да бъда това, в което ще ме превърнете — промърмори Кена. — Дени може да не ме хареса такава.

— Той обича Марго точно такава — подчерта мъжът жестоко със студена усмивка. — И се надявам да не си толкова наивна, за да си мислиш, че са в Лейк Ланиер да играят на дама?

Кена се изчерви до корените на тъмната си коса.

— Марго има какво да покаже.

— И аз така чух — отвърна мъжът, — но предполагам, че не е това, което има, а по-скоро това, което прави с него, сладурче. Както всички привлекателни жени, тя го превръща в свой актив.

— От къде знаете толкова много за модата и вкуса? — попита рязко, гледайки към него.

Рейгън се взря за миг право напред с празен поглед.

— Джесика беше топмодел — при спомените гласът му стана мек и нежен.

— Ооо — смутена от емоцията, прозвучала в гласа му, тя отмести поглед от него.

Той загаси цигарата с лек натиск.

— Дени ще те забележи, преди да сме приключили, обещавам ти.

— Знам защо аз не харесвам Марго, но защо вие не я харесвате? Дори не сте я виждали — отбеляза, когато стигнаха до нейния апартамент.

Той загаси двигателя и се облегна на вратата на колата.

— Защото усещам, че тя е много повече жена, отколкото Дени би могъл да се справи. Ще го държи в ъгъла като закачалка, преди да го унищожи. Освен това — добави мрачно — не знам нищо за нейното минало и това ме притеснява. Дени може да бъде замесен в нещо против волята си.

— Искате да кажете, че може да е таен агент или нещо такова?

— Леле, каква богата фантазия — присмя се той. — Искам да кажа, че Дени е богат и ще става още по-богат. От това, което той ми каза, тя е от дамите, които искат да се грижат за тях. Не е трудно за една жена да пожелае богат мъж, Кена — каза той с горчив хумор. — Дени заслужава повече от това.

Тя се загледа надолу в свитите си ръце. Да, той заслужаваше. Самата тя го обичаше, в края на краищата. Ако не друго, поне можеше да помогне.

— Ще те взема утре следобед. В два — каза Рейгън. — И ще започнем уроците. Може да облечеш един от новите тоалети.

Младата жена вдигна глава и премига, като го погледна.

— Утре?

— Предполагам, че графикът ти не е пълен със срещи?

Тя се намръщи.

— Ще се изненадате ли, ако е така?

— При начина, по който се обличаш — каза подигравателно, — да.

— Ако последвам вашите напътствия, може и гола по улиците да тръгна да се разхождам — избухна младата жена.

— Това — отвърна й кратко — ще бъде по-лошо, отколкото дрехите, които носиш.

Искаше й се да хвърли чантата си по него. Не можеше да си спомни някога в живота си да е изпитвала подобно чувство на маниакална ярост към човек — същата ярост, която я накара да запрати онова досие по главата му. Но сякаш ставаше все по-лошо всеки път, когато беше с него.

Преди да възвърне гласа си, той вече беше излязъл от колата с чантите и тя стоически го съпроводи до малкия си апартамент.

— Как открихте къде живея? — попита Кена, когато той отвори вратата и й направи път да влезе първа.

— Попитах Дени за адреса. Той трябваше да провери. — Рейгън й отправи красноречив поглед като заряза пакетите на пъстрия диван. — Очевидно никога не е бил тук.

Тя поклати тъжно глава, после се засмя.

— Никой не е бил тук, освен семейството и случайни приятелки.

Той пъхна ръце в джобовете си и се огледа наоколо.

— Жалко, че не се обличаш, както декорираш — каза накрая. — Стаята има индивидуалност.

— А аз нямам? — промърмори тя отбранително и настръхна отново.

— Не знам — отговори мъжът. Погледът на тъмните му очи обходи недружелюбното й лице. — Никога не съм ти обръщал много внимание.

— Това не е изненадващо — въздъхна тя. — Виждала съм снимки на жените, с които излизате.

Веждите му се повдигнаха

— В смисъл?

Тя се засмя срамежливо.

— В сравнение с някои от тях дори Марго изглежда грозна.

Той извади цигара и я запали, докато я изучаваше с любопитство.

— Самотен съм. Ти не си ли?

Очите й се разшириха шокирано. Започна да осъзнава, че в края на краищата, той е човек, а не страшилището от нейното въображение. Вероятно покойната му съпруга му липсваше. Това не я накара да го харесва повече, но й помогна да го разбере по-добре.

— Предполагам, че всеки е самотен — отвърна тя. „Някои повече от други“, добави мълчаливо. — Например като мен, които искат един човек, а не могат да го имат.

— И това е целият ти проблем, Кена — изръмжа той. — Разхождаш се прегърбена, с наведена глава, самосъжаляваш се. Боже мой, не е чудно, че си на двайсет и пет години и живееш сама!

Тя се завъртя грациозно като балерина, с безразсъдно предизвикателство в очите. Гневът оживи цялото й лице.

— Харесва ми да живея сама! — отвърна тя.

— Как ли пък не — възрази той. — Колко време можеш да гледаш телевизия, преди да се разболееш от нея и от собствената си компания?

Момичето почувства как долната й устна трепери от възмущение. Той удряше твърде близо до целта.

— Нямате ли къде да отидете? — попита го студено.

— В интерес на истината имам среща тази вечер — каза той жестоко, усмихвайки се на неволната й гримаса. — Няма да си седя сам вкъщи с единствената надежда телефонът да звънне.

Очите й се замъглиха от ярост и болка.

— Тя трябва да е била отчаяна, за да излезе с вас! — нахвърли се върху него, макар да бе сигурна, че е точно обратното.

Той само се усмихна със спокойна увереност. Имаше вид на човек, който знае всичко, което трябва да се знае за жените и погледът му беше толкова откровено чувствен, че тя беше шокирана. До сега не беше осъзнала, колко е сексапилен. Не искаше да мисли за това, нито да се разстройва. Обърна се настрани.

— Имам работа.

— И аз. Ще те взема утре в два.

Той отвори вратата и излезе, без да погледне назад, оставяйки я сама в тишината.