Серия
Черити (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die schlafende Armee, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 11 гласа)
Сканиране
vens (2013)
Корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Волфганг Холбайн. Спящата армия

Немска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1995

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Ивелина Илиева

ISBN: 954-17-0099-3


1.

Планерът изскочи откъм слънцето като сребриста хищна птица и откри огън. Всичко стана така бързо, че дори и нечовешки бързите реакции на Кайл се бяха задействали твърде късно; той не успя да обърне самолета, за да излезе от обсега на изстрелите, и енергийните абсорбери изпищяха пронизително. Черити усети как стената зад гърба й се загря. Не бе за първи път, откакто беше започнало това безумно преследване. Планерът изстена като голямо, живо същество, изпитващо болка.

— Дръжте се! — изрева Кайл, когато планерът връхлетя за втори път.

Този път мороните откриха огън от по-голямо разстояние; бяха твърде далеч, за да унищожат целта си, ако я улучеха, но достатъчно близо, за да я повредят или засенчат за момент нейните навигационни локатори.

Все пак Черити намери време да се хване здраво в най-близката опора, когато Кайл връхлетя върху планера и го накара да се спусне толкова ниско над земята, че зад него се вдигна висок облак прах и той остави след себе си изкоренени снопове трева, храсти и дори по-малки дървета. Опустошеният пейзаж пред прозореца се превърна в безпорядък от цветове и форми, а моторите под краката им виеха така пронизително, сякаш щяха да експлодират всеки момент.

Тази смъртоносна игра на котка и мишка продължаваше вече половин час и Кайл беше изцедил моторите докрай. Но нямаха друг избор. Преследващата ги ескадра, която мороните бяха пуснали след тях, очевидно нямаше заповед да ги залови живи. Бойният кораб с формата на диск там отвън беше третият, на който се бяха натъкнали през последния половин час — и той като двата предишни беше открил огън веднага, щом като се бе приближил на изстрел разстояние. Това, че все още бяха живи, се дължеше само на светкавично бързите реакции на Кайл. Но все някога привидно неизчерпаемите му запаси от сила щяха да се изразходят, някога той щеше да допусне някаква малка грешка или те просто щяха да попаднат в наистина безизходна ситуация.

Корабът там навън беше не само значително по-голям от двата планера, на които се бяха натъкнали преди това; снаряжението му толкова много превъзхождаше това на собствения им кораб, че опитите на Кайл да го атакува и разруши като двата му предшественика биха завършили с фиаско. Черити не знаеше колко тежко повреден беше техният планер, но бе чула приглушения трясък, с който лазерният залп се беше забил в неговия корпус. А после мигането на червените алармени светлини върху асиметрично оформения команден пулт пред Кайл се беше усилило, но той все така преследваше планера с нисък полет над опустошената земя.

— Внимание! — извика Кайл. — Връща се!

Размитият пейзаж пред остъклената носова кабина се завъртя отново, когато с поредица от шеметно бързи салта Кайл се опита да изведе кораба от обсега на лазерните залпове. Моторите под краката им скърцаха и Черити пак помисли, че чува ужасния шум от разкъсващ се метал. Тогава внезапно точно пред прозореца се появи огромният сребрист диск на преследвача — близо, страхотно близо — и Черити разбра с ужас, че Кайл беше довел самолета точно в мястото на сблъсъка!

— За бога! — изкрещя тя. — Какво смяташ да правиш?

Дори и да беше чул думите й, Кайл не им обърна внимание. Пръстите му изтласкаха един специално оформен лост върху пулта напред до упор. Тя усети как планерът се ускори още веднъж и с тласък почти удвои скоростта си. Струваше й се, че огромният диск на бойния кораб ще връхлети върху тях като стоманена луна, спускаща се сякаш от небето. Заслепена, тя затвори очи, когато Кайл изведнъж задейства всички лазерни оръдия на планера и едновременно с това той отхвръкна настрани с почти невъзможно движение.

Корпусът на другия кораб профуча толкова близо покрай прозореца, че Черити би могла да го докосне, ако само протегнеше ръка. И почти в същата част от секундата в кабината нахлу непоносимо ярка, бяла светлина.

Тя изкрещя, закри очи с ръка и изви главата си настрани. Нет, която се беше сгушила в седалката до нея, изстена приглушено.

Силен грохот и трясък разтърсиха кораба и силна, ослепителнобяла светлина процепи дрезгавината на нахлуващия здрач.

Черити усети как планерът започна да пада като камък и да намалява с пълна сила скоростта си в последния момент. Тя инстинктивно напрегна всичките си мускули в очакване на приближаващия сблъсък, но чудото стана — клатушкайки се като кораб в бурно море, планерът спря няколко метра над земята и започна да се върти на едно място, без Кайл да може или да иска да предприеме нещо срещу това.

Черити хвърли особен поглед към младия мегавоин в пилотското кресло. Планерът продължи да се върти и след момент преследвачът се появи отново — огромен, висящ във въздуха над тях. Черити забеляза огненочервените отвори в корпуса му, където го бе улучило лазерното оръдие. Очевидно пилотът трудно успяваше да задържи кораба във въздуха, но все пак той отново се движеше над тях — бавно, но неудържимо. Тънък, синкав фойерверк кръжеше около корпуса му. Черити знаеше от Кайл, че това синьо сияние не е нищо друго, освен видимото проявление на енергийното поле, обгръщащо планера. „Нужна е атомна бомба, за да се разруши“, си помисли с гняв Черити. Планерът, който Кайл беше откраднал в Париж, беше малък патрулен самолет, а не военен кораб като този пред тях.

— Стреляй по него! — изстена Скудър. Той се бе свлякъл на пода и сега се опитваше да се надигне, като сочеше ожесточено със свободната си ръка към летящия диск. — Защо не стреляш?

— Би било напълно безсмислено — отвърна Кайл. — Енергийните източници са почти празни. Улучих го, но виждате какво става.

Той протегна ръка и докосна някакъв бутон върху командния пулт. Планерът престана да се върти и започна отново да се движи бавно. Погледът на Кайл пробяга върху поредицата от числа и символи, които се виждаха върху дузината малки монитори пред него. По чертите на лицето му се четеше, че обмисля нещо.

— Може би все пак имаме още един шанс — каза внезапно той. — Дръжте се здраво!

Планерът започна отново да набира скорост и докато се издигаше, развалините и джунглата под тях се превърнаха в килим от зелени и кафяви тонове.

Черити се наклони напред и хвърли поглед върху екрана, на който се виждаше преследвача. Той също набра скорост и — без да бъде сигурна — й се стори, че се приближава съвсем бавно.

— Поеми лазера — помоли Кайл.

Едновременно с това той вдигна лявата си ръка и й подаде малка кутия, закрепена към шарнирен лост, състоящ се от четири звена.

За момент Черити безпомощно погледна означеното по непонятен начин управление, но после разбра простата му система; бавно, но много сигурно, тя постави съставения от тънки червени нишки кръст върху изображението на планера на екрана и погледна въпросително Кайл.

— Цели се точно в купола — каза Кайл, без да свали поглед от прозореца. Гласът му прозвуча глухо. — Не можем да го разрушим, но може би ще можем да засенчим сензорите му. Можеш да стреляш само един-единствен път. Ще ти подам цялата енергия, но след това енергийните източници ще се изпразнят. Изчакай, докато ти кажа!

Планерът се ускоряваше все повече. Виенето на моторите достигна пронизителен тон, от който ушите боляха, и Черити усети как температурата в кабината се увеличава все повече и повече.

Почти всички светлини на пулта пред Кайл мигаха в червено.

— С каква скорост се движим? — попита тя.

Мимолетна усмивка пробягна по лицето на Кайл.

— Наистина ли искаш да знаеш?

Черити предпочете да не отговори нищо.

— Там отпред има някакъв град — каза внезапно Кайл.

Тя погледна нагоре. В първия момент не забеляза нищо друго, освен някакви цветни нетна, но после различи назъбените, остри очертания на сенките на разрушения град, който Кайл беше открил.

— Внимание, Черити! — каза Кайл.

Черити кимна нервно. Пръстите й започнаха да треперят, но червеният кръст върху монитора не помръдваше и оставаше неизменно върху плоския купол над горната страна на планера.

С един тласък Кайл придвижи лоста за ускоряване напред до упор и планерът направи скок напред. Черити изкрещя ужасена, когато Кайл с бясна скорост насочи самолета почти вертикално нагоре, завъртя го внезапно настрани и с една шеметна спирала го спусна отново към земята. Преследвачът ги следваше в същата траектория и сега Черити видя, че той наистина се приближаваше. Пилотът на този кораб трябва да беше също такъв добър мегавоин като Кайл — или компютър. Никое живо същество не би могло да изпълни тази маневра.

С бясна скорост планерът полетя към земята.

— Внимание! — каза рязко Кайл. — Огън!

Един-единствен ослепително бял лазерен лъч улучи преследвача и очевидно безрезултатно бе отблъснат от бронирания му купол.

Черити се опита да даде втори изстрел, но този път очакваният бляскав лъч не се яви: енергията на лазерните оръдия беше изчерпана.

Тя не успя да опита трети път, защото внезапно Нет изкрещя пронизително до нея, а също и Скудър и Хелън изпъшкаха изненадано. Земята сякаш връхлиташе към планера. За една ужасяваща секунда Черити успя да види как размитите цветни сенки под тях се превърнаха в очертания на разрушени къщи. Тогава Кайл направи остър завой; руините под тях се завъртяха и почти в същия момент Черити усети как нещо със страхотна сила се заби в долната част на планера и го разкъса.

Ярки пламъци и една огромна сянка изпълниха изведнъж прозореца.

Черити закри инстинктивно лицето си с ръце, но Кайл отново успя да овладее планера; в последния момент той го изви и прелетя край препятствието. Пилотът на другия кораб не бе толкова щастлив.

Огромният летящ диск дори и не се опита да промени стремителния си полет или да намали скоростта, а се заби в земята на две мили зад тях и експлодира във вид на синкавобяло атомно огнено кълбо.

Черити никога не узна как всъщност се беше разбил техният самолет: заради лудешките летателни маневри на Кайл, от сблъсък със земята или от ударната вълна на атомната експлозия, в която бе попаднал преследвачът. Последното, за което си спомняше, беше пращенето на пламъците, чувството за непоносима топлина върху кожата и лютивия горещ дим, който я задушаваше. Тя кашляше, мъчеше се запъхтяна да поеме въздух и се опитваше да се освободи от лабиринта от метал и пластмаса, в който се бе превърнала нейната седалка. В първия момент не й се удаде да стъпи на крака. Планерът бе застанал наклонено като заседнал кораб; йодът му се бе превърнал в стръмно спускащ се, опасен мостик от огледално гладък метал.

До нея прозвуча приглушен стон. Черити се изправи внимателно, хвана се здраво с лявата ръка за една метална ръкохватка и с ужас разбра, че бе чула стоновете на Гурк. Джуджето висеше над строшените остатъци от контролния пулт; един дълъг, остър като бръснарско ножче стоманен отломък беше пробил палтото му. В първия момент изглеждаше, че той е забит на него така, както се забива пеперуда на игла в колекцията от насекоми. После тя видя, че парчето е проболо само наметката на джуджето. Гурк бе ранен, но не така тежко, както се бе страхувала в първия момент.

Тя енергично му помогна да се освободи от отломките, изправи го като дете на крака и се огледа за останалите.

Кабината бе изпълнена с пламъци и лютив дим, така че тя можа да разпознае само сенки, но поне на пръв поглед й се стори, че всички те и този път са имали късмет. С общи усилия Кайл и Скудър се опитваха да се справят с изкривената врата, докато Нет се мъчеше да издърпа дъщерята на Барлър изпод един разрушен пулт с уреди, под който я бе запратил тласъкът.

Скудър и Кайл се отказаха от усилията си да разбият вратата и мъчително се насочиха към тях.

— Излизайте! — изкрещя Кайл към Черити и джуджето. — Планерът може да експлодира всеки момент!

Черити понечи да се наведе към Гурк, за да му помогне, но Кайл сграбчи джуджето за ръка и го издърпа зад себе си, докато Скудър се плъзна назад и помогна на Нет да изправи Хелън на крака.

Плътно зад Кайл Черити достигна до счупения прозорец и се промъкна през него. Планерът се бе забил във фасадата на една къща, която при това се беше запалила. Металът бе така горещ, че тя извика силно, когато се хвана в рамката на прозореца. Със стиснати зъби Черити се измъкна на свобода, като напразно търсеше опора върху огледално гладката повърхност на корпуса, и се плъзна безпомощна надолу.

Пътят бе по-дълъг, отколкото си беше представяла. Лъскавата повърхност на планера представляваше стръмна, дълга петнадесет метра пързалка. Вероятно при падането тя би се наранила, ако не беше Кайл, за да я хване. За момент остана да лежи зашеметена, докато Кайл бързаше да помогне на Скудър и двете момичета. Всичко се завъртя пред очите й и от безбройните малки драскотини и наранявания кожата й пламна внезапно като огън.

Планерът се бе приземил в центъра на разрушения град. Улицата зад тях бе обхваната от пламъци, а хоризонтът искреше зловещо в тъмночервено. Остър мирис на озон изпълваше въздуха, а вятърът беше така горещ, че причиняваше болка върху кожата. Черити вдигна инстинктивно ръка и погледна показанието на малкия Гайгеров брояч, вграден в уреда на лявата й китка. Индикацията все още не беше в опасната област, но не бе много далеч от нея. Ако планерът, с който се бяха приземили, беше експлодирал по същия начин като другия самолет, и те щяха да бъдат мъртви, ако не бяха отдалечени поне на три или четири мили от него.

Тези мисли й вляха нови сили. Тя отскочи нагоре, направи няколко крачки към Кайл и му помогна да хване Нет и Хелън, които несръчно се плъзгаха надолу по повърхността на самолета.

— Колко време имаме още, докато това нещо експлодира? — попита напрегнато тя.

— Не много — отвърна Кайл. — Може би няколко минути.

Внезапно той млъкна и погледна с присвити очи на запад.

— Но това не е най-големият ни проблем — каза внезапно той.

Черити също погледна нататък. В средата на бушуващия пожар се забелязваше сребристо искрене, което с лудешка бързина се приближаваше към тях.

Самолетът беше толкова близо, че Черити дори не успя да изкрещи.

Тя се сви инстинктивно, когато летящият диск премина над нея със силен вой. Летеше твърде бързо, за да може да стреля по нея, но Черити дори и за секунда не си помисли, че пилотът не я е открил. Той щеше да се върне след няколко секунди.

Тя се огледа объркано. Погледът й блуждаеше върху руините, обходи улицата и се спря върху една прекатурена настрани, одраскана пластмасова табела, на която се четеше бяло „U“[1] върху тъмносин фон.

— Нататък! — заповяда тя. — Бързо!

Кайл и Скудър не пропиляха дори секунда, за да зададат някакъв въпрос. Докато Скудър се опитваше да сграбчи все още хленчещия Гурк, Кайл вдигна на ръце Хелън, която вероятно бе тежко ранена. С цялата бързина, на която бяха способни, те прекосиха покритата с развалини и смет улица и изтичаха към входа на метрото. Черити отново погледна назад, сякаш по този начин можеше още няколко секунди да се възпротиви на атомния реактор на бойния самолет. Част от него грееше със светлочервена, пронизваща светлина. Къщата, в която се бе врязал самолетът, гореше със светли пламъци и от пукнатините в долната й част изтичаха струи искрящ в червено и бяло разтопен метал. А от противоположната посока връхлиташе вторият планер!

Те слязоха по стъпалата като преследвани от фурии. В долния им край имаше масивна метална решетка, изградена от дебели колкото пръст пръчки, която беше заключена с голям катинар. Черити понечи да вдигне оръжието си, но Кайл почти в движение протегна ръка и строши катинара. Когато се втурнаха надолу по стълбата, едно огромно, покрито с бодли същество, с неправилно разположени крака и множество очи, се стрелна с писък на ужас пред тях.

Скудър спря на долния край на стълбата, пусна джуджето и се огледа. Той се поколеба няколко секунди, а после посочи надясно и затича натам, без да каже и дума. Черити и останалите го последваха. Оскъдната светлина, проникваща от горния край на стълбата, беше толкова слаба, че те не различаваха нищо друго, освен сенки. Навсякъде нещо се стрелкаше и съскаше; големи, подути тела с лъскава кожа се движеха неспокойно насам-натам, а пред една полукръгла подземна галерия се простираше огромна паяжина.

Не бяха направили и две крачки, когато неописуем трясък разтърси до основи станцията на метрото. Непоносимо ярка бяла светлина изпълни за секунди пространството. Черити помисли, че ще й се спукат тъпанчетата, а въздухът в дробовете й гореше като огън. Изправи се, замаяна, и погледна към Кайл. Той каза нещо, но Черити видя само мърдането на устните му. Ушите й бучаха и пищяха.

— Бомби! — разбра тя най-сетне.

Макар че Кайл ревеше, тя чу гласа му като далечен шепот.

— Това не беше планерът! Те хвърлят бомби!

Скудър посочи към десния коридор и скочи от перона върху коловоза. Докато Черити и Нет го следваха по-бавно, за да помагат на Хелън, той и Кайл изтичаха малко пред тях. Малко преди да достигнат галерията, нова експлозия разтърси основите и този път разруши част от тавана на помещението зад тях.

Непосредствено пред входа на тунела Скудър спря и повдигна оръжието си, а Кайл продължи да тича и след няколко крачки бе погълнат от непрогледната тъмнина на галерията. Малко по-късно Черити видя ослепителното проблясване на лазер и чу пронизителен вик; после Кайл се върна и им махна с ръка.

— Всичко е наред — извика той. — Бързо!

Приглушеният трясък на трета детонация заглуши думите му.

Очевидно мороните бяха твърдо решени този път да завършат главата „Черити Леърд“, дори и ако трябваше да превърнат целия град над тях в радиоактивна пустиня.

Тогава планерът експлодира.

Те бяха навлезли около петдесет крачки в галерията на метрото, когато зад тях повторно проблесна непоносимо ярка светлина и превърна света наоколо в ужасна, гротескна картина с остро очертани контури.

Черити изпищя пронизително. Страхотен удар разтърси пода под нея. Внезапно тя изпита чувството, че ще бъде завъртяна във въздуха като безтегловна играчка. Светлината бе така ярка, че проникваше дори и през затворените й клепачи и я караше да стене от болка.

Тогава тя се блъсна с все сила в някакво препятствие, което внезапно се бе появило пред нея. Докато закриваше инстинктивно лицето си с ръце, видя изпълнения с ослепително ярка, бяла светлина край на шахтата зад нея, който — привидно безшумно — започна да се срутва.

Бележки

[1] U — Знак за метро. — Б.пр.