Джейн Ан Кренц
Тайната на миналото (9)

Девета глава

Коул и Келси настигнаха кораба на следващото пристанище, където по програма имаше престой. Келси се колебаеше дали изобщо да продължи екскурзията, ала Коул все пак успя да я придума. Въздъхна с огромно облекчение, когато най-сетне я видя да прекрачва прага на каютата. Беше убеден, че трябва да прекарат заедно поне още няколко дена, за да затвърди позициите, завоювани в Сибола. Съзнаваше, че въпреки промяната в отношението на Келси, бъдещето на връзката им оставаше доста неясно.

Всъщност за първи път, откакто се помнеше, го занимаваше бъдещето. Нещо абсолютно непознато — също като несигурността, която често изпитваше в присъствието на Келси.

Когато Валънтайн им съобщи небрежно, че е уредил да ги закарат с рибарска лодка до пристанището, където беше следващата спирка на кораба, Келси подскочи до небето и възрази разпалено:

— Не можем току-така да се измъкнем! Длъжни сме да останем на разположение на властите, докато случаят се изясни!

— Може би да, но ако се намирахме в Щатите! — успокои я любезно Валънтайн. — Честно казано, тукашните „власти“ едва ли ще проявят особен интерес към нашата версия за „промишлен шпионаж“. Звучи прекалено екзотично.

— Тогава какво обвинение ще предявят към четиримата, които ни нападнаха? — попита тя.

— Официално — предполагам „влизане с взлом в чужда собственост“ — отвърна Валънтайн. Личеше обаче, че не е особено убеден в това.

— А неофициално? — продължи да настоява Келси.

— Неофициално за най-голямо престъпление се счита фактът, че като външни хора са си позволили да досаждат на местен жител.

— Ха! Ти не си ли също външен на този остров?

— Вече не! — ухили се доволно Валънтайн. — Преди няколко години направих услуга на губернатора и оттогава получих официално статут на „местен жител“.

— Каква услуга? — не се стърпя да попита тя.

Коул реши, че прекалява с въпросите и се намеси:

— Келси, не досаждай! Щом Валънтайн ти казва, че ще се оправи сам, значи е така, повярвай му! Излишно е да влизаме в подробности. Достатъчно неприятности му създаде само за един ден!

— Аз съм му създала неприятности! — избухна Келси. — Ако не бях аз, можеше сега да не сте живи!

— Има право, Коул! — Валънтайн реши да тушира кавгата, ала очевидно отношението на Коул към Келси го забавляваше.

— Знам, че има право! — изгледа го Коул сърдито. — Обаче все още не е разбрала, че беше на косъм от смъртта.

— Разбрах го и още как! — измърмори Келси.

За щастие, с това въпросите за услугата, оказана от Валънтайн на губернатора, приключиха. На сбогуване Валънтайн обеща на Келси да телеграфира на Гладуин за инцидента.

— Гладуин със сигурност ще съумее да открие кои са „работодателите“ на нашите приятелчета! — увери я той. — Ще си поприказвам с тях, преди да ги предам на властите.

— Ще си поприказваш? — Келси май не беше много убедена.

— Келси, хайде, стига! Лодката ни чака! — благоразумно се намеси пак Коул.

— Коул, все пак трябва да направим нещо… официално!

— Келси, казаха ти вече — това не са ти Щатите! Тук важат други правила. Остави Валънтайн да се оправи сам!

— Сигурен ли си, че всичко ще е наред? — обърна се тя към Валънтайн.

— Разбира се! Не се тревожи за нищо!

— Ще ни се обадиш ли, ако някога решиш да се завърнеш у дома?

— Пратете сватбена покана — непременно ще прескоча! — намигна ухилен Валънтайн.

В първия момент Келси като че ли се сепна, ала побърза да обясни съвсем сериозно, че сватба не се предвижда, което, необяснимо защо, подразни Коул.

— Голям камък хвърли, голяма дума не казвай! — рече Валънтайн с наставнически тон. — Понякога бъдещето ни поднася какви ли не изненади! Тъй че, вие двамата, внимавайте! Имам предчувствие, че скоро ще се срещнем пак!

Келси целуна по бузата гиганта, после Коул стисна едрата му лапа и каза:

— Значи… Ако имаш нужда от нещо, свиркай!

— Непременно! Същото се отнася и за теб!

 

 

Часове по-късно Коул се обличаше за вечеря в каютата си. Душът му подейства страхотно. Макар да не гореше от желание да се издокарва със смокинги и папийонки, чувстваше се удобно в тъмните вечерни дрехи.

Огледа се в огледалото и срещна собствения си мрачен поглед. От доста време се опитваше да реши какво поведение да възприеме спрямо Келси, но не беше сигурен дали е избрал най-верния подход. Пак тази отвратителна несигурност!

Той се обърна рязко кръгом и посегна към смокинга. В едно обаче беше сигурен! Келси ще прекара нощта с него! И никакви оправдания, протести и тъпи женски доводи нямаше да й помогнат да го задържи на разстояние тази вечер.

Коул пое дълбоко дъх и с решителни крачки се запъти към вратата. Миналата нощ Келси се държа чудесно. И най-важното — довери му се. Като начало това би трябвало да го задоволи, си каза Коул, докато изчакваше асансьора. Спечелването на доверието й несъмнено беше първото и най-значително препятствие, което бе преодоляно. Келси обеща да не задава повече въпроси за миналото му. След това му се отдаде без задръжки и резерви. Това би трябвало да му стига — засега… Полека-лека грапавините в отношенията им щяха да се изгладят. Коул бе готов даже на компромиси, давайки й великодушно време постепенно да преустрои живота си. Стига да не се налагаха компромиси с желанието му да спи с Келси, заключи той и почука на вратата на нейната каюта.

Келси откликна веднага. Беше облякла широка ефирна рокля в наситено червено, пристегната в талията със сребрист колан. Елегантните сандали бяха в тон с роклята, а високите им токчета добавяха към ръста й онези сантиметри, които щяха да й бъдат нужни тази вечер. Изобщо тази вечер целият й външен вид бе в унисон с предстоящите нелеки преговори с Коул. Той бе спечелил войната. За съжаление, единственото, което й оставаше, бе да договори условията на собствената си капитулация.

— Знаеш ли какво мисля? — измърмори Коул, като оглеждаше замислено дълбокото й деколте. — На следващото пристанище трябва да попълним гардероба ти с някои дрешки…

— Дрешки ли? Какво например? — Келси явно не бе очаквала подобно реплика.

— Например два-три сутиена. Никога ли не носиш сутиен?

— Слагам, когато съм на работа! — обясни невъзмутимо тя и тръгна редом с Коул към асансьора. — Не знаех, че си толкова консервативен! — Коул мълчеше, сякаш очакваше продължението на репликата. — Може би очакваш да чуеш нещо от сорта, че консерватизмът ти по отношение на бельото само идва да покаже колко малко те познавам — добави тя усмихната. — Бъди спокоен, Коул, няма да има продължение! Снощи ти казах самата истина — миналото ти не ме интересува!

Коул кимна с глава. Лицето му обаче изглеждаше напрегнато.

— Няма да съжаляваш за това, Келси! Както съм казвал, миналото е без значение! — натърти той.

— Значение има само настоящето — съгласи се тя.

Джун и Джордж Кемдън приветстваха въодушевено появяването им на масата. Естествено, обсипаха ги с въпроси къде са прекарали предния ден. Келси с удоволствие остави отговорите на Коул. Тъй де, нали беше специалист по заобикаляне на неудобните въпроси?

— Много съм ти задължен! — промърмори той кисело, когато след вечеря излязоха на палубата. — Нямах представа, че можеш да си толкова сдържана, когато пожелаеш!

— Защо? Та ти се справи превъзходно! — разсмя се тя. — Много ми хареса версията ти, че сме гостували на твой познат, който живее на съседен остров. Слава богу, че пропусна да уточниш, че се познавате от балетното училище.

— Балетното училище беше твоя измишльотина!

— Вярно! Добре че я спестих на семейство Кемдън.

Приближиха бордовия парапет. Веселите пламъчета в очите на Келси угаснаха внезапно. Нощта бе топла и красива, изпълнена с екзотични аромати и тиха музика, долитаща от кабарето. Известно време двамата стояха мълчаливи.

— Когато пътуваш с кораб, имаш чувството, че останалият свят не съществува — наруши мълчанието Келси. — Като че ли житейските проблеми не те засягат…

— Точно затова не исках да се върнеш направо в Сан Хосе — отбеляза Коул. Беше приковал очи в изящния й профил, очертан на лунната светлина. — Нужно ни е малко време насаме, Келси! Без странични дразнители…

— Нещо като меден месец, без да има сватба…

— Може и така да се каже… Има неща между нас, които трябва да улегнат, скъпа!

— Например? — Келси се помъчи гласът й да прозвучи безгрижно. Чувството за хумор определено не бе най-силната черта на Коул. А твърде често имаше склонност към отвратителна непоносима сериозност.

— Преди всичко трябва да ти кажа, че макар да бях вбесен от неразумната ти постъпка тази сутрин, не мога да не се гордея от начина, по който се справи с четвъртия бандит — започна Коул внимателно. — Действа хладнокръвно и навярно с Валънтайн дължим живота си на теб. Никой, включително и двамата, които снощи заловихме, не знаеха, че има и четвърти въоръжен към групата. Валънтайн ги поразпита и сигурно щеше да изкопчи информация, ако знаеха за това…

— Много мило от твоя страна, че ми благодариш, Коул, но няма смисъл да се връщаме отново и отново към този епизод.

— Знаеш ли, изплаши ме до смърт! — призна той откровено.

— И аз самата бях порядъчно уплашена! — Келси нарочно не го погледна, заета уж със съзерцание на тъмния хоризонт.

— Друг път в такава ситуация изпълнявай каквото съм ти наредил, Келси! — заповяда направо той.

— А често ли ще има подобни ситуации?

— Надявам се да няма! Освен това, съвсем не съм виновен, че се забъркахме в тази каша! Стана заради работата ти!

— Не я харесваш от самото начало, нали така?

— Не! — процеди през зъби Коул. — Готов съм обаче да я приема още известно време…

— Би ли го повторил? — Неочакваното предложение я изненада.

— Не е нужно да повтарям! Чу добре. Готов съм на компромис по отношение на работата ти във „Флекс — Глад“. За момента…

— Какъв компромис? — попита предпазливо Келси.

— От понеделник до петък ще живея в Сан Хосе. Мисля, че ще мога да движа работите си от твоя апартамент. Почивните дни, празниците и отпуските обаче ще прекарваме в моя дом в Кармел. Мисля, че предложението е честно, нали?

— Определено улесняваш нещата — призна съвсем откровено тя. — Тази вечер се бях подготвила за доста по-дълги преговори. — Изпита огромно вътрешно облекчение. Беше прескочила най-сериозното препятствие.

— Значи си доволна? — измери я с поглед Коул.

— Мисля, че нещата ще потръгнат. Благодаря ти, Коул!

— За какво? Че не настоявам да зарежеш работата си? Проумях, че за момента ти е трудно да предприемеш такава стъпка, защото се боиш, че ще загубиш независимостта си. С времето обаче ще разбереш, че не си права. А дотогава — съгласен съм на компромиси…

Тържественият начин, по който Коул изрече тези думи, я развесели. Върху устните й заигра усмивка.

— Много си великодушен!

— Така е, само че не виждам нищо смешно в това!

— Та аз не ти се смея, Коул! — Неочаквано направи крачка към него и докосна нежно бузата му. — Просто изпитвам невероятно облекчение, че работата ми няма да е пречка в отношенията ни.

— Веднъж ти казах — готов съм да ти дам всичко! — рече развълнуван той, хвана ръката й и я притисна към устните си.

— Всичко, което според теб е добро за мен. Има малка разлика — закачи го Келси.

Коул предпочете да пропусне репликата край ушите си.

— Има още нещо, за което се налага да помислим. — Направи пауза и добави: — Възможно е да забременееш…

Келси дръпна ръката си като ужилена. Изглеждаше шокирана и сякаш онемя. Коул почака малко и продължи:

— Не можем да подминаваме този въпрос с нехайство, Келси! Ето, на два пъти се любихме, а аз не взех предпазни мерки. Освен, ако не вземаш хапчета…

— Не, не вземам хапчета… Не се налагаше в последно време… — замънка тя и се ядоса на себе си. — Поне докато се върнем у дома, ще трябва да разчитам на теб…

— Не се безпокой за това! — увери я Коул. — Друго нещо ме тревожи и трябва да помислим по въпроса. Ако вече си забременяла…

— Не! — отсече Келси.

— Не? Изключваш ли тази възможност?

— Не, не искам сега да мисля дали съм забременяла! — отвърна твърдо тя. — Разбрахме се да не говорим за бъдещето, забрави ли? Изобщо, какво значение имат такива несигурни неща като „бъдещето“? Цитирам втория закон на Стоктън за оцеляването. Първият, естествено, забранява разговорите за миналото. Надявам се да се погрижиш за предпазните мерки, както обеща! — подчерта тя, усмихвайки се лъчезарно, макар да беше сигурна, че очите й не се усмихват.

— Келси! — Не само тонът му, самият Коул бе мрачен.

— Само настоящето, Коул! Защо забравяш? А в момента ужасно ми се иска да потанцувам. Какво ще кажеш?

Келси усети моментно колебание у Коул, ала той не отговори на приканващата й усмивка.

— Келси, не можеш да подминаваш с лекота този въпрос!

— Естествено, че мога! Ти си ми учител, Коул! Хайде, ела да потанцуваме!

— Но, Келси…

— Нали караме нещо като меден месец, Коул? Или искаш да развалиш всичко, като се цупиш и се държиш сериозно през цялото време?

— По дяволите, Келси! Искам да поговорим за това! — избухна Коул.

— Но аз не желая да разговарям за бъдещето, Коул! Толкова е несигурно, нали? Цяла вечер ли възнамеряваш да стърчиш тук?

— Не! — процеди сърдито той. — Всъщност смятам да вляза в бара. Трябва ми по-силно питие…

 

 

Доста по-късно, когато Келси прие без възражения предложението на Коул да спи в каютата му и му се отдаде без задръжки, изгаряща от страст, той си каза, че е постигнал всичко, към което се стремеше. Тогава защо, по дяволите, тази отвратителна несигурност не го напускаше? Дори когато на следващата сутрин се взираше напрегнато в спокойното щастливо лице на спящата жена до него…

Не го напусна и през деня. Следобед отидоха на басейна. Коул се изтегна на шезлонга, докато Келси плуваше. Изведнъж се улови, че е вперил поглед в очертанията на тънката й талия. Ами ако е бременна? Наистина, от снощи, както обеща, пое грижата да я пази, но ако белята вече е станала?

Тя обаче категорично отказваше да разговарят по въпроса, помисли той ядосан, и в този момент чу гласа на стюарда:

— Госпожица Келси Мърдок! Съобщение за госпожица Келси Мърдок. — Облеченият в бяло младеж приближи към Коул. Келси не го чу, защото се беше потопила под водата.

— Предайте го на мен! Госпожицата е в басейна — нареди Коул със спокоен тон, който обаче не търпеше възражения.

— Разбира се! — охотно се съгласи младежът. — Мислех да го пъхна под вратата на каютата й, но колегата ми каза, че не е намерил госпожицата по телефона, а съобщението било спешно.

— До края на пътуването госпожица Мърдок ще бъде в моята каюта — уведоми го хладно Коул. — Така че, ако има други съобщения за нея, доставяйте ги там.

Както винаги, властният тон, придружен от бакшиша, оказаха желаното въздействие. Доволен, стюардът се оттегли, а Коул хвърли едно око към басейна, където Келси продължаваше да плува, и отвори плика. Съобщението, предадено по радиото, беше от Уолт Гладуин и гласеше:

„Келси, обади се незабавно! Какво става? Получих телеграма от Валънтайн. Искам още подробности веднага.

Гладуин“.

Коул прочете повторно съобщението, после най-невъзмутимо смачка листа и го хвърли в близкото кошче. Нямаше да позволи на никой да си пъха носа в оставащите дни от тази съдбоносна седмица. Най-малко пък на Уолт Гладуин. Не можеше да му прости, че така безотговорно бе изпратил Келси на рискованата мисия в Сибола.

Келси излезе от басейна. Коул грабна голямата й плажна кърпа и тръгна намръщен към нея.

— Нещо не е наред ли, Коул? — посрещна го с усмивка тя.

— Я се позагърни малко! Всички са те зяпнали заради банския!

— А ти защо смяташ, че твоят не привлича вниманието? Трябва да призная, че черното много ти отива, но ако питаш мен, едва ли точно цветът привлича погледа на онази червенокоса дама! — ухили се нахално Келси.

За свое огромно изумление, Коул почувства, че се изчервява. По дяволите, на неговата възраст така да се излага, изруга наум, усещайки предателското напрежение в слабините.

— Ти си виновна! — измърмори той, като преметна кърпата около бедрата си. — Ако вместо бански не беше сложила на задничето си мокра носна кърпа, нямаше да се излагам сега. Можем да слезем в каютата и да ми помогнеш по въпроса…

— Защо да ходим толкова далече? Няма пречки и тук да ти помогна!

И преди Коул да се усети, Келси го бутна с две ръце и той цопна в басейна.

— Всичко е наред! Реши проблема! — подвикна от водата той, когато забеляза, че тя го наблюдава някак несигурна, че закачката ще му допадне. Келси се разсмя чистосърдечно, което го накара да се почувства много горд.

Тази незначителна случка като че ли даде тон на оставащите дни от пътешествието. Имаше много смях, разходки, ведро настроение през деня и страстни нощи.

Гладуин изпрати още две съобщения, но и двете бяха „прихванати“ навреме, преди да стигнат до Келси. Навярно след завръщането в Калифорния щяха да се наложат малки обяснения, напомняше си Коул понякога, но в крайна сметка това се отнасяше до бъдещето. Нямаше смисъл да позволява то да проваля настоящето.