Джейн Ан Кренц
Тайната на миналото (2)

Втора глава

— Коул, престани! Нищо не разбираш!

— Разбирам! — Той усети, че го обсебва странна смесица от гняв и страст. — Разбирам всичко! Кой ти каза, че в продължение на месец можеш да ме разиграваш, а после внезапно да ти хрумне да се изнижеш?

— Не съм те разигравала! — Бе протегнала ръка напред, като че ли опитваше да го успокои или да се предпази.

Коул пристъпи решително към нея. Тази жена трябваше да проумее, че изходът от сблъсъка е предопределен!

— Цял месец играх по свирката ти! — натърти грубо той. — Казвах си, че няма да те притеснявам, ще ти дам време да свикнеш. Исках да си спокойна, да ти е приятно с мен!

— Ха! „Спокойна“! Спокойна с мъж, който се е обгърнал с тайнственост и не те пуска да припариш до миналото му! — избухна и Келси. Направи няколко крачки към плъзгащата се стъклена врата в другия край на стаята.

— Всеки уикенд до два след полунощ бях принуден да отговарям на проклетите ти въпроси! — процеди през зъби той. — Защото ми се струваше, че разговорите ни ти доставяха удоволствие!

— Разговори, от които нищо не узнавах!

— По дяволите, не е вярно! Казах ти всичко, което е нужно да знаеш! Всичко, което засяга нас двамата. Знаеш къде живея, с какво се занимавам, какво е отношението ми към икономическото положение в страната, към политиката, към тайландската кухня и към спасяването на китовете!

— Но винаги, когато се опитвах да узная нещо, свързано с миналото ти, избягваше да отговаряш!

— Защото то няма нищо общо с нас! — със студено високомерие изрече той. — Няма отношение към нашата връзка. Защо си въобразяваш, че ще отговарям на въпроси, които не те засягат, само за да задоволя празното женско любопитство? Никога не съм те лъгал! Никога няма да си позволя да те излъжа! Това е важното! Щом предпочитам да не обсъждам някои въпроси, бъди сигурна, че не са от значение за теб.

В зелените й очи проблесна гняв и заедно с това Коул забеляза сянката на чисто женски страх. Тази вечер му се искаше да я види объркана, смутена. Това би означавало, че най-сетне го възприема сериозно. Все пак гневът й, засегнатата гордост и възмущението й го респектираха. От пръв поглед бе харесал Келси Мърдок — заради гордия и независим характер, и бе обещал пред себе си да уважава чувството й за собствено достойнство. До тази вечер смяташе, че се справя добре.

— Как можеш да твърдиш, че миналото ти не ме засяга? — Измери го предизвикателно с очи, ала отстъпи още една крачка. — Та ти може да си… гангстер или крадец… Или наемен убиец, на когото стигат два удара в годината, а през останалото време живее в разкош. Разбира се, ако затварянето зад високи каменни дувари може да се нарече живот!

— Да, виждам, че имаш развинтено въображение! Не го бях забелязвал досега — измърмори Коул.

— А ти какво очакваш, когато мълчиш за миналото си?

— Очаквам да не се интересуваш от миналото ми, а не да съчиняваш разни страховити истории!

— Но нямаш нищо против да разбереш какво съм вършила през тези двадесет и осем години, нали?

— Защото сама прояви желание да ми разкажеш. Ако бях почувствал, че не искаш да обсъждаш миналото си с мен, щях да се отнеса с нужното разбиране и уважение.

— Нямам какво да крия, затова открито мога да говоря за всичко, което има отношение към миналото ми!

— Опитваш се да ми внушиш, че аз имам какво да крия, така ли? Зарежи тая работа, Келси! Не смятам да се изповядвам! Казал съм ти всичко, което преценявам, че трябва да знаеш.

Келси стигна до плъзгащата се врата и беше принудена да спре. Вирна предизвикателно глава. Меката светлина от полилея освети лицето й.

Не беше красавица, ала живите й умни очи, топлата усмивка, загатваща за нежност и чувственост, грабнаха сърцето на Коул в момента, в който я видя за първи път. Навярно би могла да мине за привлекателна жена. Покори го обаче странната завладяваща смесица от качества, които Келси притежаваше. Тя можеше да бъде очарователна и остроумна, тиха и замислена, нежна и отзивчива, агресивна и хаплива. И чувствена, и страстна, но не предизвикателно, а с някаква първична чистота. Дори парфюмът й бе неповторим, опияняващ.

Накратко, бе завладяла Коул. Защо и как — не беше в състояние да си обясни напълно, но и през ум не му минаваше да го отрича. Онова, което тя очевидно не съзнаваше, бе, че той също има власт над нея. Крайно време беше да й го докаже!

— Позволи ми аз да преценявам кое е важно за мен и какво трябва да зная! Не смятам да се съобразявам с правилата, които ти налагаш, Коул!

— Чаровница! Нахална малка чаровница! — измърмори той не без възхищение. — Значи смяташ, че можеш да сложиш край на всичко, само защото съм отказал да задоволя женското ти любопитство?

— Да! Точно така смятам! — разпалено потвърди тя. — И не мисля, че съм длъжна да давам обяснения защо го правя. Всъщност, ако трябва да бъдем точни, не бих нарекла връзка нашите отношения, да не говорим за нещо повече…

— Защото се ограничавах само с целувчици за лека нощ? Защото се съгласявах да ме отпратиш сам в празното легло? Ако си въобразяваш, уважаема, че между нас не е имало нищо, жестоко се заблуждаваш! По дяволите! Не исках да насилвам нещата, исках да ти дам време…

— Време за какво? Да те опозная по-добре? Звучи като шега, Коул, предвид отношението ти към моите въпроси!

— Значи излиза, че напразно съм си губил времето? — попита той провлечено.

Беше застанал на няколко крачки от нея и я наблюдаваше внимателно. Тя бе готова да хукне навън. Ръката й помръдна и увисна над дръжката на вратата.

— Май аз съм тази, която си изгуби времето — отвърна му сдържано. — Но може би имаш известно право. И двамата допуснахме една и съща грешка. Просто не си подхождаме, Коул. Ще го разбереш, ако помислиш малко. Нужна ти е жена, която не обича да напряга излишно мозъка си за това какво е било или ще бъде, стига да е добра в леглото!

— А на теб какво ти е нужно, Келси? — попита той, като се взираше изпитателно в нея.

С крайчето на окото си обаче наблюдаваше как пръстите й стиснаха дръжката на вратата. В следващия момент навярно щеше да я отвори и да изскочи на верандата. Нека да потича малко по пясъка в дъждовната мъглива нощ с тези обувки с абсурдно високи токчета! Като я намокреше дъждът, бързо щеше да почувства колко е безпомощна.

— Нужен ми е мъж, който да споделя всичко с мен — минало, настояще, бъдеще. Мъж, който вярва в честните открити човешки отношения. Мъж, който дори за миг не би допуснал, че ще се съглася да стана негова метреса! — изрече разпалено Келси и плъзна бързо стъклената врата. В следващия миг беше на верандата. Преди да тръгне по стълбите към плажа, хвърли последен тревожен поглед към Коул. Той я наблюдаваше почти снизходително.

— Къде си тръгнала? Най-близкото място, където можеш да се скриеш, е моят дом. Ще ти се наложи доста да походиш, ако си решила да се добереш до Кармел, а струва ми се, навън е влажно и хладничко…

— Опитваш се да ме уплашиш, а? — В очите й се четеше гняв, примесен със страх. — Защо? Може би смяташ, че така ще бъдем квит, след като не успя да ме прелъстиш?

— Първо, не се опитвам да те плаша. И второ, не съм се отказал от намерението си да се любим тази вечер! — Тръгна към вратата преднамерено бавно.

Нервите на Келси не издържаха и тя хукна в дъжда. Коул въздъхна с досада. За съжаление трябваше да се намокри. Последва я, без да бърза — просто нямаше защо. Съвсем скоро тя щеше да разбере, че е безнадеждно да избяга. Тогава щеше да рухне психически. Оставаше му да се възползва от своето предимство.

Нямаше опасност да я изгуби от погледа си. Яркочервената й рокля се открояваше като фар в тъмнината. От друга страна, черните му дрехи навярно го правеха невидим за нея, макар че това не го вълнуваше особено. Келси навлезе в пясъчната ивица и залитна, загубила за миг равновесие. Обърна се и явно не го видя, защото спря колебливо, взирайки се в мрака.

Абсолютна идиотщина, отчаяно помисли тя. Позволи на Коул да я уплаши дотам, че хукна като малоумна в дъжда. И то на високи токчета! Той сякаш бе потънал в нощта. Валеше ситен леден дъжд. Косата и плетената й рокля вече бяха мокри. Чувстваше се отвратително и нелепо.

Не стига всичко друго, ами като връх на глупостта, бягаше от собствения си дом! Е, не точно от нейния, а от къщата на родителите си… Все едно! Колко ли още трябваше да мръзне под дъжда? И докога ли Коул щеше да я дебне?

Нещастна и прогизнала, с токчета, потънали в пясъка, Келси се взираше в примамливо осветената къща. Вътре я очакваше запалена камина, топъл душ и чаша ароматен скъп коняк.

Но там някъде се намираше и Коул… Тя остана буквално шокирана от необузданата ярост, с която той реагира на съобщението, че е решила да сложи край на тяхната връзка. Повече от очевидно бе намерението му да спи с нея тази вечер. Изглежда не беше свикнал плановете му да се провалят. Келси не очакваше естествено, че Коул ще подскочи от радост, ала бурната сцена я свари неподготвена.

На верандата, в сенките на кипарисите не се долавяше никакво движение. Грохотът на прибоя поглъщаше останалите звуци. Всъщност дори да цареше абсолютна тишина, трудно би усетила котешките стъпки на Коул, помисли отчаяно. Добре де, но не можеше цяла нощ да виси навън! Започваше да зъзне от студ. По дяволите, какво толкова се плашеше от Коул?! Нали беше приятел на родителите й? Едва ли би рискувал да предизвика гнева на своите съседи, като я изнасили. А тя избяга като последната глупачка!

Направи няколко крачки към къщата. Ядът й, че се е държала като идиотка, подхранваше куража й. И какво от това, че Коул я чакаше вътре? Нека я чака! Щеше да му обясни играта и да го прати… Където му е мястото!

Улови се като удавник за сламка за тази дръзка мисъл и понечи да тръгне към къщата. В този момент една ръка стисна като менгеме китката й. Инстинктивно отвори уста да извика, но Коул, изникнал от сянката на кипариса, я затисна с длан.

— Не че ме е страх някой да не те чуе и да хукне да помага — промърмори той. — Но не желая да пукнеш тъпанчетата на ушите ми.

Всички дръзки мисли да сложи на място Коул моментално се изпариха. Нямаше надежда — този мъж бе прекалено силен! Обзета от паника, тя го заудря отчаяно по гърдите със свободната си ръка. Той обаче я притисна между телата им. Келси успя да го изрита силно по крака и тогава Коул като че ли изведнъж изгуби търпение. Дръпна я рязко към себе си и хвана с ръка лицето й. Няколко сантиметра разделяха устните им.

— Кой ти каза, че можеш да избягаш от мен? Чаках те цял месец! Прибери си ноктенцата, Келси, защото знам, че не съм ти безразличен! Тази нощ ще покажа кое е важното за нас!

— Пусни ме, мръсник такъв! — изкрещя тя. — До гуша ми дойде от „джентълменските“ ти маниери! Бас държа, че имаш какво да криеш! Един честен мъж никога не би си позволил да се държи така!

Можеше да продължи гневната си тирада, ала устните му се впиха в нейните с такава сила, че й се стори, че се задушава. В целувката му имаше необуздана властност, която я накара да почувства, че той не би отстъпил нито крачка, докато тя не капитулира напълно. Беше абсолютно сигурна в това!

Вече месец Келси се мъчеше да си представи Коул в леглото. На няколко пъти я бе целувал сдържано за лека нощ и това бе всичко. Явно е изчаквал, смътно осъзна тя. Беше съумял да овладее страстта си със свръхчовешки самоконтрол, който й се струваше невъзможен.

Във фантазиите си Келси предугаждаше, че прегръдките му са вълнуващи и пламенни, но дори за миг не си представяше страстното желание, което този мъж бе в състояние да разпали в нея. Дъждът сякаш изчезна, както и пронизващият студ. Тя се отдаде изцяло на целувката и на усещанията, които предизвикваше у нея. Устните му — дръзки, насмешливи, топли, покоряващи, я накараха да се отпусне безпомощно в обятията му.

— Как можа да си помислиш, че всичко ще свърши, преди да е започнало, само защото нямаш отговор на няколко глупави въпроса? — попита той задъхано, когато най-сетне се откъсна от нея.

Тя сякаш бе загубила способност да говори. Взираше се безпомощно в него. Сърцето й жадуваше да се предаде пред страстта, която този мъж разпалваше в нея, но същевременно здравият разум не искаше да се примири, а се бунтуваше ожесточено срещу начина, по който ставаше всичко.

Бе взела решение още в Сан Хосе, опита да се опомни тя. То бе единствено правилното! Или поне така й се струваше преди няколко часа. Но сега…

— Нямаш право да ме принуждаваш да спя с теб! — прошепна тя отчаяно.

— Нямам право ли? Когато само от една целувка трепериш от възбуда? Май ти си скарана с истината и с честността, уважаема! Защо просто не признаеш, че ме желаеш? Съзрях го в очите, в усмивката ти… Почувствах го в начина, по който ме докосваше. Сега се дърпаш, защото си свикнала да бъдеш независима и твърдоглава. Казах ти вече, че трябва да се научиш да правиш и компромиси. Те са задължителни в отношенията между двама души. Още тази вечер ще ти дам първия урок какво означава думата „компромис“!

— Коул, не! Пусни ме! — извика Келси, когато той я вдигна като перце и я понесе към къщата.

— Друг път ще се любим в дъжда, Келси! Обещавам ти! Тази вечер обаче е ужасно студено! Трябва ни горещ душ и топло легло.

— Не искам! — Заби нокти в мокрия му пуловер.

— Искаш, и още как! Просто стана малко по-различно, но ти си виновна. Всичко можеше да бъде по твоему, ако не ме беше предизвикала! — Заизкачва стълбите към верандата. — Щях да ти дам време, колкото пожелаеше. В границите на разумното, разбира се… Но ти започна да нанасяш забранени удари под пояса… Много има да се учиш!

— Не желая да имам нещо общо с мъж, на когото нямам доверие!

— Ще видим дали утре сутринта ще твърдиш същото. Утре светът ще ти изглежда съвсем различен, Келси. Аз ще се погрижа за това!

— Една нощ в леглото няма да промени нищо! — направи последен отчаян опит да протестира тя.

— Кажи го сутринта! — подхвърли насмешливо той. Внесе я вътре. Премести я с лекота в едната си ръка, с другата затвори плъзгащата се врата и се насочи към стаята, в която Келси спеше, когато гостуваше на майка си.

Разкъсвана между паниката и желанието, Келси отново опита да се бори срещу онова, което изглежда щеше да последва.

— Не можеш да постъпиш с мен така и го знаеш! Не ме интересува какво е отношението ти към правата на другите, но да не си посмял да се отнасяш с мен като с безгласна буква!

Той я пусна да стъпи на пода. Студеният му поглед я прониза.

— Не забравяй, че съм приятел на семейството и съм длъжен да се грижа за теб. Не мога да те оставя да зъзнеш като мокро куче, след тъпото ти бягство в дъжда!

— Коул, чуй ме! — Келси го обърна на молба. Трябва да поговорим… Липсва ни общуване… Затова нещата тръгнаха наопаки от самото начало! Обграждаш се със стени! Не ме допускаш до себе си! Аз не те познавам…

— На сутринта ще знаеш всичко, което трябва да знаеш за мен — отвърна той спокойно и посегна към първото златисто копче на роклята й.

— Да не си посмял! — Сълзи на гняв и обида опариха очите й, докато се мъчеше да избута ръката на Коул.

Беше й студено, чувстваше се жалка. Този непредсказуем мъж я плашеше. Плашеше я ситуацията, в която бе изпаднала. След броени минути обаче самоконтролът със сигурност щеше да й се изплъзне. Всъщност май вече го бе изгубила…

— Келси, престани да се бориш с мен! — Дрезгавият му глас прозвуча настойчиво и твърдо. Хвана я за китките и внимателно изви ръцете й зад гърба. — Правя го за теб, не само заради себе си!

— Ако обичаш, спести ми фарисейството!

— Келси, погледни ме в очите и ми кажи, че не ме желаеш! — нареди тихо той, като повдигна със свободната си ръка брадичката й.

— Не искам… — започна гневно тя, но той заглуши думите й с целувка. Съзнанието й възприе не само грозящата я опасност, но и страстта — могъща, неподвластна, която устните му разпалваха. Усети необуздания си копнеж с всяка своя клетка и разбра, че е безсмислено да се съпротивлява повече.

— Истината, Келси! Искам да чуя истината!

— Защо? С какво право го искаш? Няма да ми отговориш със същото, нали?

— Винаги съм ти казвал истината! И винаги ще го правя! Може би не всичко, което си искала да знаеш, но никога не съм те лъгал!

— Не е достатъчно! — извика тя.

— Трябва да свикнеш с мисълта, че е достатъчно! — Привлече я към сякаш излятото си от стомана тяло и отново я целуна. Когато се отдръпна, страстта бе сложила своя отпечатък върху изсечените му черти. — Признай, че ме желаеше от самото начало и винаги си знаела, че тази история рано или късно ще свърши в леглото!

— Съвсем не мисля, че беше неизбежно… — отвърна тя с треперещ глас.

Знаеше, че лъже. Тази нощ бе предопределена от съдбата в момента, в който срещна Коул Стоктън. Господи, защо все още го отричаше?

— Келси, Келси! Трепериш от възбуда. Не ме лъжи, скъпа!

Ръката му се плъзна нежно по шията й и пръстите отново се заеха с копчетата. Този път ги разкопча докрай. Келси усещаше горещите вълни на желанието, които се надигаха и парализираха волята й. Когато той докосна голата й гръд, едва сподави стона, напиращ в гърлото й.

— Ъ, Коул…

— Знам какво искаш да ми кажеш, сладка моя! Отпусни се, не се съпротивлявай, нека всичко стане, както е предопределено…

— Коул, нищо няма да се промени! — Зарови лице в пуловера му — така като че ли й бе по-лесно да разговаря с него. — На сутринта…

— Забрави я! Утре ще мислим за сутринта… — Погали с палец твърдите зърна на малките изваяни гърди. — Нарочно не си сложила сутиен тази вечер, нали, Келси? Зърната ти се открояваха под плетената рокля. Искаше да ги забележа… Малък жест на интимност, не греша, нали?

— Коул, нищо не разбираш… — промълви с въздишка тя.

Съзнаваше обаче, че не е права. Коул разбираше прекрасно колко дълбоко я привлича физически, как покорява сетивата й.

— Шт… Замълчи, Келси! — Той се наведе и я целуна зад ухото. Пръстите му си играеха с мокрите кичури коса. — Повече няма да чакам! — Отново докосна с палец набъбналото й зърно. — Желаеш ме, нали, Келси?

Разтърсена от неудържими тръпки на възбуда, тя се предаде.

— Желая те, но това няма да промени нищо на сутринта!

— За нас сега не съществува бъдеще, нито минало…

Потърси устните й, взе ги в плен и смъкна роклята от раменете й. Тя бавно се свлече на пода. Трепереща от студ, изгаряща в пламъците на желанието, Келси протегна ръце и обви шията му.

— Знаеш ли откога мечтая за този миг? — прошепна дрезгаво Коул. — Ела, скъпа моя! И двамата имаме нужда от горещ душ.

Поведе я към банята. Пътьом изхлузи обувките си, измъкна пуловера през главата си и го захвърли. Преди да пусне душа, свали и панталоните. Келси стоеше като омагьосана, неспособна да откъсне поглед от силното му тяло.

— Хайде, ела, Келси! Знаеш, че няма връщане назад — протегна той ръка към нея.

Колебанието й трая само миг. Сложи ръка в десницата му и позволи да я дръпне под горещите струи. Водата прогони мигновено студа, но не и тръпките на нарастващата възбуда.

— Боже мой, колко си нежна, Келси! Сякаш си от коприна! — прошепна в ухото й и я притегли към себе си. — Виж какво направи с мен…

— Вече забелязах — изтърси тя, преди да се усети.

Очите му заблестяха развеселени и това я накара да се изчерви.

— Не е лесно да го скриеш, нали? Пък и защо ли ти е? — подхвърли той самодоволно. — Докосни ме, Келси, почувствай моята възбуда!

Стисна китките и плъзна ръцете й по мускулестите си гърди. Келси наблюдаваше хипнотизирана движението на лакираните в тъмночервено нокти през къдравите косъмчета, надолу към корема. Пръстите й сами се обвиха около стоманената якост на плътта му.

— Ммм… Котенцето ми… — Коул избута ръцете й по-надолу.

— Наистина ли ме желаеш толкова силно? — чу тя собствения си треперещ глас. Усети странно задоволство от тази чисто женска власт, каквато очевидно имаше над него.

— Щях да се побъркам, ако трябваше да чакам още малко!

Коул пусна китките й. Обгърна с шепи мраморните й гърди и устните му жадно потърсиха зърната й. После ръцете му се плъзнаха към кръста й и рязко я притеглиха. Келси потръпна, сякаш внезапно я разтърси ток.

— Господи, как можа да си помислиш, че ще избягаш тази вечер? — С нежна настойчивост пръстите му се прокраднаха между бедрата й, изтръгвайки от нея задъхани стонове. — Как ти мина през ума, че ще се пребориш не само с мен, но и със себе си?

Тя не отвърна. Безсмислено бе да търси обяснение на всички онези сложни чувства, които бушуваха в душата й. В този момент разумът й бе изключил, съществуваха само сетивата. Близо месец я измъчваха видения, мечти, родени от въображението. Беше решила, че никога няма да се превърнат в действителност. Това, което чувстваше в момента, надхвърляше и най-дръзките фантазии. Бавно, властно и настойчиво Коул изследваше всеки сантиметър от тръпнещото й тяло. Със задъхан шепот я накара да направи същото и тя се подчини. Погълната от шеметния водовъртеж на неговата страст, тя го докосваше с възторг на откривател и момински свян, с безкрайна нежност и дръзка агресивност. Като в мъгла почувства, че водните струи вече не се стичат. После усети, допира на гладките и хладни плочки, после пухкавата кърпа, с която Коул избърса внимателно мокрото й тяло.

— Моля те, Коул! — прошепна тя нетърпеливо, докато той се бършеше.

— Нали ти казах, че накрая ще ме молиш!

По-късно Келси щеше да си спомни тези думи и задоволството, с което ги изрече, но сега това нямаше значение.

— Желая те! — почти яростно призна тя.

— Аз също те желая. Повече от всичко на света, повярвай ми!

Вдигна я на ръце и влезе в тъмната спалня. Остави я върху леглото, изтегна се до нея и със страстен стон я притисна в обятията си. С думи и с ласки, древни като живота, разпалваше страстта й, докато Келси се превърна в тръпнеща, освободена от задръжки жена, жадуваща единствено да го приеме в себе си.

— Сега, скъпа, сега ще станеш моя!

Нещо в тези думи я шокира. Не можеше да осъзнае какво точно. Може би нотките на мрачна решителност в гласа му или самоувереният агресивен жест, с който разтвори бедрата й и се наведе над нея. Смътното усещане, че я грози опасност, че поема невероятен риск, я накара инстинктивно да се дръпне. Беше обаче твърде късно.

— Недей, не трябва, Келси! Всичко бе предрешено преди седмици! — Ръката му се плъзна между бедрата й и я накара да изстене. Ноктите й се забиха в раменете му. — Видя ли, моето момиче? Прекалено късно е! — изръмжа задъхан той и с рязко движение проникна в нея.

Тръпнещо и жадно, тялото й прие възторжено дръзката безочлива агресия. Беше готово да се подчинява и да изисква, да получава и да дава. Келси усещаше, че се издига към непознати висини с опияняващия настойчив ритъм, който този мъж налагаше. Доближаваше върха. За първи път толкова бързо.

— О, Коул! Боже мой, Коул! — изстена тя сподавено.

— Притисни ме, Келси! Аз ще се погрижа за всичко.

Миг по-късно задъханите викове на двамата приветстваха превземането на върха. Могъщи сладостни конвулсии още дълго разтърсваха телата им. После постепенно затихнаха.

Много бавно Коул идваше на себе си. Имаше усещането, че се е сраснал с вечността. Трябваше да мине повече от минута, за да осъзнае, че жената, притисната от тялото му, вече диша по-спокойно. Клепачите й трепнаха и се отвориха. Срещна погледа на две бездънни очи. Дрезгавият полумрак скриваше чувствата, борещи се в тях.

— Келси, добре ли си? — Коул се отмести с огромна неохота.

— Да.

— Малко ме уплаши. Изглеждаше като поразена от гръм! — опита да се пошегува той.

— Да.

Едва забележимата му усмивка се стопи, когато тя отново затвори очи. По дяволите, какво й ставаше? За първи път тази вечер усети несигурност. Беше убеден, че й достави истинска наслада. Защо тогава тя затваряше очи, сякаш се опитваше да го пропъди? Той се размърда неспокойно и протегна крак към нейния. Тя не се възпротиви, но остана неподвижна със затворени очи.

— Келси! Какво ти става, дявол да го вземе? — В гласа му се прокраднаха тревожни нотки.

— Ще имаш ли нещо против да ме оставиш да поспя? — пророни тя с озадачаваща смиреност.

— Трябва да поговорим!

— Сега ли? Нали каза, че ще говорим сутринта…

От гърдите му се изтръгна нетърпелива въздишка. Обземаше го раздразнение — най-малкото ужасно глупава реакция в този случай. Постигна своето. След тази вечер Келси не би се осмелила да отрича поне влечението, което изпитваха един към друг. Каквото и да си мислеше, каквото и да си внушаваше оттук насетне, достатъчно ще бъде да я притисне в обятията си, за да й напомни за онова, което ги свързваше.

Кой знае защо обаче тази убеденост се сблъскваше с нарастващата тревога. Наистина, попрекали с натиска, призна пред себе си той. Виновна обаче беше Келси — извади го от равновесие с изненадващата новина, че иска да се разделят. Направо го вбеси! С огромна неохота той трябваше да признае, че изпита нещо като паника. Отдавна бе забравил това чувство. Когато се налага да се бориш за оцеляване пред лицето на смъртта, научаваш да се владееш до съвършенство. Келси Мърдок събуди тази забравена реакция — безразсъдна паника, която само истинското отчаяние можеше да предизвика.

Просто нямаше избор, заключи мрачно той. И все пак, прекали с натиска… Трябваше да й даде време да възприеме, да свикне с мисълта, че е предопределено да бъдат заедно.

Коул се обърна към нея и видя, че вече спи.

В началото бе решил да остане тук през нощта. Кой знае защо, нещо го разколеба. Може би за Келси е по-добре да бъде сама на сутринта — да обмисли, да възприеме по-спокойно случилото се. Даде си сметка, че не е сигурен как да постъпи.

Отново се поддаваше на отдавна забравено чувство, заключи мрачно той. Да, тази вечер Келси Мърдок му даде няколко урока, макар че никак не държеше на това. Той също не й спести един урок — може би най-важния…

Коул се надигна внимателно от леглото. Известно време се взираше с неопределено изражение в свитото тяло на Келси, после придърпа завивката върху раменете й. Пребори се със спонтанното желание отново да се сгуши до нея. Инстинктът на ловец му подсказваше, че е длъжен временно да се оттегли. Събра мокрите си дрехи и ги навлече. Остана неподвижен на прага, сякаш невидим магнит го задържаше в стаята.

Спящата Келси… Тази жена бе всичко, което не смееше да си представи дори в най-смелите си мечти. Чувствена, увличаща, нежна и пленителна. Трябваше да призове на помощ всичко, на което жестокият живот го бе научил, за да напусне стаята. В това отношение поне опит не му липсваше.

Прекоси хола, отвори входната врата и се сля с мъгливата дъждовна нощ, сякаш бе част от нея…