Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Спенсър-Нийл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sarah’s Child, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 145 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2010)
Разпознаване и корекция
asayva (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Линда Хауърд. От любов

ИК „Коломбина“, София, 2002

Американска. Първо издание

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-047-5

История

  1. — Добавяне

Девета глава

На следващия ден й беше много по-добре, не й се гадеше, имаше съвсем лека температура. През по-голямата част от деня спа, а когато се събуди, Роум я нахрани със супа от пиле. Тя намръщи носле към него.

— Това е храна като за инвалиди. Кога ще получа нещо хранително, като желе, например? Или може би пюре от банан?

Той потръпна при тази мисъл.

— Няма да го бъде да правя пюре от банан.

— Добре — съгласи се веднага тя и изпитото й лице се озари от усмивка. — Ще забравя за бананите, ако ми разрешиш да се изкъпя и да си измия косата.

Той понечи да откаже, но тя вече бе предугадила отговора му и светлината помръкна на лицето й. Роум въздъхна и се предаде. Беше прекалено слаба, за да влезе сама в банята, но той я разбираше.

— Ще ти помогна, след като изядеш супата — съгласи се Роум и тя веднага се усмихна.

Ако бе очаквал да прояви неудобство след нещата, които бе казала, трябваше да остане разочарован. Реши, че вероятно не си спомня много добре нощта, защото бе имала висока температура и не бе на себе си, но му се искаше да си спомня. За да бъде сигурен, реши да я попита.

— Спомняш ли си, че си говорихме през нощта?

За пръв път от дни наред по лицето й изби руменина, но тя не отклони поглед. Отпусна се на възглавниците и посрещна спокойно погледа му.

— Да, спомням си.

— Добре — бе всичко, което отвърна той.

Напълни ваната с гореща вода, пренесе я в банята и внимателно я остави вътре. Облегнат на стената, я наблюдаваше внимателно как се сапунисва и изплаква, готов да я поеме в мига, в който силите й се изплъзнат. Тя се изкъпа без проблеми и вдигна ръце към него.

— Готова съм. — Напълно естественият й жест го остави без дъх, а също и движението, което повдигна заоблените й гърди. Изправи я от водата и я уви в огромна пухкава хавлия.

— Сега косата — заяви решително тя.

Наведе се над ваната и той й изми косата, но тя бе толкова дълга, че плакненето не се оказа лесна работа и той реши проблема като се съблече и влезе с нея под душа.

— Трябваше първо да ти измием косата — измърмори той.

— Съжалявам, не помислих — извини се тя. Изглеждаше толкова крехка, докато стоеше пред него и той нежно я привлече към себе си и я притисна до голото си тяло. Тя обви кръста му с ръце и въздъхна от задоволство.

— Радвам се, че си си у дома.

— Ммм. Май трябва да те напляскам, задето не ми се обади, когато се разболя — измърмори той. — Защо не звънна?

— Реших, че няма да ти е приятно да те прекъсвам, докато работиш. Знаех, че няма да умра, въпреки че се оказа много трудно да убедя Марси.

Той се поколеба, а след това я повдигна на пръсти, за да поеме устните й с безгранична страст и желание, докато водата се стичаше по лицата им.

— Ти си по-важна за мен от работата — изръмжа той. — Искам жена ми да е здрава. Ако не ми се обадиш следващия път, когато имаш нужда от мен, наистина ще те напляскам.

— Направо се разтреперих — пошегува се тя, а той я огледа многозначително.

— Виждам.

Спря душа и бързо я подсуши, за да не й стане студено. След това търпеливо изсуши и косата й с четка и сешоар и я превърна в истинска коприна.

Когато се опита да й облече нощница и отново да я пъхне в леглото, тя възнегодува.

— Искам да си облека нормални дрехи и да седна в хола като човек и да почета вестник!

Едва се държеше на краката си и приличаше на призрак, но меките й устни бяха стиснати решително. Роум въздъхна и се зачуди защо една жена, която обикновено не спори и е доста кротка, се превръща в такова диво създание единствено защото е болна от грип. Искаше му се да я настани в леглото и да я накара да остане там, но му се искаше и да е доволна.

— Ще направим компромис — предложи той и се постара гласът му да остане спокоен. — Облечи си нощницата и сложи отгоре един пеньоар, защото едва ли ще останеш много. Става ли?

Нощницата бе омръзнала на Сара, но той говореше разумно и ако откажеше предложения компромис, щеше отново да се озове в леглото. Никак не й се искаше да стане така и тя се предаде. Стисна устни докато обличаше чиста нощница, а той й помогна да си сложи пеньоар. Откри пантофите и й ги обу.

— Мога и сама да ходя — възропта тя, когато той я пое на ръце.

Погледна я настойчиво и тя разбра, че не трябва да настоява.

— Ще ходиш следващия път.

Тя отстъпи и прехвърли ръка около врата му, сгуши се в извивката на врата на Роум и дори се усмихна. Никак не беше трудно да стои в ръцете му.

Откри, че не успява да се съсредоточи, защото усилието бе прекалено голямо, а ръцете й трепереха и тя се отказа. Беше толкова приятно да поостане в друга стая, да поседи изправена. Роум запали камината и веселите пламъци я накараха да се почувства още по-добре. Той се отпусна до нея на канапето и се зачете във вестника.

След петнадесет минути се измори и й се приспа, но още не й се лягаше. Сви се на една страна и положи глава в скута на Роум, отривайки буза в него. Той отпусна ръка върху главата й и прокара пръсти през дългата коса.

— Искаш ли да си легнеш?

— Не, още не. Толкова е хубаво.

Беше повече от хубаво, помисли си той и преглътна. Сведе поглед към светлите коси в скута си и си помисли какво би искал да направи. Опита се да обуздае мислите си, но докато бузата й го притискаше така, битката бе загубена.

И малката вещица го знаеше. Подложи ръка под бузата си и той потръпна, когато усети как нежно го докоснаха пръстите й. Улови леката й усмивка и това разпръсна целия му контрол, въпреки че тя вече бе скрила усмивката. Той се усмихна широко на свой ред.

Остави вестника и я прехвърли на скута си.

— Сара Матюз, ти си една флиртаджийка. Много добре знаеш, че няма да направя нищо, докато не оздравееш, затова престани, разбра ли ме?

— Да, но ми липсваше — отвърна тя, сякаш думите й обясняваха всичко. Докато ръцете му я прегръщаха, тя знаеше, че всичко ще бъде наред. Не се притесняваше, когато той я прегръщаше. Намери си удобно местенце на рамото му и заспа.

Той я подържа известно време и призна пред себе си колко много му е липсвало докосването й. Женитбата се оказа страхотна идея. Да се прибира при топлотата и уюта, създадени от нея, бе достатъчно, за да приласкае всеки мъж.

Тя дори не трепна, когато най-сетне той я пренесе в леглото, но се събуди гладна, когато Марси и Дерек дойдоха да я видят два часа по-късно. Всички седнаха в кухнята около малката маса за закуска и Сара изпи поредната чаша пилешки бульон. Поиска си и й отрязаха парче най-обикновен хляб и стомахът й прие безропотно твърдата храна, която й бе липсвала от цяла една седмица. Вдигна поглед от храната и забеляза, че всички я наблюдават, затова притеснено остави филията.

— Защо ме гледате?

— Радвам се, че ядеш — заяви директно Марси. — Бях се уплашила, че ще ми умреш в ръцете.

— Това беше само един грип — обясни Сара. — Никога ли не сте виждали човек болен от грип?

Марси се замисли и сви рамене.

— Не. Дерек никога не боледува.

Сара погледна Дерек с отвращение, а той се усмихна мило. Дерек беше винаги мил, сякаш се чувстваше длъжен да се държи така с всички хора. Не, за него това не беше задължение. Просто си бе мило момче.

Те не останаха дълго, защото Сара лесно се уморяваше. Щом си тръгнаха, тя отказа да си легне. Отиде в хола и този път успя да почете вестника. Остана седнала, впрегнала цялата си воля, до времето, когато обикновено си лягаше, а след това с благодарност остави Роум да й помогне да стигне до спалнята.

Той излезе, за да изгаси лампите и да провери дали е заключено. Когато се върна в стаята й и започна да се съблича, тя вече заспиваше, но щом изгаси светлината и легна до нея, тя отвори очи. Изведнъж се усети будна и сърцето й заби. Чувстваше се много по-добре и знаеше, че няма нужда някой да е до нея тази нощ, а сигурно и той го знаеше. Придърпа я в ръцете си и я притисна, а главата й се отпусна на рамото му. Устните й докоснаха челото му с нежна целувка.

— Лека нощ — прошепна той.

Той щеше да спи при нея!

Мисълта почти я плашеше. Когато се замисли, установи, че вече започваше да личи, че той я обича. Спомни си, че отдавна не е забелязвала онази празна тъга по лицето му, която показваше, че мисли за Даян и момчетата. Да не би времето вече да оставяше чудотворното си вълшебство? Ако най-сетне се възстановяваше от тъгата, значи ще започне да обича отново, а тя вече знаеше пътя!

— Какво има? — прошепна сънено той и плъзна ръка по нейната. — Сърцето ти препуска на пълни обороти.

— Изморих се прекалено много — успя да каже тя и се притисна още по-близо до него. Сигурността до това едро топло тяло започваше да я успокоява и да я унася.

На следващата сутрин, въпреки уверенията, че се чувства много по-добре и може сама да се справи, той се обади на секретарката си, за да й каже, че ще отсъства и този ден.

— Ще остана тук — заяви той, след като затвори. — Сега, каква да бъде закуската!

— Каквото и да е! Умирам от глад!

Тя изяде почти нормална закуска и реши, че храната е отговорът за всичко. Чувстваше се много по-силна и ходеше, без да залита. Останало беше слабото досадно главоболие и непостоянните пристъпи кашлица, но иначе се чувстваше отлично.

Роум работеше в хола и бе разпръснал документи навсякъде, вместо да се затвори в малкия кабинет, както обикновено. Сара знаеше, че иска да му е под око и от тази мисъл й стана приятно. Колко е хубаво да те глезят!

Към обед й се доспа и тя задряма на стола, където четеше. Роум вдигна поглед, видя затворените й очи и стана, за да я пренесе в леглото. Събуди се, когато започна да я съблича, но не се противопостави, когато той й облече нощницата. Заспа, преди още да я е завил.

Сара спа почти четири часа. Събуди се, за да отиде до тоалетната, изпи няколко чаши вода и й се стори, че й се пие още. Все още леко замаяна се върна в леглото и тъкмо се бе завила, когато вратата се отвори и Роум влезе.

— Стори ми се, че те чух да се движиш — каза той, когато видя, че е будна. Приближи се, седна на края на леглото и нежно докосна лицето й. Вече нямаше температура. Беше топла, но това бе приятната топлина, останала от съня.

Тя се протегна мързеливо, а след това протегна ръце и ги сложи на раменете му, за да го прегърне. Когато се протегна, тънката нощница се опъна на гърдите и той усети пълнотата им притисната в него. Привлече я към себе си, обхвана брадичката й, за да повдигне устните й към своите. Сара веднага се отдаде на ласката, устните й си разтвориха, за да поемат езика му. Роум я целуна няколко пъти, всеки следващ път по-силен, по-завладяващ. Нежно я отпусна назад на възглавницата и се отпусна над нея, без да освобождава устата й. Усети как ръката му се свива около гърдата й и се изви към него. Струваше й се, че е минала цяла вечност, откакто я бе любил за последен път, а и настинката преди грипа я караше да се чувства толкова отпусната, че той не бе имал сърце да я докосне.

— Да — каза до самите му устни тя и го притегли, стиснала ризата му. — Моля те, не спирай сега.

— Нямах такова намерение — прошепна дрезгаво той, изправи се и свали досадната риза. Пусна я на пода, а след това разкопча панталона и го изхлузи. Сара го наблюдаваше със замечтано изражение, тялото й тръпнещо в очакване на ласките му. Приведен над нея, той й свали нощницата и се наслади на нежното стройно тяло, което бе само негово. Спусна ръце и поглади копринената кожа, обви гърдите й и сведе глава, за да ги целуне, а после засмука зърната, за да усети втвърдяването им. Погълната от удоволствие, Сара посегна към него и го привлече още по-близо.

Когато по-късно станаха, тя чувстваше удовлетворението с всяка клетка на тялото си и това задоволство бе изписано по лицето й. Сара сякаш грееше, кожата й искреше с топлотата, събудена от ласките му. Докато седяха един срещу друг и вечеряха, Роум усети, че погледът му непрекъснато се плъзга към лицето й. Той сам бе изписал изражението й и го знаеше. Когато тя го гледаше по този начин, нещо в него трепваше. Бе искал да сломи бариерите и резервираността й, да открие жарта и страстта в нея, а ето че бе открил много повече. Ледената кралица се бе стопила и на нейно място се появи жена, което грееше при всеки негов допир. Да не би да се влюбва в него? Тази мисъл му хареса, защото да имаш предаността на такава жена не бе нещо незначително. Любовта й щеше да стопля идващите години, да създаде един нежен рай изпълнен със сигурност, рай, наречен дом, където той щеше да се прибира, една защита срещу болезнените спомени от миналото.

Докато се къпеше и се приготвяше да си ляга, Сара се зачуди дали той ще остане да спи при нея тази вечер. Истината бе, че тръпнеше, желаеше го толкова силно, чудеше се дали двете последни нощи са били различни единствено заради необичайните обстоятелства. Ако тази вечер си отидеше в собствената спалня, мислеше си тя, сигурно няма да го понесе, не и след като бе прекарала двете най-прекрасни нощи в живота си. Той се държеше така, сякаш наистина я обичаше и това бе първото очарование на рая. Но ако портите се затвореха отново и тя останеше отвън, никога нямаше да преживее този удар.

Рязкото почукване на вратата я стресна силно.

— Да не смяташ да прекараш нощта вътре? — попита нетърпеливо Роум.

Тя отвори вратата и възкликна, когато го видя облегнат на рамката на вратата, чисто гол. Беше наистина впечатляващ, толкова висок и мускулест с мъжествените косъмчета по гърдите. Дъхът й излизаше бързо и тя пусна кърпата, с която се бе увила, посегна към нощницата, а след това я пусна.

— Май няма да ми трябва нощница — прошепна развълнувано тя.

— И на мен така ми се струва. — Очите му бяха озарени от тъмен блясък, когато протегна към нея ръка, но веселостта се превърна в нещо много по-наситено, когато тя пристъпи в прегръдката му.

Любиха се, а след това заспаха и той дори не помръдна, за да се премести в своето легло. Събуди се след полунощ и отново я люби, плъзгайки се в нея дълбоко, преди още да се е разсънила напълно, наслаждавайки се на мигновената й реакция. Този път не бързаше, използваше умението си, за да удължи удоволствието и да я издигне до удивителни висоти. Сара бе погълната от невероятното физическо усещане, докато той галеше гърдите й, смучеше ги точно по начина, който тя обичаше и я галеше и докосваше на места, които я караха да възкликва. Бавните му ритмични тласъци я подлудяваха, довеждаха я до самия ръб на удоволствието, но не й позволяваха да го премине.

Притисна го с овлажнелите си трептящи ръце и молеше за пощада. Роум задържа бедрата й и не й позволи да ускори темпото, придържайки се към своя ритъм. Целуна я завладяващо, а след това откъсна устни, за да изрече една заповед.

— Кажи ми, че ме обичаш!

Отговорът й бе моментален, продиктуван от дълбочината на първичното желание, което не можеше да контролира. Без дори да се замисля, без дори да разбира значението на въпроса и думите, които изрече в отговор, тя простена.

— Да. Обичам те.

Той потръпна, а нежните думи разпалиха дълбоко в него поредица от експлозии, които го предупредиха за настъпващия миг на удоволствие. Промъкна ръце под нея и я повдигна, за да поеме дълбоките му тласъци.

— Кажи ми го отново!

— Обичам те… много… те обичам… — Гласът й замря и от гърлото й се изтръгна приглушен вик. Той усети възбуждащите чувствени вътрешни конвулсии, които му показаха, че е достигнала върха и простена високо, стисна зъби, а след това се потопи в собствения си миг на наслада.

Отпусната под тежкото му тяло, Сара постепенно осъзна какво му бе казала и я изпълни студен ужас.

— Аз… за това, което казах…

Той повдигна глава от гърдата й, по лицето му изписано нескрито удоволствие, отразено и в очите му.

— Исках да знам. Помислих си, че е така, но исках да чуя как ми го казваш.

Тя си пое рязко дъх, доловила в гласа му желанието му да я притежава.

— И нямаш нищо против? — прошепна тя.

Той приглади кичур от косата й назад и бавно проследи линията на устните й с пръст.

— Това е много повече от всичко, което очаквах, когато ти предложих да се оженим — призна искрено той. — Но трябва да съм глупак, за да не ми стане приятно. Ти си една всеотдайна, любяща, невероятна жена, госпожо Матюз, и аз искам всичко, което си готова да ми предложиш.

Горещи сълзи се събраха в очите й и я заслепиха, а след това се отрониха по бузите й. Той нежно ги избърса, разтърсен от доверието и предаността, които тя му отдаваше. В този миг страстта му се надигна с нова сила и в желанието си да заличи сълзите, той я люби отново.

 

 

На следващата сутрин Роум вече бе тръгнал на работа, а Сара се луташе из апартамента и се опитваше да се приготви, за да отвори магазина навреме, но спомените от изминалата нощ непрекъснато я разсейваха. Оказа се, че е застанала в средата на стаята и се взира невиждащо пред себе си, вместо да се гримира и облича. Той не й бе казал, че я обича, не й бе отвърнал със същите думи, но дълбоката женска интуиция й подсказа, че съкровеното желание, скътано в най-дълбокото кътче на сърцето й, се бе сбъднало. Той държеше на нея и постепенно я обикваше. Един мъж не се отнася към жена с нежна загриженост и не я закриля, ако не изпитва нещо повече от обикновено уважение и привързаност. Интимността в брака им бе оплела мрежа, която го приближаваше към нея и ги свързваше. Бе толкова щастлива, че бе като заслепена от прелестното великолепие и очарование на момента.

Наложи си отново да се върне към реалността и се втурна към скрина, за да си извади сутиен, но в този момент забеляза малката кутия хапчета.

— Опа! За малко да забравя — каза тя и взе кутията.

Внезапно се стресна и изпусна хапчетата от отмалялата си ръка. За последен път бе пила хапче първия ден, когато й бе много зле, въпреки че се съмняваше дали е успяла да го задържи. Беше изпуснала шест хапчета. Трескаво започна да рови в чекмеджето, за да открие предписанието. Беше сигурна, че го е сложила там и най-сетне го откри, сгънато в дъното.

„Ако се изпуснат повече от три хапчета, не продължавайте да ги пиете. Изчакайте до четвъртия ден от следващия си цикъл и тогава продължете както обикновено. Бременността е малко вероятна, но не и невъзможна, затова при полов акт разчитайте на обикновените предпазни мерки.“

Сара препрочиташе думите отново и отново и се опита да успокои бясно препускащото си сърце. Малко вероятна, но не и невъзможна. Опита се да изключи от съзнанието си последните три думи и да приеме само „малко вероятна“.

Представи си как ще реагира Роум, ако му каже и веднага осъзна, че правилно или не, това бе нещо, което не можеше да сподели с него. Не можеше да си позволи да го притеснява с това. Начинът, по който се промени лицето му, когато онази млада майка бе произнесла името на Джъстин, разби сърцето й, а и тя още помнеше болката от начина, по който бе отхвърлил желанието й за утеха. Не би могла отново да го преживее.

Но се налагаше да му каже. Със свито сърце осъзна, че няма друг начин, по който да му обясни защо се налага да ползват други предпазни средства. Когато се замисли за новосъздадената им близост, самата мисъл, че тя може да се пръсне на хиляди парчета, я накара да стисне юмруци от болка. Не сега. Моля те, не сега.

Тя се стегна, облече се и успя да пристигне в магазина едновременно с Ерика и отвориха навреме. Не й остана време да се тревожи, защото скоро се напълни с хора, повече от обикновено. Всички бяха редовни клиенти, с които се бе запознала в течение на месеците и те се отбиваха да видят как е, тъй като бяха разбрали за болестта й. Някои търсеха прежда, други щампована канава, трети — необичайни копчета или различни неща от стаята за кукли, пирони или рамки за картини. Сякаш всичките й клиенти бяха чакали магазинът да отвори отново, вместо да отскочат на друго място и тази мисъл изпълни Сара с топлина. Дребна енергична жена, поне на осемдесет, донесе вълнено одеяло, изработено от изключително мека прежда в различни нюанси на зелено и настоя Сара да го приеме като подарък.

— Така няма да настивате — каза възрастната жена, а поизбелелите й сини очи блестяха.

Сара едва не се разплака и прегърна възрастната жена. Тя изработваше одеяла, донасяше ги в магазина и ги оставяше на консигнация и младата жена добре разбираше, че парите, които те й носеха, много й помагаха, тъй като доходите й бяха ограничени. Това, че бе посветила времето и преждата, за да изработи подарък, означаваше много за Сара.

Роум дойде точно преди времето за обед. Сара вдигна поглед щом чу звънеца и очите й се разшириха, когато го видя.

— Нека да влезем в офиса за малко — каза любезно той и Сара извика Ерика да остане при касата вместо нея.

Щом вратата се затвори зад тях в малката стаичка, тя се обърна притеснено към него.

— Какво има?

— Трябва да замина, за да довърша всичко, дето го зарязах, когато се прибрах, за да съм при теб. — Хитра крива усмивка се изписа на устата му. — Можех да ти кажа и в магазина, но искам и да те целуна, а като знам как ще те целуна, не можех да си го позволя пред други.

Прималя й и тя се облегна на бюрото.

— Така ли? Как искаш да го направиш? — Гласът й бе дрезгав, почти като мъркане.

По лицето му се изписа някакво хищно изражение и той се пресегна да заключи вратата.

— Гола — отвърна Роум.

Тази нощ, докато лежеше сама в леглото си и мислеше за топлината на мъжа до себе си много повече, отколкото й се струваше възможно, тя знаеше със сигурност. Дори в този момент, някакво телепатично прозрение й разкри истината и ръката й се плъзна към корема.

— Роум. Толкова съжалявам — прошепна тя в тъмната самота.

 

 

— Не е прецедент — каза тихо доктор Истъруд. Прегледът бе разкрил това, което искаше да разбере, дори и без потвърждението на тестовете, поставени пред нея на бюрото. — Тези хапчета са възможно най-слабите и ако се използва подходящото време, бременността е напълно възможна в случаите, когато приемът е бил нарушен, както при вас. Във вашия случай бременността е факт.

Сара бе много спокойна. Имаше на разположение седмици, за да свикне с мисълта. Нямаше представа какво ще прави, но вече бе приела факта, че в нея расте един малък живот и наистина го обичаше. Беше го обикнала още от мига на зачеването му, а и това бе единственото чувство, което би могла да изпитва към детето на Роум.

— Ще бъдете на трийсет и четири, когато бебето се роди — продължи доктор Истъруд. — Доста късно за първо дете, но вие сте здрава и аз не очаквам усложнения, въпреки че искам да сте непрекъснато под наблюдение и да правя изследвания на детето на различни етапи от развитието му. Ще ви насрочвам часове за двуседмични изследвания, не както се практикува на месец. На този етап, единственият проблем, който може да възникне, е да се наложи цезарово сечение, в случай че детето е едро. Много сте тясна.

Сара слушаше, прекалено погълната от други притеснения, за да се тревожи за обстоятелствата около раждането на бебето. До тогава имаше месеци, а в момента й предстояха много по-големи проблеми. Как да каже на Роум? А което е още по-важно, как ще реагира той?

Доктор Истъруд й даде достатъчно витамини, които биха съживили и мъртвец, а след това направи нещо странно. Прегърна Сара и я целуна по бузата със сериозно изражение.

— Успех — каза тя. — Знам, че искате това дете много отдавна.

Винаги. Беше го искала винаги. Колко жестоко щеше да бъде, ако се наложеше да избира между Роум и детето!

Същата вечер му каза. Изкушаваше се да запази тайната възможно най-дълго, да отложи сблъсъка и да си открадне всеки възможен миг с него, но разбираше, че той има право да знае. Ако скриеше от него, сигурно щеше да му е толкова неприятно, колкото и самата бременност.

Не й беше лесно да му каже. През всичкото време, докато вечеряха се опитваше да изрече думите, но откри, че те сякаш са залепнали за гърлото й. След като се нахраниха, той отиде в кабинета, за да поработи над някакви документи, които бе донесъл и тогава Сара влезе при него. Каза му го направо.

Цветът се отдръпна от лицето му.

— Какво? — прошепна той.

— Бременна съм. — Опитваше се да запази гласа си спокоен, но леденостудените й пръсти бяха сплетени, за да не треперят.

Той изпусна химикалката и затвори очи. След миг ги отвори отново и те бяха потъмнели от горчивина.

— Как можа да ми причиниш това? — попита мъчително той, оттласна се от бюрото и остана с гръб към нея, главата му наведена, докато разтриваше врата си.

Обвинението бе наситено с болка и тя остана безмълвна. Знаеше, че това за него ще бъде шок, но не си бе представяла, че той може да реши, че е забременяла нарочно като е пренебрегнала желанието му.

Широките му рамене бяха като вдървени.

— Знаеш как се чувствам. Знаеше… и въпреки това си го направила. Затова ли се ожени за мен? Да ме използваш за разплод? — Той се извърна, лицето му сгърчено от болка и гняв. — По дяволите! Сара, доверих ти се, защото бях сигурен, че ще пиеш проклетите хапчета! Защо не си ги пила?

Гласът й бе изтънял.

— Бях болна от грип. Не можех да задържа нищо в стомаха си.

Той замръзна. Преглътна, погледна восъчно бледото й лице и ужаса в очите й. Щом осъзна какво е изрекъл и колко силно я е наранил, в сърцето му се надигна съжаление още по-силно от преди. Тя го обичаше. Ако можеше в нещо да е сигурен, то това бяха чувствата й, но и много добре знаеше, че тя не би го предала нарочно.

Протегна се към нея, но тя отстъпи назад и вдигна ръка, за да го задържи настрани.

— Днес бях при доктор Истъруд — каза тя, гласът й все още тънък и безизразен. — Докато съм била болна от грип и не можех да пия хапчетата, съм нарушила времето за овулация… и зачеване.

Беше ходила при лекарката същия ден и бе намерила смелост да му каже веднага, обичаше го достатъчно, за да му каже. А той се нахвърли върху нея за нещо, което беше много повече негова вина, отколкото нейна. Ако беше помислил, щеше и сам да се сети, че докато бе болна нямаше начин да пие хапчетата, а първия ден щом се почувства по-добре, той се бе пъхнал в леглото й. Дали не е било тогава, зачуди се той, или някой от другите пъти, когато я люби същата нощ? Или може би на следващия ден, в сбутания й офис, докато тя бе на бюрото, по прелестното й лице изписан екстазът на нетърпеливото му, прибързано и изключително възбуждащо завладяване?

— Съжалявам — каза нежно той и си пожела повече от всичко друго на света да не я е наранил. Забеляза как стегнато се държи, сякаш се напрягаше срещу настъпващата болка и странна мъка сви собственото му сърце. В този момент, независимо от своята мъка и отчаяние, той знаеше, че я обича и това прозрение го накара да почувства, че е от изключително значение да намали болката й. Бавно посегна към нея и този път я прие в прегръдката си.

Притисна я, разтривайки с големите си длани гърба й и се опитваше да отнеме болката, която сам й бе причинил. Тя не плачеше и това го притесни повече отколкото пороите сълзи. Ако се бе разплакала, щеше да има отдушник на емоциите, които криеше в гърдите си. Тялото й бе напрегнато в ръцете му, а тя не го бе прегърнала. Той продължаваше да я прегръща, да гали гърба й и да й шепти нежно, докато тя започна да се отпуска. Ръцете й бавно се плъзнаха към раменете му.

Трябваше му време, за да я успокои дотолкова, че тя да излезе от състоянието на шок и от мълчаливостта си, преди да почувства, че тя отново ще може да обсъди разрешението на проблема.

— Назначи ли си час?

Сара се обърка, защото не го разбра добре.

— Доктор Истъруд иска да я посещавам два пъти в месеца.

Той поклати глава.

— Исках да кажа час за… аборт. — Независимо от на чина, по който се чувстваше, беше му трудно да го каже и той потръпна от усилието, с което изрече думата.

Тя трепна и го погледна диво.

— Какво?

В този момент той разбра, че Сара не е обмисляла такова разрешение, дори не се бе сетила за него и той усети как го обзема студ. Дръпна се от нея, очите му потъмнели от завладялата го мъка.

— Не искам да раждаш това дете — каза грубо той. — Не го искам. Не искам никакви деца, никога.

Тя се почувства така, сякаш я бяха ударили право в гърдите и се опита да си поеме дълбоко въздух, но не успя. Взираше се сляпо в него, уплашена да не припадне, а след това успя да си поеме глътка въздух.

— Роум, това е и твое дете! Как е възможно да искаш…

— Не — прекъсна я той, гласът му загрубял от мъка. — Аз погребах децата си. Стоях до гробовете им и гледах как ги покриват с пръст. Не мога да преживея това отново. Не мога да приема друго дете, затова недей… не ме моли да опитвам. Научих се да живея без тях, без моите момчета, но никое друго дете няма никога да ги замени! — Лицето му бе разкривено от агония и той дишаше тежко. Стараеше се да се контролира и успя, въпреки че по челото му избиха капчици пот от усилието. — Обичам те — каза тихо той. — Сара, обичам те. Това е повече, отколкото си мислех, че ще мога да дам. Да те обичам, да си до мен, ми даде причина да продължа да живея, нищо, което да очаквам всеки един ден. Но друго дете… не. Не мога. Не раждай това дете. Ако ме обичаш, недей… не раждай детето.

Тя се олюля, след това се изправи с убедена решителност. Никоя жена не трябваше да чува подобно нещо, помисли си отнесено тя. Нито една жена не трябваше да се сблъсква с подобно решение. Обичаше го и защото го обичаше, щеше да обича и детето му. Разбираше под какво напрежение е, беше го видяла, докато стоеше на гробовете на синовете си, и разбираше, че ако можеше, щеше да легне до тях. Но това, че знаеше и разбираше, не правеше нещата по-лесни за нея.

Той я погледна, мъката видима в очите му, бузите му мокри.

— Моля те — повтори с разтреперан глас той.

Сара прехапа устни с такава сила, че усети капките кръв.

— Не мога — отвърна тя.