Метаданни
Данни
- Серия
- Спенсър-Нийл (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sarah’s Child, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветана Генчева, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 145 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2010)
- Разпознаване и корекция
- asayva (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh (2013)
Издание:
Линда Хауърд. От любов
ИК „Коломбина“, София, 2002
Американска. Първо издание
Редактор: Теодора Давидова
ISBN: 954-732-047-5
История
- — Добавяне
Трета глава
На коктейла по случай прехвърлянето на Макс в Далас, присъстваха десетки хора, които държаха висшия ешелон на Спенсър-Нийл да ги забележи и да поговори с тях. Роум, господин Едуърдс и Макс бяха в центъра на вниманието, тъй като те бяха триумвирата, който контролираше милиарди долари и хиляди работни места. Господин Едуърдс, слаб, тих мъж, задържал се на върха цели петнайсет години, благодарение на благоразумието си и усета в корпоративните дела, бе подбрал лично двамата си лейтенанти и бе щедро възнаграден за оказаното доверие. Роум се подготвяше за председател на борда, пост, който със сигурност щеше да получи, когато господин Едуърдс се оттеглеше. Докато наблюдаваше как амбициозните млади служители на изпълнителна длъжност се скупчват около него, Сара разбра, че всички са наясно, дори и низшия състав, че Роум ще наследи господин Едуърдс. Макс, от друга страна, им беше напълно непознат, но вече бе успял да наложи непринуденост с по-висшестоящите, което ясно показваше, че е вътрешен човек.
Изпълнена с досада, заради непрекъснатите въпроси за Макс, Сара прецени, че е най-добре да не се застоява на едно място. Измисли си сложна стратегия, за да не я засипват непрекъснато с въпроси. Вземаше шепа фъстъци или топваше парче целина в соса от сирене, а след това продължаваше с танцова стъпка напред, без да среща чуждите погледи и без да дава възможност на никого да я заговори. Стиснала единственото си питие за цялата вечер, тя отпиваше малки глътки и се опитваше да яде достатъчно, за да може организмът й да разгради алкохола, преди да й замае главата. Малко по-рано беше нахлула бързо в кухнята, където служителите на фирмата, която отговаряше за храната, с трескава бързина се стараеха да следят апетита на гостите, и получи малка чашка мляко, което изгълта с насладата на пристанищен хамалин, надигнал ледената бира след горещ работен ден.
— Ядеш фъстъци като че ли си била на гладна диета — прошушна Роум в ухото й и я стресна. Взе коктейла от ръката й и го замени с висока чаша, пълна с бледа кехлибарена течност и ледени кубчета. — Ето. По-добре пий това. Джинджифилова напитка. — Той й намигна и допи нейния коктейл.
— Вече опустоших хладилника за мляко — засмя се тя и в очите й затанцуваха искрици. — Да не би да се страхуваш, че ще падна по очи преди още да е свършил коктейлът?
Той я погледна сериозно и забеляза, че тази вечер в очите й липсва обичайната тъга. Дали незначителното количество алкохол я караше да се смее така весело, или пък се беше случило нещо хубаво, той не знаеше, а и нямаше значение. Тъй като събирането беше както делово, така и за отпускане, той не я бе довел на коктейла, но бе твърдо решил да се прибере с нея. От начина, по който тя го гледаше, си по мисли, че може би най-накрая е свалила тези невидими прегради, които й пречеха да общува с него пълноценно.
— Не, ти не би направила нещо толкова срамно, като да се напиеш — отвърна най-сетне той. — Ти си истинската съвършена секретарка. Вече успя да накараш Макс да ти ближе краката.
— Макс е сладур — отвърна топло Сара и се огледа, за да зърне високата елегантна фигура и не забеляза как в очите на Роум се събраха буреносни облаци. — Много обичах господин Греъм, но признавам, че с Макс ми е по-приятно да работя. Макс кара нещата да стават.
Споменаването на Макс бе грешка. Роум инстинктивно се премести така, че да застане между Сара и останалата част от стаята и да й попречи да търси с поглед Макс.
— Ще имаш ли нещо против да дойда тази вечер? — попита той, въпреки че в гласа му прозвуча настойчивост, която бе по-скоро команда, отколкото молба. Сара го погледна предпазливо.
— Ако искаш. Нямах намерение да стоя много. Вечерял ли си или и си само на това? — Тя махна с ръка към пъстрото изобилие от сосове, хапки и пресни зеленчуци, които тя поглъщаше цяла вечер.
Роум имаше добър апетит.
— Умирам от глад — призна си той. — Искаш ли да излезем на една късна вечеря?
— Не, предпочитам да си остана вкъщи — отвърна тя, след като бе преценила поканата му. — От вчера е останало малко пиле. Какво ще кажеш за сандвичи с пиле?
— Готов съм да заменя всичката тази заешка храна за един-единствен пилешки сандвич.
Настроението му се подобряваше и той се усмихна, а Сара — също. Чувстваше се по-спокоен с нея от всякога преди, а тя разцъфваше под вниманието му. Може би той започваше да я приема за нещо повече от просто приятелка и тази надежда я озари, привличайки не един мъжки поглед към лъчезарното й лице.
Внезапно Макс застана до Роум, насочил нежната си усмивка към Сара.
— Би трябвало да си до мен — каза небрежно той, без да пропусне да отбележи колко много отиваше прасковения цвят на роклята на сметаново гладката й кожа. — Все още съм за никъде без теб. Ако не ми помагаше в работата през последните дни, сигурно щях да се изложа страхотно.
Протегна ръка към Сара, но Роум го възпря, протягайки собствената си ръка, за да го задържи. По мургавото лице се прокрадна нещо заплашително и неумолимо, когато погледна Макс.
— Веднъж вече те предупредих — каза той, стаил едва доловимата заплаха. — Сара е забранена територия за тебе.
— Роум! — Шокирана и изненадана, Сара се обърна към него по име и усети как я обхваща ужас. Как е възможно да се държи така на бизнес коктейл?
— Не виждам да си й сложил халка — изтъкна спокойно Макс, без да обръща внимание на настроението на другия мъж. — Ще трябва да побързаш.
Пребледняла от притеснение заради начина, по който един обикновен приятелски разговор се бе превърнал така ненадейно в едва сдържана мъжка агресивност, Сара се отдръпна и от двамата.
— Престанете! — нареди тя с треперещ глас, който не бе нищо повече от шепот. — Да не сте посмели да кажете и дума!
Ноздрите на Роум се разшириха от гняв, той пристъпи и обви тънката талия на Сара с ръка.
— Ще изпратя Сара до тях — каза нарочно той, а пръстите му се впиха в плътта й. Изрече думите прекалено високо и няколко човека се извърнаха, за да ги погледнат. — Не се чувства много добре. Би ли ни извинил пред останалите, Макс. Ще се видим в службата.
Сара знаеше, че е достатъчно бледа и хората ще повярват на лъжата му. Той я потегли към входа преди някой да се приближи към тях. Ръката около кръста й почти я повдигаше от пода, все едно, че я носеше.
— Роум, престани — опита се да протестира тя и да се измъкне от ръката му, за да върви сама.
Той изруга тихо, стисна я още по-здраво, приведе се и плъзна другата си ръка под коленете й и я вдигна. Тя си пое въздух, тъй като от рязкото движение й се зави свят и впи ръце в раменете му. Асансьорите бяха в края на дълъг коридор и те преминаха покрай мъж в бяло вечерно сако, който не се стърпя и ги изпрати с огромен интерес.
— Всички ни гледат — прошепна тя. — Какво ти става?
Беше толкова стресната, че дори гневът й не можеше да излезе наяве, но й се струваше, че си проправя път през гъста мъгла, защото не разбираше държанието на мъжа.
Той натисна копчето за слизане с лакът, а след това сведе глава и я целуна толкова интимно, че тя се сви в ръцете му, а устата й се отвори, за да приеме езика му. Не я интересуваше къде са, щеше да й е все едно дори и да бяха на средата на улицата. Когато я целуваше така, всяка мисъл излиташе от главата й и тя се отдаваше на бавното разгарящо се удоволствие, което й даряваше целувката.
Електрическият звън им показа, че асансьорът е дошъл. Все още със Сара в ръце, Роум се качи. Нямаше други, освен тях, и тя го погледна с удивление. Ясно виждаше изражението му на ярката изкуствена светлина, но не разбираше какво означава.
— Вече можеш да ме пуснеш — осмели се да каже внимателно тя. — Да не би да смяташ да ме пренесеш и през фоайето на хотела?
— Това е Тексас — отвърна той леко раздразнено. — Никой няма да се учуди, въпреки че поне от приличие би трябвало да те прехвърля през рамо. — Въпреки това я пусна, но ръката му си остана на кръста й.
— Защо беше нужно цялото това представление — попита тя, когато вратите се отвориха и те излязоха в широкото ултрамодерно фоайе, превзето от стъкло и зеленина.
— Това се нарича да си набележиш своето.
Тя се замисли над думите му за момент. Не беше кокетка, нито пък вярваше в преструвките и нямаше намерение да се прави, че не разбира. Но някъде дълбоко в себе си се чувстваше уплашена от бързината, с която той действаше. Стрелна го с бърз неспокоен поглед. Той го забеляза и веднага разбра за какво става въпрос, а устните му се свиха. От този поглед, и от сериозното му решително лице, Сара разбра, че е отрязана от стадото по същия начин, по който един жребец би отрязал пътя за отстъпление на кобилата, която си е избрал. При тази мисъл устата й пресъхна, а коленете й омекнаха. Той може и да не беше роден в Тексас, но познаваше тукашния манталитет много добре. Постъпката на Макс беше събудила някакво чувство за собственост у Роум и той я бе грабнал инстинктивно изпод носа на другия мъж, а сега възнамеряваше да сложи и клеймо върху това, което си бе негово.
— Колата ми е там — каза тя и махна с ръка, сякаш за да го спре.
— Никакви такива. — Дори не я погледна, когато излязоха на тротоара и топлият нощен ветрец ги облъхна. — Утре сутринта ще те докарам, за да си я вземеш.
— Предпочитам сама да карам до нас. — Говореше твърдо и той усети решителността й. Разбра, че колата й дава чувство на независимост, от което толкова много се нуждаеше, след като я бе изтеглил така властно от коктейла. Не искаше да я изпуска от поглед дори за минута, но същевременно се страхуваше да не я притисне прекалено много и да я принуди отново да се скрие зад хладната маска. Беше близо, много близо до мига, когато щеше да премахне преградите между тях и нямаше да позволи на собственото си нетърпение да развали всичко. Да я направи своя се бе превърнало в идея фикс, да разбие самоконтрола й бе цел, която все повече и повече завладяваше мислите и времето му.
— Добре — съгласи се той и реши да използва времето, докато шофира до апартамента й, за да се поохлади. Чувстваше се необуздан и ограничен и имаше нужда да се успокои с топлата магия на женско тяло. Тялото на Сара. Тя бе единствената конкретна жена, която бе пожелавал след смъртта на Даян и той я желаеше толкова страстно, че почти я мразеше заради начина, по който го караше да се чувства.
Тя бе толкова бледа и винаги се владееше съвършено, също като ледената кралица. Дали и в леглото ще си оста не толкова хладна и резервирана, или този овладян зелен поглед ще блесне с неовладяна страст? Представи си я под него, тръпнеща от желанието, което той е разпалил, от гърлото й се изтръгват диви викове, докато навлиза в нея отново и отново…
Той изостави фантазията, а по челото му избиха капчици пот, докато наблюдаваше грациозното полюшване на тялото й пред него. Пристъпи към собствената си кола и зачака малкия червен автомобил да потегли, а след това пое зад нея, без да я изпуска по пътя към апартамента й.
Когато пристигна, Сара вече бе отключила входната врата и го погледна предпазливо, когато влезе. В тъмните му очи все още се таеше заплаха, но също и желание, което тя разбираше, но не можеше да прецени. Желаеше го, винаги го бе желала, но същевременно не искаше да изкара флирт за една нощ с него, да преспят единствено, за да му е приятно, а щом свършат, той да я забрави. Изведнъж се опита да забави темпото.
— Искаш ли кафе? — предложи му тя и остави малката дамска чанта на канапето, за да го насочи към кухнята.
— Не. — Отказът му бе рязък.
— Мисля да похапна нещо, за да не пригладнея по-късно — подвикна през рамо тя. — Какво ще кажеш по за един пилешки сандви…
Той я сграбчи без предупреждение. Твърдите му ръце се стегнаха около кръста й и я притиснаха към него. Той наведе глава и горещият му дъх опари извивката на врата й, едва докосвайки нежната кожа, но въпреки това даде живот на всичките й нервни окончания. Тя потръпна леко, но не се опита да се отдръпне, а се притисна към възбуденото му тяло.
— Не искам сандвичи — измърмори той и докосна със зъби врата й, а след това погали същото място с връхчето на езика си. Сара затвори очи, потънала в омая и отпусна глава назад, на рамото му, оставила целия си врат на лакомите му устни.
Дишането му стана тежко и забързано до ухото й, а всяко движение до бедрата й разкриваше нарастващата възбуда. Дясната му ръка се плъзна от кръста нагоре и покри гърдата, докосването бе изгарящо, дори и през плата на роклята.
— Имах желание да счупя челюстта на Макс, когато те гледаше така, сякаш му се искаше да направи това. — В гласа му прозвуча грубост, която тя не бе долавяла до сега, а също и гърлени нотки на желание. Ръцете му се плъзгаха по цялото й тяло и я галеха така, сякаш за да й покаже, че е само негова, а тя се облегна назад със затворени очи, тръпнеща под напора на настъпващите вълни на удоволствие, всяка една по-мощна от предишната. С дрезгав вик на нетърпение, той смъкна ципа на роклята и тя се спусна до коленете й, а след това разкопча сутиена и с ръце и поглед се наслади на гърдите й.
Сара простена тихо, когато обгърна и двете й гърди в дланите си, мачкайки меката плът, разтривайки розовите зърна.
— Толкова си красива — простена той. Дрезгавото желание в гласа му я накара да се почувства наистина красива. Хареса й как гърдите изпълват дланите му и тя се устреми напред към неповторимото докосване.
Неочаквано той я обърна към себе си, притисна я толкова силно, че тя усети болка, и я зацелува с неприкрито желание. Езикът му й разкри безпогрешно какво му се иска да направи. Сара простена под устните му в жаждата си за глътка въздух.
— Роум… моля те! — Самата тя не знаеше дали го моли за милост, или за още от това първично удоволствие, с което я даряваше. Усещаше тялото си натежало, омекнало, а нещо, което пулсираше в нея, я караше да се движи безспир.
— Да — прошепна той до гърлото й, разбрал молбата й, както му се иска. Отпусна я назад върху ръката й, за да може спокойно да достигне мамещата гръд и тя изписка, когато горещите устни се сключиха около зърното и го засмукаха силно. Всичко бе обгърнато от тъма, топъл, кадифен мрак, който премахна всичките й задръжки и съмнения, че му принадлежи. Усети, че се превръща в истинско първично създание, което инстинктивно търсеше още повече удоволствие, отколкото той й предлагаше. Ръцете й галеха тялото му също като неговите и отместваха дрехите, които я отделяха от набъбналите мускули. Той също потръпваше под интимните ласки и я молеше за още.
В един момент и двамата се отпуснаха на пода и тя усети мекотата на плюшения килим на гърба си. Прекалено нетърпелив, за да я съблече, той повдигна роклята на кръста и смъкна чорапогащника надолу. Сара посегна към Роум, омаята изписана по лицето й, загубена в събудената от него страст и го чу рязко да си поема дъх.
— Бавно, бавно — каза дрезгаво той, защото не искаше всичко това да свърши прекалено бързо, а бе опасно близо до мига на насладата. Искаше да се увери, че тя също е усетила удоволствието, искаше да съзре лицето й в този момент. Отдръпна се от мамещите й ръце, но не спря да я гали и милва с леки въздушни ласки, които я изгаряха и караха да иска още и още.
Сара извика под натиска на набъбналото в нея удоволствие, едно плашещо и същевременно невероятно хубаво усещане, сякаш всеки миг щеше да се пръсне на хиляди парченца. Топлата му ръка, тези дяволски танцуващи пръсти разбиваха самоконтрола й, самообладанието й.
— Отпусни се, отпусни се — шептеше дрезгаво той в ухото й и тя го послуша, хлипайки с неразбираемите вопли на забравата, стиснала го здраво, докато тялото й се разтърсваше от обзелото я великолепно чувство.
Тъкмо когато започваше да се спуска към спокойствието и омаята, той я прикова под собствената си тежест, намести се между бедрата й и проникна в нея с един мощен точен тласък. Сара не успя да сдържи острия си вик, а тялото й изтръпна от болка. Въпреки това протегна ръце и обви врата му, притисна се към него и му предложи удоволствието на преизпълненото си с обич тяло. Той простена дрезгаво до гърлото й и загубил всякакъв контрол, облада я бързо, малко грубо, но въпреки болката, успя отново да запали у нея искрата на желанието. Всичко свърши, преди искрата да се разгори в пожара, който преди малко я бе погълнал и той извика през стиснати зъби, усетил настъпването на собственото си удоволствие.
Невероятното преживяване остави Сара като замаяна. Остана да лежи на килима дори и след като той се претърколи до нея, а тялото й бе като изранено, уморено, сякаш не бе нейно. Непознатите усещания все още напомняха за себе си, а тя се опитваше през обзелата я мъгла да ги разбере и подреди. Можеше да остане да си лежи там и дори да заспи, ако гневният му напрегнат глас не я бе стреснал.
— По дяволите, Сара, можеше да ме предупредиш!
Все още не съвсем на себе си, тя седна, въпреки че движенията й не бяха напълно координирани, намръщи се леко и учудено, докато се бореше с роклята си, за да я вдигне към раменете си, а полата да смъкне надолу, за да покрие бедрата.
— Аз… какво? — измърмори объркано тя, а след това въздъхна уморено и покри очи с ръка.
Той изруга, с една-единствена англосаксонска дума, която се заби в съзнанието й и я накара леко да се отдръпне. Не разбираше защо е ядосан. Може би заради Даян? Погледна го с уплаха в очите и това го стресна, сякаш очите й бяха загубили булото си и той успя да види болката, която я гризеше ежедневно. Тя веднага извърна глава и се опита да събере треперещите си крака, за да се изправи.
Той каза нещо грубо, а след това прекоси стаята с три огромни крачки, наведе се и я пое в ръцете си, за да я изправи без всякакво усилие.
— Какво очакваше? — сопна се той, занесе я до спалнята и я положи на леглото. — Беше адски тъпо да не кажеш нито дума! — Въпреки гнева, ръцете му бяха безкрайно нежни, докато я събличаше.
Сара лежеше притихнала, докато той се грижеше за нея. Най-сетне бе разбрала причината за гнева му. Той не бе очаквал такава неопитност. Искаше й се само да разбере дали е разочарован, или се е ядосал, защото се е изненадал. Когато й облече нощницата, той приседна на леглото до нея. Светлината от единствената лампа хвърляше назъбени сенки по изпитото му лице. Той си пое дълбоко дъх, сякаш, за да не изпусне тънката нишка на самоконтрол.
Доста неподходящ за случая прилив на смях я накара да се усмихне. Постара се да я скрие, но тя се разшири. Меките й устни се извиха в нежна усмивка и тя го подразни внимателно.
— Сексът не ме е превърнал в инвалид. Можех и сама да се преоблека.
Той я погледна гневно, но след това забеляза нежността в усмивката, която го приканваше да сподели мига с нея. Тогава осъзна, че се държи с нея като с ранен човек и лошото му настроение се стопи, при което се почувства глупаво. Отблъсна чувството и запази мрачната физиономия.
— Значи имаш повече късмет, отколкото заслужаваш. Можех да те нараня, сериозно да те нараня. По дяволите, трябваше да ми кажеш, че ти е за пръв път!
— Съжалявам — извини се мрачно тя. — Не бях запозната с процедурата.
За момент той я изгледа, готов да избухне всеки момент, в тъмните му очи бе стаен разпален гняв. Но той бе мъж, който умело контролираше настроенията си и в този момент си наложи да се контролира, да не казва нищо, докато не изпита отново увереност в себе си. Най-сетне прокара ръка през обърканата си коса, с което я оплете още повече.
— Та ти си на тридесет и три години. Как по дяволите е възможно още да си девствена?
Във въпроса му личеше такова объркване, сякаш това бе нещо неразбираемо. Сара се размърда притеснено, внезапно осъзнала какъв анахронизъм всъщност представлява. Ако бе родена едно поколение по-рано, състоянието й нямаше да изглежда чак толкова неестествено, тъй като се очакваше жените да запазят целомъдрието си до брака. А вместо това, тя се оказа една не чак толкова модерна и съвременна жена, въпреки че бе част от доста напредничаво общество. Не че у нея ги нямаше обичайното любопитство и желание, нито пък бе някоя моралистка. Просто дълбоко вкорененият й стремеж към сигурност я бе накарал да не рискува като „отдаде всичко“ в някоя връзка, която би се оказала временна и преходна и то единствено, за да задоволи инстинктите си. След това се запозна с Роум и това напълно отряза шансовете на всички мъже, които проявяваха интерес към нея, въпреки че Роум бе недосегаем. Ако не можеше да го има, тогава не искаше никой друг. Нещата бяха съвсем простички и въпреки това й бе невъзможно да му ги обясни.
Дори не се опита да отговори, просто го погледна, а сенките в очите й отново замъглиха светлината в очите.
Ненадейно Роум трепна, сякаш го бе ударила и я загледа с изражение на нескрита мъка. Какво ли би казала Даян, ако знаеше, че току-що бе прелъстил най-добрата й приятелка? Болката впи нокти в сърцето му и остави следи на раздираща горчивина и чувство на вина, щом осъзна, че физическото освобождение и разтоварване, към което се бе стремил при другите жени, и в действителност бе физическо предателство, не означаваше нищо в сравнение с предателството към Даян, което току-що бе извършил със Сара. За него тя не представляваше просто едно безименно тяло. Той се бе наслаждавал напълно съзнателно на всеки един миг с нея и я бе пожелал заради личните й качества и индивидуалност. И не само това, удоволствието, което изпита с нея бе разтърсващо и изтри напълно спомените, които го връхлитаха, след като бе правил секс, спомените как люби жена си, как лежи до нея след това и си разкриват тайните един на друг. Сега дори не се бе сетил за Даян. Сара бе изпълнила и ума, и сетивата му, а това вече бе истинско предателство.
Трябваше да се откъсне от нея. Скочи на крака и бързо прекоси стаята, стиснал в длани косата си. Как можеше тя просто да си лежи там и да го гледа с тези загадъчни очи? Дори не бе започнал да я разбира. Беше се въобразил, че след като бъде с нея, тя просто ще се принизи до всички други жени, с които бе спал през последните две години, тогава тайнственият й ореол ще се стопи той няма вече да се чувства завладян от нея. Не се случи нищо подобно. Напротив, тя разкри тайна, която я направи още по-необикновена и веднага след това се затвори отново в себе си, където той дори не можеше да я докосне.
Това бе много повече, отколкото бе в състояние да понесе. Почувства, че се задушава и я изгледа гневно, за да прикрие паниката, което се надигаше в гърдите му.
— По дяволите — изрече той с пълно отвращение. — Кажи ми, ти добре ли си?
Сара повдигна една от тънките си вежди.
— Напълно. — Гласът й прозвуча хладен и резервиран, както обикновено.
— Трябва да се махна — измърмори той. — Съжалявам, знам, че постъпвам като истинско копеле, но не мога… — Той спря и поклати удивено глава. — Ще ти се обадя утре.
Той беше при вратата преди Сара да успее да проговори.
— Няма нужда. Наистина съм добре.
Погледът му бе наситен с ярост. След това излезе от стаята и след секунда тя чу хлопването на външната врата. Веднага стана от леглото и отиде да заключи, а след това се пъхна отново под завивката и лицето й се сви, когато усети болки по цялото си тяло.
И така, едва напъпилото, все още крехко приятелство между тях бе разбито на хиляди парченца от един бърз и всепоглъщащ акт на похот. За него беше точно това, въпреки че тя му се бе отдала с цялата си любов. Знаеше, че е още прекалено ранен момент от връзката им, за да може любенето да бъде прието като нещо естествено. Той й се бе нахвърлил и тя съзря и гняв, и вина в очите му, когато я бе погледнал. Може би защото бе твърде чувствителна към настроенията му, бе разбрала, че мисли за Даян и съжалява за тези необмислени моменти на килима.
Сара не заплака. Беше се надявала това да се случи, но мечтата й бе толкова бърза, че тя дори не се остави да й повярва. Той си отиде и то без тя да го е имала истински, не и по начин, който имаше значение. Не бе получила нито доверието му, нито любовта му. Проявеният към нея интерес й се стори напълно необясним.
Ами сега какво? Ще може ли да продължи да работи в същата компания с него, ще може ли да понесе да го вижда всеки ден? Или вече е достигнала момента, когато не може да търпи, когато трябва да прояви малодушие, само и само за да запази разсъдъка си? Беше се държала мъжки повече години, отколкото й се искаше да помни, но проявената смелост не й бе донесла нищо повече от една непрекъсната болка в сърцето и празен апартамент. Вече бе на тридесет и три, преминала добрите за брак и деца години, а любовта, за която копнееш, я бе избягвала през всичкото това време. Ако направеше равносметка на живота си, излизаше, че има хубав апартамент, лъскава кола, но бе пропиляла живота си, за да въздиша по съпруга на най-добрата си приятелка. Времето и животът бяха преминали покрай нея, бяха се изплъзнали от протегнатите й ръце, без дори да поспрат за един бегъл поглед.
Полунощ бе времето, когато човек прави планове за бъдещето, в случаите, когато миналото е оставило празнина. Лежеше и се насилваше да мисли логично и целенасочено, въпреки болката. В неин интерес беше да си намери друга работа. Нямаше да успее да преодолее мъката по Роум, ако го вижда всеки ден. Още в понеделник сутринта ще започне да си търси нова работа. Едва ли ще се окаже много трудно. Беше създала доста приятелства през годините, прекарани в Спенсър-Нийл, докато работеше упорито, за да направи кариера, която в действителност не я интересуваше. Даян беше амбициозната от двете и градеше грандиозни планове, които заряза в мига, в който се запозна с Роум. Единственото желание на Сара бе, да има до себе си човек, когото да обича, съпруг, който да я гледа с преданост, деца, за които да се грижи и възпитава и дом, който да е райско островче. Мъжът, който я обичаше нямаше да е Роум, осъзна за сетен път тя и болката я прониза още по-остра и силна, отколкото в началото.
Какъв беше смисълът да напуска Спенсър-Нийл, ако смяташе да продължава да страда за мъж, който никога нямаше да бъде неин? Беше време, крайно време, да забрави за Роум и да потърси някой, който да я обича. Пред погледа й изплува слабото интелигентно лице на Макс и тя улови дъха си. Макс?
Не би могла да го използва. Той не го заслужаваше. Но не можеше да пренебрегне факта, че Макс я привличаше повече от всеки друг мъж, с изключение на Роум. Ако я покани отново, ще приеме. Така и така смята да напусне компанията, значи няма опасност да се забърка в стандартната афера между шеф и секретарка.
Дори може да го обикне. Сигурно любовта й никога няма да бъде силна и всеотдайна като към Роум, но в света съществуваха различни видове любов, всяка една неповторима. Повече няма да отхвърля предложените й чувства.
Смелите й планове така и не се изпълниха. Острият звън на вратата я изтръгна от съня преди седем сутринта на следващия ден и тя стана сънена, а след това дръпна някакъв халат, за да се наметне и да отвори.
Подпря се уморено на вратата и се опита да раздвижи болезнените мускули, докато попита предпазливо.
— Кой е?
— Роум.
Сара се напрегна и усети как у нея се надига паника. Как да успее да не мисли за него, след като той непрекъснато се появява. Не искаше повече да бъде наранявана. Не си бе позволила да мисли за начина, по който я бе обладал, защото споменът бе все още прекалено болезнен и не можеше да приеме, че той я е изоставил веднага след като е бил с нея. Даян бе застанала между тях и винаги щеше да остане между тях.
— Сара — нареди с плътния си глас той, след като тя не отвори. — Трябва да поговорим. Пусни ме да вляза.
Тя прехапа устни, защото знаеше, че ще последва ново мъчение. Отключи вратата и я отвори, след което отстъпи, за да го пусне да влезе. Стрелна го с поглед и веднага след това извърна очи.
— Кафе?
— Да, голяма чаша. Не съм спал.
Личеше му. Беше се преоблякъл в дънки и червено поло, което безкрайно много отиваше на мургавото лице, въпреки че чертите му бяха изопнати повече от обикновено, а под очите тъмнееха кръгове. Беше сериозен, дори мрачен. Тръгна след нея към кухнята, докато тя зареждаше кафеварката и се облегна на един от високите кухненски столове. Пъхна единия ботуш на най-ниската пречка на стола, а другия протегна напред. Наблюдаваше я внимателно и се чудеше как е възможно да изглежда толкова спретната, след като бе очевидно, че току-що я е събудил. Като се изключи облака бледоруса коса, тя бе спокойна като статуя от алабастър, резервирана, прелестна, но не и достъпна.
— Желая те — каза неочаквано той и я стресна, а очите й се разшириха. — Възнамерявах да те имам — продължи той, преценявайки всеки малък нюанс в изражението й, отбелязвайки реакциите й. — Снощи нещата излязоха от контрол. Исках да съм с теб още от мига, в който те изнесох от онзи коктейл. Смятах да те имам, а след това да те забравя. Но не стана точно така — обясни меко той.
Сара стоеше загледана в кафеварката, сякаш бавно процеждащите се в кафеника капки я омагьосваха.
— Бих казала, че всичко мина по план — насили се да каже тя. — Не мога да сравня преживяването с друго, предишно, но ми се струва, че що се отнася до въпроса за прелъстяването, то беше изключително успешно. Дори не се сетих да кажа „не“.
— Точно тогава нещата се объркаха. Ти беше девствена и аз не мога да те забравя. Застраших те, заради собствената си липса на контрол…
Сара вдигна рязко глава, щом мисълта за евентуална бременност й мина през ума за пръв път. Остана вгледана в него в един дълъг момент, а след това се облегна на шкафа.
— Няма проблем в това отношение — измърмори тя. — Не е подходящото време от месеца.
— Слава богу — въздъхна той и затвори очи. — Нямаше да мога да го понеса. Достатъчно ми тежи на съвестта и така.
— Аз съм възрастен човек — изтъкна остро тя и отблъсна надигащата се паника. — Не е нужно да се чувстваш отговорен заради мен.
— Знам, че не трябва, но се чувствам отговорен. Даян те обичаше — каза той и я загледа напрегнато. — Тя бе готова да смачка всеки, който те нарани, а аз направих всичко възможно, за да те нараня. Тя би искала… тя би ме накарала да се грижа за теб. — Той си пое дълбоко дъх на пресекулки, очите му блестяха, а тялото му бе напрегнато до крайност. — Сара, ще се омъжиш ли за мен?