Линда Хауърд
От любов (5)

Пета глава

Ожениха се три седмици по-късно в една петъчна вечер, веднага след работа. Съдията се бе съгласил да извърши церемонията в своята кантора. За нейна най-голяма изненада Макс се оказа един от свидетелите. Той й намигна, когато двамата с Роум заемаха местата си преди съдията. Около петнайсет приятели от службата бяха застанали зад тях в малката кантора, шумоляха и си шепнеха дискретно и малката церемония не изглеждаше пуста. Сара не спря да работи през двете седмици, докато течеше предупреждението й за напускане, а през последните дни непрекъснато притичваше до апартамента и се опитваше да го подготви. Нещата, които нямаше да използват или продаде, или остави на склад.

Апартаментът, на който се спряха се струваше прекалено скъп на Сара, но Роум обори всичките й възражения. Оказа се просторен, също като средно голяма къща. Имаше седем стаи и огромна тераса, където можеха да си правят барбекю и да лежат на слънце, и където тя можеше да отглежда многобройните си цветя. Имаше и газова камина в хола, което според Сара бе накарало Роум да се спре на този апартамент. Беше погледнал камината почти с дяволско задоволство, а тя не можеше да не признае, че очаква с доста нетърпение наближаващата зима и нощите, които ще прекарват пред буйните пламъци.

Най-хубавото на апартамента, според Сара, бе домакинката на сградата, която живееше на първия етаж. Марси Талиферо бе разведена, на трийсет и две, писателка на свободна практика, но изпълняваше и длъжността на домакинка и имаше най-прекрасния петнадесетгодишен син, който Сара можеше да си представи. Дерек Талиферо вече бе един и осемдесет и пет, здраво стройно момче, почти осемдесет килограма, бръснеше се през ден, защото наистина имаше нужда, което си бе наистина чудно. Гласът му бе приятен дълбок баритон, а той бе наследил класическите италиански черти на баща си, от тъмните къдри до правия римски нос. След училище отиваше на работа в малък магазин за хранителни стоки и помагаше на майка си из апартамента, а освен това бе и отличникът на класа. На Роум му предстоеше да се запознае с чудото Дерек, както дори и Марси го наричаше, с известно страхопочитание в гласа, тъй като не можеше да повярва, че е майка на този съвършен екземпляр на човешкия род. Дерек спестяваше за колежа, но от всичко, което Марси бе казала, му оставаше още много, освен ако не извадеше късмет и не спечелеше стипендия, в противен случай го очакваше дълъг и труден път през колежа. Сара нямаше представа дали Роум има връзки в средите на колежите, които да използва, но ако съществуваше дете, което да заслужаваше помощ, то това бе Дерек Талиферо.

Марси бе приятелски настроена, винаги здраво стъпила на земята. Бе нисичка, закръглена, но по-голямата част от тази закръгленост бяха мускули. Имаше червена коса, а носът й бе обсипан с лунички, въпреки че у нея нямаше и следа от темперамента, който обикновено приписват на червенокосите. Справяше се успешно с всяка работа и нещата около нея изглеждаха по-лесни. Тя помогна на Сара да премести мебелите и да ги подреди, тъй като Роум бе заминал в командировка в понеделник сутринта и щеше да се върне чак в четвъртък вечер.

Сара го погледна скришом, докато съдията водеше церемонията. Беше облечен в тъмносин костюм, с безупречна бледосиня риза на тънко райе, дискретна копринена връзка в морско синьо и бургундско червено, а от джоба на сакото се подаваше крайчето на бургундско червена копринена кърпичка, цвят, който освежаваше мургавото му лице. Изведнъж й стана трудно да диша, а сърцето й трепна в очакване на идващата нощ. Бяха имали възможност да се любят само три пъти, защото той трябваше да пътува често, а при нея природата избра най-неподходящия момент, за да напомни за себе си. Желаеше го и усещаше как в тялото й се разлива слабост и топлина.

Той бе напрегнат, ръката му свита там, където пръстите й почиваха на лакътя. Дълбокият му глас също издаваше напрежение, а ръката му трепереше, докато поставяше обикновената златна халка на пръста й. Щом усети халката, Сара сви пръсти в юмрук, сякаш за да се впие в пръста й. След това той докосна устните й с лека целувка и всичко свърши. Роум се отдръпна, ръката му стисна нейната и й се усмихна с едва доловимо трепване в края на устата, а след това трепването изчезна.

Всички се приближиха, за да ги поздравят и да им стиснат ръцете. Макс остана последен. Той разтърси дланта на Роум, а след това обхвана лицето на Сара и каза нежно:

— Уверявам те, че си прекрасна! Значи, че си много щастлива.

— Разбира се — прошепна тя и вдигна лице за целувката му, а устните му докоснаха нейните с лека, едва доловима ласка.

— По дяволите, Макс — каза нетърпеливо Роум. — Защо ми се струва, че ти я целуваш повече от мен?

— Може би просто съм по-умен — отвърна Макс и се засмя.

Сара се притискаше до ръката на Роум и се чудеше дали той я намира за хубава. Още няколко човека, освен Макс отбелязаха, че изглежда изключително лъчезарна и тя знаеше, че това се дължи не толкова на новия й грим, колкото на щастието. Беше ходила на фризьор и на гримьор и стилистът й показа някои нови нежни полупрозрачни сенки, които й придаваха цвят, без да са прекалено натрапчиви. Имаше грим на очите, в много малко по-тъмен тон от преди, но този тон бе от огромно значение. Египетски изтеглените й очи бяха по-екзотични, миглите — по-обемни, а в зелените дълбини се таяха сенчести тайни. На скулите имаше прасковен руж, а устата й бе станала по-пълна и сочна. Там нямаше червило, просто така се чувстваше. Под бледорозовата копринена рокля тръпнеше цялата, изпитваше болка, необходимост от него.

Все още не беше време. Имаха резервация за много модерен ресторант и всички бяха поканени. Омар и шампанско й струваха отличен избор, но сега бе толкова нервна, че почти не забеляза снежнобялото месо на омара, нито пък искрящото шампанско, което се разливаше в гърлото й. Дори не усети, че алкохолът я е замаял, докато не се обърна към Роум, за да му каже нещо и стаята изведнъж пропадна. Тя премигна, изпълнена с учудване.

За пръв път тази вечер Роум се засмя, а тъмното му лице просветна също като белотата на зъбите му.

— Много ли ти дойдоха двете чаши шампанско?

— Оставил си ме да изпия две чаши шампанско? — попита отпаднало тя и се притисна към ръба на масата. — Роум, аз не се шегувах за поносимостта си към алкохола. Няма да мога да изляза оттук.

— Току-що се оженихме. Всички ще решат, че е изключително романтично, ако те изнеса — успокои я той.

— Не и ако размахвам покривката на масата като знаме и пея шотландски балади с пълно гърло — предрече мрачно тя.

Той се разсмя, но премести чашата шампанско настрани от чинията й и махна на келнера. След малко й донесоха чаша мляко и тя го изпи, изпълнена с благодарност. Всички на масата изпъшкаха и започнаха да предупреждават за страшните резултати от смесването на шампанско и мляко, но Сара добре познаваше спасителната си сламка и нямаше никакво намерение да се отказва от нея.

Въпреки че млякото намаляваше скоростта, с която организмът й усвояваше алкохола, тя добре разбираше, че няма да може да върви здраво стъпила на крака, когато си тръгваха.

Наистина не успя, но Роум прокара ръка през кръста й и я стисна като в менгеме, докато й помагаше да се качи в колата. Настани я на седалката и заобиколи, за да седне зад волана, а в същото време казваше довиждане и приемаше най-добри пожелания от приятелите им. След като затвори вратата на колата, той остана за момент зад волана с ключовете в ръка. Най-сетне сложи ключа в стартера и се извърна към Сара, отпусната на седалката с полузатворени очи и заинтригувана усмивка. Уличните светлини се отразяваха в очите й и ги караха да искрят също като лунен прах. Бе толкова нежна и женствена, а лекият й парфюм го подразни и подтикна да го поеме от всяко местенце по копринената й кожа. Вече беше негова съпруга, официално и законно… негова съпруга.

Едва не простена на глас, щом се сети за една друга сватба и за грейналото лице на Даян, докато се приближаваше по пътеката на църквата към него, нетърпеливата целувка, с която я бе дарил в края на церемонията. Неговата съпруга! Даян бе неговата съпруга и той никога не бе предполагал, че друга жена би заела мястото й, би носила името й. До началото на церемонията, той нямаше никакви съмнения относно втория си брак, но когато познатите думи достигнаха слуха му, усети как го облива студена пот. Не съжаляваше, не можеше да съжалява, че се е оженил за Сара, но изведнъж споменът за Даян нахлу в съзнанието му. Даян вече не бе до него, наистина си бе отишла завинаги. Вече не можеше да я нарече своя съпруга, защото според законите на Тексас и на Съединените Щати и на своята собствена решителност, жената до него вече бе новата му съпруга.

Сара Матюз. Повтори името наум, за да се запечати.

Сара Матюз, неговата съпруга. Бледата елегантна Сара, винаги толкова резервирана, сега вече бе негова. Знаеше, че нито една жена няма да достигне мислите му тази вечер, но не можеше да спре да мисли за Даян, не можеше да не я сравнява със Сара. Даян бе много по-силна личност от Сара и бе в състояние да се изправи срещу него и да му се противопостави, без дори да трепне, а след това го целуваше с целия трепет на огнената си природа. У нея цветовете преливаха, кожата й поемаше позлатата на слънцето, косата й бе поток от златистокестеняви къдри, а очите й бяха сини като лятното небе. Даян бе самото слънце, топла, сияеща, а Сара бе луната — бледа, хладна и далечна. Сара… какво имаше у нея, което да я прави толкова мистериозна? Може би забулените в сенки очи? Някога преди беше ли желал друга толкова силно, колкото сега желаеше Сара? Тайните й го привличаха неудържимо, изпитваше желание да ги разгадае.

Когато отведе Сара в новия им апартамент, през първата вечер, която щяха да прекарат заедно, знаеше, че няма да може да я люби. Бе мислил за нея цяла една седмица, желаеше я, представяше си топлото й тяло под своето, но сега просто не можеше да го стори. Мъката, която се бе оттеглила през последните седмици, сега отново настъпваше, силна и горчива, както обикновено. Трябваше да се сбогува с Даян.

Когато вратата се затвори зад тях, Сара се извърна в ръцете му, олюля се и плъзна ръце около врата му. Той я целуна лекичко и в този момент мразеше напрегнатото си тяло. След това свали ръцете й и я отблъсна от себе си.

— Нека първо огледам тук — настоя той. — Не съм го виждал откакто си наредила мебелите. Страхотно е!

Той обиколи апартамента, а Сара се плъзгаше зад него, объркана от начина, по който я бе отблъснал от прегръдката си. Тя се олюля, а след това се наведе, за да си събуе обувките. Веднага се почувства по-стабилна, отколкото на високия ток. Роум одобри подредбата, а след това изглежда не знаеше какво повече да каже. Въздъхна и прокара ръка през косата си. Най-сетне взе решение, приближи се до нея и отново постави ръце на кръста й, и я поведе уверено към вратата на спалнята й. Въпреки необходимостта му да остане сам, фактът, че тази стая бе забранена територия за него, ако няма покана, все още го гневеше. Отвори вратата и запали лампата, а след това постави и двете си ръце на раменете й.

— Съжалявам — каза той с приглушен измъчен глас. — Събитията тази вечер наистина ме разтърсиха и аз не мога… Трябва да остана сам тази вечер. Съжалявам — повтори той и зачака реакцията й.

Реакция нямаше. Тя просто го погледна и му се стори смалена, защото бе боса, а екзотичните й, искрящи само до преди миг очи, не изразяваха нищо. Тя каза „лека нощ“, отстъпи назад и затвори преди той да успее да каже и дума, не че имаше какво друго да се каже. Той остана загледан в дървената врата, без да помръдва, широките му рамене приведени, в ума му нахлули мъчителни спомени. След няколко дълги минути той се обърна и отиде в собствената си стая.

Легна си, но не можа да заспи. Годините, прекарани с Даян се нижеха като семейна видеолента в главата му, напомняйки му за всеки нюанс, който преминаваше по изразителното й лице, за плановете, които градяха, докато бе бременна, безмерната гордост и обожание, които почувства, докато държеше синовете си, още бебета, на ръце за пръв път. Горещи сълзи опариха очите му, но той ги задържа. Неговите синове. Джъстин. Шейн.

Болката от загубата им бе толкова голяма, че той се опитваше никога да не мисли за тях, но все още не успяваше да се справи. Те бяха част от него. Беше усещал всеки един от тях, докато расте у Даян, беше до нея, когато се раждаха, беше първият, който ги пое на ръце. Първите несигурни стъпки на Джъстин бяха направени с помощта на неговите ръце. Спомни си първите две изкуствени хранения, жадните грухтящи звуци, когато устичката на детето пое бутилката. Спомни си изумлението на Джъстин, когато бе на две години и се появи новото бебе и отне огромна част от времето на Даян, но едва проходилият батко се привърза толкова силно към бебето Шейн, че двете момчета станаха неразделни.

Спомни си смеха им, невинността им, безстрашното им любопитство към света и шумния начин, по който винаги го посрещаха, когато се прибираше.

Да ги спусне в гробовете им, бе най-трудното нещо в живота му.

Господи, това не биваше да се случва. Един родител никога не бива да погребва детето си.

Не си спомняше от тогава слънцето да е изгрявало.

Главата му пулсираше от такова заслепяващо силно главоболие, че притисна пръсти към слепоочията си. Идваше му да изкрещи на глас от болка, но стисна зъби и скоро мъчението намаля. Затвори очи от изтощение и скоро заспа.

В спалнята си, легнала в широкото празно легло, Сара не можеше да заспи. Лежеше притихнала и неподвижна, а от шампанското й се струваше, че стаята бавно се върти, но не заради шампанското лежеше, без да помръдва. Изпълваше я такава болка, че имаше чувството, че ако само помръдне ще се разпадне на парченца.

Трябваше да се досети, трябваше да помисли, че церемонията ще има точно такъв ефект върху него, но едва когато съзря агонията в очите му, осъзна какво става. Вместо да се радва и да празнува брака им, той съжаляваше дълбоко, защото не тя бе жената, която обичаше.

Как можа да е толкова глупава, че да си въобрази, че някога ще успее да спечели любовта му? А и беше ли останала в него любов, която да дари на друга, или всичко бе погребано с Даян? Нямаше как да разбере, а тя бе взела решението си, когато се съгласи да се оженят. Колкото и малко можеше да й предложи той, тя бе готова да го вземе.

Колкото и да й струваше, тя не трябваше да му позволява да разбере колко силно я е наранил, защото не искаше да увеличава болката му, като го кара да се чувства виновен. Ще се държи както обикновено, сякаш това бе начинът, по който хората започваха браковете си. Мислеше си, че той едва ли ще се задълбочи кой знае колко, ако тя покаже, че й е все едно, но поне щеше да приеме позата с облекчение. Целта беше да прекарат някак си уикенда, а след това щеше да започне да си търси работа или поне да реши дали наистина й се иска да започне свой малък бизнес.

Измъченият й ум се насочи към този проблем с истинско облекчение, тъй като търсеше нещо, каквото и да е то, което да й попречи да мисли за Роум. Не можеше да гради планове, свързани с него, просто трябваше да изживява всеки един отделен момент. Затова го изхвърли от главата си и се опита да намисли какъв точно бизнес ще й е най-интересен, защото й се искаше да се захване с нещо, което й е приятно, и което щеше да запълни времето й. Направи си мислен списък на хобитата и предпочитанията си и ето че изникнаха няколко възможности. Прехвърляше идеите, докато сънят най-сетне я покори.

Събуди се рано, въпреки че заради новата обстановка не успя да спи спокойно. Часовникът до леглото показваше шест и трийсет. Стана, взе душ, а след това отново си облече нощницата, наметна един пеньоар, защото нямаше настроение да се облича, а и температурата в тези ранни есенни дни бе паднала необичайно рязко. Предишният ден бе толкова топъл, че й се наложи да пусне климатика в колата, но сега, с типичната за Тексас непредсказуемост, бе станало мразовито. Отиде до термостата и го завъртя на топло. Само след минутка, успокояващото шумене и пропукване на парното й показа, че апартаментът е много удобен.

Въпреки че бе подредила всичко, кухнята не преставаше да я учудва. Наложи се да потърси кафеварката, а след това не успя да открие мерилката за кафе. Отвори всички чекмеджета и ги претърси, като ги затръшваше едно по едно, а настроението й ставаше все по-лошо, след като не успя да открие липсващата чашка. Не беше в настроение нещата да се провалят и измърмори страшна клетва по адрес на скрилата се чашка.

Най-сетне я откри в буркана с кафето. Затвори очи, открила собствената си глупост, и едва сега си спомни, че сама я сложи в кутията за кафе, защото там нямаше начин да се изгуби… Мразеше преместванията! Мразеше безпорядъка и неустановените неща, мразеше да не е свикнала кое къде да търси. Хладилникът бе от другата страна на печката, в сравнение със стария й апартамент и тя всеки път се извръщаше в неправилната посока, когато искаше да извади нещо. Кухнята сега бе по-голяма и тя се луташе из нея. Чувстваше се малка, изгубена, по същия начин, както когато беше дете и лежеше в спретнатата си безцветна стая, заслушана в горчивите скандали между родителите си.

Знаеше, че обикновено Роум става рано, затова започна да приготвя закуската и се опита да си наложи да се отпусне и да свърши обичайните задължения, въпреки че кухненските уреди не си бяха на нормалните места. Щом кафето стана готово, тя си сипа една чаша и отпи, затвори очи и си наложи да се успокои. Знаеше, че с течение на времето ще свикне с новите неща. Просто се налагаше да се приспособи.

Ами Роум? Той бе причината поне за половината от нервното й напрежение, защото не знаеше какво да му каже, а добре разбираше, че скоро ще се изправи срещу него. Какво казва жената на съпруга си, с когото току-що са сключили брак, а тя е прекарала нощта сама? Може би все пак не трябваше да се женят, може би той просто не беше готов да създаде някаква трайна връзка с друга жена. Дали не трябваше да му откаже и да се надява да я помоли отново да стане негова жена, когато времето го излекува? Ами ако никога не й предложи отново? Можеше просто да свие рамене и да си тръгне по своя път, а в края на краищата да открие някоя друга и да се ожени за нея. Сара се сви при тази мисъл. Достатъчно зле се бе почувствала, когато го загуби заради Даян. Просто не можеше да понесе идеята, че той може да се ожени за друга, за някоя непозната.

Миризмата на пържен бекон е неустоима притегателна сила за всички и скоро Роум влезе в кухнята и подуши доволно. Сара го стрелна с поглед и веднага извърна очи, преди погледите им да се срещнат. Беше взел душ, защото косата му бе мокра и си бе обул дънки. Карираната риза бе незакопчана и висеше над дънките. Стоеше бос, само по чорапи. Тя бе така свикнала да го вижда с делово облекло, че небрежните дрехи я трогнаха с усещането за домашен уют и близост. Беше облечен точно както съпрузите навсякъде се обличат в неделя сутрин.

— Защо се опитваш да разрушиш кухнята? — попита той и потисна прозявката си, докато я наблюдаваше прикрито с доста голямо притеснение, зачуден как ли ще го приеме тази сутрин. Това, което стори снощи, би било сметнато за непростимо от повечето жени и той се чувстваше като на тръни. Поне трябваше да поговори с нея за това.

Сара бе напрегната и колкото и да бе смешно, чувстваше, че всеки момент ще заплаче.

— Събудих ли те? Съжалявам. Не съм искала.

— Не. Вече бях буден.

Тя бързо му сипа кафе и той пое чашата и се премести към малката маса за закуска. Отпусна се на стола и протегна дългите си крака. Тя беше разстроена, въпреки че не изглеждаше много ядосана. Той пиеше кафето и се чудеше какво да й каже.

Сара извади бекона, а след това се обърна към хладилника, за да извади яйца, но отново се оказа, че не е улучила посоката. Издаде задавен звук, след което притисна очите си с юмруци, за да възпре напиращите сълзи.

— О, по дяволите — каза със слаб глас тя. — Съжалявам, но не мога да се организирам. Не мога да намеря нищо! — избухна тя, гласът й като опъната струна. — Аз… чувствам се толкова загубена!

Роум стана със свити вежди, щом улови паниката в гласа й. Тя губеше самообладание, защото й се налагаше да сготви в непозната кухня! Това не бе преструвка, нито пък й служеше за извинение. Паниката й бе истинска и тя не можеше да я обуздае.

Без дори да се замисля, сигурен, че тя има нужда да бъде успокоена, той стана и се приближи, обгърна я с ръце и я притисна към себе си.

— Ей, успокой се — каза нежно той, погали лунната бледност на косата й и притисна главата й към гърдите си. — Какво има сега?

Сигурно си мисли, че е пълна глезла. Сара усети, че за почва да трепери, когато той седна отново и я сложи на скута си, сгушена до него, сякаш бе дете, което се е наранило докато си е играло. Започна да разтрива гърба й, големите му ръце се спуснаха надолу по гръбнака й.

— Нали сама беше подредила всичко? — попита небрежно той.

— Да. Точно затова се чувствам толкова глупаво! — Тя се стремеше към топлината му, а ръцете й се плъзнаха под отворената риза, застанаха над ребрата и тя зарови лице на гърдите му като котка. — Всичко ми изглежда така наопаки и още не съм свикнала. Мразя промените! — измърмори тя. — Да знаеш, че няма да размествам мебелите всеки месец, дори и веднъж в годината. Обичам да има сигурност в къщата ми, не непрекъснато да се чувствам като гостенка.

Удивен от думите й, той я залюля нежно и се зачуди как може да я е познавал толкова дълго, без да разбере, че тя се нуждае от стабилност и сигурност. Опита се да си спомни дали някога е чувал нещо за дома й и живота там докато е расла, но не успя.

Обикновено у нея имаше ведрост и спокойствие и сега му се стори странно, че тя се е сгушила до него и търси сигурност в прегръдката му, но това му хареса. Бе толкова нежна и фина, като облаче в ръцете му, мека и ефирна, но с топлите примамващи женствени извивки. Тя въздъхна и премести ръце към силните мускули на гърба му, а той потръпна от удоволствие и зачака още. Косата й се разстла по ръката му като блед водопад, топъл и копринено мек, и той усети сладкия парфюм на женската омая, скрит до гърдите й. Нейният мирис бе неповторим, не ароматът на някой парфюм, а една невероятна смесица по гладката й кожа, затоплен от пулсиращата кръв, разнасян из въздуха с всеки дъх, който повдигаше гърдите й като мамещо жертвоприношение.

Желание, натрапчиво и напористо започна да напряга тялото му. Той повдигна косата от врата й и наведе устни, без да бърза, проследявайки източника на женствената миризма.

— Обещавам никога да не размествам нищо — прошепна той, когато откри нежния трепет в основата на шията. Не го заслужаваше, а тя откликваше на докосванията му без дори да споменава за миналата нощ, нямаше да го отблъсне, нито да прекара деня нацупена и обидена. Приемаше онова, което той можеше да й даде, при това го приемаше с радост, навела назад глава, за да му бъде по-удобно.

Той се възползва от себеотдаването й, ненаситната му уста поглъщаше всеки сантиметър от кожата. Сара стисна с пръсти косата му и изхлипа, когато той разтвори пеньоара и го свали, а след това бързо смъкна презрамките на нощницата и коприната се свлече от гърдите й. Той наведе глава и сключи устни около чувствителното зърно, а тя извика от удоволствие.

— Харесва ли ти така? — прошепна диво той и изпълни устата и дланта си с кадифените хълмчета и твърдите щръкнали зърна.

— Да… да. — Отговорът й прозвуча пискливо и някъде от далече. Опита се да обвие ръце около него, но едната презрамка й попречи да помести ръката си. Тя се опита да се освободи от копринените окови, за да протегне ръце напред, но той я държеше здраво и бе твърде близо, а и нещата, които правеше с нея бяха прекалено хубави, за да иска да спре.

Проправи си път към устните й с целувки и завладя устата й с мощен тласък на езика си. Закуската бе забравена в разгорещения сблъсък на телата им, а тя нямаше да може да се спре, дори и да си спомнеше, че приготвя нещо на печката. Не можеше да се насити да го докосва, не можеше да задоволи нуждата си да се притиска в него. Извиваше се в скута му, стремеше се да прилепи гърдите си, голи и чувствителни, в гъстите косъмчета на неговата гръд. Той й помогна, като я повдигна и я настани да седне в него. Вдигна с две ръце полите на копринената нощница, за да не му пречи, докато голотата й се притисна в него.

— Ти… ме… подлудяваш! — изръмжа на пресекулки той и задърпа дънките си, докато накрая те поддадоха и ципът се отвори, за да може да ги махне. Сара премести устните си върху неговите и задържа целувката, докато той се наместваше в нея, а проникването му я остави без дъх.

Тя простена името му, движейки се към него, кожата й гореща, сякаш облизана от диви огньове. Тя самата се чувстваше като див огън, стройното й тяло танцуваше, гореше, приласкаваше го, докато единственият звук, който той можеше да издаде, бяха несвързаните думи на страст и желание, на надигащо се сексуално неудовлетворение, което го караше да не помръдва на стола и го държеше на ръба на лудостта. Най-сетне тя успя да се освободи от презрамките на нощницата и постави длани на загорелите рамене, притискайки се в него. Той се отдръпна, а усилието едва не го уби, но копнееше да усети онова неповторимо потръпване вътре в нея, прилива на удоволствие в тялото й. Когато тя се умори, той продължи движенията й, положил твърдите си ръце на бедрата й. От гърлото й се отронваха тихи котешки звуци, които той погълна с устни и я подтикна да не спира. Вълни на несравнимо физическо удоволствие започнаха да я обливат и тя се отпусна на гърдите му, като хлипаше от радост и облекчение, дори не съзнаваше, че усеща само неговото тяло, докато той я задържа неподвижна и се наслади на своето удовлетворение.

Когато бурното пулсиране на кръвта й се успокои, Сара се отпусна уморено на гърдите му, без да иска да помръдне. Никога не си бе представяла, че бракът й ще бъде консумиран на един стол в кухнята, но нетърпението и желанието, с които той я облада бяха толкова успокояващи, че вече не я беше грижа. Измърмори доволно, затвори очи и притисна устни към гърдите му.

— Роум — прошепна тя с безмерна нежност, а той се изправи и я пренесе в леглото.

Закуската се превърна в обяд и те се нахраниха със сандвичи с бекон. Тя сияеше след страстните часове прекарани заедно с преплетени ръце и крака в нейното легло. Без дори да подозира колко му е приятно, когато тя изпаднеше в забвение от желание, когато лицето й разкриваше голата й страст, тя му се отдаваше и в замяна получаваше физическо удовлетворение, което дори не бе предполагала, че съществува. Той се владееше с такова съвършенство и отделяше толкова време и внимание, за да я доведе до мига на удоволствие, че тя дори не разбра колко рядко жените получават подобно удоволствие, докато са все още неопитни. Той се надвесваше над нея и замъгляваше напълно умишлено всичките й сетива, поглъщаше я с плътта си, използваше всяко свое умение, за да е сигурен, че тя мисли за времето в обятията му, за него самия.

Денят премина, обвит в чувствена мъгла, а умът й блуждаеше, докато тялото й ликуваше. Истината настъпи през нощта, когато Роум я люби с удивително желание. Действителността се върна едва когато я целуна лекичко по устните и стана от леглото, за да излезе от стаята, затваряйки тихо врата на път към своето легло, където щеше да прекара нощта сам. В този момент Сара знаеше, че в сърцето му има само една съпруга, Даян.

Тя лежеше и мислено го молеше да се върне, безмълвно просеше миналата нощ никога повече да не се повтори. Но вратата не се отвори повече и тя се сви тъжно, а нещо в нея умря. Веднъж й бе казал, че когато настъпи нощта, той я прекарва сам и тя никога не го упрекна, дори когато избираха апартамента внимаваше да е така. Докато траеше магията на деня, прекаран заедно, по-голямата част в леглото, тя бе забравила и сега заплака тихо, за да не я чуе той.