Линда Хауърд
От любов (4)

Четвърта глава

Сара се втренчи в него. Що се отнася до предложенията за брак, това, което тя току-що получи бе толкова обидно, че в един безкраен миг не можа да реагира. Наистина го обичаше, но й дойде много. Значи той си въобразява, че тя ще се ожени за него и гузната му съвест ще го остави на мира? Нима бе толкова отчаяна, та той си е помислил, че ще приеме с готовност предложението му? А и което бе по-лошо, нима бе прав? Всичко у нея трепереше и тя не знаеше дали ще намери сили да му откаже, въпреки че знаеше, че й предлага заради най-неприемливата от всички причини.

За да си даде време, тя извади две големи чаши от шкафа и остана с гръб към него, докато успокои дишането си и превъзбудените си сетива. Стиснала една от керамичните чаши в ръка, най-сетне успя да промълви една-единствена дума.

— Защо?

Лицето на Роум бе добило сивкав оттенък под мургавата кожа и тя разбра, че не му е било никак лесно да й предложи. А и как би могло да му е лесно, след като дълбоко в сърцето си той все още чакаше Даян?

Като всеки добър бизнесмен, той започна да изтъква положителните страни на сливането.

— Мисля, че бракът ни ще бъде добър. И двамата сме отдадени на кариерите си, и двамата разбираме напрежението, на което сме подложени, ограниченията в свободното време, което бихме могли да прекараме двамата. Разбираме се по-добре, отколкото когато и да било преди, а моите командировки ще ни дават известно време, в което да си отдъхнем един от друг. Знам, че си свикнала да си напълно независима — продължи предпазливо той, докато я наблюдаваше и се опитваше да разгадае как е било прието предложението му, но това бе все едно да търси някакъв израз по лицето на порцеланова кукла. — И двамата знаем как да не се пречкаме един на друг.

Кафето бе готово. Сара изхвърли утайката и разля димящата ароматна напитка в двете чаши. Подаде му едната, облегна се на плота и духна кафето, за да го охлади.

— Щом ще ни трябва толкова много време, в което да сме разделени, защо изобщо е необходимо да се женим? — попита най-сетне тя. — Защо да не си продължим както досега?

Мургавото му лице се смекчи, докато наблюдаваше бледия купол коса, която се бе накъдрила от двете страни на раменете й.

— Сара, ако ти беше жена, която би приела една краткотрайна връзка, снощи нямаше да си девствена.

Сара потръпна и си припомни, че той е много добър играч на шах. Знаеше отлично как да напада и да преминава в отбрана, а също и как да заобиколи някой недостатъчно убедителен аргумент. Не, тя не беше жена, която спи с всеки, защото просто нямаше очи за друг мъж, освен за него. Нима не виждаше очевидното? Жена, останала девствена толкова дълго, независимо от обичайните възможности да промени това свое състояние, може да има една-единствена причина, за да се отпусне така без резервно в ръцете му предишната нощ.

— Снощи беше хубаво — каза нежно той, а думите му се увиха около сърцето й също като лозови филизи и я привлякоха към него, пречупиха я пред волята му. — Усещах се така невероятно добре с теб, че направо полудях, но все още усещам мекотата ти отвътре. Ако бях изчакал поне малко, щеше ли и ти да полудееш за мен? Започна ли поне малко да ти е хубаво?

Той стана от стола и се приближи до нея, а тя усети прелъстителните нотки в дълбокия му кадифен глас. Той отпиваше кафето, застанал до нея и я наблюдаваше над ръба на чашата си.

Сара също отпиваше кафе и го задържаше над езика си, за да усети вкуса му. Чувстваше как топлината се качва към лицето й и прокле бледата си кожа, по която и най-лекото изчервяване веднага се виждаше.

— Да, хареса ми — призна най-сетне тя, макар и притеснено.

— Ще бъда добър съпруг. Верен, трудолюбив, предан, също като Фидо, вълшебното куче, или каквото там беше името на помияра.

Тя вдигна бързо поглед и забеляза, че в очите му се прокрадват весели искрици, наподобяващи златни точици, сега, след като настроението му се бе подобрило.

— Обичам домашния уют — продължи той, акцентът му по-ясно изразен, докато обмисляше думите си. — Обичам сигурността, приятелството, приятно ми е да има с кого да си пия кафето в дъждовни сутрини и студени зимни вечери. И сега вали, не е ли хубаво? — Той стисна рамото й, а пръстите му се плъзнаха по нежния овал, след това ръката му се промъкна под яката на халата и края на нощницата, за да погалят заоблените гърди.

Сара стоеше напълно неподвижна, въпреки че вътрешно тръпнеше от удоволствие. Той не беше справедлив. Как би могла да мисли разумно, след като тялото й, създадено така, че да се наслаждава на всеки допир на мъжа, когато обичаше, изискваше цялото й внимание? Интелектът бе нещо чудесно, но Роум бързо я научаваше, че умът слабо може да контролира естествените желания на тялото.

Роум продължаваше да я наблюдава много внимателно и забеляза меката мъгла на страстта, която забули хладния й поглед. Клепките й се притвориха и натежаха, а дъхът й излизаше по-бързо между леко открехнатите устни. И неговото сърце заби по-настойчиво, щом усети как гърдите й стават по-горещи при допира му, а вълшебната женствена миризма се надигна към ноздрите му и му подсказа, без да има нужда дори да се замисля, че тя е негова. Преди да стане прекалено късно, той отдръпна ръка, но желанието да я докосва го накара отново да се протегне към нея, да обгърне изящната й талия и да я привлече към себе си. Кафето му се плисна застрашително близо до ръба на чашата, но той спаси и двамата, като го остави, а след това пое и нейната чаша и я сложи до другата.

Когато бе в ръцете му, мекото й тяло сгушено до него, тя се притисна до мускулите на мъжа, без дори да се замисля, и двамата възкликнаха.

— Виждаш ли? — измърмори с трептящ глас той и зарови лице в гладката коприна на косите й. — Толкова ни е добре заедно. Наистина много добре.

Сара обви кръста му с ръце и усети влагата по ризата му, там, където дъждът го бе намокрил, докато бе тичал насам. Мирисът на дъжд и настъпващата есен се смесиха с неговата мъжка миризма и я приласкаха да потрие нос под рамото му. Що за брак ще има с него, рай или ад? Ще бъде ли доволна от това, което той може да й даде или просто ще се свие в себе си и бавно ще умира, защото го иска целия, а сърцето му винаги ще си остане на Даян. В този момент в кухнята, застанали прегърнати, тя почувства, че не би могла да иска повече от рая, но когато ежедневието и рутината я подхванеха, дали тогава няма да иска повече от него?

Едрите му ръце бавно се плъзнаха по гърба й и погалиха всяко ребро, всеки прешлен.

— Кажи да, мила — прикани я дрезгаво той и тази първа любовна дума, с която я нарече, я накара да се разтопи от удоволствие. — Желая те. Винаги съм те желал през всичките тези години, когато ме отблъскваше така хладно и високомерно. Нямаше начин да рискувам брака си с Даян заради теб. Обичах я прекалено много. Но винаги съм те желал, а сега вече Даян не е между нас. Мисля… струва ми се, че ще й допадне идеята да се грижим един за друг.

Сара, скрила лице на рамото му, затвори очи от болка. Когато той заговореше за Даян, всяка негова дума се забиваше като меч в сърцето й. Как ще съумее да прояви сила и да живее със съзнанието, че никога няма да замени приятелката си в неговите чувства? Докато тя се свиваше от болка, Роум я притисна още по-плътно до себе си и това съвсем я обърка. Той внимателно се помести, за да се облегне на шкафовете. Разтвори крака, за да поддържа тежестта на Сара и я притисна интимно към себе си, към гърдите си.

— След като те искам, ще трябва да се оженя за теб. — Улови брадичката й и я накара да вдигне глава, за да погледне лицето й. — Ти не си жена, която би се примирила с нещо по-незначително. Предлагам ти обвързване, законна връзка с всичко, което произтича от нея. Ще ти бъде верен. Лично аз предпочитам да съм обвързан с една жена, от колкото хиляди флиртове за една нощ с жени, чиито имена дори не помня. Двамата с теб се познаваме и сме наясно какво да очакваме. А сме и приятели. Ще можем да си говорим за офиса, за стотици неща, които ни свързват. Между нас ще има връзка, на която много хора биха завидели.

Той беше премислил всичко и изтъкна логическите причини, поради които бракът им щеше да се окаже успешен. Домът им щеше да е като продължение на работното място, а сексът — крема на тортата. Сара си ги представи как внимателно прибират папки, всеки в своето куфарче, след това се нахвърлят един върху друг с неукротимо желание, а офис обзавеждането се разпилява под напора на желанието да свържат телата си в онзи древен ритуал, който бе подсигурил оцеляването на човешкия вид.

Ръцете му ненадейно я стиснаха и тя усети как той се напряга.

— Преди още да си решила, има нещо, което трябва да ти кажа. — Някаква грубост, едва доловима, й подсказа, че никак не му се иска да споменава това, но при преговори се взимаха под внимание дори и отрицателните неща, не само положителните, а той се отнасяше към това предложение също като към сливане.

— Не искам деца — заяви категорично той. — Никога. След като загубих Джъстин и Шейн, не мога да понасям децата. Ако искаш деца, тогава без мен, защото не мога да ти ги дам. — Лицето му се разкриви от болка, а след това той се овладя и наложи маска на пълна безизразност. — Просто не мога да преодолея… — Гласът му пресекна и тя усети как раменете му се стягат, сякаш се напрягаше под някакъв товар, който така и не успяваше да повдигне.

Сара преглътна и се зачуди колко предложения за женитба са били последвани от толкова грубо и прямо разяснение от страна на бъдещия съпруг, защо жената не бива да се жени за него. Колко ли жени биха се съгласили на брак, в който мъжът предлага приятелство, вместо любов, мъж, който не иска семейство, и който често ще пътува в командировки? Тя си спомни какво й каза той вечерта, когато бе събрал всичките неща на момчетата — че откакто Даян бе починала, не можел да прекара нощта в едно легло с друга. Та тя дори няма да споделя нощите си с него! Една жена трябва да е напълно луда, за да приеме подобно предложение, помисли си Сара. Луда от любов. Отдръпна се на крачка от него и се вгледа в непреклонното мургаво лице, лицето, което бе оживявало сънищата и мечтите й години наред. Спомни си мечтата си да има дом пълен с деца, неговите деца, а след това бързо се сбогува с мечтата. Тези деца съществуваха единствено в сънищата, а Роум беше истински и ако тя му откажеше, раят може би завинаги щеше да й се изплъзне. Значи той не я обичаше. Харесваше я и я уважаваше достатъчно, за да узакони връзката им. Все пак понякога се случваха чудеса, а докато бяха заедно все имаше възможност да я обикне. Въпреки че не й предлагаше сърцето й, той й предлагаше всичко, което може. Можеше и да му откаже от чиста гордост, но гордостта нямаше да замени живата топлота на мъжа. Гордостта нямаше да я люби с жарката страст, която бе познала предишната вечер. С интуитивна женска мъдрост тя разбираше, че докато я желае толкова силно, тя има шанс отново да стопли леденото му сърце.

— Да — каза спокойно тя. — А сега какво?

Краткият израз на съгласие не го стресна. Единствената му реакция бе дълбоко вдишване, което наду гърдите му и той отново я притисна към себе си.

— Сега ми се иска да те съблека и да те занеса до най-близката хоризонтална повърхност, където да…

Сара го прекъсна със стон.

— Отново на пода — противопостави се шеговито тя.

— Или на масата. Или на плота. — Мигновената реакция на тялото му й подсказа, че независимо от шеговитите думи, тялото му е напълно сериозно. Сара сдържа дъха си и се зачуди дали все още вдървените й мускули ще издържат на любовния сблъсък, който можеше да последва на твърдите плочки в кухнята. Притисната до него, тя не виждаше лицето му, иначе щеше да извика при вида на страстта, изписана във всяка клетка.

Роум я притискаше до себе си и копнееше да се потопи в нея. Облекчението, когато тя прие така небрежно предложението му, бе толкова голямо, че краката му едва не се подкосиха. След това го обзе неутолимо желание да скрепят даденото съгласие по най-първичния начин. Искаше да покаже, че е негова, да усети отново мекотата на тялото й под своето. Беше премислил предложението си много внимателно и го бе обвил в най-логичната форма, на която бе способен, като й показа, че няма да разбие така внимателно изградения й свят. Идеята да се оженят му хрумна през нощта, а и му се струваше, че Даян би одобрила женитбата му със Сара. Освен това щеше да му е приятно тя да носи неговото име и да е до него в леглото всяка нощ. Желанието да я притежава го караше да я бележи по някакъв начин, така че да е недосегаема за другите мъже, особено преди проклетият Макс Конрой да я оплете с невероятния си чар. Но преди да го погледне след предложението за женитба и спокойно да попита „защо“ не беше осъзнал колко отчаяно му се иска да чуе нейното „да“. Когато най-сетне даде съгласието си по този обезкуражаващ начин, той бе потресен, че идеята не я е ентусиазирала, но въпреки това сякаш товар падна от плещите му, за който дори не бе подозирал, че го притиска и се почувства лек и свободен отново. Господи, колко силно я желаеше!

Потри наболата брада по бузата си в слепоочието й и с искрено нежелание я отдръпна от себе си.

— Не можем да чакаме — каза той, изгарящ от нетърпение да я въвлече в плановете си, преди да е размислила. — Трябва да подготвим всичко, да уредим нещата.

— Трябва да приготвим закуска — добави тя, следвайки маниера му да омаловажава нещата и да гледа откъм практичната страна. — Освен ако вече не си закусил.

— Не, дори не бях помислял за ядене. Дори не бях забелязал, че съм гладен, преди да го споменеш. Направо умирам от глад.

Тя се усмихна лекичко, защото си помисли, че той току-що бе признал, че е бил притеснен и нервен, въпреки че тя самата едва не полудя, докато се опитваше да прецени дали се е страхувал, че ще му откаже, или защото ще приеме.

— Нека първо да се среша, а след това ще приготвя най-голямата закуска, която си виждал.

— Докато се решиш, аз ще започна най-голямата закуска, която можеш да си представиш — поправи я той. — А ти ще помагаш ли?

Тя кимна, по-щастлива от когато и да било преди, а апетитът й сякаш нарасна. Въпреки че обикновено ядеше по малко, в този момент се почувства толкова гладна, че беше готова да изгълта една мъжка закуска.

— Не обичам яйцата препържени — уведоми го тя, докато излизаше.

— Надявам се дотогава да се върнеш. Едва ли ти отнема прекалено дълго да се срешеш?

— Откъде знаеш? — попита игриво тя. — Никога не си ме виждал.

Тихият му смях я последва до спалнята. Когато затвори вратата, тя седна на леглото и обви коленете си с ръце, а всяко мускулче в тялото й тръпнеше от удоволствие. Не можеше да повярва. След като се бе топила по него години наред, той просто се появи и я помоли да се оженят. В причините му прозираше логика, но това нямаше никакво значение. За една примираща от глад жена, половин хляб е по-добре от никакъв. Замисли се за утрините, които ще прекарват заедно, как ще приготвят закуската, как ще допиват последната чашка кафе и сърцето й се изпълни с толкова много щастие, че едва успя да си поеме дъх. Бракът й отваряше вратите към един цял нов свят на интимност. Не просто сексуална интимност, но и дребните неща, като например да използват заедно огледалото в банята, когато бързат да се приготвят за работа, когато си прехвърлят части от вестника в неделя сутрин, когато има кой да разтрие напрегнатите й рамене и врата след тежък ден на работа.

В този момент разбра, че не иска да е далече от него нито за секунда повече. Наплиска лицето си със студена вода, среса се, изпъна косата назад и я защипа с фиби от двете страни, преоблече се бързо в дънки и огромна бяла риза. Нави ръкавите и се върна в кухнята.

Когато влезе, беконът вече се пържеше и тя пое дълбоко аромата му. Роум ровеше в шкафовете й и измъкна кутия готова смес за палачинки.

— Палачинки и яйца — обяви той. — Палачинки с кактусов сироп.

Тя сви рамене и пристъпи до него, въпреки че не беше сигурна, дали е чак толкова гладна, че да погълне и палачинките, но той сигурно можеше. Докато разбиваше сместа, тя сложи масата, сипа портокалов сок и извади яйцата.

— Ще трябва да си потърсим нов апартамент — каза небрежно той. — Нито моят, нито твоят е достатъчно голям за всичките ни неща.

— Аха. — Не искаше да й повтаря, че няма да прекарва нощите до нея и затова го изпревари. — Ако може да си наемем тристаен, стига да намерим на разумна цена. Би било хубаво да имаме допълнителна спалня, ако някой реши да ни дойде на гости.

Странно защо той се умълча, но стоеше с гръб към нея и Сара не успя да види изражението му. За да му покаже, че няма да повдига отново този въпрос, тя продължи небрежно.

— Ще трябва да напусна работа.

Той извърна рязко глава, тъмните му очи изпълнени с недоверие.

— Да, ще го направя — усмихна му се тя. — Не мога да продължа работа в Спенсър-Нийл, ако съм женена за тебе. Това е непрофесионално, а и ми се струва, че няма да се получи добре, дори и господин Едуърдс да се съгласи.

Той стисна зъби.

— Не бях помислял за това. Не мога да искам от теб да си напуснеш работата заради мен. Знам колко много означава тя за теб…

— Не знаеш нищо — прекъсна го тя. — Така или иначе мислех да напусна. — Крайно време беше Роум Матюз да започне да научава различни неща за жената, за която смяташе да се жени, а първият урок бе, да започне да му разкрива, постепенно, че никога не е била отдадена на кариерата си бизнес дама, която получаваше най-голямото удовлетворение в живото си от заемания пост. — Това е просто една служба — каза нарочно тя. — Харесваше ми, стараех се максимално, защото не смятам, че нещата трябва да се вършат наполовина, а не защото беше толкова важно за мен. Както вече ти казах, мислех да напусна. След снощи просто не ми беше ясно как бих могла да продължа да работя с теб.

Той я гледаше и не можеше да повярва.

— Щеше да напуснеш просто защото сме правили секс?

— Не мислех, че ще да успеем да задържим нещата на професионално ниво.

— Виж, мога да уредя нещо…

— Не — каза меко тя и не му даде възможност да продължи. — Нямам намерение да си седя и да те оставя да ме издържаш, ако за това се притесняваш. Прекалено упорито съм работила, за да се оставя да ме погълнат сапунените опери, а няма да има с какво друго да се занимавам. Ще си намеря друга работа.

— Не е там работата — изръмжа гневно той. — Мога да те издържам дори и ако решиш да си седиш още три живота. Просто не ми е приятно, че ще си напуснеш службата заради мен.

— Това е най-разумно. Не съм чак толкова привързана към работата, а ти си изпълнителен директор. Аз — не.

— На друго място ли смяташ да си потърсиш работа като секретарка?

— Още не знам. — Тя умислено счупи едно яйце в купата. — Имам малко спестени пари. Може да започна свой бизнес. Да отворя магазин за дрехи, също като дамите, които нямат какво да правят, а имат достатъчно пари. — Тя се усмихна широко при тази мисъл.

Той поклати глава.

— Каквото пожелаеш, стига наистина да го желаеш. Ако решиш да останеш в Спенсър-Нийл, ще си поразмърдам връзките.

— Все си мисля, че ще съм по-щастлива, ако се измъкна от рутината на работата в офис. От толкова дълго се занимавам все с това, че вече съм готова за промяна.

След миг той се разсмя дяволито.

— Макс направо ще се побърка.

— Роум! — Тя се разсмя безпомощно и поклати глава. — Каква пъклена мисъл! Да не би да ми предложи да се оженим, за да накараш Макс да си търси нова секретарка?

— Не, но той си го заслужава.

— Не го ли харесваш?

Той повдигна вежди.

— Много даже. Страхотен директор е. Но дали го харесвам на работа и дали ми харесва начина, по който те гледа, са две различни неща.

Сара реши, че дължи на Макс огромна услуга, след като интересът му към нея бе възпламенил желанието на Роум да я притежава миналата вечер. Когато тя приключи с яйцата, погледна крадешком към Роум и през тялото й отново премина тръпка. Толкова добре се справяха заедно, сякаш за стотен път приготвяха закуска, а не просто първата. Тя се надяваше, че тази първа закуска показва колко гладко ще тече бракът им. Нямаше да го притиска, но се надяваш с всяка своя клетка да го научи да обича отново.

 

 

Да каже на Макс в понеделник сутринта не се оказа лесна задача. Отначало той отказа да повярва, а след това, щом разбра, че тя си подава оставката — побесня.

— Гадният варварин го е направил нарочно — фучеше той и крачеше напред-назад из офиса, толкова ядосан, че живите му очи искряха. Гневът струеше от него като електричество. — Знаел е, че ти ще напуснеш и аз ще остана като без дясна ръка.

— Благодаря — отвърна сухо Сара. — Не мога да ви опиша, колко ме успокоихте, като ме карате да мисля, че Роум се жени за мен единствено, за да ви разбие рутинната работа в службата.

Макс престана да крачи, загледа я, а очите му омекнаха.

— Имам нужда от един добър ритник отзад — призна кисело той най-накрая. — Не ми обръщай внимание, съкровище. И без това бъдещият ти съпруг ми натри носа като спечели състезанието, а аз все още съм си на стартовата линия. Толкова е неудобно.

Сара се разсмя, защото самата мисъл Макс да страда по нея й се стори налудничава. Той бе изискан до връхчетата на пръстите си и всяка жена в сградата бе готова да пожертва поне един зъб, за да има шанс при него… всяка жена, без нея. Той я наблюдаваше как се смее, лицето й светнало от вътрешна красота, която го приковаваше на място, всеки път, когато я видеше. Сякаш привлечен от нежността и топлотата й, той се приближи, тъжен, че тази искряща светлина не е посветена на него и никога няма да краси неговия живот, както често си бе представял.

— Ако някога те направи нещастна, знаеш къде да ме намериш — прошепна той и погали сатенената й буза с палец. — Да внимаваш, съкровище. Под този изтупан вид на корпоративен служител, той е готов да скочи като вълк от засада, а ти си само едно невинно агънце. Не му позволявай да те изяде за обяд.

Макс не изказа с думи очевидното, че Роум не я обича, но тя съзнаваше, че тази мисъл е в ума му. Беше достатъчно наблюдателен и разбираше, че действията на Роум са продиктувани от либидото му, а не от чувства.

— Надявам се знаеш какво правиш? — попита притеснено той.

— Разбира се, че знам. Обичам го толкова отдавна.

— Той знае ли?

Тя поклати глава.

— Тогава недей да му казваш. Нека да се потруди за любовта ти. Така ще я цени много повече. — В очите му се появи мъдро изражение. — Защо ли ми се струва, че агнето ще надхитри вълка?

— Нямам представа, но се надявам да сте прав — каза неуверено тя. — Нямате представа колко се надявам да стане така!

— Не забравяй! Ако не се получи, зарязвай ранените. Аз ще съм тук, ако имаш нужда от мен. Имам богата фантазия — мислеше той на глас. — Много е просто. Представям си, че те отвеждам с мен в Англия, женя се за теб в каменната антична църква, където семейството е провеждало ритуала повече поколения, отколкото мога да преброя и ти правя бебе. Да създаваме наследници ще се окаже любимото ми занимание.

Сара отново се разсмя, изчерви се и част от нея пожела да се беше влюбила в Макс. Любовта й щеше да е на сигурно място при него. Вместо това бе отдала сърцето си на мъж, обременен от миналото, мъж, който желаеше тялото й, компанията й, но не и цялото богатство от любов, което се криеше у нея.

— Мога ли да те целуна? — попита той и плъзна ръка от бузата й към брадичката, за да я повдигне така, че да я гледа право в лицето. — Само един-единствен път и обещавам никога да не те моля отново… поне докато си с Роум.

Щом погледна игривите танцуващи тюркоазни очи, Сара разбра, че той съвсем няма предвид прилична целувка за сбогом. Искаше да я целуне със страст, с всичката жар в това великолепно мъжко тяло. Съзнаваше добре, че Макс не е влюбен в нея, но знаеше не по-зле от него, че ако нещата се бяха развили по-различно, тя сигурно щеше да се ожени за него. Единственото, което им бе попречило, бе времето, когато се запознаха. Беше наясно, че можеше да го обикне, ако не бе отдала преди това сърцето си на Роум и не бе останала след това сляпа за всички други мъже. Мисълта я натъжи и в същото време я изпълни с щастие.

— Да, добре, целувка за сбогом — отвърна тя и се надигна на пръсти, за да му предложи устните си.

В мига, когато устните му докоснаха нейните, Сара чу, че вратата се отваря. Знаеше, че Макс също я е чул, но не се отдръпна. С тази дяволска жилка у себе си, той я придърпа по-близо, и въпреки че тя се напрегна до него, обви ръце около нея и я задържа в топлата си прегръдка. Целувката бе дълбока, езикът му танцуваше до нейния, без да бърза, наслаждавайки се на вкуса и усещането. Всеки нерв в тялото й тръпнеше, казвайки й, че влезлият не може да е друг, освен Роум, но се усещаше напълно безпомощна в прегръдката на Макс и усещаше, че това елегантно стройно тяло крие железни мускули. Най-сетне той вдигна устни, а тя си пое жадно въздух и се облегна на ръката му, а той погледна право в присвитите тъмни очи на Роум и по лицето му плъзна весела усмивка.

— Имаш ли нещо против? — попита любезно той.

Роум прекоси офиса и нежно издърпа Сара от прегръдката на Макс. Дръпна я към силното си тяло и я сгуши до себе си.

— Този път не — отвърна спокойно той. — Не и когато е за сбогом. Но това ти беше единствената възможност и ти позволих да го направиш единствено защото още не си на своя територия. Ако има следващ път, тогава ще те накарам да си платиш.

— Напълно справедливо — ухили се Макс и подаде ръка на Роум. — Поздравления.

Те си стиснаха ръцете, ухилени като идиоти, и Сара вдигна очи към тавана. Очакваше да стане най-малко кръвопролитие, а вместо това те се държаха като първи приятели. Мъже! Кой ли може да ги разбере?

— Днес ще я отвлека по обед — обясни Роум. — Имаме много работа — кръвните тестове, разрешителното, да търсим апартамент. Ще се освободя в дванадесет и половина. Ти ще смогнеш ли дотогава? — попита той Сара и погледна към нея.

Сара вече си бе направила собствени планове и поклати глава.

— Не мога. Имам ангажимент за един.

Макс се отпусна назад на пети, изключително доволен, че Сара вече се противопоставя на решенията на Роум. Бъдещият й съпруг си ръководеше офиса с изумителна прецизност и хладният му режещ сарказъм бе известен и в най-отдалечените клонове и отдели на Спенсър-Нийл. Единствен Ансън Едуърдс бе недосегаем за прословутите нападки на Роум, но и на Ансън Едуърдс му се носеше славата на избухлив човек, който по никакъв начин не понасяше глупостта и некомпетентността. Макс с удоволствие очакваше да стане свидетел на реакцията на Роум при отказа на Сара.

Ако бе очаквал гръм и трясък, остана разочарован. Роум повдигна изненадано едната си вежда.

— Тогава ще остане за утре.

Роум трябваше да напрегне цялата си желязна воля, за да не я запита на момента къде ще ходи, но си спомни един от аргументите, които бе изтъкнал пред нея, за да я накара да се оженят. Щяха да уважават нуждата си да остават сами понякога. Сара все още се държеше сравнително резервирано — самотната жена, която бе свикнал да вижда. Беше се съгласила на брак с него, но едва след като бе изтъкнал много внимателно всички плюсове и за двамата. Сега трябваше да внимава и да й осигури личното пространство, от което се нуждаеше, а също и физическото уединение, на което бе свикнала. Можеше да приеме тази нейна необходимост, стига тя да идваше по свое желание в прегръдките му и да му отдаваше жарката сладка омая на тялото си, въпреки че вече му се струваше, че и това няма да се получи така, както го бе замислил. Сара ясно бе показала, че иска да има своя отделна спалня и тогава му се наложи да стисне зъби, за да не й заяви направо, че ще спи в неговото легло. Не бе имал желание да прекара нощта в едно легло с друга жена след смъртта на Даян, докато Сара не се остави в ръцете му. Тя бе толкова неуловима. Той я желаеше… той се нуждаеше… часовете в мрака, прекарани с нея, когато просто си лежаха един до друг в полусънен унес, създаваше връзка между тях, с която смяташе да я задържи. Но това все още не можеше да стане. Трябваше да подходи внимателно към нея, за да не я уплаши така, че тя да се отдръпне и да се откаже от брака им.

Роум притъпи обичайното си желание да притежава жената до себе си и я изпрати до офиса й, а опитните му очи веднага забелязаха, че целувката на Макс не бе предизвикала нежния прасковен цвят по лицето й, както в случаите, когато той я любеше. Наведе се над бюрото й и я целуна кратко и силно, достатъчно, за да забележи бледата руменина и да усети сладостта на устните й.

— Довечера? Можем да прегледаме обявите във вестниците и да отбележим апартаментите, които ни се струват подходящи.

Сара му се усмихна доволно.

— В седем ще ти е удобно ли? Така ще имам време да приготвя нещо за хапване.

— Няма защо да готвиш. Аз ще донеса нещо.

Докато го наблюдаваше как излиза от офиса, Сара едва не се ощипа, за да е сигурна, че не сънува. Наистина щяха да се оженят.

Предишната вечер я беше любил и мисълта за това накара сърцето й да скочи в гърлото. Първият път бе необуздана страст, а вторият се оказа урок по самоконтрол. Всичко започна толкова небрежно, докато гледаха вечерните новини по телевизията. Докато течаха рекламите, той наведе главата й, за да я целуне, а целувката стана дълга и се превърна в множество целувки. Много скоро тя лежеше гола на канапето, а той търпеливо и внимателно я доведе до пълно удовлетворение, изчаквайки на всяка стъпка, наслаждавайки се на реакцията й, разпалвайки у нея същия глад, който измъчваше и него. Беше се погрижил и да я предпази, което накара Сара още със ставането на сутринта да се обади на лекаря си, с когото имаше уговорка за един на обед.

Успя да се прибере в офиса едва в два и половина, натъпкала пакетче противозачатъчни в чантата си. В главата й все още звучаха предупрежденията и съветите на доктор Истъруд. На тридесет и три вече беше доста поостаряла за противозачатъчни. Лекарят й предписа най-ниската възможна дозировка и настоя да идва на преглед на всеки шест месеца. Предупреди я, че две години е максималният срок, който може да й даде, преди да се наложи да търси друг, алтернативен метод.

Макс излезе от кабинета си щом я чу да влиза, лека бръчка набраздила класическото му чело.

— Добре ли си? Нямаше те по-дълго, отколкото предполагах.

— Всичко е наред. Имах час при лекар, и нали знаете как става, никога не се влиза в определения час.

— Роум звъня два пъти — каза й дяволито той.

Тя продължи работата си с усмивка, вътрешно доволна от отношението, което Роум показваше. Любов или не, начинът, по който се държеше, й подсказваше, че не му е безразлична, а тя бе готова да приеме всичко, което той й даваше. Не проявяваше настойчивостта, с която изискваше времето и вниманието на Даян, но Сара не очакваше и с нея да се чувства по същия начин, дори и ако все пак я обикнеше. Даян бе красива, жизнена, оголена жица, която привличаше вниманието на всички още с влизането. Сара чувстваше, че тя самата много често прилича на бяла мишка. С по-ярък грим ставаше като клоун, а ако сложеше малко и дискретен грим, разлика почти нямаше. С годините откри компромисен вариант, който й позволяваше да не се обезличи напълно, но тенът й бе толкова блед, че драматичният грим, с който би привлякла известно внимание към себе си, просто не й подхождаше. Искаше й се да накара Роум да й обръща внимание и да се вслушва в нея, когато влезе някъде, но някак усещаше, че тази роля не е за нея.

Тази вечер, след като изядоха сладко-киселото пиле, което той донесе, разтвориха вестниците на масата и прегледаха обявите за апартаменти под наем, а Роум отбеляза онези, които решиха, че са подходящи. Сара внимаваше да не прокара пръст по колонката, в която бяха къщите за продажба, защото знаеше, че той никога няма да се съгласи с подобно нещо. Рутината в покрайнините само щеше да му напомня за семейството, което бе изгубил, а децата, погълнати в игрите си, щяха да го влудяват.

Той почука с химикалката си върху една от обявите, която му се стори особено подходяща и Сара се приведе, за да я прочете. Косата й, освободена от кока, се люшна към потъмнялата му от слънцето ръка и той изведнъж затихна. Тя не забеляза и прочете обявата, след което стисна устни, за да помисли.

— Звучи ми добре. Достатъчно голям е, но сигурно ще струва цяло състояние… — Докато изричаше тези думи, тя извърна глава, за да го погледне. С едно бързо движение думите й бяха превърнати във възклицание, когато той я придърпа на скута си, а устата му се приведе, за да заглуши останалото от онова, което тя се готвеше да каже. Беше подпряна на лявата му ръка, докато дясната се движеше смело по тялото й, издирвайки всички еротични местенца, които той добре знаеше, че ще го възнаградят за усърдието.

Сара простена глухо и се отпусна на него. Силното му тяло я караше да се чувства защитена, напълно сигурна и й мина през ум, че не се нуждае от уютен удобен апартамент, където да се чувства добре, стига той да я държи в прегръдките си. Силата, която той обикновено обуздаваше, когато я докосваше, си личеше по железните сухожилия по краката, по непоклатимата твърдост на гърдите му. Тя се опита да очертае тялото му, скрито под ризата, плъзна ръце под плата, за да го докосне сама. Той вкусваше устата й, най-сетне я освобождаваше, след това накланяше главата й назад, за да нацелува гърлото й.

— И какво от това че струва цяло състояние? — измърмори той. — Утре ще го погледнем.

— Ммм — съгласи се замечтано тя, загубила интерес към апартаментите.

Той разкопча ризката й и положи целувка върху нежната извивка на гърдата, точно над дантеления сутиен.

— Проклетият Макс! Знаеше, че гледам.

— Да. — Тя отвори очи и му се усмихна, очите й замъглени от удоволствие. — Истински дявол.

— Имаше късмет, че не го целуваше и ти. — Той й отвърна на усмивката, но в гласа му се таеше предупреждение, а черните му очи се присвиха. — Тогава нямаше да се държа толкова цивилизовано.

На него разбира се, съвсем не му беше приятно, не можа да понесе идеята за целувките на Макс по устните й. Искаше да чувства само своя вкус по устните й, затова бе изличил с целувка докосването на Макс. Целуна я отново, този път за удоволствие, а след това с нежелание закопча блузата и я прехвърли на собствения й стол.

— По-добре да не си предизвикваме късмета — изръмжа той. — Дойдох направо от офиса и не съм взел нищо със себе си.

Сара прочисти гърлото си.

— Ами… уговорката ми днес беше с доктора. Взех рецепта за противозачатъчни.

Той се отпусна назад и постави ръката си на облегалката на стола, докато я наблюдаваше внимателно, вече нащрек заради някаква нотка на колебание в държанието й, която тя толкова старателно се опитваше да не разкрива. Гъстите му черни вежди се събраха.

— Нали няма проблем за теб да ги пиеш?

— Мога да опитам, но трябва да ходя редовно на прегледи — призна с въздишка тя. — Даде ми ги за не повече от две години, а след това ще трябва да мислим за друго.

— Ако е опасно, просто не ги пий. — Той се пресегна и пое ръката й, проследявайки с пръст меката кожа. — Все си мислех да реша въпроса оперативно. Сигурно е, а е и за постоянно.

На Сара не й допадна положението. Това, което можеше да е за постоянно си бе голям недостатък за нея. Някой ден в бъдеще Роум може да си промени мнението, че не иска други деца, дори и бракът с нея да не се окажеше успешен. Толкова осезателно чувстваше, че той не я обича, че дори допускаше, че някой ден може да се влюби в друга и именно тази друга да го дари с деца. Почувства, че сърцето й ще се пръсне при тази мисъл и се отдръпна от него, преди да е разкрила прекалено много от чувствата си. Вместо това извърна лице и гласът и прозвуча напрегнато.

— Ще говорим за това по-късно, ако хапчетата не са подходящи.

Той я загледа учудено, повтаряйки си разговора им отново и отново, сякаш се опитваше да прецени какво каза, за да я накара да се отдръпне от него и да наложи ледената маска, която той толкова ненавиждаше. Беше спокойна и естествена напоследък, забравила да се прикрива и той бе свикнал с усмивките й, с приятните шеги. Сега отново се бе превърнала в Мис Снежна Кралица. Беше станала неспокойна, когато за пръв път спомена хапчетата. Криеше нещо от него и той разбираше, че има проблем. Струваше му се, че когато я люби за пръв път, бе открил причината за резервираността й, но ето че сега тя отново се появи и той осъзна, че Сара има и други тайни, скрити зад зелените сенки в очите й. Искаше му се да проникне в мозъка й и да открие как работи той, защо тя криеше толкова много от себе си. Искаше да я опознае, искаше всичките й тайни извадени на показ, за да може да ги види. Когато се отдръпваше така, събуждаше у него примитивно в жестокостта си желание да я преследва и подчини, инстинкт останал от векове, когато мъжете живеели в пещери и се обличали в животински кожи и си избирали жените със сила.

— Някой ден — каза той с нежен глас, но заплашително настоятелен — ще открия каква е малката ти тайна.

Сара го погледна и усети как я обзема паника, която заплашва да избликне под внимателно градения образ, който той познаваше. Ако това станеше, ако той откриеше, че тя го обича, какво ще направи той тогава? Дали ще приеме тази любов или ще побърза да се отърве от брака, който не желаеше чак толкова много?