Кони Мейсън
Господарят на драконите (7)

6

„Вярваш ли в розите, ги накарваш да цъфнат.“

Френска пословица

Доминик не се върна в леглото на Роуз тази нощ. Седна пред огнището в голямата зала, размишлявайки над неочакваното удоволствие, което му беше дала тя. Преди да легне с нея, се беше страхувал, че може да срещне съпротива от заядливата си съпруга и липса на желание у себе си, но беше намерил точно обратното. Неговата невинна булка го бе вдъхновила за силна страст и беше превърнала мозъка му в каша. Още по-изненадващо бе, че пак я желаеше. Докато вдишваше аромата й, който още лепнеше по тялото му, му дойде една по-скоро смущаваща мисъл. Не беше нито здравословно, нито приемливо мъжът да желае собствената си съпруга до такава степен, както той желаеше Роуз. Съпругите бяха, за да раждат деца. Заслужаваха уважение, но рядко биваха обект на страстта на съпрузите си. Мъжете държаха любовници за тази цел.

Мислите на Доминик се върнаха към вчерашната първа прегръдка с Роуз. Трепвайки, той осъзна, че се беше раздал докрай. Внимаваше да не я нарани и наистина беше искал да й даде удоволствие. Разбира се, помисли той, не му беше присъщо да оставя жена незадоволена, но поради някаква причина задоволяването на Роуз беше важно.

Доминик се взря в танцуващите пламъци, припомняйки си точния момент, когато Роуз беше оставила тялото си на неговите ласки. Дали беше нарочно или не, но тя го беше приела и си беше позволила да изпита удоволствие, а това му даде огромно удовлетворение. Но той знаеше интуитивно, че връщането в леглото й тази нощ не е добра идея. Отстъпването пред похотта показваше слабост у мъжа и даваше на жените власт. Роуз беше жена, която се стреми към власт, и той не можеше да й позволи надмощие над себе си. Ако тя мислеше да го контролира чрез леглото, нямаше да се спре. Той възнамеряваше да остане единственият воин в семейството.

Въздъхна тежко. Независимо колко причини си намираше да избягва леглото на Роуз тази нощ, не можеше да отрече възбудата на тялото си. Можеше да намери някоя жена, с която да се облекчи, но странно, другите жени не го привличаха.

— Проклятие!

— Какво ви безпокои, господарю?

Доминик трепна силно.

— Иска ми се да не беше го правил, Рахман.

— Кое, господарю?

— Да се промъкваш така. Откога стоиш там?

— Отдавна. Бяхте твърде замислен, за да ме забележите. Да не би съпругата ви пак да ви е отказала?

— Не.

— Да намеря ли друга жена да ви задоволи? Сигурен съм, че ще намеря някоя мома, която да е склонна да обслужи лорд Дракон в това отношение.

— Не си прави труда, Рахман. Донеси някакви кожи, ще си направя легло пред огнището.

Рахман не се подчини веднага.

— Защо се отказвате от леглото на съпругата си?

Доминик го изгледа втренчено.

— Кога съм ти дал разрешение да ми подреждаш живота? Не искам съпругата ми да мисли, че може да ме контролира с тялото си. Вероника никога не се е стремила към такава власт.

Рахман отвърна на погледа му.

— Може би, господарю, трябва да погледнете нещата от обратната страна. Защо вие не контролирате лейди Роуз с вашето тяло. Мъдър е онзи мъж, който знае привлекателността си и я използва в своя изгода. Доколкото ми е известно, никоя от вашите жени не се е оплаквала от любовните ви умения.

Внезапно Доминик се усмихна.

— Рядко някой мъж се е осмелявал да съветва господаря си… което е глупаво. Ще пренебрегна нахалството ти, Рахман, защото си по-мъдър от мене. Остави кожите; топлото легло и горещата жена ми изглеждат далеч по-привлекателни.

Рахман се усмихна.

— Позволих си да ви приготвя баня в приемната. Казах да сложат ваната пред огнището в предната стая, за да не се събуди вашата дама.

— Какво щях да правя без тебе? — изрече Доминик, като се изправяше.

— Ще ви помогна — каза Рахман и тръгна след Доминик, докато той се изкачваше по стълбите.

 

 

Когато влезе в приемната, Доминик погледна към затворената врата на спалнята и се застави да отдалечи мислите си от спящата си съпруга. Не беше мъж, управляван от чувства, и със сигурност не беше вманиачен по Роуз Еърдейл. Тормозен, може би, но не вманиачен.

— Нека ви помогна да се съблечете, господарю — каза Рахман, — преди водата да е изстинала.

След броени минути Доминик се потопи във ваната, отпускайки се блажено, докато Рахман мина зад него, за да насапуниса косата му и да я измие.

— Иди да си легнеш, Рахман — каза Доминик, когато оръженосецът взе изтривалката, за да му изтрие гърба. — Мога сам да се оправя.

— Ще намерите кърпата на пейката ето тук — каза Рахман. — Няма да се отдалечавам много, господарю.

Щом остана сам, Доминик се облегна назад и затвори очи. Мислите му започнаха да бродят. Но само до спалнята, където спеше Роуз. Той знаеше, че не бива да се надява тя жадно да го чака в леглото, с меко и покорно тяло, податливо и чакащо. Вероятно вече спеше дълбоко, сънувайки как да му вгорчава живота.

Тялото му реагира спонтанно на еротичните му мисли и той хвърли замислен поглед към затворената врата. По дяволите! Роуз беше негова съпруга и той я искаше.

Стана от ваната, посегна към кърпата и се избърса пред огъня. Членът му пулсираше и вече беше втвърден, когато пусна кърпата долу и се отправи гол към спалнята.

Роуз като че ли спеше дълбоко и не помръдна, когато той вдигна завивките и се пъхна в леглото до нея. Тя лежеше настрана, с гръб към него, дишането й беше дълбоко и равномерно. Доминик обви талията й с ръка, притегли я към себе си и зачака тя да го усети. Но за негово огорчение тя остана в блажено неведение за неговото желание.

Ръката му се плъзна нагоре, за да обгърне гърдата й. С изключение на една дълбока въздишка тя не отговори на ласката му. Той изруга под нос и нерешително се отказа от опитите си да я събуди. Всеки, който спеше толкова дълбоко като Роуз, сигурно беше изтощен и беше по-добре да бъде оставен на спокойствие. Обръщайки се с гръб към нея, той се опита да отклони мислите си другаде, докато сънят не го завладя.

 

 

През нощта стана много студено. Тежките завеси не пазеха особено много от ледения вятър, който проникваше в стаята. Роуз се събуди, треперейки, в най-тъмната част от нощта и се премести по-близо до твърдото и топло тяло до себе си. Все още не напълно събудена, тя се сгуши в примамващата топлина и въздъхна доволно.

Събуди се изведнъж, осъзнавайки, че не е сама в леглото, че солидната маса, към която се притиска, е твърда мъжка плът.

Дракона.

Засрамена, че го е потърсила в мрака, тя се опита да дръпне ръката си от кръста му, но я намери уловена в желязна хватка. Той се раздвижи към нея и тя осъзна, че е буден.

— Събудих ли те? — запита тя с потрепващ глас.

— Да. Не е възможно да спя с това твое меко тяло, притиснато така сладко до моето.

— Беше ми студено — обясни тя.

Той се обърна към нея и я притегли към себе си, слабини срещу слабини, бедро до бедро, гърди до гърди.

— Нека те стопля.

Пулсът на Роуз забърза, дишането й стана неравномерно.

— Така съм си много добре.

Ръцете му се задвижиха предизвикателно по тялото й.

— Плътта ти още е студена.

Роуз разпозна опасността, когато тя се взря в лицето й, въпреки че беше много тъмно, за да вижда ясно лицето на Дракона.

— Какво правиш в леглото ми?

— Това е моето легло.

— Тогава ще си намеря друго.

— Не се прави, че не разбираш, скъпа. Женените двойки споделят леглото.

Ръцете му бродеха свободно по тялото й, търсейки места, които наистина я загряваха.

— Моля те, милорд, посред нощ е.

— За желанието няма часовник. Ти спеше, когато дойдох в леглото, и не исках тогава да те смущавам. Но сега и двамата сме будни.

С изненадващо движение той я премести върху себе си. Тя почувства издутината му да се раздвижва под нея и хаплив коментар цъфна неканен на устните й.

— Пак ли мислиш за любовницата си, милорд?

Дракона се стегна под нея и тя разбра, че го е ядосала, но не беше могла да се удържи. Да се омъжи за непознат беше достатъчно зле, но да знае, че съпругът й страда по друга жена, беше удар по гордостта й.

— Нарочно ли се опитваш да ме предизвикаш? — запита Дракона. — Твой дълг е да ми се подчиняваш във всичко. Не е твоя работа да ровиш в мислите ми или в делата ми — каза, след като раздели краката й и ги настани от двете страни на ханша си.

Когато придърпа зърното й в устата си и го засмука, Роуз изстена в отчаяние. Не отново, помисли тя. Колко пъти щеше да трябва да се бори с желанието си, преди да се научи да се съпротивлява на атаките на Дракона срещу сетивата й? Той близна зърното й и тя потръпна. Той намери нежната цепнатина между бедрата й и я подразни с пръсти. Тя извика протестиращо, стресната, обаче вопълът й прозвуча като накъсана молба.

— Не знам защо се съпротивляваш на това — измърмори Дракона, — когато ти е толкова приятно.

— Не е вярно! — отрече Роуз.

Отрицанието й завърши със сепнат звук, когато той я разтвори с пръсти и внимателно проникна в нея. Още я наболяваше и се учуди, че той внимава да не я нарани. Беше чувала, че разгоненият мъж не се интересува от нищо, освен от собственото си удовлетворение.

— Прибери си тръните, Роуз, и ме остави да те любя — прошепна Доминик на ухото й, докато полека я изпълваше, докато тя не се побоя, че ще се пръсне.

Отчаянието я овладя. Тя не искаше това, всъщност беше решила още преди да не реагира на любенето на Дракона, но тялото й я предаде. Усещаше се опиянена, сякаш кръвта й се беше сгъстила, течеше гореща и палеща в слабините й. Той знаеше как и къде да я докосва по начин, който извикваше дивия и необуздан дух.

Роуз сподави един стон, когато Дракона хвана седалището й и я раздвижи нагоре и надолу по дължината на ерекцията си, създавайки великолепно триене, което я пришпори неотвратимо към върховното удовлетворение. Когато той улови една полюшваща се гърда с устата си и близна с език набъбналото зърно, тя се разпадна и изкрещя. Почувства как Дракона се втвърдява още повече, чу го да извиква името й и почувства как горещината му експлодира вътре в нея.

Когато всичко свърши, Роуз беше обзета от скръб, тъжна и обезверена. Още веднъж беше реагирала на Дракона и беше изживяла удоволствие. Нямаше ли справедливост на този свят? Защо не можеше да остане безразлична и безчувствена, докато Дракона се възползва от нея? Той запълваше ума и тялото й с всяка част от себе си въпреки решимостта й да не приема нищо от него. Срамът от това почти я убиваше.

Сълзи прокапаха от ъгълчетата на очите й, докато Доминик я държеше до себе си и заравяше лице в косата й. Тя лежеше тиха и меланхолична в ръцете му, докато нощният въздух охлаждаше разгорещената й плът. Пожела си да беше някъде другаде, само не и в леглото на лорд Дракон.

Доминик задържа Роуз близо до себе си, вслушвайки се в забавящото се биене на сърцето й, докато неговото още препускаше неудържимо. Устата му намери нейната и той я целуна, изненадан, когато усети вкус на сълзи.

— Нараних ли те?

— Не.

— Защо плачеш?

След дълга тишина тя каза:

— Плача, защото съм тъжна.

Доминик се засмя.

— Не звучеше тъжна преди няколко минути. Звучеше щастлива. — Замълча, но любопитството му беше възбудено. — Дадох ли ти удоволствие, Роуз?

Роуз се освободи от ръцете му и се дръпна от него, преди той да успее да я спре.

— Даде ми удоволствие, което нито съм искала, нито съм молила за него. Реакцията ми беше предателство към паметта на баща ми и това ме натъжава.

— Баща ти е бил изменник; няма защо да се чувстваш виновна. Заспивай, Роуз.

Доминик се обърна с гръб към нея, но остана буден. Имаше нужда от малко мълчание, за да прецени необяснимата магия на Роуз. Какво я правеше различна от Вероника или която и да било друга жена, с която беше спал? Нищо, реши той. Просто стана така, че имаше нужда от жена и Роуз беше под ръка. Да, това е. Това просто обяснение го удовлетвори. Той затвори очи и заспа.

 

 

Доминик го нямаше, когато Роуз се събуди. Шумът, който я беше смутил, беше просто Тайра, която палеше огъня. Роуз се прозя и се протегна, но веднага съжали, когато наболяването между бедрата й напомни необичайните неща, които бяха вършили двамата с Дракона снощи.

— Искате ли да дръпна завесите, милейди? — запита Тайра, когато забеляза, че Роуз е будна.

— Не, предпочитам да държа студения въздух навън, където му е мястото — отвърна Роуз.

— Искате ли да ви помогна да се облечете, милейди?

— Не тази сутрин, Тайра, благодаря ти. Пропуснах ли литургията?

— Да, камбаната току-що удари за втора утрення. Лорд Дракон каза да ви оставя да спите колкото искате тази сутрин.

Роуз въздъхна. Не искаше Дракона да бъде любезен към нея. Имаше нужда да го мрази. Остана в леглото, след като Тайра излезе, не й се искаше особено много да се среща с мъжа си след своето повторно отдаване снощи. Ако той мислеше, че може да контролира живота й, сериозно беше сгрешил. Тя не можеше да забрави, че лорд Дракон е рицар на краля. Нима той не разбираше колко много народът мрази крал Джон? Баща й не биваше да загуби живота си, защото се беше опитал да помогне на потиснатите барони.

Тя отметна завивките и стана, още уморена въпреки късния час. Беше ли спала изобщо тази нощ? Искаше да се изкъпе, но реши да почака. Намери вода в една кана обаче, и я използва, за да измие семето на Дракона от бедрата си. Вече се беше облякла и почистваше зъбите си с парче плат, поръсено със сол, когато чу шум във вътрешния двор. Втурна се към прозореца, дръпна завесите и се наведе навън.

През нощта беше навалял сняг. Един порив на вятъра подхвана снежинките и ги запрати в лицето й. Тя нетърпеливо ги отмахна. Вуйчо й и съплеменниците му бяха пристигнали. Роуз среса косата си в нещо като прилична прическа и побърза надолу към залата, за да ги приветства.

Присъедини се към Дракона на предния вход точно когато шотландците пристигаха.

— Реших да ги пусна да влязат — каза Доминик, когато Роуз стигна до него. — Съмнявам се вуйчо ти да предизвика неприятности, но въпреки това сме подготвени.

— Мислиш ли, че знае за брака ни?

— Не, но ще бъде интересно да се види реакцията му, когато научи.

Доминик проучваше клана Мактавиш през полуспуснатите си клепачи. Изглеждат нецивилизовани, помисли той, изненадан от начина им на обличане. Бяха целите в кожи — от грубите туники чак до ботушите. Бяха едри мъже, вероятно наследници на викингите, най-жестоките от всички бойци.

— Изглеждат като диваци — каза Доминик. — Как е могло това племе да създаде изящната ти майка? Посочи ми вуйчо си.

— Вуйчо Мърдок е онзи, който язди чисто черния кон. Точно сега слиза.

Доминик заразглежда огромния шотландец с любопитство, отбелязвайки колко малко прилика има между лейди Нелда и грубия й брат.

— Вуйчо Мърдок не е чак толкова лош — каза Роуз. — Винаги се е отнасял добре с нас, когато сме му ходили на гости.

Шотландецът погледна към Роуз и протегна ръце.

— Роуз, момиче, ела да посрещнеш вуйчо си.

Доминик остана нащрек, когато жена му тръгна надолу по стълбите и веднага беше обгърната от мускулестите ръце на Мърдок Мактавиш. Но когато друг, по-млад мъж пристъпи напред и също я прегърна, Доминик едва се сдържа да не изтича надолу по стълбите и да не я откъсне от ръцете на младия шотландец. Кой беше той? Макар да забеляза известна неохота от страна на Роуз, тя като че ли го познаваше добре.

Той чу Роуз да казва:

— Тук е студено, вуйчо. Елате с Гън и роднините си вътре да се стоплите на огъня.

Доминик се дръпна настрана, докато Роуз и вуйчо й влизаха в кулата, като мълчаливо броеше мъжете, които ги последваха вътре. Преброи тридесет души, не всички бяха млади и енергични като онзи, който беше прегърнал Роуз, но всички носеха някакво оръжие. Инстинктът го предупреди, че Мърдок е дошъл, за да предяви претенции към крепостта.

Доминик влезе след шотландците, забелязвайки, докато вървеше през залата, че неговите рицари са нащрек. Едно кимване от Ерик Карлайл облекчи ума му относно лоялността на личните стражи на лорд Едуин. Доминик знаеше, че никой свестен англичанин няма да позволи на шотландец да вземе и едно парченце английска земя без бой.

Доминик остана наблизо, когато Роуз седна до огнището. Мърдок не му обръщаше внимание, прие една чаша бира от прислужника и се отпусна на един стол до Роуз. Роднините му се разположиха на пейките около масите, започнаха да пият бира и да си говорят.

— Чух за смъртта на баща ти, момиче — каза Мърдок, след като изпи половината чаша на един дъх. — Дойдох веднага щом можах, за да помогна на скъпата ти майка в бедата. Разбирам, че Джон Безземния е наредил да убият Едуин.

— Да — изрече ядно Роуз. — Нямаше причина да убива татко. Той не беше изменник.

— Не се тревожи, момиче. Вуйчо ти Мърдок е готов да поеме нещата. Като твой единствен жив роднина, мой дълг е да се погрижа за семейството и за земите ти.

Огледа се, забеляза Гън и даде знак на младия шотландец да се приближи.

Юмруците на Доминик се свиха, когато мускулестият млад воин се усмихна свойски на Роуз, което на Доминик му се стори неуместно. Но той още не беше готов да разкрие кой е. Искаше първо да научи какво е намислил Мърдок.

— Къде са майка ти и сестра ти, момиче? — запита Мърдок. — Бих искал да ги утеша.

— Двете отидоха в манастира, след като получихме вестта за смъртта на татко — обясни Роуз.

Мърдок застана нащрек.

— Какво? И са те оставили самичка? Изобщо не е присъщо на сестра ми. Знам, че ти си наследничката и че близначката ти най-много от всичко на света искаше да стане монахиня, но не мога да повярвам, че Нелда ще те остави сама да управляваш такова голямо владение като Еърдейл.

— И все пак е така. Мама и Старла заминаха.

— Е, добре — въздъхна Мърдок. — Късмет е, че дойдох. Можеш да си отдъхнеш, момиче, защото нося спасение в твоята беда.

— Какво спасение, вуйчо?

— Сигурно не мислиш, че си способна да управляваш Еърдейл сама, нали? Като твой настойник мое право е да те омъжа подобаващо. Доведеният ми син е мъжът, когото избрах за твой съпруг. Гън ще пази тебе и Еърдейл от английския крал.

Гън застана пред Роуз, хвана я за раменете с големите си ръце и я накара да се изправи.

— Винаги съм те искал в леглото си, Роуз — каза той с глас, който накара зъбите на Доминик да изскърцат. — Сега ще имам тебе и земите ти. Ще създадем хубави наследници за Еърдейл.

Доминик чу Роуз да ахва и реши, че е време да излезе напред и да прекрати този фарс.

— Пусни я!

В гласа му отекна явна заплаха.

Гън така се стресна, че веднага пусна Роуз. Мърдок, от друга страна, скочи от стола си, за да застане срещу рицаря, който се осмеляваше да се намесва в такива лични неща.

— Кой е този мъж, Роуз? Не ми изглежда да е от рицарите на баща ти. Очевидно не си знае мястото.

— Може би сте чували името ми — каза Доминик, заставайки съвсем близо до шотландците. — Наричат ме лорд Дракон.

— Дракона от Пендрагон — измърмори Гън под носа си.

— Кралската подлога — изсъска презрително Мърдок. — Какво ви води в Еърдейл?

— Владението, което наричате Еърдейл, сега се нарича Драгоник, а аз съм новият му господар.

— Джон Безземния ви е дал Еърдейл? — изграчи Мърдок.

— Да. И Еърдейл, и Роуз сега са мои, благодарение на свещен брак.

Мърдок се обърна към Роуз.

— Истина ли е, момиче? Омъжила ли си се за Дракона?

— Нямах избор, вуйчо. Обвинявай краля. Той нареди да се омъжа за лорд Дракон.

Гън се обърна към пастрока си.

— Ти ми обеща Еърдейл! Каза, че Роуз ще бъде моя!

— Тишина! — изрева Мърдок, после отново се обърна към Роуз. — Откога си омъжена, момиче?

— От няколко дни. Какво значение има? Бракът беше благословен от отец Нийл и е напълно законен; няма нищо, което да може да се направи.

— Може би има — каза проницателно Мърдок. — Бракът консумиран ли е, момиче? Дракона взе ли девствеността ти?

Роуз осъзнаваше, че вуйчо й е ядосан, но се беше надявала, че той ще приеме брака й без скандали. Тръпка мина през тялото й, когато помисли какво би било да се омъжи за Гън. Познаваше го от дете. Беше достатъчно красив, но необуздан побойник, склонен към насилие, което тя не понасяше.

Връщайки мислите си към въпроса на вуйчо си, тя каза:

— Да, вуйчо, бракът ми с лорд Дракон е консумиран.

— Копеле! — изфуча гневно Гън. — Девствеността на Роуз ми принадлежеше! Мърдок е говорил с баща й преди години за този годеж. Едуин сигурно не е казал на Роуз.

— Не! Не е вярно — отрече Роуз. — Татко не е давал съгласието си, сигурна съм. Той знаеше, че няма да се съглася да се омъжа за тебе.

— Гън, успокой се, момче — посъветва го Мърдок.

— Вие и роднините ви сте добре дошли в дома ми, стига да не причинявате неприятности — предупреди ги Доминик. — Драгоник и Роуз са мои; няма какво друго да направите, освен да приемете факта.

Роуз наблюдаваше внимателно Мърдок. Знаеше, че има свиреп темперамент и не обича да му се пречи. Трябваше веднага да предупреди Дракона да внимава много с Мактавиш.

— Колко ще останете, вуйчо? — запита Роуз.

— Не съм решил — отвърна Мърдок, хвърляйки кос поглед към Гън, който още гледаше злобно Доминик. — Много зависи от времето.

— Ще кажа да приготвят стаи за тебе и Гън — каза Роуз. — Другите могат да се настанят в залата или в казармите. Ако ме извините, трябва да проверя запасите и да поговоря с готвачката.

— И аз трябва да оставя вас и роднините ви сами, освен ако не искате да наблюдавате как рицарите ми се упражняват в бойни умения — каза Доминик. — Упражнявам се с тях всеки ден независимо какво е времето.

— Ние с роднините ми с удоволствие ще погледаме как великият лорд Дракон тренира рицарите си — отвърна Мърдок с подигравателен тон.

Мъжете излязоха и Роуз побърза също да излезе, молейки се да няма повече неприятности и посещението на вуйчо й да бъде кратко. Знаеше обаче, че Мактавиш е дошъл с намерението да завладее Еърдейл и да я омъжи за доведения си син. Стъпил веднъж в Англия, Мърдок щеше да придобие положение, рядко предоставяно на шотландец.

Роуз се разтрепери, когато помисли колко близко е била до възможността да се омъжи за Гън. След като баща й вече не беше сред живите, нямаше начин тя да докаже или да опровергае твърдението на Мърдок, че Едуин е дал дума тя и Гън да се оженят. И тъй като Мърдок беше най-близкият й мъжки роднина, щеше да завладее земите й и да поеме контрол над живота й, за да гони собствените си цели.

Тя намери иконома и двамата провериха запасите, които се оказаха достатъчни, стига ловците да продължат да носят пресен дивеч. Емили и Блайт се присъединиха към нея, докато тя говореше с готвачката и обсъждаше ястията за вечеря. След цял ден учения в студа мъжете щяха да се върнат гладни.

Доволна, че запасите са достатъчни, Роуз остави двете дами да наглеждат приготовлението на яденето, а тя самата отиде в пивоварната, за да види дали има достатъчно бира, като се има предвид колко жадни шотландски гърла се бяха прибавили. Взе наметалото си от една кука до вратата на кухнята и излезе. Посрещна я приятен мирис на бирена мая, когато отвори вратата на пивоварната.

Пивоварката я нямаше, но Роуз не се нуждаеше от нея. Тя преброи бъчвите с бира и реши, че са достатъчно. Когато се обърна, за да излезе, намери вуйчо си застанал пред затворената врата, препречвайки пътя й.

— Вуйчо, изплаши ме — каза тя. — Мислех, че си на тренировъчното поле с другите.

— Бях, но се измъкнах, за да поговорим насаме с тебе, момиче. Видях те да влизаш в пивоварната и те последвах.

— Тук е студено — каза Роуз. — Да се върнем ли в кулата?

— Не, тук е най-добре да поговорим насаме. — Кръстосал ръце върху масивните си гърди, разтворил широко крака, той излая: — Не приемам брака ти с онзи английски дявол.

— Не можеш да промениш стореното.

— Винаги има какво да се направи, момиче.

Роуз поклати глава.

— Бракът ми е консумиран.

Мърдок махна пренебрежително с ръка.

— Няма значение. Шотландските закони не са толкова строги като вашите. Ти си била омъжена против волята си и баща ти те е обещал на друг. Ела с мене в Шотландия. Само трябва да пусна нещичко в някоя и друга ръка и бракът ти с Дракона ще бъде обявен за невалиден. Така свободно ще се омъжиш за Гън.

— Не мога да оставя дома и хората си — възрази тя.

— Няма нужда да оставаш дълго в Шотландия — обеща Мърдок. — Хората от равнините ще застанат зад мене, когато научат, че имам законна причина да претендирам за парче английска погранична земя. Щом изгоним Дракона, вие двамата с Гън може да се върнете в кулата като съпруг и съпруга. Вярвам на Гън. Той ще защити Еърдейл от английската атака. Отдавна искам Еърдейл, знаеш го.

— Мислиш ли, че ще бъде лесно да изгониш Дракона? — предизвика го Роуз.

Макар да не желаеше да се омъжва за съпруга си, тя беше англичанка и предпочиташе да си остане такава, както и земите й.

— Няма англичанин, жив или мъртъв, който да се сравнява с шотландците по мозък и мускули — похвали се Мърдок.

— Не мога да избягам — повтори Роуз. — Помисли за кръвопролитието и ненужната смърт. — Рицарите на Драгоник до един са лоялни англичани и няма да се предадат лесно. Откажи се, вуйчо. Ще се опитам да направя най-доброто от брака си с Дракона.

С лице, набраздено от сурови линии, Мърдок скъси разстоянието помежду им и стисна Роуз над лактите със смазваща сила.

— Ще направиш каквото ти казвам, момиче. Ще се правим, че всичко е наред, когато обявя намерението си да се върна у дома. Докато Дракона е зает другаде, ще се преоблечеш като момче и ще заминеш с нас.

— Не! Няма!

Мърдок я разтърси така, че зъбите й изтракаха.

— Винаги си била упорито хлапе. Баща ти ти е дал прекалено много свобода. Много жалко, че близначката ти не е първородната. Можех да се разбера с нея. Ще правиш каквото ти казвам, Роуз.

— Пусни ме, вуйчо, боли ме — извика тя, борейки се да се освободи.

— Чухте съпругата ми, пуснете я.

Роуз погледна над рамото на Мърдок и видя Дракона. Нито тя, нито Мърдок го бяха чули да влиза, но той стоеше там, огромен, с лице, потъмняло от ярост.

Мърдок се извърна. Посегна към камата си, но се отказа, когато ръката на Дракона се отпусна на дръжката на меча му.

— Не съм й сторил зло.

Доминик погледна покрай него към Роуз.

— Направи ли ти нещо?

Роуз поклати глава.

— Не. — Отправи многозначителен поглед към Мърдок. — Питаше за майка ми.

Доминик я изгледа скептично.

— Изглеждаше, че се карате. Защо вуйчо ти те търси тук? Странно място да си говорите за семейството.

— Откъде знаеше, че съм в пивоварната? — запита Роуз. — Искаш да говориш за нещо с мене ли?

— Полюбопитствах, когато видях Мактавиш да се измъква тихомълком, и го последвах. Не беше в кулата и когато лейди Емили ми каза, че си отишла в пивоварната, реших да проверя. Виждам, че предчувствията ми са се оказали верни.

— Не можеш да ми попречиш да говоря с племенницата си, Драконе — изръмжа Мърдок.

— Мога да ти попреча да я тормозиш — отвърна Доминик. — Ако имаш нещо да казваш, кажи го на мене, вместо да плашиш съпругата ми.

— Всичко е наред, Доминик, наистина — изрече Роуз, страхувайки се, че враждебността между Доминик и вуйчо й ще доведе до насилие.

— Сега ще те оставя, момиче — каза Мърдок, излизайки от пивоварната, като минаваше покрай Доминик. — Помисли за това, което ти казах — подвикна той през рамо.

— Какво искаше да каже шотландецът? — запита Доминик. — Да не би с вуйчо ти да заговорничите срещу мене?

— Нищо няма — отвърна Роуз, — въобразяваш си. Най-добре да се върна в кулата. Има много работа, за да се нахранят и да се настаняват всички тия мъже.

Доминик сграбчи Роуз през кръста и я дръпна към себе си, когато тя се опита да мине покрай него.

— Не така бързо, скъпа. Трябва ли да ти напомням, че си английска поданичка, освен че си моя съпруга? Трябва да си вярна на мен и на своя крал.

— Не съм глупава, милорд — възрази Роуз. — Истина е, че съм англичанка, но Джон Безземния не е крал, който да заслужава вярност.

Роуз знаеше, че думите й изкушават съдбата и предизвикват гнева на Дракона, но не можеше да се удържи. Не беше единственият английски поданик, който презира краля. Отвори уста, за да го каже на Дракона, но устата му плени нейната. Целувката му не беше нежна. Беше свирепо властна, сурово напомняне за абсолютната му власт над нея. Вбесена от нападението, тя хвана ножчето за хранене, който носеше на кръста си, и опря малкото острие до гърлото му. Той я пусна веднага и отстъпи, но изражението му изобщо не беше каквото беше очаквала.

Той се усмихваше!

Когато избухна в смях, тя се обърна и избяга.