Кони Мейсън
Господарят на драконите (6)

5

„Живей сега, повярва ми, не чакай утрешния ден;

събирай розите житейски днес.“

Пиер дьо Ронсар

Внезапно ядосан, Доминик се взря в отпуснатото тяло на Роуз. Искаше повече, отколкото тя му предлагаше; искаше отзивчива жена, способна на страст. Жената, легнала на леглото със затворени очи и стиснати юмруци, не приличаше на войнствената амазонка, която беше видял първия път.

— Отвори очи, Роуз — заповяда той сурово. — Погледни ме и ми кажи, че ме намираш отблъскващ. Не ми приличаш на жена, която се бои от мъж.

Очите на Роуз се отвориха полека. Удивително, но не бяха изпълнени със страх, както беше очаквал Доминик. Не, те светеха презрително и поради някаква причина това му хареса. По-добре презрение, отколкото страх.

— Ще правя любов с тебе, Роуз. Ако ми се отдадеш, заклевам се, че това ще ти достави наслада.

— Защо това ви интересува? Искате Вероника, не мене.

Той намери ръката й и я дръпна към слабините си.

— Виж колко те искам.

Тя бутна ръката му.

— Милорд…

— Доминик. Казвам се Доминик.

— Доминик, не можем ли да почакаме до довечера?

Той хвана полите на роклята й и ги дръпна нагоре.

— Искам те сега, Роуз. Вдигни ръце.

Когато тя не реагира, той пое нещата в свои ръце, съблече роклята й и я хвърли настрана. Зае се с фустите, но Роуз спря ръцете му.

— Аз сама — озъби се тя.

— Не, аз искам да го направя — каза Доминик, нетърпеливо избутвайки ръцете й. — Остави на мене.

Роуз грешеше, като смяташе, че той не я иска. Той наистина я искаше, повече, отколкото би трябвало, повече, отколкото беше разумно. И със сигурност нямаше нужда да мисли за Вероника, за да се възбуди. Истината бе, че желаеше Роуз от началото, но беше решил да се ожени за сестра й, защото се страхуваше, че Роуз е жена, която не може да пренебрегва, докато покорната близначка нямаше да иска нищо от него.

Махна фустите й и погледът му се впи в тънката й фигура, облечена само в една полупрозрачна риза. Загледа се в гърдите й. Бяха най-красивите, които някога беше виждал. Имаше нещо възбуждащо в гледката на полуоблечена жена, но точно сега искаше Роуз гола.

— Ризата — изхриптя той. — Свали я.

Роуз преглътна мъчително.

— Няма ли да ми оставите поне капчица достойнство?

Горещият му поглед се плъзна по нея.

— Голотата си има собствено достойнство.

Свела поглед, Роуз издърпа ризата над главата си и я използва, за да прикрие интимните си части. С ниско изръмжаване Доминик дръпна ризата от безволевите й пръсти и я хвърли настрана. Отстъпи и я загледа втренчено.

— Великолепна си — изрече с дрезгав глас, който издаваше нетърпението му. — Много ми харесваш.

— Мислите ли, че ме интересува? — възрази Роуз. — Хайде, правете каквото трябва да направите. Не мога да сторя нищо, за да ви спра.

Неясно чувство на вина прониза Доминик. Но той го отхвърли, спомняйки си, че Роуз сама си беше навлякла това, като го беше измамила, за да се ожени за нея. Той обаче не искаше да й причинява ненужна болка. Запита се дали тя би изпитала по-добри чувства към него, ако й даде удоволствие. Струваше си да опита, реши той. Ненавиждаше мисълта да прекара остатъка от живота си прикован към жена, която го презира.

Съблече туниката, после ризата си.

— Защо искаш да ме спираш, когато възнамерявам да ти дам удоволствие? Няма да те бия, за да ми се подчиниш, ако от това се страхуваш. — Отправи й самоуверена усмивка. — Много скоро ще започнеш да пъшкаш и да молиш за ласките ми.

Роуз изсумтя неженствено.

— Не и в този живот.

Той развърза връзките на панталоните си и ги смъкна, после свали ботушите. Високомерна усмивка изви устните му, когато застана пред нея с набъбналия си член, пулсиращ и твърд срещу стегнатия му корем. Намръщи се, когато осъзна, че Роуз се взира в големия белег, който се спускаше по бедрото му от коляното към кръста, с разширени от ужас очи.

— Отвращава ли те белегът?

Тя поклати отрицателно глава.

— Тази рана сигурно много е боляла.

Трябваше му един миг, за да осъзнае, че Роуз не гледа на него с отвращение; в погледа й се четеше смесица от страхопочитание и любопитство.

— Още боли, когато времето се разваля, но иначе не ми пречи особено.

Погледът й се спусна към неудържимата му мъжественост, после скочи обратно нагоре, а на лицето й се изписа стреснато изражение.

— Ще ме убиете с това… това нещо между краката ви.

Доминик се засмя на глас.

— Не мисля. Никога ли не си виждала съблечен мъж?

— Аз съм девица — изрече възмутено Роуз. — Ако знаех какво ме очаква в брачното легло, щях да тръгна с мама и Старла в манастира.

Доминик седна на ръба на леглото и я помести, за да освободи място за себе си. Лениво погали гърдите й.

— Питам се дали ще изпитваш същите чувства, след като правим любов?

— Като повечето мъже и вие имате високо мнение за себе си. Просто свършвайте.

— Не, моя трънлива розичке. Гордея се със способността си да възбудя жената за страст и няма да бързам или да претупвам нашите прегръдки.

— Аз съм ваша съпруга, не любовница. Не съм длъжна да ви желая.

Погледът му се плъзна по цялата дължина на голото й тяло.

— Да, ти си моята съпруга — каза той със собственически тон.

Беше истина. Роуз беше негова. Тялото й беше привлекателно във всички отношения, макар да не беше пищна като Вероника. Доминик никога не беше смятал Вероника за несъвършена, докато не видя Роуз в целия разкош на голотата й. Копнееше да влезе в нея, да почувства как влажността й го облива, но нямаше да позволи на страстта си да му попречи да й докаже, че може да я накара да го пожелае безумно.

Той започна да гали гърдите й, отделяйки специално внимание на розовите й зърна, прокарваше длани върху тях, докато те не се стегнаха в малки розови пъпки. Стори му се, че я чува да ахва, но когато погледна към лицето й, тя му се стори разсеяна, а не възбудена, докато той потъваше в страстта си.

Устните му плениха нейните. Вкусът им беше толкова сладък, че членът му започна да става все по-твърд и по-голям. Той усети как лека въздишка се изплъзва от устните й, почувства как устата й омеква под неговата и заликува. Роуз не беше толкова неотзивчива, както би искала той да повярва. Той се дръпна леко и погледна към нея. Очите й бяха замъглени, изражението й беше замаяно.

— Отвори уста, Роуз.

— Защо?

— Не спори, просто го направи.

Искаше най-напред да пъхне езика си в устата й, а после членът му да влезе в нея. Искаше да я запълни с всяка своя част.

Устните й се разделиха леко, но достатъчно, за да може Доминик да пъхне език вътре и да я вкуси. Започна да я целува дръзко, властно, изисквайки все повече и повече, отколкото тя му предлагаше. Продължи да я целува, докато не почувства как мекото й тяло трепери под него. Тогава прекъсна целувката и прошепна на ухото й:

— Прегърни ме.

Роуз нямаше представа защо се подчинява, но ръцете й се плъзнаха по горещата, влажна кожа на раменете му. Тя се взря в него, а мислите запрепускаха в главата й. Гледката на голото му тяло я накара да затрепери. Тръпки я пронизаха от глава до пети. С яки рамене и широки гърди, той излъчваше сила и мощ като тъмния, беснеещ дракон, на който беше наречен. А когато докосна гърдите й, тя трябваше да стисне зъби, за да не изстене.

Любопитно, но белегът му не я отблъскваше. Тя помисли за болката, която навярно е изпитвал, и колко забележително е, че е оцелял след такова ужасно раняване.

Още по-забележителни бяха неговите целувки; те подпалваха кръвта й и караха пръстите на краката й да се свиват. Как мъж, когото не харесваше, можеше да я накара така да се разтрепери, като лист под вятъра, просто като я докосва и я целува?

Роуз се уплаши, че е казала нещо на глас, когато Доминик вдигна глава и запита:

— Още ли ме мразиш, Роуз?

С чувство, близко до отчаяние, тя призна пред себе си, че й е трудно да мрази мъж, който така сладко я люби. Беше толкова хипнотизирана от целувките му, че не можеше да мисли ясно. Той беше докоснал у нея страст, която тя не беше и подозирала, че съществува.

Когато Роуз не отговори, Дракона я целуна отново, грубо, устата му премина от нежно подканване към свирепа властност. Тя не можеше да не отговори, устата й се раздвижи под неговата и устните й се открехнаха. Езикът му се пъхна в устата й и в същия миг той разтвори бедрата й и се плъзна между тях. Роуз едва не извика, когато почувства ръката му да гали нежните гънки между краката й.

— Позволи ми да те любя, Роуз — прошепна Доминик в ухото й. — Позволи си да изпиташ удоволствие.

— Не с вас. Никога — изпъшка тя, макар че това й струваше усилие.

Да се противопостави на Дракона не беше толкова лесно, колкото беше очаквала. Кожата му под ръцете й беше гореща и стегната, грапава от косъмчетата. Не беше неприятно чувство, напротив. Но тя не искаше чак толкова да й харесва да го докосва.

По своя воля ръцете й се придвижиха нагоре към тъмната коприна на косата му. Той изстена и отпусна глава на гърдите й. Тогава тя почувства устата му там и не можа да сдържи леката въздишка, която се изплъзна от устните й. Въздишката се превърна в безмълвен вик, когато той взе едното зърно в устата си и го засмука. Удоволствието се изви като спирала нагоре по тялото й.

— Това… трябва да е… грях — изпъшка тя.

Доминик вдигна глава.

— Защо?

— Защото е… толкова…

— … хубаво! — Той се засмя. — Това е само началото.

Сякаш за да докаже тези думи, устата му прокара огнена пътека между гърдите й, по ребрата и надолу по корема й. Роуз простена и се изви срещу него. Никога, дори в най-дивите си мечти не си беше представяла да се държи разпуснато с мъж, когото едва познава. Какво не беше наред с нея? Жените не трябваше да се наслаждават на брачното легло. Очевидно неопитността й се проявяваше и Дракона се възползваше от нея. Той като че ли знаеше точно къде и как да докосва тялото й, за да извлече най-силна реакция от нея.

Внезапно устата му се плъзна по-надолу по корема й към кичура тъмнозлатисти косми, увенчаващи нейната женственост. Стреснат вик се изтръгна от устните й, когато той я целуна там. Тя никога не беше мислила, че мъж би искал да целуне жена там. Но очевидно Доминик имаше предвид нещо повече от целувка, защото я раздели с пръсти и прокара език по цепката й.

— Доминик, не! Престани!

— Още не — изстена той, продължавайки да я дразни и да я измъчва с езика си.

Роуз се опита да го отблъсне, но той хвана ръцете й и ги задържа. Колкото и да й се искаше да я остави на мира, имаше нещо, което й се искаше още повече, макар да не можеше да му даде име. Тялото й пулсираше, главата й се въртеше, а плътта й гореше. Лудост, чиста лудост!

Тя се задъхваше и се гърчеше под него, неспособна да мисли. Искаше… нещо, но то й се изплъзваше. Помисли, че почти го е намерила, когато внезапно Дракона се дръпна, оставяйки я задъхана и трепетна.

— Доминик, не спирай!

Той я беше накарал да го моли, точно както беше предсказал.

Доминик полека се плъзна нагоре по тялото й. Тя почувства възбудата му да опира в отвора между бедрата й и затвори очи. След като я вземеше, тя вече никога нямаше да бъде същата. Мисълта изчезна, когато той започна да я целува така, както се очакваше любовник да целува любимата си. Преди да беше се почувствала готова да го пусне, той прекъсна целувката и вдигна глава, наблюдавайки я, а лицето му се озова съвсем близо до нейното. Пръстите му се плъзнаха по обърканата маса на светлата й коса, спуснаха се надолу покрай слепоочието към скулата. Върхът на пръста му докосна брадичката й и я повдигна.

— Знаеш какво ще се случи сега, нали? — прошепна той дрезгаво.

— Аз, така мисля.

Тя подозираше как точно се осъществява действието, но не знаеше нищо повече.

— Ще се опитам да го направя възможно най-безболезнено. Не искам да страдаш.

Доминик подложи ръце под ханша на Роуз и погали медената топлина между краката й с върха на члена си, подготвяйки я за навлизането му. Беше толкова сгорещен, така твърд, така готов, че се страхуваше, че ще загуби контрол, преди да й даде удоволствие. Сведе глава, за да целуне гърдите й, топли и влажни, ухаещи сладко на жена, аромат, който го тласкаше властно към развръзката. Почувства как се разтреперва пред цепката й, чу нейния стон и потъна в кадифените й гънки. Спря за един задъхан миг пред нейната девственост, после я проби с един тласък.

Мекото поемане на дъх се превърта в болезнен стон; той я почувства как се стяга, усети тръпка да минава през нея и изчака един миг, за да може тя да се приспособи към усещането за него. Тогава самообладанието го напусна. Изви ханша си и навлезе по-дълбоко. Надяваше се да не я е наранил много, но не съжаляваше, че я е взел. Тя беше невероятно гореща и стегната и ако не грешеше, също започваше да се наслаждава точно толкова, колкото и той.

Роуз изпусна треперлива въздишка. Усещането за нахлуване започваше да отстъпва, докато движенията му отприщваха нещо притаено и напрегнато вътре в нея. Със задавен стон тя го посрещаше, стиснала раменете му, за да има котва срещу обезумяването. Усещаше как мускулите му се огъват и се стягат, докато тласъците му я изпълваха така, че се побоя, че ще се пръсне. Болката почти беше изчезнала, заменена от бавно засилващо се напрежение, което изпълваше сетивата й. Тялото й пулсираше; тя откликваше, устремена към кулминация, която беше обгърната в мистерия.

— Невероятна си — прошепна Дракона срещу устата й. — Толкова стегната, толкова гореща.

Роуз знаеше колко невероятен е той, както се забиваше в нея като ревящ прилив, отвеждайки я все по-близо до онзи неуловим връх. Той сведе глава, за да вкуси устата й, забивайки език в нея в съвършен синхрон с тласъците на ханша.

Когато експлозията я удари, тя не беше подготвена за нажежената до бяло горещина и разтърсващата сила, която се извиваше на спирала през нея, в нея, около нея.

Извика името му, когато той се заби за последен път в нея, а тялото му се гърчеше в конвулсии, докато изливаше семето си вътре. След дълга, напрегната тишина той каза:

— Ако знаех, че девица може да ми даде толкова наслада, нямаше да чакам толкова дълго, за да те взема.

Думите на Доминик бяха като плисване на студена вода в лицето на Роуз. Тя му беше дала удоволствие, но която и да било девица щеше да го удовлетвори. Нагло копеле такова! Тя го бутна и той се дръпна. Въжетата под дюшека протестираха високо, когато той се отпусна на леглото до нея.

— Върви си сега — нареди Роуз. — Стига. Направи най-лошото.

Доминик се обърна, подпрян на лакът, с набръчкано чело.

— Заболя ли те много? Знам, че ти дадох и удоволствие. Мъжът може да познае кога е така.

— Не съм търсила удоволствие — възрази тя.

— Престани да се преструваш, моя бодлива розичке. Щом минах покрай бодлите, намерих нещо рядко и вдъхновяващо, нещо, което не бях очаквал. Има страст в тялото ти и гореща кръв тече във вените ти. Вярвам, че ще се разбираме с теб. Поне в леглото — добави той.

Роуз посегна към покривката на леглото и я дръпна до врата си.

— Не искам да се разбирам с тебе нито в леглото, нито извън него.

Доминик хвана покривката и я издърпа.

— Като се криеш от мене, това няма да доведе до нищо, само ще ме ядоса.

— Ще ме набиеш ли? — изрече тя заядливо.

Доминик стисна устни.

— Не ме изкушавайте, госпожо. Май наистина имаш нужда от едно хубавичко натупване.

— Да те изкушавам, е последното, което искам да направя — нападна го Роуз. — Може ли сега да стана от леглото, щом вече направи каквото си искаше с мене?

— Да, но от сега нататък ще споделяме леглото. Щом вуйчо ти е на път, за да предяви претенции към Драгоник, не искам никой, а най-малко пък Мактавиш, да поставя под въпрос законността на брака ни.

Увивайки покривката около себе си, Роуз се дръпна на ръба на леглото и се надигна, преди Дракона да промени намеренията си. Тя не искаше той да я докосва отново. Ако беше знаела, че докосването му ще стъпче волята й и ще я засегне по начини, които съсипваха решимостта й, щеше да избяга в манастира заедно с майка си и сестра си. Не искаше да харесва лорд Дракон, нито искаше да става жертва на страстта му.

Тя стана от леглото и посегна към разхвърляните си дрехи. Чувството за нещо лепкаво между бедрата и я накара да погледне надолу. Видя кръв по бедрата си и извика.

— Олеле!

Боднат от тревога, Доминик скочи от леглото.

— Какво има? Наранена ли си?

— Не! Не се приближавай… аз… има кръв. Наранил си ме.

Доминик я вдигна на ръце и я отнесе обратно в леглото.

— Майка ти не ти ли каза, че ще има кръв?

— Нямаше време. Не съм дошла в брачното легло съвсем невежа, но… — Тя се обърна. — Не подозирах…

Доминик наля вода в един леген и потопи вътре парче плат. Роуз се взря предпазливо в него, когато той се върна при нея и полека разтвори краката й. Когато осъзна какви са намеренията му, лицето й пламна и тя се опита да задържи краката си стиснати.

— Отпусни се, Роуз, няма да боли.

Тя не искаше да се отпуска; бедрата й останаха здраво притиснати едно о друго. Доминик ги раздели без особено усилие. Роуз скри лице, когато той прокара мокрото парче плат над нежната й плът, за да я измие. Когато свърши, върна парчето плат в легена и се взря в нея.

Роуз се насили да не гледа в него, но непокорният й ум отказваше да я слуша. Забравяйки собствената си голота, Дракона стоеше над нея, сложил ръце на кръста си, с широко разтворени крака. Погледът й заброди свободно по широките му рамене, масивните гърди и мощните ръце и крака, забелязвайки всеки боен белег, който загрозяваше обраслата му с косъмчета кожа. Беше оцелял в безброй боеве, жизнен и силен. Тя ахна уплашено, когато видя мъжката му част да трепва и полека да започва да се надига.

— Гледай ме още малко така и е твърде вероятно скоро да не излезем от тази стая.

Роуз се изчерви и отвърна поглед. Какво не беше наред с нея? Безскрупулният й съпруг току-що я беше похитил, тя трябваше да го гледа с отвращение, а не с възхищение.

— Аз не… не исках да… — заекна тя.

В гласа му се долови горчива нотка.

— Разбира се, не си. Прекалено е да се надявам, че ще ме приемеш в леглото си. — Той се обърна и започна да обува панталоните си. — Трябва да направим най-доброто от този брак, Роуз. Никой от нас двамата не се ожени за човек по свой избор, но подозирам, че няма да бъде чак толкова зле, колкото сме очаквали, ако стоим далече един от друг през деня. — Усмихна й се над рамото си. — Най-доброто ще дойде, когато се оттегляме в нашата стая.

Роуз не каза нищо. Дракона надценяваше себе си и способността си да омайва жените. Тя знаеше за любовницата му, знаеше, че той не се интересува от нея, тогава защо се преструва? Как може нейната невинност да го привлича, когато е имал жени с много повече умения в леглото, отколкото тя изобщо би искала да знае?

— Има много да се прави, преди да пристигне вуйчо ти — каза Доминик, след като привърши с обличането. — Той води със себе си много въоръжени мъже.

— Вуйчо Мърдок винаги довежда цяла орда свои съплеменници, когато дойде на гости — каза Роуз. — Не сме имали причина да се страхуваме от него, докато баща ми беше жив.

— Не се страхувам от него — отвърна Доминик. Посегна към дръжката на вратата. — Ще поговорим по-късно, Роуз.

 

 

Да остави Роуз в леглото, тъй топла и заруменяла, не беше лесно за Доминик. Бодливата му булка го беше изненадала. Може да не беше благоразположена в началото, но отзивчивото й тяло се беше стопило в ръцете му. Тя му бе харесала толкова много, че нито веднъж не я беше сравнил с Вероника.

Рахман го посрещна на най-долното стъпало със загадъчното си тъмно лице.

— Намерихте ли в булката си нещо, което да ви хареса, господарю?

— Повече, отколкото очаквах — призна Доминик. — Някакви следи от шотландците?

— Още не, но мъжете бдят. Очаквате ли неприятности?

— Винаги очаквам неприятности. Ако някой ме търси, ще бъда на стената.

Докато вървеше през залата, Доминик забеляза лейди Емили да говори със съпруга си и се насочи към тях.

— Милорд — каза сър Ерик. — Имате ли нареждания за мене?

— Да. Удвоете стражите. Никой не бива да влиза през портите без мое разрешение.

— Ще се погрижа за това незабавно — каза сър Ерик и се отдалечи.

— Извинете ме, милорд — изрече боязливо Емили. — Роуз добре ли е?

Веждите на Доминик се сключиха.

— Има ли причина да не е?

Дали всички в Драгоник очакват той да бие Роуз?

Емили се изчерви, но тя не отстъпи.

— Вие знаете по-добре от мене, милорд. Роуз може да бъде доста капризна, но е най-сладкото, най-грижовното…

— Достатъчно! Господарката ви може да е всичко, което казвате, но е и упорита и опака. За ваше сведение, милейди, аз не бия жените си. Никоя не е била достатъчно глупава, за да оспорва авторитета ми.

— Съжалявам, ако съм ви обидила, милорд — каза Емили, отстъпвайки. — Роуз не ми е безразлична и много бих се разстроила, ако тя бъде наранена.

— Идете да видите сама, ако не ми вярвате — изрече той троснато. — Може би има нужда от съвета на друга жена — добави замислено.

 

 

Роуз беше още в леглото, опитвайки се да осмисли реакцията си спрямо Дракона, когато чу някой да се движи в приемната отпред. Той ли беше? Пулсът й се забърза. Да не би да е дошъл за… още? Тогава чу гласа на лейди Емили да я вика тихо през вратата.

— Роуз? Може ли да вляза?

Роуз се надигна, придърпа завивките около себе си и се обади на Емили да влезе. Емили бутна вратата и се вмъкна в стаята.

— Добре ли си? — запита тя, кършейки ръце, докато се суетеше около Роуз.

О, Богородице, всички ли знаят какво са правили двамата с Дракона в спалнята й?

— Много съм добре, Емили.

По-възрастната жена я изгледа със съмнение.

— Сигурна ли си? Той не се е… държал зле, нали?

— Казах ти, не е.

Емили се отпусна облекчено, но още изглеждаше, че се съмнява.

— Когато лорд Дракон влезе в залата, изглеждаше толкова свиреп, та се уплаших, че си имала глупостта да му се опълчиш.

— Да му се опълча ли? Да, винаги ще му се опълчвам — каза упорито Роуз. Замисли се. — Научих нещо за него днес, Емили. Макар че репутацията му на безмилостен воин очевидно е заслужена, сериозно се съмнявам, че би сторил зло на жена. Той е рицар, в края на краищата.

— Малко вероятно е някога да е срещал жена като тебе — напомни й Емили. — Затова, моля те, внимавай какво говориш. Мъжете бият жени, които не им се подчиняват.

Роуз се надигна, трепвайки, когато някои части от тялото й протестираха срещу това, което Дракона беше направил малко по-рано.

— Ще се опитам да го запомня, Емили, но ще бъде трудно.

Вниманието на дамата внезапно беше привлечено от леглото.

— О, господи — каза тя, закривайки уста с ръката си.

— Какво има? — запита Роуз, проследявайки погледа й.

— Кръв. Било е първият път за тебе. Всички мислехме… тоест… изглеждаше невероятно лорд Дракон да се въздържи толкова дълго време.

Червенина пролази по врата на Роуз.

— Късметът ме напусна — измърмори тя.

— Боли ли те? Да не те е наранил?

Ярък цвят се разля по бузите на Роуз. Дракона не я беше наранил, беше й дал удоволствие. Тя стисна уста. Тази подробност от техните първи прегръдки беше нещо, което тя нямаше да признае на никого. Реакцията й спрямо Дракона я беше засрамила, беше я зашеметила и объркала. Всички жени ли изпитваха такова удоволствие като нея?

— Малко боли, но иначе съм добре.

Емили се разведри.

— Една гореща вана ще направи чудеса. Веднага ще се погрижа за това.

Роуз се оживи.

— Умирам за едно къпане.

Емили се обърна, за да излезе.

— Емили, почакай — каза Роуз. Дамата спря и й хвърли кос поглед. — Ще ми отговориш ли на един личен въпрос, ако те попитам? Няма към кого другиго да се обърна.

Емили се върна веднага при Роуз и сложи ръка на рамото й.

— Ще се опитам.

Роуз си пое дълбоко дъх и полека го изпусна.

— Знам, че нещата за леглото рядко са предмет на разговори, затова, моля те, не ми отговаряй, ако въпросът ми те обижда, но това е важно за мене.

— Какво те безпокои? — запита Емили.

Роуз погледна надолу към плътно стиснатите си ръце и запита:

— Намираш ли удоволствие в брачното легло?

Ахването на Емили й показа, че приятелката й е по-шокирана, отколкото бе очаквала.

— Прости ми, Емили.

— Не съм се обидила — каза Емили. — Въпросът ти просто ме стресна. Аз съм по-възрастна и знам повече от тебе за тези неща, затова ще ти отговоря честно. Да, намирам голямо удоволствие в брачното легло, но не е така с всички жени. Много зависи от опита на мъжа, от желанието му да възбуди партньорката си. Някои мъже са твърде егоистични, за да дадат удоволствие, и мислят само за собствените си потребности. Ерик не е такъв.

Роуз осмисли това, после запита:

— Значи не е нередно или грешно жената да се наслаждава на брачния акт?

— Наистина не е — каза убедено Емили. — О, знам, че свещениците твърдят, че удоволствието на жената в леглото е греховно, но аз мисля, че като обичаш мъжа си, какво лошо има да му се радваш и там? Защо цялото удоволствие да е за мъжете? — Погледна открито към Роуз. — Ти намери ли удоволствие в прегръдките на лорд Дракон? Затова ли си разстроена?

Роуз кимна, после отвърна поглед, засрамена да признае подобно нещо.

— Смятай се за щастливка, че твоят мъж се е погрижил за удоволствието ти още първия път, когато те е разпечатал — посъветва я Емили. — Много жени никога не изпитват удовлетворение от брачния акт. Подозирам, че затова мъжете си вземат любовници, макар че нерядко съпругът е виновен за студенината на жена си. Сега готова ли си за ваната?

Роуз кимна и Емили излезе. Макар че приятелката й беше отговорила на въпроса й, тя не се чувстваше по-добре. Защо не можеше да бъде една от онези студени жени, незасегнати от докосването на мъжа? Защо Дракона не беше мъж, лишен от търпение или интерес за удоволствието на съпругата си? Пасивността от нейна страна щеше да покаже презрението й към рицаря на краля. Но не, тя се беше разпаднала на парчета в ръцете на Дракона, наслаждавайки се на усещанията, които обливаха невинното й тяло.

Как щеше да понесе това?