Кони Мейсън
Господарят на драконите (5)

4

„Можете да се оплаквате, защото розите имат тръни,

или можете да се радвате, защото тръните имат рози.“

Зиги

Роуз се намести в топлината, идваща иззад гърба й, не искайки да напусне уюта на леглото или дори да отвори очи. Въздъхна и се притисна още повече до твърдата топлина зад себе си. Няма нищо по-приятно от едно топло легло в студен ден.

Почти беше задрямала отново, когато една мисъл внезапно я прониза и очите й се отвориха. Топлината зад гърба й беше съвсем веществена и нещо твърдо и непознато се притискаше към задничето й. Внезапно тя разбра. Обърна глава, видя Дракона да лежи до нея и се опита да се дръпне, но не можа. Той я хвана през кръста и я притегли обратно към себе си.

— Къде отиваш, жено?

Роуз преглътна мъчително.

— Какво правите в леглото ми? — Гласът й беше пресипнал от плач и тя едва разпозна крякането, което излизаше от гърлото й.

— Тук ми е мястото.

Ръката му се плъзна нагоре и обгърна една твърда гърда.

— Не ме докосвайте!

— Имам право да правя с тебе каквото си поискам.

Той прокара ръка по изящно извития й ханш и я притисна към плоския й корем. Роуз си пое стреснато дъх, когато ръката му се спусна надолу към къдравите златисти косъмчета там, където се съединяваха бедрата й.

Роуз не беше подготвена за това. Знаеше, че Дракона има законно право над нейното тяло, но не беше готова да се предаде пред този непоносим мъж. За нещастие тялото й я предаде, когато той я обърна към себе си и я притисна към набъбналите си слабини. Топлина плъзна по вените й и започна да се събира на смущаващи места. Гърдите й се надигнаха, зърната започнаха да я болят.

Тогава той я целуна, използвайки езика си по начин, който я накара да усеща съвсем непознати за нея неща. Той беше гол. Тя беше гола. Телата им бяха почти долепени едно до друго и тя чувстваше как мъжествеността му напира безмилостно срещу тайното място между бедрата й. Защо тялото й реагираше толкова силно на мъж, когото тя не харесваше и никога нямаше да хареса? Когато той пъхна ръка между краката й и се опита да вмъкне пръстите си в нея, тя реагира спонтанно. Събирайки цялата си сила, се дръпна така рязко, че това завари Доминик неподготвен.

— По дяволите! Какво правиш?

— Дългът ме зове. Денят ми започва на разсъмване. — Лицето на Доминик се вкамени. — Дългът ти е към твоя съпруг.

Роуз му отправи предизвикателен поглед.

— Дългът ми е към Еърдейл и неговите хора.

— Искаш да кажеш Драгоник, нали?

Роуз сбърчи нос.

— Добре, Драгоник, ако така ви харесва. Обърнете глава, лорд Дракон, за да мога да стана и да се облека.

Тъмните вежди на Доминик се вдигнаха, когато той сключи ръце на тила си и прокара поглед по нея.

— Обличай се, жено. С удоволствие ще те погледам. Но — добави той сурово — търпението ми ще стигне само дотам. Вече щях да съм спал със сестра ти, ако ти не се беше намесила. Най-малкото, което можеш да направиш, е да приемеш последиците от измамата си. Имаш голям късмет, Роуз, че не те набих.

Раменете й се стегнаха.

— Предпочитам да ме набиете пред това, което искате да направите с мене.

— Не ме изкушавай — отвърна рязко Доминик. — Бъди сигурна, че онова, което имам предвид, ще бъде доста по-приятно от боя.

Посегна към нея, но тя ловко му се изплъзна. Измъкна се от леглото, опитвайки се да дръпне ленения чаршаф със себе си, но Доминик не го пусна. С порозовяло от смущение и гняв тяло Роуз се изтъркаля от леглото и посегна към ризата си.

Доминик наблюдаваше през полуспуснатите си клепачи как Роуз намъква дрехите си. Беше се събудил преди нея тази сутрин и я беше наблюдавал как спи. С разпилените си по възглавницата златисти коси и с лека усмивка на уста тя изглеждаше като ангел вместо като остроезичната харпия, каквато я познаваше. Беше му потрябвало значително усилие на волята, за да се въздържи и да не се нахвърли отгоре й и да вземе девствеността й, преди да се е събудила.

Когато тя бе притиснала седалището си до слабините му, членът му се беше втвърдил и той беше поискал да я възбуди, за да може тя да го пожелае така, както той я желаеше. Но Роуз беше или прекалено упорита, или прекалено уплашена, за да му позволи да й достави удоволствие. Колко време смяташе да се дърпа? Той не искаше да я насилва, но търпението му се изчерпваше.

Тъмните очи на Доминик блестяха от подновено желание, докато наблюдаваше как Роуз се напъхва в ризата си. Гърдите й бяха великолепни, високи и твърди и точно толкова големи, че да се вместват в доста едрите му длани. Той вече беше измерил тънката й талия и приятно заобления й ханш, но сега за първи път виждаше какво са открили ръцете му и не беше разочарован.

Той изстена на глас, когато ризата й се спусна надолу и закри забележителните й чарове от жадния му поглед. Помисли да скочи от леглото и да я дръпне под себе си, преди да е приключила с обличането, и можеше да го направи, ако не го беше прекъснало едно почукване на вратата.

Роуз се напъха в туниката си, обви я около тялото си и хвърли кос поглед към Доминик.

— Хайде, отвори — каза той. — Сигурно е Рахман. Той е единственият храбрец, който дръзва да нахлуе в бърлогата на Дракона.

Роуз отвори вратата. Рахман влезе и погледна покрай нея към Доминик.

— Господарят готов ли е да стане? Молителите от селата са се събрали във вътрешния двор и ви чакат да започнете съда. Предишния им господар го е нямало дълго време и те искат новият да въздаде справедливост и да наложи наказания.

Доминик стана от леглото с изящна грация, мощните му мускули трептяха под кожата на голото му тяло. Посегна към дрехите си. Роуз му хвърли един поглед и изхвърча навън.

— Какво сте направили на съпругата си, че е тъй изплашена? — запита Рахман развеселено.

— Не каквото исках да направя с нея, приятелю — отвърна Доминик. — Плашлива е като новородено жребче.

Рахман го погледна учуден.

— Оставили сте я недокосната?

— Задаваш прекалено много въпроси — каза Доминик със зле прикрита злоба.

Нисък смях се изтръгна от огромните гърди на Рахман.

— Не познавам жена, която да ви се е опряла.

— Явно никога досега не си познавал жена като Роуз. Не е като Вероника.

— Може би един ден ще се радвате, че не е — забеляза Рахман.

— Какво, по дяволите, трябва да означава това? Знаеш, че смятах дори да се оженя за Вероника.

Рахман си наложи покорна физиономия, която не можеше да заблуди никого, още по-малко пък Доминик.

— Простете, че се изказах неуместно, господарю. Да осведомя ли молителите, че ще съдите, след като закусите?

Доминик го освободи с махване на ръка.

— Да, ще изслушам молбите им. Това е мое задължение като техен нов господар. Кажи на иконома да донесе перо и мастило, за да записва присъдите ми.

Доминик се изми и се облече, забравяйки за малко васалите, които го чакаха долу. Главата му бръмчеше от мисли за Роуз. Меките й гърди, стройната й фигура, сочната извивка на устните й, стегнатата ножница между краката й, в която се надяваше да се зарови много скоро. Членът му трепна в отговор на сладките му фантазии и той бързо потисна възбудата, която започваше да се набира у него. Нямаше да бъде добре хората на Драгоник да виждат как лорд Дракон изгаря от страст по собствената си съпруга.

Роуз не се виждаше никаква, когато Доминик слезе да закуси, затова той седна при група рицари на една от масите и скоро беше въвлечен в разговора им. След като се нахрани, икономът сър Брейдън дойде при него с купчина пергаменти, наострени пера и мастило. Докато Доминик председателстваше съда на имението, сър Брейдън трябваше да записва присъдите. Преди да започне, Доминик изпрати Рахман да повика Роуз. Тя се появи след няколко минути, очевидно изненадана.

— Наредили сте да ме повикат, милорд? — каза тя рязко.

— Да. Ти си господарката на имението и трябва да седиш до мене по време на съда. Познаваш хората си по-добре от мене и можеш да ми бъдеш от помощ при разрешаването на случаите.

Доминик настани Роуз, после седна в резбования господарски стол до нея. Вратите се отвориха и тълпа молители заедно с техните свидетели нахлуха в голямата зала. Един по един васалите представяха споровете си. Доминик глоби един мъж, който откраднал свинята на съседа си, нареди друг да се ожени за младата жена, която чакала дете от него, и уреди мирно споразумение между двама свободни мъже, които спореха за границата между парцелите си. И така цяла сутрин.

Роуз слушаше с растящо учудване как Дракона отсъжда по-малки и по-големи нарушения с почтеност и точност, на които не можеше да повярва. Дори баща й не би се справил толкова добре. Но това не означаваше, че одобрява Дракона. Не, наистина, имаше много малко неща, които той би могъл да направи, за да я накара да го харесва или да я убеди да легне с него. Той беше човек на краля, а кралят беше убил баща й.

— Какво мислите, милейди? — каза Доминик, измъквайки я от безмълвните й размишления.

— За кое, милорд?

— Не слушахте ли? Един от нашите крепостни моли за разрешение да се ожени за дъщерята на един свободен. Както знаете, на такива съюзи не се гледа с добро око.

— Обичате ли се? — запита Роуз двамата, които стояха пред нея и Доминик.

Жената, всъщност девойка, кимна срамежливо, но мъжът каза високо:

— Да, милейди.

— Какво мислите, милейди? — запита Доминик. — Ако им позволя да се оженят, дъщерята на свободния ще загуби положението си.

— Името ти е Вела, нали? — обърна се Роуз към девойката.

— Да, милейди.

— Е, Вела, готова ли си да приемеш последиците от брака с крепостен?

— Да, милейди. Положението ми в живота няма значение за мене.

— Обаче значи много за мене — каза един възрастен мъж, излизайки напред. — Не съм отгледал дъщеря, за да я омъжа за крепостен.

— Ти ли си бащата на момичето? — запита Доминик.

— Да, милорд. Казвам се Алгар и избрах друг съпруг за Вела — свободен, който може да й даде по-добър живот. Може да си позволи да ми даде свинята, която искам като откуп за булката.

— Не искам да се омъжвам за Дейвид — протестира Вела. Вкопчи се в ръката на младия момък. — Няма да взема друг, освен Пиърс.

— Нямам свиня, за да я дам на баща ти — каза тъжно Пиърс, — нито хубава къщичка като на Дейвид.

Доминик поглади брадичка, поглеждайки двойката през полуспуснатите си клепачи. Накрая изрече:

— Склонен съм да отсъдя в полза на бащата.

Вела изглеждаше толкова отчаяна, че Роуз реши да се изкаже.

— Можете да освободите Пиърс, милорд.

Доминик я погледна така, сякаш си беше загубила ума.

— Това ще създаде прецедент, който ще има катастрофални резултати. Всеки крепостен на възраст за женене ще ухажва дъщери на свободни, за да постигне по-високо положение.

Роуз знаеше, че Дракона постъпва практично, но двойката изглеждаше толкова влюбена, че тя не можа да понесе да ги види разделени.

— Господин Алгар, ще позволите ли на дъщеря си да се омъжи за Пиърс, ако господарят й ви предложи свиня и крава за нея?

— Внимавай, Роуз — предупреди я Доминик.

— Свиня и крава ли, милейди? — запита Алгар и очите му изхвръкнаха алчно. — Пиърс няма нито свиня, нито крава.

— Отговорете на въпроса ми, Алгар, и оставете на моята грижа останалото.

— Стъпваш на опасна почва, Роуз — изръмжа Доминик. — Тук решавам аз.

— Аз съм господарка тук — възрази Роуз — и имам свиня и крава, които искам да подаря на Пиърс.

— Милейди! — ахна Пиърс, явно стреснат. — Наистина ли?

Доминик гневно стисна челюсти.

— Съпругата ми се изказа ненавременно.

— Вижте ги, милорд. Те се обичат — възрази Роуз.

— Изненадан съм, че толкова високо оценявате любовта, госпожо. — Той се вгледа в лицето й. — Някой пленил ли е сърцето ви?

Роуз посрещна пронизителния му поглед с вдигнати вежди.

— Сърцето ми още не е заето и вероятно ще си остане свободно, докато съм омъжена за вас.

— Един ден острият ви език ще ви съсипе — предупреди я Доминик.

Пренебрегвайки го нарочно, Роуз обърна глава към двойката, тревожно очакваща присъдата на Доминик.

— Пиърс и Вела чакат вашия отговор, милорд. Ще им позволите ли да се оженят, ако осигуря сватбения откуп за Вела?

Хитра усмивка изви устните на Доминик.

— Зависи, моя бодлива съпруго — прошепна на ухото й, — зависи от това дали възнамеряваш да зачетеш брачните ни обети тази вечер.

Роуз замря. Този мъж беше безжалостен; трябваше да се досети, че той ще прибегне до долни средства, за да получи каквото иска. Това, което не можеше да разбере обаче, беше защо я иска, след като обича друга. Да не би плътските му апетити да бяха толкова ненаситни, че му трябваше повече от една жена? Или я иска само за да консумира брака?

— Какво ще кажете, госпожо? — запита Доминик. — Ще ме принудите ли да консумирам брака ни по начин, който няма да ви хареса, или ще ми се отдадете като съпруга с чувство за дълг?

Роуз копнееше да каже на Дракона, че не иска да има нищо общо с него, но един поглед към очакващите лица на Пиърс и Вела промени намерението й. Нямаше сърце да разочарова изплашените влюбени; щеше да даде на Дракона тялото си, но нищо друго от себе си.

— Печелите, милорд — измърмори тя. — Дайте им благословията си.

На Доминик му се дощя да изкрещи ликуващо. Упоритата му съпруга най-накрая беше капитулирала и тази вечер щеше да я има в прегръдките си. Макар да беше измамен да се ожени не за която беше искал, беше решен да получи наслада от този нещастен брак.

Той неохотно прехвърли пикантните си мисли от разкошното тяло на Роуз към своите васали.

— Помисли добре, преди да отговориш, Алгар. Ще приемеш ли Пиърс за съпруг на дъщеря си, ако може да плати откупа за булката?

Оценяващият поглед на Алгар се плъзна по мускулестото младо тяло на Пиърс.

— Има здрав гръб, милорд, и може би ще ми стане добър помощник, понеже нямам синове. Дейвид е слаб и крехък и вероятно няма да ми бъде особено много от помощ. Да, ако Пиърс може да плати откупа за булката, ще го приема.

— Тогава така да бъде — каза Доминик. — Ще имаш свинята и кравата, преди отец Нийл да благослови съюза.

Вела падна на колене пред Роуз и докосна крайчеца на полата й.

— Благодаря, милейди. Никога няма да забравя благородството ви.

— Нито пък аз — подкрепи я Пиърс, като коленичи до Вела и склони глава към краката на Доминик.

Следващите молители заеха местата им и съдът продължи. Роуз слушаше внимателно присъдите на Доминик, но повече не се намеси. Никой не би могъл да свърши по-добра работа в безпристрастното определяне на наказания или в раздаването на правосъдие. Но това още не правеше брака им по-приемлив за нея. Баща й й беше обещал, че няма да я омъжва за нелюбим човек, и тя се беше надявала един ден да срещне мъж, когото да обича и който да й отвърне със същата любов. Никога, дори в най-дивите си мечти, не си беше представяла, че ще бъде принудена да нарича съпруг мъж като Доминик Дракона.

 

 

Доминик се изправи, обявявайки с това, че съдът е приключил. Прислужниците веднага дойдоха, за да приготвят залата и да сложат масите за обяда. Той хвана Роуз за лакътя и я поведе към приемната.

Тя се възпротиви, опитвайки се без успех да се освободи от хватката му.

— Къде ме водите?

— Да консумираме брака си.

— Сега ли? — изписка тя. — Обядът скоро ще бъде готов.

— Ще наредя да ни донесат нещо горе.

Тъкмо бяха стигнали до стълбата, когато лейди Емили повика Роуз.

— Роуз, ела бързо. Готвачката и телохранителят на лорд Дракон се карат, страх ме е, че ще се изпотрепят.

— Рахман спори с готвачката? — запита Доминик. — Ще дойда с вас.

— Не — възрази Роуз, — кухнята е мое задължение. Аз ще се погрижа.

Тя побърза към кухнята, последвана от ядосания Доминик. Той я загледа как се отдалечава, как полите й се завъртат около чифт стройни глезени. Никога не му беше представлявало проблем да вкара някоя жена в леглото си, но пък и никога досега не беше срещал жена като Роуз.

Роуз хукна към кухнята, благодарна за отсрочката. Знаеше, че няма винаги да има такъв късмет, че в края на краищата Дракона ще получи от нея каквото иска, но не беше готова да предаде тялото си на мъж, когото почти не познаваше.

Чу викове, когато нахълта в кухнята, и се уплаши да не е дошла прекалено късно, за да прекрати сбиването. Засмя се гласно на сцената, която беше прекъснала. Дребничката готвачка, размахала желязна тенджера с дълга дръжка, се ежеше на гигантския телохранител на Дракона. Опрял ръце на кръста си, Рахман се извисяваше над нея със заплашително изражение на лицето, оголил гневно зъби.

Роуз запита високо:

— Какво става тук?

На двамата спорещи им трябваше известно време, за да осъзнаят, че не са сами, но когато това стана, готвачката свали тенджерата, макар че изражението й си остана войнствено, а Рахман отстъпи настрана.

— Тоя репей се опитва да ми казва как да приготвям храната на Негова Светлост — оплака се готвачката. — Готвя за лорд Еърдейл вече много години, милейди, и нямам нужда някакъв чуждестранен дявол да ме учи какво да правя.

— Господарят ми има деликатно небце — заяви Рахман. — Надзиравам приготвянето на храната му още от кръстоносния поход и не възнамерявам да престана сега.

— А аз няма да пусна езичник в кухнята си — заяви твърдо готвачката.

— Не можем ли да уредим това по мирен начин? — запита Роуз. — Да направите компромис?

— Никакъв компромис — заяви готвачката. — Може би трябва да си намерите друга готвачка, милейди. Нека езичникът да готви, ако толкова иска да надзирава яденетата на лорд Дракон.

Рахман се изправи в цялата си внушителна височина.

— Аз не готвя. Аз само следя как се приготвя храната на моя господар.

Роуз беше готова да вдигне ръце, когато Доминик влезе в кухнята.

— Чух ви. Какво не е наред?

В този момент Роуз беше повече от щастлива да позволи на Доминик да се справи с врявата. Обясни му положението с няколко думи.

— Ценя твоята загриженост, Рахман — каза Доминик, — но аз съм доволен от качеството и количеството храна, поднасяна в Драгоник. Ако някога остана недоволен, можеш да се намесиш, но дотогава има други области, в които ще ми трябва твоят опит.

— Ако това е вашето желание, господарю, разбира се, ще се подчиня.

Обръщайки се, Рахман излезе с непокътнато достойнство, но не преди да отправи сплашващ поглед към готвачката над масивното си рамо.

— Благодаря ви, милорд — каза готвачката с обожание. — Щом този едър смешник си отиде, мога да се заловя да готвя обяда. Надявам се вие и милейди да го харесате.

— Сигурен съм — каза Доминик.

Поведе Роуз обратно към залата, настани я на почетната маса и седна на стола до нея.

— Отсрочката ти беше кратка, Роуз — измърмори той. — Докато беше в кухнята, научих, че Мърдок Мактавиш е на път към Драгоник. Пограничните ми стражи ми съобщиха, че Мактавиш и много негови съплеменници са прекосили границата и идват насам. Вероятно е чул за смъртта на баща ти и бърза да предяви претенции към Драгоник.

— Вуйчо Мърдок няма права над Еърдейл, или Драгоник, както предпочитате да наричате дома ми.

— Щеше да има, ако ти беше омъжена за някой от роднините му — предположи Доминик. Напрегнатият му поглед се впи в нея. — Дори отец Нийл би се съгласил, че неконсумираният брак не е валиден в очите на закона. Мактавиш не бива да има причина да вземе Драгоник заради една подробност. Ти си по-голямата дъщеря, нали?

— Да, аз съм наследницата на татко.

— Тогава разбираш защо бракът ни трябва да бъде консумиран веднага. За Англия ще е катастрофа, ако шотландец добие контрол над Драгоник.

Роуз трепна. Тя знаеше, че Доминик обича друга жена, но трябваше ли да бъде толкова крещящо прям? Думите му казваха съвършено ясно, че е негов дълг да легне с нея — дълг, който трябва да изпълни в името на Англия и нейния крал. Очевидно не я намираше ни най-малко желана.

— Роуз, не ме ли чу? Не можем да позволим на един шотландец да владее и една педя английска земя.

— Чух ви — измърмори Роуз. — Съжалявам, че намирате дълга си толкова отблъскващ.

Тъмните вежди на Доминик се вдигнаха рязко.

— Слагате странни думи в устата ми.

— Това е истината, но аз имам решение. Нека бракът ни остане неконсумиран, а аз ще излъжа вуйчо Мърдок. Само двамата с вас ще знаем истината.

Доминик набоде един печен гълъб от подноса и го сложи в блюдото си. Роуз загледа със затаен дъх как той пъхва едно сочно парче месо в устата си и дъвче с очевидна наслада.

— Е? — запита тя с нарастващо нетърпение. — Какво ще кажете, милорд?

— За кое? — отговори Доминик.

Как я дразнеше тоя човек!

— Не ме ли чухте? Предложих решение за нашата дилема.

— Това, което предлагате, изобщо не е решение, а аз не виждам и дилема. Прислужниците ви сигурно са забелязали липсата на девствена кръв по чаршафите ви. Сега вече сигурно цялата кула е наясно, че още сте недокосната.

Розови петна избиха на бузите на Роуз. Не беше помислила за това.

— Не ви вярвам.

Доминик вдигна рамене.

— Питайте дамите си, ако не вярвате на мене.

Роуз замълча, обмисляйки думите на Дракона.

След обяда Доминик отиде да инспектира укрепленията, оставяйки Роуз потънала в мрачните си мисли. Решавайки да последва съвета на Дракона, тя потърси Емили и Блайт и ги покани в приемната.

Щом се настаниха пред огнището, Роуз избъбри:

— Вие сте единствените, на които мога да се доверя. Чули ли сте клюки, че съм… че съм… още девствена?

Блайт се изчерви и отвърна поглед, оставяйки по-възрастната и по-мъдра Емили да даде отговора, който търсеше Роуз.

— Не мога да лъжа, Роуз — каза Емили. — Тайра е забелязала липсата на кръв на чаршафите ти, когато е сменяла постелките, а знаеш как клюкарстват прислужниците. Освен това — добави тя, свивайки рамене, — всички знаят, че лорд Дракон спа в залата през брачната си нощ.

— Беше в леглото ми на следващата нощ — възрази Роуз.

— Без доказателство всички ще допуснат, че не си била девица, когато лорд Дракон те е взел — осмели се да предположи Блайт.

Разговорът ставаше неприятен и на Роуз това не й харесваше, така че тя промени темата.

— Знаете ли, че вуйчо Мърдок идва към Драгоник?

— Да, Ерик ми каза, че според лорд Дракон вуйчо ти възнамерявал да предяви претенции към владенията на баща ти.

— Знам — каза Роуз.

— Лорд Дракон няма защо да се тревожи, ако бракът ви бъде законно консумиран — настоя Емили. — Знам, че не го харесваш, но жените рядко могат да диктуват събитията, когато става дума за брака. Собственият ми брак също беше уреден, но аз се научих да обичам Ерик. Може би така ще стане и при тебе.

— Дракона обича друга — каза Роуз. — Всичко, което някога ще бъда за него, е майка на законните му деца.

— Мислиш ли, че има незаконни деца от любовницата си? — осмели се да попита Блайт.

— Вероника не ми е родила никакви незаконни деца — заяви Доминик от вратата. — Извинете ме, дами, ние със съпругата ми искаме да останем насаме.

Емили и Блайт побързаха да излязат. Доминик затвори решително вратата зад тях и се облегна на нея. Роуз се взря в него, не можейки да отклони поглед. Той беше въплътен сатана, помисли тя, с тъмната си коса, дяволска усмивка и пронизващ душата поглед.

— Какво искате? — запита тя, отстъпвайки назад.

Той се отдели от вратата.

— Разкажи ми за вуйчо си. Толкова ли е алчен, както съм чувал? Как ще реагира на брака ни?

— Не съм виждала вуйчо Мърдок от няколко години. Двамата с баща ми се карат за едно парче земя до границата, което и двамата искат. Земята всъщност принадлежеше на татко, но вуйчо Мърдок я искаше. Мама я е донесла на татко като зестра, но вуйчо Мърдок отказа да приеме, че тя повече не му принадлежи. Колкото до реакцията му на нашия брак, не знам какво да ви кажа, освен че вуйчо Мърдок веднъж се опита да уговори татко да ме сгоди за доведения му син. За щастие, татко не прие този годеж.

— А, това обяснява много неща. Очевидно Мърдок не знае, че аз съм новият лорд и твой съпруг.

Той я изгледа така, че тръпки полазиха по гръбнака й. Приближи се към нея и й предложи ръка.

Роуз се взря в ръката му, но не понечи да я поеме.

— Сигурно не очаквате… още е посред бял ден. Прислужниците ще приказват.

— Мислиш ли, че ме е грижа? Бракът ни ще бъде консумиран, преди вуйчо ти да пристигне. Бях измамен, дразнен, отблъснат и пренебрегнат от жената, която ме накара да се оженя не за тази сестра, която избрах. Вече не става дума какво искам аз или ти, а какво е най-доброто за Англия.

— Англия! Пфу! Не ме е грижа за една страна или за един крал, които толкова малко ценят човешкия живот. Кралят екзекутира баща ми без никакви основания, оставяйки скърбяща вдовица и две деца да се грижат сами за себе си.

— Грешиш и за двете неща, Роуз. Баща ти е участвал в държавна измяна. Опитвал се е да обедини бароните против крал Джон. И не сте оставени беззащитни. Аз съм вашата защита.

— Кралят трябва да бъде отстранен от трона — възрази Роуз. — Той е заплаха за Англия.

Доминик хвана раменете й и я разтърси здравата.

— Внимавай какво говориш, жено. Човек никога не знае кой може да го слуша. Ясно ми е, че правосъдието на краля понякога е доста сурово. Той е мъж, който обича да изтезава враговете си. Нека думите ми ти служат като предупреждение. Независимо какво мислиш за краля, дръж мислите си за себе си.

Роуз замря.

— Това звучи като заплаха, милорд.

— Приеми го както искаш. Не бих искал да те видя как ставаш жертва на Джон.

— Като баща ми — прошепна Роуз.

— Да, като баща ти.

Не й предложи отново ръката си. Вместо това я грабна на ръце и тръгна решително към спалнята. Вратата беше открехната и той я отвори с ритник, после я затръшна с ботуша си. Отнесе я до леглото, дръпна покривката и я пусна на снежнобелите чаршафи. Роуз се взря в него и потръпна. Изражението му беше решително, непоколебимо. Осъзнавайки колко е безполезно да се противи, тя се отпусна. Той можеше да я вземе без нейно позволение, но тя не беше длъжна да хареса това.